№ 16062
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110101484 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК, по почин на ищеца – иска се съдът да измени
решението си в частта за определените разноски.
Ответникът по молбата и делото , получил препис от молбата, не е подал
отговор.
Молбата е допустима, в частта по разноските по исковото производство, защото
е подадена в срока за обжалване на решението, представен е списък по чл.80 ГПК
относно разноските в исковото производство, поради което и относно присъдените
разноски в исковото производство, молбата е допустима. Молбата относно разноските
за заповедното производство е недопустима - в т.7 от ТР № 4/18.6.2014г. на ВКС,
ОСГКТ по т.д.№ 4/2013г. се прие буквално следното: когато на страната, имаща право
на разноски по заповедното производство, са й присъдени разноски, то тогава страната
има право на жалба срещу заповедта, в частта за разноските. Когато на страната, имаща
право на разноски, не са й присъдени разноски, тогава може да иска допълване на
заповедта в производство по чл.248 ГПК. Заповедта е връчена на заявителя на
29.11.2021г., видно от съобщението. Частна жалба против заповедта, в частта за
разноските не е подадена. Ето защо, настоящото искане е недопустимо.
Относно съществото на искането – същото е неоснователно, изцяло.
Съдът не е обвързан от посочения от страната размер на юрисконсултското
възнаграждение. Същото се присъжда по силата на изрична разпоредба – чл.78 ГПК,
като това възнаграждение не съставлява действителен разход на страната. Ето защо,
дори страната да е посочила размер в списък по чл.80 ГПК, съдът отново преценява
размера по реда, предвиден НЗПП.
Видно от мотивите на решението, СРС е приел, че юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство следва да се определи в размер 50 лева, а
1
възнаграждението за исковото - 100 лева.В рамките на тези размери, са и присъдени
разноски. Ето защо, решението не подлежи на изменение по наведените доводи.
Относно държавната такса – съдът констатира, че неправилно е определил
таксата – същата възлиза на общо 127,42 лева, като по заповедното производство, на
11.11.2021г. е внесена 43,38 лева, на 7.1.2022г. към исковата молба – 43,38 лева, и по
указания на съда – на два пъти ищецът е внесъл, съответно – 41,35 лева на 26.1.2022г.
и 41,25 лева на 15.2.2022г.
Следователно, горницата над 127,42 лева следва да се възстанови на ищеца,
както следва: сумата 0,69 лева от внесената на 26.1.2022г. такса, и сумата от 41,25 лева
от внесената на 15.2.2022г. Изложеното произнасяне не съставлява изменение на
решението, тъй като таксата, над 127,42 лева, е недължима от ищеца, респективно – не
може да се вмени на ответника.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 100385/19.5.2022г. на ищеца, за
изменение на решението в частта за разноските, относно присъдени разноски в
заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 100385/19.5.2022г. на ищеца, за
изменение на решението в частта за разноските, относно присъдени разноски в
исковото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 2- седмичен срок
от връчването на преписа на ищеца.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца сумата 0,69 лева от внесената на 26.1.2022г.
такса, и сумата от 41,25 лева от внесената на 15.2.2022г, при възможност, по банковата
сметка, от която сумите са преведени, след влизане в сила на настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2