Гр. София, 20.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 20.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 1295 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 13.01.2020 г. по изпълнително дело № 20198380406923, с което ЧСИ М.Б.отказал да намали приетото в изпълнителното производство възнаграждение за адвокат до сумата от 200 лв. Застъпен е довод, че понеже сумата превишава указания размер с чл. 10 т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, а т. 2 предполага и извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, каквито се оспорва да са предприемани в случая предвид заплатената дължима суми в срока за доброволно изпълнение, прекомерно се явява приетото възнаграждение от 230 лв. Иска се да бъде редуцирано до сумата от 200,00 лв., съответно да бъде изменена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговор по жалбата Н.А.– взискател в изпълнителното производство, представлявана от адв. И.Д., счита жалбата за недопустима поради непредставено доказателство за внесена такса при предявяването й. Твърди, че сумата от 230,00 лв. да съотвества на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвид материалния интерес от заведеното дело. Поддържа довод, че доколкото развитието на производството в голяма степен зависи от поведението на длъжника, обективно невъзможно е да бъде определен обемът работа още при образуване на изпълнителното дело. Оспорва също така да е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, което счита, че само по себе си предпоставя предприемане на действия с цел удовлетворяване на вземането.
В мотивите си ЧСИ У.Д.счита жалбата за неоснователна с аргумент, че възнаграждението не е прекомерно.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена. Това определя правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от адв.Д.като пълномощник на Н.Х.А.с искане да бъде събрана сумите от 120,00 лв. – разноски по гр.д. № 86843 от 2017 г. по описа на СРС, 27 състав.
От договор за правни услуги – събиране на сумите по принудителен ред, се установява договорено и получено възнаграждение в размер на 230 лв.
На 13.12.2019 г. е отразено приета за длъжника „Т.С.“ ЕАД покана за доброволно изпълнение.
Не се установява от материалите по изпълнителното дело твърдяното от жалбоподателя плащане на сумите в срока за доброволно изпълнение.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК. Процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно. С тази особеност може да бъде обяснена и диференцираните минимални размери на следващото се адвокатско възнаграждение.В рамките на гарантирания от закона срок за доброволно изпълнение принудата като средство за реализация на подлеащото на изпълнение притезание е изключена. От тази гледна точка и ангажиментите на адвоката са предопределени по съдържание и е ограничен във времето. На този предначертан обем от принципно очакван ангажимент съответства и предписанието на чл. 10 т. 1 от Наредбата – предвидена е сумата от 200 лв.
Настоящият състав в мнозинството си приема, че неудовлетвореното притезание в срока за доброволно изпълнение обосновава приложимост и на чл. 10 т. 2 от Наредбата. Бездействието на длъжника да удовлетвори взискателя в срока по чл. 428 ал. 1 ГПК полага началото на неустановена по продължителност и обхват фаза на принудително изпълнение. Наредбата предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение за ангажирането на адвокат в тази фаза на изпълнителното производство. Договореното в случая съответства на минимално предвиденото. Принципно гарантираната адвокатска защита предполага ангажимент за взискателя да заплати възнаграждение не по-малко от 30 лв. за процесуално представителство при извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични притезания. Без значение остава обстоятелството дали и какви конкретно действия ще бъдат предприети във фазата на типичното принудително изпълнение. Ангажиментът на адвокат в тази неопределена по обем и времетраене фаза от производството само по себе обосновава допълнителен разход, който длъжникът дължи да възстанови.
Таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители се дължи при събрана сума в резултат на приложен изпълнителен способ. Отразяването им в поканата за доброволно изпълнение има информативен характер. При все това определената такса съответства на предвидената.
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК, регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на провокиралия го основен спор. Това придава на отговорността за разноски акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за законосъобразност се явява негова факултативна фаза. Непосредствен предмет на преценка е упражненото от органа правомощие да разпредели отговорността за разноски, а не предявено за защита право. Очертаната специфика в предмета на съдебното производство не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за разноски. В тази насока и договореното адвокатско възнаграждение в основното производство покрива ангажимента на адвоката при отстояване на акцесорното вземане за разноски. Ето защо и заявеното искане от страна на въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на спора направените разноски от въззивника следва да бъдат възложени в негова тежест.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу срещу постановление от 13.01.2020 г. по изпълнително дело № 20198380406923 по описа на ЧСИ М.Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Х.А.да й бъдат присъдени разноски в производството пред Софийски градски съд в размер на 200 лв.
ВЪЗЛАГА направените разноски в съдебното производство в тежест от страна на „Т.С.“ ЕАД в негова тежест.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: