№ 85
гр. Смолян, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20225400900031 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ.
ИЩЦАТА К. Р. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.З.,
ул.“А.“ №5А, чрез пълномощника и адв. Г.Д., твърди в исковата молба, че е
пострадала при ПТП, настъпило на 1.VІ.2017год., около 7.05 часа, на ул.“Б.“
пред №120, на пешеходна пътека тип „зебра“, причинено от водача на лек
автомобил „Опел Комбо“ с рег.№**** А.Е.К., ЕГН ********** от гр.З., който
при управлението на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5ал.2т.1 от ЗДвП „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
ППС“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване на пешеходна пътека,
водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като я
блъснал, и с това деяние по непредпазливост и е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на лявата ръка, което
е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, като деянието
съставлява престъпление по чл.343ал.3, пред. последно, б.“а“, предложение
второ от НК във връзка с чл.343ал.1б.“б“, пред. второ НК във връзка с
чл.342ал.1 НК. По случая е образувано ДП№111/2017год. по описа на РУ-З.,
1
прокурорска преписка №285/2017год. на Районна прокуратура гр.З.. С
протоколно определение №125/25.V.2018год. по НОХД№49/2018год. на ЗРС
е одобрено постигнатото споразумение между защитника на обвиняемия
А.Е.К. и Районния прокурор при РП-З., в което обвиняемият А.К. декларирал,
че се признава за виновен в това, че на 1.VІ.2017год., около 7.05часа, в гр.З.,
на ул.“Б.“ пред №120, при управление на собственият му лек автомобил
„Опел Комбо“ с рег.№****, е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.5ал.2т.1 ЗДвП и чл.119ал.1 ЗДвП, като по непредпазливост е блъснал на
пешеходната пътека тип „Зебра“ пешеходката К. Р. Ч., и и е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на лявата
ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка,
което деяние е престъпление по чл.343ал.3, пред. последно, б.“а“ НК във
връзка с чл.343ал.1б.“б“, пред. второ НК във връзка с чл.342ал.1 НК, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,
чието изтърпяване на основание чл.66ал.1 НК е отложено с изпитателен срок
от три години, а на основание чл.343г НК му е наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.
Обвиняемият А.К. е признал всички факти и обстоятелства във връзка с
възникването на процесното ПТП, при което на ищцата е причинено телесно
увреждане, представляващо средна телесна повреда. При процесното ПТП и
била причинена и лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в
задно-вътрешната повърхност на дясната ръка, в областта на гривнената става
и задната повърхност на дясната ръка, в областта на лакътната става. На
лявата китка и била поставена гипсова имобилизация, което довело до трайно
затрудняване движението на лявата ръка за срок от около месец и половина,
при обичаен ход на оздравителния процес. В резултат на причинените и
телесни увреждания, ищцата била в болничен отпуск от общо 180дни,
считано от 1.VІ.2017год. до 27.ХІ.2017год. Но тя получила усложнения в хода
на оздравителния процес, диагностиран като синдром на карпалния канал,
който оперативно бил освободен. Това довело до нови болки и страдания за
ищцата, с ограничени и болезнени движения на лявата ръка в областта на
петия пръст и намален усет на пръстите на лявата ръка. В продължение на
180дни К. Ч. чувствала болки в областта на лявата ръка, а на дясната ръка, в
областта на лакътната става и предмишницата е търпяла болки в продължение
на два месеца. През този период тя трудно се е обслужвала сама, като за нея
2
се грижили нейни близки. Или в случая е установено по безспорен начин, от
одобреното споразумение по НОХД на ЗРС, че е извършен деликт от А.К.,
при който е причинено телесно увреждане на К. Ч., което е в причинно-
следствена връзка с извършеното деяние. От справката, извършена в
Информационния център към Гаранционния фонд, ищцата е установила, че
към момента на настъпване на ПТП, виновният водач, който е управлявал лек
автомобил „Опел Комбо“ с рег.№****, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК
“Лев Инс“ АД гр.С.. Затова, с молба от 24.ІІ.2021год., е отправила до
ответното дружество застрахователна претенция, с искане да и бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 50 000лв.. По застрахователната и
претенция била образувана щета№****/25.ІІ.2021год., като с писмо от
18.V.2021год., ЗК „Лев Инс“ АД гр.С. е уведомило пълномощника на ищцата,
че за причинените и неимуществени вреди е определено обезщетение в
размер на 10 000лв., което може да се изплати след подписване на
споразумение между страните. Тъй като определеното застрахователно
обезщетение не е изплатено, поради неодобрение от страна на пострадалата, е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ. Ето защо ищцата моли Смолянският окръжен съд да постанови
решение, с което осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
гр.С., ЕИК ********* да и изплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000лв., за причинените и болки и страдания от травматичните
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 1.VІ.2017год., причинено от
водача на лек автомобил „Опел Комбо“, с рег.№**** А.Е.К., ЕГН **********,
ведно със законните лихви за забава, считано от датата на подадената
застрахователна претенция- 25.ІІ.2021год., до окончателното изплащане на
обезщетението, като на пълномощника и адв. Г.Д. се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл.38ал.2 от ЗА. Посочва следната банкова
сметка с IBAN: *** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К. Р. Ч., по която да се
изплати присъденото обезщетение.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД гр.С., ЕИК *********,
представлявано заедно от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, чрез пълномощника му
юрисконсулт К.И., подава писмен отговор вх.№2525/13.VІІ.2022год. /с дата
3
на пощенското клеймо 11.VІІ.2022год./ на исковата молба. Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основанието на исковата претенция за
неимуществени вреди. Оспорва твърдението на ищцата, че процесното ПТП е
настъпило на 1.VІ.2017год. единствено от действията на водача А.К. при
управление на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№****, като в тази връзка
оспорва изцяло посочения в исковата молба механизъм на процесното ПТП и
че същото се е реализирало само поради нарушаване на правилата за
движение от страна на водача А.К.. Счита, че ПТП от 1.VІ.2017год. е
настъпило в причинна връзка с поведението на ищцата К. Ч. като пешеходец,
която е нарушила правилата за движение по чл.113ал.1т.1 и 2 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба „пешеходците преди да навлязат на пътното
платно за движение трябва да се съобразят с приближаващите се ППС и да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“. Счита, че ищцата К. Ч. е допусната
и нарушение по чл.114ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат при ограничена видимост. Ето защо твърди,че ищцата като
пешеходка е създала предпоставките за настъпване на ПТП и е станала в
равна степен на поведението на водача А.К., причина за осъществяването му.
Ответникът оспорва, че в резултат на процесноно ПТП от
1.VІ.2017год., за ищцата да са настъпили описаните в исковата молба травми
и здравословни състояния. От представения амбулаторен
лист№607/1.VІ.2017год. се установява, че при приемане на ищцата в
болничното заведение, е установено счупване на пета метакарпална кост на
лявата ръка, като е извършена репозиция и е поставена гипсова
имобилизация. По делото липсват данни за настъпили усложнения, както и
дали е проведена рехабилитация след сваляне на гипсовата имобилизация.
Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат от ПТП е установен синдром
на карпалния канал, който е наложил оперативно лечение. Твърди, че
синдрома на карпалния канал е хронично заболяване и няма причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо ответникът оспорва, че в
резултат от получените при ПТП от 1.VІ.2017год. телесни увреждания, на
ищцата са причинени болки, страдания и психически стрес за непосочен
период от време, че не е можела да се обслужва самостоятелно и е била в
4
тежест на своите близки, както и че се е чувствала неспокойна, тревожна и
напрегната. Оспорва, че възстановяването на ищцата не е приключило все
още. Оспорва, че в резултат на процесното ПТП е пострадала психиката на
ищцата, защото по делото липсват данни за проведено лечение на такова
заболяване при ищцата. Оспорва твърдението за наличие на
причинноследствена връзка между процесното ПТП и неимуществените
вреди на ищцата, за техния интензитет и проявление, за период, през който се
твърди да са търпени, както и за настъпване на такива вреди и техния размер.
Твърди, че претендирания размер на неимуществените вреди е изключително
завишен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с
липсата на данни за последващо лечение или ексцес, което налага извода за
настъпило в обичайния срок възстановяване, нито със съдебната практика на
ВКС. Оспорва за ищцата да са настъпили такива неимуществени вреди, както
и техният размер, който не отговаря на принципа за „справедливост“ залегнал
в чл.52 от ЗЗД. Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, поради което твърди, че при постановяване
на съдебния акт следва да се приложи разпоредбата на чл.51ал.2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло исковата претенция за лихви по претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, като неоснователна, поради неоснователност на
главния иск по чл.432ал.1 КЗ. Претендира за съдебни разноски по делото,
съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за плащанията им.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. Г.Д., становището на
ответника и неговият пълномощник юрисконсулт Л.С., обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на САТЕ и СМЕ, в
тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че на 1.VІ.2017год., около
7.05часа, в гр.З., на ул.“Б.“ до №120, на пешеходна пътека тип „зебра“, е
настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка и модел „Опел
Комбо“ с рег.№**** А.Е.К., ЕГН **********, нарушавайки правилата за
движение по пътищата- чл.5ал.2т.1 от ЗДвП „да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“
и чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване на пешеходна пътека, водачът на
5
ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, блъска
пресичащата по пешеходната пътека К. Р. Ч., ЕГН **********, и и причинява
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на петата дланна кост на
лявата ръка и кръвонасядания на дясната предмишница.
Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№ 371р-6979/13.VІ.2017год., който е съставен след настъпване на
процесното ПТП, по свидетелски показания на З.С.Р., ЕГН ********** и
А.К., ЕГН ********** и двете от гр.З., тъй като местопроизшествието не е
било посетено от органите на КАТ. По случая е било образувано досъдебно
производство№120/2017год. по описа на РУ- З., прокурорска преписка
№385/2017год. по описа на Районна прокуратура гр.З., за това, че на
1.VІ.2017год., около 7.05часа, в гр.З., на ул.“Б.“ пред №120, при управление
на МПС- лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№****, водачът на автомобила
А.Е.К., е нарушил правилата за движение- чл.199ал.1 ЗДвП „при
приближаване на пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“, и с кова деяние е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на К. Р. Ч., изразяваща се в счупване
на петата дланна кост на лявата ръка, което е довело до затрудняване на
движението на лявата ръка за около месец и половина, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, и е престъпление по чл.343ал.3, пред.
последно, б.“а“, пред. второ НК във връзка с чл.343ал.1б.“б“, пред второ НК
във връзка с чл.342ал.1 НК.
С протоколно определение№125/25.V.2018год. по
НОХД№49/2018год. на ЗРС е одобрено постигнатото споразумение между
прокурора при Районна прокуратура гр.З. и защитника на обвиняемия А.Е.К.,
ЕГН********** от гр.З., с което обвиняемият се признава за виновен в това,
че на 1.VІ.2017год. , около 7.05 часа, в гр.З., на ул.“Б.“ пред №120, при
управление на МПС-собственият му лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.
№****, е нарушил правилата за движение- чл.5ал.2т.1 от ЗДвП „да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни ППС“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при
приближаване на пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне
6
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“ и с това деяние по непредпазливост е причинил
на К. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.З., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на петата дланна кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, и е престъпление по чл.343ал.3, пред. последно, б.“а“,
пред. второ НК във връзка с чл.343ал.1б.“б“, пред. второ НК във връзка с
чл.342ал.1 НК. На обвиняемият А.К. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66ал.1
НК, е отложено за срок от три години, както и наказание по чл.343г НК-
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца.
Безспорно е по делото, че към момента на настъпване на ПТП
на 1.VІ.2017год., е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка и модел
„Опел Комбо“ с рег.№*** по застрахователна полица №BG*****, валидна от
6.І.2017год. до 6.І.2018год., сключена със ЗК “Лев Инс“ АД гр.С., ЕИК
*********.
По делото като доказателства се представят: медицинската
документация за проведено лечение и прегледи на ищцата К. Ч.. Установи се,
че на 1.VІ.2017год., след настъпилото ПТП, К. Ч. е била закарана при
травматолог в болницата в гр.К., където и е поставена диагноза: счупване на
пета метакарпална кост на лява ръка, оток и деформация в областта на пета
метакарпална кост, с ограничени и болезнени движения, затова е извършена
репозиция и е поставена гипсова имобилизация на лявата ръка. На
2.VІ.2017год. пострадалата е била прегледана от съдебния лекар д-р Н.Д.М.,
който е издал съдебно удостоверение№104/2017год., че при извършения
преглед на К. Р. Ч. е констатирано: счупване на пета метакарпална кост на
лява ръка, когато била блъсната от кола на пешеходна пътека, както и
кръвонасядане в областта на задно-вътрешната повърхност на дясната ръка, в
областта на гривнената става и кръвонасядане по задната повърхност на
дясната ръка, в областта на лакътната става. Представени са болнични
листове, издадени на К. Ч. за проведеното лечение, от което се установява, че
тя е била в отпуск по болест за срок от 180дни, считано от 1.VІ.2017год. до
27.ХІ.2017год. Поради настъпило усложнение в хода на оздравителния
7
процес, по повод болки, изтръпване и мравучкане на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти
на лявата ръка, е била оперирана в Отделението по Ортопедия и
травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.К., в което е била
настанена за периода от 4.Х.2017год. до 9.Х.2017год., за освобождаване на
карпалния канал, видно от представената епикриза, с поставена диагноза
„синдром на карпалния канал“.
Разпитаната свидетелка С.С.К. обясни, че е съседка на
ищцата К. Ч. и работи заедно с нея в „Б.“ ООД гр.З.. За ПТП-то узнала след
настъпването му, не е очевидка, защото тръгнала на работа минути след К.
Ч., и когато стигнала до сградата на РС гр.З. и застанала пред нея, на
автобусната спирка на отсрещния тротоар, където има пешеходна пътека тип
„зебра“, видяла струпани хора. Когато стигнала до тях, узнала, че кола е
блъсната К. Ч. докато е пресичала на пешеходната пътека. К. Ч. цялата
треперела, била пребледняла и се оплаквала от силни болки в лявата ръка, и
от болки в дясната ръка. В този момент покрай тях минала с кола тяхна
колежка, която спряла, взела ги и ги закарала в сградата на „Б.“ ООД, където
работели. Когато отишли в съблекалнята, К. не могла да се съблече и да си
сложи престилката. Тогава решили колежката да я закара в болницата в гр.К.,
а свидетелката останала на работа. Разбрала, че след направена рентгенова
снимка на ръката на К., са установили, че е счупена в дланта на лявата ръка и
я гипсирали. Била гипсирана цялата китка и малко над китката на лявата ръка.
Доста време останала в гипс, което наложило свидетелката да и помага,
защото е първа съседка с К. Ч.. Свидетелката твърди, че дясната ръка на К. Ч.
също била охлузена, със синини, но без счупване на кости. К. Ч. се
раздвижвала постоянно, защото лекарят и казал да хваща малки топки и да
се опитва да ги стиска с ръка, за да възстанови движенията и се засили
захвата на лявата ръка. Постоянно правела и масажи на ръката. Свидетелката
не е чула К. Ч. да е ходила на специална рехабилитация за ръката, но в гр.З.
имат Център за рехабилитация и знае, че там са давали съвети на К. как да
раздвижва ръката си. Твърди,че когато достигнала до К., в деня на настъпване
на ПТП-то, колата, която я блъснала, била спряла на около 20-30м след
пешеходната пътека, и шофьорът и жена му дошли да видят какво става. Те
били силно притеснени от случилото се. Отчита като грешка, че не извикали
веднага органите на КАТ, но били много изплашени за състоянието на К. и да
не и стане лошо. Свидетелката твърди, че след като свалили гипса от лявата
8
ръка на К. Ч., се наложило да и направят операция,защото тя получила
схващане на пръстите на лявата ръка. К. Ч. била в болнични 5-6 месеца, но и
след като се върнала на работа, не и давали да опакова готовата продукция в
кашони, защото и е трудно с ръката. След ПТП-то, свидетелката помагала на
К. Ч. да се облича и съблича, защото тя не можела да движи китката на лявата
ръка, а дясната била охлузена. Наложило се дори да и направи зимнината
през лятото, защото тя била още в гипс. Както и да работи в градината и.
Твърди, че К. Ч. има дъщеря, която живее в гр.В. и гледа малко дете, както и
син, който работи в Германия, затова децата не могли да дойдат и да се
грижат за майка им. А съпругът на К. Ч. работи в строителството, затова не
можел да остане и да се грижи за нея. Освен свидетелката, К. Ч. получила
малка помощ и от възрастната си свекърва, която била над 80 годишна, но тя
заболяла от Ковид-19 и починала. Свидетелката твърди, че след ПТП-то К. Ч.
много се променила, затворила се в себе си, преживяла силен стрес и всеки
път, когато трябва да пресекат някоя улица, тя я кара да се огледат, да дойдат
и други хора и тогава да пресичат. Много се притеснявала. К. Ч. се върнала
на работа 6 месеца след ПТП, но в настоящия момент се грижела за
онкоболния си съпруг, който се лекува в болница „Токуда“, и на когото е
придружител.
Вещото лице по назначената СМЕ д-р М.К.Б.- лекар в
Отделението по съдебна медицина на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.П. в
заключението си твърди, че в резултат на настъпилото на 1.VІ.2017год. ПТП,
ищцата К. Р. Ч., на 55години от гр.З., е получила следните травматични
увреждания: счупване на петата дланна кост на лявата ръка и кръвонасядания
на дясната предмишница. Непосредствено след ПТП-то, пострадалата е
изпитвала от леки до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно в хода на оздравителния процес, са затихвали до степен да станат
епизодични при определени движения на ръката и физически натоварвания.
Оздравителният процес е протекъл продължително, с настъпване на
усложнение, което е наложило извършване на операция за освобождаване на
карпалния канал. В настоящия момент е възможно ищцата, при влошаване на
времето или при усилено физическо натоварване, да изпитва известни болки.
Възстановителния период от травматичните увреждания е траел 5-6 месеца,
като е налице усложнение при възстановяването. Това усложнение, според
вещото лице, може да се дължи на продължителното обездвижване на лявата
ръка, което е довело до срастване в левия карпален канал, което е наложило
оперативно освобождаване на карпалния канал на лявата ръка. Може да е
причинено и от претоварване на ръката, при рехабилитация или друго
физическо натоварване, но не и от трудовия процес в „Б.“ ООД гр.З., защото
9
усложнението е настъпило, когато ищцата е била в болнични. В настоящия
момент, К. Ч. напълно се е възстановила от претърпените при ПТП-то
травматични увреждания. Но четвъртият пръст на лявата ръка е изкривен към
третия пръст и ще остане така, което представлява леко нарушение на
естетиката на ръката. Това по никакъв начин не влияе върху обема на
движенията на лявата ръка. Само при влошаване на времето или при
физическо натоварване, ищцата ще изпитва известни болки в лявата ръка.
Вещото лице посочва, че синдромът на карпалния канал представлява
притискане на средния /медианния/ нерв при преминаването му през
карпалния канал в китката. Причините за неговото развитие могат да бъдат
няколко: първо- продължително обездвижване на дланта и пръстите на ръката
или второ- при удебеляване или възпаление на сухожилията и притискане на
средния медианен нерв. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка
на травмата, получена при процесното ПТП, продължителното обездвижване
на дланта и пръстите на ръката и настъпилото усложнение, с притискане на
средния нерв в карпалния канал.
Вещото лице по назначената САТЕ д-р инж. Г.Д.Т. в
заключението си твърди, че процесното ПТП е настъпило на 1.VІ.2017год.,
около 7.05 часа, в гр.З., по ул.“Б.“, като водачът на лек автомобил „Опел
Комбо“ с рег.№**** А.Е.К., управлявайки автомобила по посока фирмен
магазин на „Ес Би Ен“ /запад-изток/, стигайки до №120, пред Районен съд
гр.З., блъска правилно пресичащата пешеходка К. Р. Ч., която се движела от
сградата на ЗРС към спирката на отсрещния тротоар /север-юг/, и и
причинява средна телесна повреда. Ударът е настъпил по дължина 4.20м
южно от левия тротоар на пътното платно за движение към гр.К. и по ширина
на 0.80м западно на пешеходната пътека. /фиг.2 от заключението/. В
участъка, където е настъпило процесното ПТП, ул.“Б.“ е хоризонтална, с две
ленти за движение на пътното платно, разделени с непрекъсната осева линия,
с еднозърнеста асфалтова настилка, без дупки и неравности, без наноси от
инертни материали. Пътното платно е широко 7.60м, а лентите за движение
са с ширина 3.80м. Пътната настилка е била суха, времето е било ясно,
слънчево, с нормална видимост при дневна осветеност, без мъгла и
задименост, която да е пречела на нормалната видимост при дневна светлина.
От двете страни на пътното платно има тротоари, които са на височина 0.15м.
Левият тротоар е с ширина 4.80м, а десният тротоар е с ширина 6.20м. На
мястото има кръстовище между ул.“Б.“ и ул.“А.“ в гр.З.. В дадения участък на
ул.“Б.“ има вертикална маркировка с пътни знаци Б3-Път с предимство, Д19-
Паркинг и Д17-Пешеходна пътека. И хоризонтална маркировка- непрекъсната
осева линия, тип М1 /в района на кръстовището е прекъсната тип М3/, има
нанесени крайни ограничителни линии, има пешеходна пътека тип М8.1
широка 3.60м, в дясно има спирков джоб /фиг.4 от заключението/.
Пешеходката К. Ч. преди настъпване на ПТП-то, се е движила в посока север-
юг, като е пресичала пешеходната пътека, намираща се на кръстовището на
ул.“Б.“ и ул.“А.“. По време на настъпване на ПТП-то, пешеходката е била по
10
средата на пешеходната пътека. А.К. е имал техническа възможност да
предотврати процесното ПТП, ако е бил намалил скоростта на движение или
е спрял автомобила, за да пропусне пешеходката, която е нямала техническа
възможност да възприеме заплахата-идващия автомобил, защото вече е била
на пешеходната пътека,близо до отсрещния тротоар, когато автомобила я
изненадва отдясно. Тя не е предполагала, че автомобилът няма да спре на
пешеходната пътека.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по СМЕ и
САТЕ изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвени, както и
неоспорени от страните по делото.
Ищцата К. Р. Ч., ЕГН ********** от гр.З., чрез
пълномощника и адв. Г.Д., с молба вх.№2817/25.ІІ.2021год. е отправила до
ЗК “Лев Инс“ АД гр.С., ЕИК ********* претенция за изплащане на
обезщетение в размер на 50 000лв. за причинените и неимуществени вреди от
травматичните увреждания, които е получила при ПТП, настъпило на
1.VІ.2017год., по която е образувана щета№****/25.ІІ.2021год. С уведомление
от 18.V.2021год. застрахователното дружество е уведомило пълномощника на
ищцата- адв.Г.Д., че на пострадалата К. Ч., е определено обезщетение в
размер на 10 000лв. за неимуществените вреди, претърпени от телесните
увреждания, които са и причинени при ПТП на 1.VІ.2017год., което ще се
изплати след подписване на споразумение между страните. Определеното от
застрахователното дружество обезщетение за неимуществени вреди не е
изплатено, тъй като пострадалата К. Ч. не е подписала споразумение със
застрахователното дружество, а е предявила настоящия иск с правно
основание чл.432ал.1 КЗ.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗК “Лев
Инс“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на К. Р. Ч., ЕГН ********** от
гр.З., ул.“А.“ №5А сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от нея телесни увреждания, причинени при ПТП,
настъпило на 1.VІ.2017год., който пътен инцидент е причинен от водача на
лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№**** А.Е.К., ведно със законните лихви
върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на
11
застрахователната претенция- 25.ІІ.2021год., до окончателното изплащане на
сумата.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка по
която застрахователят да плати обезщетението.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищцата К. Р. Ч., като увредено лице, е
12
спазила изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като с
молба вх.№2817/25.ІІ.2021год. е отправила застрахователна претенция до ЗК
«Лев Инс» АД гр.С. за изплащане на 50 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес,
причинени от получените при ПТП на 1.VІ.2017год. телесни увреждания.
Застрахователят с уведомление от 18.V.2021год. до пълномощника на
ищцата- адв. Г.Д., е посочил, че по образуваната щета№****/25.ІІ.2021год. на
увреденото лице К. Ч. е определено застрахователно обезщетение в размер на
10 000лв. за неимуществени вреди, претърпени от телесните увреждания,
причинени и при ПТП, настъпило на 1.VІ.2017год., както и че то ще бъде
изплатено след подписване на споразумение между страните. Тъй като
пострадалата не била удовлетворена от определения размер на
застрахователното обезщетение за причинени неимуществени вреди, което не
е изплатено и до настоящия момент, тя е предявила настоящия пряк иск с
правно основание чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК “Лев Инс“ АД гр.С., който
е процесуално допустим. С разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на
чл.45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователна компания “Лев Инс“АД гр.С., ЕИК *********, в
качеството му на застраховател по застрахователно правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
марка „Опел“, модел „Комбо“ с рег.№**** по застрахователна полица
№BG/22/***, валидна от 6.І.2017год. до 6.І.2018год., сключена със ЗК “Лев
Инс“ АД гр.С., ЕИК *********. Ответникът ЗК “Лев Инс“ АД гр.С. не
оспорва този факт и признава, че е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
„Опел“, модел „Комбо“, с рег.№****, към датата на настъпване на процесното
ПТП- 1.VІ.2017год..
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
13
случая ищцата К. Р. Ч. е материалноправно легитимирана да предяви прекият
иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като при ПТП,
настъпило на 1.VІ.2017год. са и причинени следните телесни увреждания:
счупване на петата дланна /метакарпална/ кост на лявата ръка, което е довело
до трайно затрудняване на движението на лявата ръка и кръвонасядания на
дясната предмишница. Тези травматични увреждания са и причинили болки,
страдания и психически стрес, някои от които продължават и до днес. Според
чл.478ал.2 КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има
право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които
обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди,
за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован,
причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в
чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея
имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното
застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищцата е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
14
Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 1.VІ.2017год., около 7.05часа,
в гр.З., на ул.“Б.“ до №120, когато водачът на лек автомобил „Опел Комбо“ с
рег.№**** А.Е.К., ЕГН **********, е нарушил правилата за движение-
чл.5ал.2т.1 от ЗДвП „да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при
приближаване на пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“ и с това деяние по непредпазливост е причинил
на К. Р. Ч., ЕГН********** от гр.З., телесна повреда, изразяваща се в
счупване на петата дланна кост на лявата ръка и кръвонасядания на дясната
предмишница.
Когато извършеното деяние осъществява както признаците на
престъпен състав по НК, така и на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, са
възможни различни варианти. В случая с протоколно
определение№125/25.V.2018год. по НОХД№49/2018год. на З.ски районен съд
е одобрено постигнатото споразумение между прокурора при Районна
прокуратура гр.З. и защитника на обвиняемия А.Е.К., ЕГН ********** от
гр.З., с което обвиняемият се признава за виновен в това, че на 1.VІ.2017год.,
около 7.05 часа, в гр.З., на ул.“Б.“ пред №120, при управление на МПС-
собственият му лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№****, е нарушил
правилата за движение- чл.5ал.2т.1 от ЗДвП „да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни ППС“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване на
пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ и с това деяние по непредпазливост е причинил на К. Р.
Ч., ЕГН ********** от гр.З., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на петата дланна кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, и е престъпление по чл.343ал.3, пред. последно, б.“а“,
пред. второ НК във връзка с чл.343ал.1б.“б“, пред второ НК във връзка с
чл.342ал.1 НК. На обвиняемият А.К. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66ал.1
НК е отложено за срок от три години, както и наказание по чл.343г НК-
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири месеца. Според
чл.383ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла
в сила присъда. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
15
/Решение№55/30.V.2009год. по т.д.№728/2008год. на І ТО на ВКС и
Решение№150/22.ХІ.2011год. по т.д.№1147/2010год. на ІІ ТО на ВКС, в които
се слага знак на равенство между влязлата в сила присъда и споразумението/.
Това означава, че приетото в споразумението съгласие за извършеното от
обвиняемия деяние, неговата противоправност и виновността на дееца са
задължителни за съда, който разглежда гражданскоправните последици от
престъплението и по-точно иска за обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от жертвата на престъплението или неговите наследници.
Съгласно ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.№112/1966год. на ОСГК на ВС само
влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд, и след като одобреното от
съда споразумение, съгласно чл.383ал.1 НПК, има последиците на влязла в
сила присъда, съгласно императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето
защо по делото са безспорни следните факти: настъпването на ПТП на
1.VІ.2017год., по механизма, подробно описан в одобреното от ЗРС
споразумение, фактът, че това ПТП е предизвикано по вина, под формата на
непредпазливост, на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.№****
А.Е.К., противоправността на това деяние, което е престъпление по НК, както
и причинно-следствената връзка между ПТП-то и телесното увреждане на
пострадалата К. Р. Ч.- счупване на петата дланна кост на лявата ръка и
кръвонасядания на дясната предмишница. В случая А.К. не се е съобразил с
пътните знаци Д17-Пешеходна пътека и за автобусна спирка, не е реагирал
своевременно на пресичащата пътното платно по пешеходната пътека К. Ч.,
не е задействал екстремно спирачната система, за да намали скоростта или да
спре автомобила, в резултат на което е ударил пешеходката К. Ч., като и е
причинила травматични увреждания. Установи се и причинно-следствената
връзка между извършеното по непредпазливост деяния и травматичните
увреждания причинени на К. Ч.- счупване на петата дланна кост на лявата
ръка и кръвонасядания на дясната предмишница.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД гр.С. прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата К. Ч., която като
пешеходец, е нарушила правилата за движение: чл.113ал.1т.1 и 2 от ЗДвП,
съгласно която „пешеходците преди да навлязат на пътното платно за
16
движение трябва да се съобразят с приближаващите се ППС и да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“, и чл.114ал.1 от ЗДвП, съгласно
която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат при ограничена видимост. Поради което счита, че
ищцата като пешеходка е създала предпоставките за настъпване на ПТП и е
станала в равна степен на поведението на водача А.К., причина за
осъществяването му.
В трайната практика на ВКС е застъпено становището, че само
по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото
се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да
е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият. Това възражение изцяло бе
опровергано от събраните по делото доказателства- споразумението,
одобрено от съда по НОХД№49/2018год. по описа на ЗРС, заключението на
САТЕ и свидетелските показания. Напротив- от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че К. Ч. е започнала пресичането на
пътното платно по пешеходната пътека, в посока от север на юг, от сградата
на ЗРС към насрещната автобусна спирка, пресякла е едната лента за
движение и е вървяла по другата лента за движение /тази пред движения се
автомобил „Опел Комбо“/, като дори била стигнала почти до тротоара на
автобусната спирка, когато е настъпил удара между нея и автомобила.
Липсват каквито и да било данни пострадалата да е изскочила внезапно на
пътното платно, да е спирала на пешеходната пътека или ненужно да е
удължила времето за пресичане на пътното платно по пешеходната пътека.
17
Установи се по делото, че К. Ч. се е огледала преди да тръгне да пресича
пътното платно, видяла е първия /зелен/ автомобил на фиг.4 от заключението
на САТЕ, който е завил наляво, като по този начин, пред синия автомобил
/лек автомобил „Опел Комбо“/ се е разкрила пряка видимост към
пешеходката, която е пресичала пътното платно по пешеходната пътека и е
била по средата на пътя, така, че А.К. е следвало да намали скоростта на
движение или да спре автомобила, за да пропусне пешеходката. Ето защо
съдът счита това възражение на ответника за неоснователно и недоказано.
Няма спор по делото, че при ПТП на 1.VІ.2017год. на ищцата
К. Ч. са причинени телесни увреждания- счупване на петата дланна кост на
лявата ръка и кръвонасядания на дясната предмишница. Непосредствено след
ПТП-то, пострадалата е изпитвала от леки до умерени по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес, са
затихвали до степен да станат епизодични при определени движения на
ръката и физически натоварвания. Възстановителния период от
травматичните увреждания е траел 5-6 месеца, според вещото лице по СМЕ,
като е настъпило усложнение при възстановяването-болки, изтръпване и
мравучкане, с ограничени движения на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на лявата
ръка, което е наложило извършване на операция за освобождаване на
карпалния канал. Усложнението е диагностицирано от лекуващите лекари от
Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД гр.К. като „синдром на карпалния канал“. От заключението на
СМЕ се установява, че синдромът на карпалния канал представлява
притискане на средния /медианния/ нерв при преминаването му през
карпалния канал в китката. Причините за неговото развитие могат да бъдат
няколко: първо- продължително обездвижване на дланта и пръстите на ръката
или второ- при удебеляване или възпаление на сухожилията и притискане на
средния медианен нерв. В случая, според вещото лице по СМЕ, е налице
пряка причинно-следствена връзка на травмата, получена при процесното
ПТП, продължителното обездвижване на дланта и пръстите на ръката и
настъпилото усложнение, с притискане на средния нерв в карпалния канал.
Това усложнение, според вещото лице, може да се дължи на
продължителното обездвижване на лявата ръка, което е довело до срастване в
левия карпален канал, което е наложило оперативно освобождаване на
карпалния канал на лявата ръка. Може да е причинено и от претоварване на
ръката, при рехабилитация или друго физическо натоварване, но не и от
трудовия процес в „Б.“ ООД гр.З., защото усложнението е настъпило, когато
ищцата е била в болнични. В настоящия момент, К. Ч. напълно се е
възстановила от претърпените при ПТП-то травматични увреждания, но е
възможно при влошаване на времето или при усилено физическо
натоварване, тя да изпитва известни болки. Вещото лице по СМЕ твърди, че
четвъртият пръст на лявата ръка на ищцата е изкривен към третия пръст на
18
лявата ръка и ще остане така, което представлява леко нарушение на
естетиката на ръката. Това по никакъв начин не влияе върху обема на
движенията на лявата ръка. Само при влошаване на времето или при
физическо натоварване, ищцата ще изпитва известни болки в лявата ръка. По
делото няма данни ищцата да е провела рехабилитационни процедури. Но от
свидетелските показания на С.К. се установява, че К. Ч. е извършвала
възстановителни процедури и масажи, които и били посочени от лекуващия
лекар /напр. движения с малка топка в ръката/, така и от Центъра по
рехабилитация в гр.З..
Безспорно се установи по делото, че ищцата е търпяла болки и
страдания от получената травма. След травматичните увреждания тя не е
можела да се обслужва сама, заради счупването на петата дланна кост на
лявата ръка и поставената гипсова имобилизация в продължение на около
месец и половина. Нуждаела се е от помощ и при оперативното лечение на
синдрома на карпалния канал и по време на оздравителния процес. Болките са
били най-силни в началото, след удара, до получаване на адекватна
медицинска помощ. След което постепенно, в резултат на гипсовата
мобилизация и приемане на болкоуспокояващи, болките са намалени и
постепенно са изчезнали при пълното оздравяване на ищцата на шестия
месец.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. Застраховани лица са собственикът на
МПС, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползува автомобила на законно основание. В настоящия случай не е спорно,
че А.К. е собственик на лек автомобил «Опел Комбо» с рег.№****. А от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ във
връзка с чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на 1.VІ.2017год.
травматични увреждания. При увреждане на здравето или на телесната
цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт,
19
лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията
на неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване
на увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен
е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на
живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осаК.вания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
делото, че при ПТП на 1.VІ.2017год. са причинени телесни увреждания на
20
ищцата К. Ч.- счупване на петата дланна кост на лявата ръка и
кръвонасядания в дясната предмишница. При определяне на размера на
обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към момента на постановяване на
решението, което разбиране е обусловено от икономическата конюктура в
страната, при отчитане на възрастта на увредения, вида и характера на
претърпените болки и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата К.
Ч.- 60години, икономическата конюктура в страната и общественото
възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на К. Ч. за причинените и неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
и причинени при ПТП на 1.VІ.2017год., сумата 40 000лв..За разликата над
40 000лв. до 50 000лв., предявеният иск по чл.432ал.1 КЗ ще следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
травматичните увреждания и проведеното лечение, съдът отчете силните
болки и страдания, които ищцата е изпитвала от получените травми, както и
усложнението по време на оздравителния процес- синдром на карпалния
канал, което е наложило карпалния канал да се освободи оперативно. Тези
болки и страдания са продължили през целия възстановителен период на
пострадалата от 5-6 месеца. За срок от около месец и половина фрактурата на
петата дланна кост на лявата ръка и поставената гипсова имобилизация е
пречела на пострадалата да се обслужва сама, поради което се е наложило да
приеме помощта на други лица /на свидетелката С.К., която е съседка и
колежка на К. Ч./. Болките и страданията, дискомфортът от травматичните
увреждания са много силни, особено в острия период, в началните дни след
ПТП. През острият период,който настъпва след получаване на травмата и
продължава до момента на оказаната спешна специализирана помощ, ищцата
е търпяла значителни болки и дискомфорт, изразяващи се в невъзможност за
обслужване и натоварване на увредения крайник, оток и деформация,
обхващащи мястото на фрактурата и кръвонасядания по дясната
предмищница. В подострият период, който настъпва след направените
манипулации и приемане на обезболяващи лекарства, болките са с по-умерен
интензитет и сила. В хроничният стадий, който настъпва след операцията,
21
болките постепенно са намалели, но е останал дискомфорта от отока и
ограничените движения в лявата ръка. Ищцата е търпяла дискомфорт и от
гипсовата имобилизация,която е носила в продължение на месец и половина,
през което време персистиращия оток е ограничавал движенията в лявата
ръка и оттам е било нарушено самообслужването и. При К. Ч. пълно
възстановяване от получените увреждания е настъпило в срок от 5-6 месеца.
Останал е лек козметичен дефект- изкривяване на четвъртия пръст към третия
пръст на лявата ръка, който не преми ищцата да движи ръката в пълния и
обем. А при влошаване на времето и големи физически натоварвания, тя ще
изпитва известни болки в ръката.
На ищцата е нанесена и психоемоционална травма, която е дала
отражение, както през време на претърпяната злополука, така и след това.
Физическите травми, получени при пътно-транспортния инцидент,
последвалото лечение и периода на възстановяване са се отразили негативно
върху психологичното състояние на К. Ч., тъй като са довели до промени в
ежедневието й. Демонстрират се негативни промени в мисленето, включващи
тревожност, напрегнатост, чувство за застрашеност, съпроводени с
емоционална лабилност и притеснение при движение и пресичане на улиците.
Установява се, че ищцата е ограничила социалните си контакти, станала по-
затворена. При определяне на размера на неимуществените вреди съдът
отчете възрастта на ищцата- 60години, поради което получените травми са се
отразили изключително негативно на психо-емоционалното и състояние,
тревогата дали ще се възстанови напълно, за да се грижи сама за себе си и за
семейството си, тъй като двете и деца живеят и работят далеч от гр.З. /дъщеря
и е в гр.В., а синът и в Германия/, а съпругът и страда от онкологично
заболяване, което налага при лечение тя да е негов придружител.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-
25.ІІ.2021год. до окончателното му изплащане. Съгласно разпоредбата на
чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователни договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по ал.1 се
включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
22
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице К. Ч.,
считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
25.ІІ.2021год.. Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на
ищцата законните лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция на
ищцата-25.ІІ.2021год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди ответника
ЗК “Лев Инс“ АД гр.С. да заплати по сметката на СОС дължимата ДТ в
размер 1 600лв.,съобразно размера на уважения иск.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ответника
ЗК “Лев Инс“ АД гр.С. да заплати на пълномощника на ищцата адв. Г.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 076лв. с ДДС. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата К. Ч., изчислено на база материалния интерес по
чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за размера на минималните
адвокатски възнаграждения /съгласно редакцията му, обн. ДВбр.68/2020год.,
тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен на
10.Х.2022год., преди изменението на Наредбата, обн. ДВбр.88/2022год./. Тъй
като адв. Г.Д. представя доказателства, че е надлежно регистриран по ЗДДС,
и съгласно §2а от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС, ще следва
да и се присъди и дължимото ДДС. Дължимият ДДС върху адвокатско
възнаграждение е 20%, или върху адвокатско възнаграждение в размер на 1
730лв. се дължи ДДС в размер на 346лв., като общо дължимото
възнаграждение на адв. Г.Д. е в размер на 2 076лв. с ДДС.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В настоящия случай пълномощникът на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение, определено съгласно изискванията на
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и така е определено дължимото възнаграждение на адв. Г.Д.,
23
поради което липсва прекомерност на присъденото възнаграждение.
На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск, в размер на 260лв., съгласно списъка по чл.80 ГПК и
представените доказателства за плащанията им.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.С., ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори С. Н.А. и В.В.И. да
заплати на К. Р. Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.З., ул.“А.“ №5А,
сумата 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат
на ПТП, настъпило на 1.VІ.2017год., което е причинено от водача на лек
автомобил „Опел Комбо“ с рег.№**** А.Е.К., по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законните лихви
върху сумата 40 000лв., считано от 25.ІІ.2021год.- датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебна молба-претенция до
окончателното изплащане на обезщетението, които суми следва да се
преведат по сметка с IBAN: *** в „Банка ДСК“ АД, с титуляр К. Р. Ч..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Р. Ч., ЕГН ********** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.С., ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори С. Н.А. и В.В.И., иск с правно
основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, за разликата от 40 000лв. до
50 000лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С.
Н.А. и В.В.И. да заплати по сметката на Смолянски окръжен съд дължимата
ДТ в размер на 1 600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С.
24
Н.А. и В.В.И. да заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адв. Г.Н.Д., личен
номер ***, адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на ищцата в размер на 2 076лв. /две хиляди
седемдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА К. Р. Ч., ЕГН ********** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.С., ЕИК *********,
съдебните разноски по делото в настоящата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 260лв. /двеста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
25