Р Е Ш Е Н И Е
№ 988/23.07.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 29.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2057 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от П.И.О., ЕГН **********, чрез адв. К.К., срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 0015160, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.К., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния четиринадесетдневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, срещу
годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 27.11.2019 г., в 17:30 часа, в гр. Бургас, ул. Одрин, автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet2D № SD2D 0021, заснело лек автомобил Опел Мерива, с регистрационен номер *******. От направената справка в Гаранционен фонд /л. 12/ се установило, че към датата и часа на управление, за лекия автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установено е, че МПС е собственост на жалбоподателя П.И.О. /л. 9/.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 461, т. 1 КЗ, била наложена „глоба“ в размер на 250 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet 2D № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно за експлоатация (л. 10 и 11 от делото).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В случая, в обжалвания електронен фиш се съдържат част от тези реквизити, но липсва каквото и да е описание на нарушението от фактическа страна, като е посочено само, че е "установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)", без да е описано какво е то и без да са отразени, каквито и да било съставомерни признаци на посочения, чрез неговата цифрова квалификация, състав на нарушение. Така описано нарушението не съдържа посочване на нито едно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено от санкционираното лице, което да е запретено от закона и да осъществява състав на административно нарушение, в частност такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Не е ясно и кога е довършено самото нарушение - към датата на изтичане на предходната застраховка ГО или към датата на заснемане на автомобила. Посоченият пропуск е довел до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установен да управлява МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това съставлява съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, ограничавайки правата на жалбоподателя да бъде запознат със състава на нарушението.
На следващо място, разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство се издава ЕФ. Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО, и след това да се издава електронния фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В случая, нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от АТСС, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. След като процеса (системата) за установяване на всички елементи от нарушението не е изцяло автоматизиран, то АНО е следвало да приложи общите правила и да издаде АУАН.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал. 3 Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. (съгласно редакцията, действала към датата на уреждане на материално-правните отношения между страните по договора за правна защита и съдействие – 26.06.2020 г., л. 19). По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 150 лв. В конкретния случай, доколкото адвокатското възнаграждение е определено към минималния размер, то направеното възражение за прекомерност (л. 13) се явява неоснователно, като съдът съобрази предмета на спора, както и извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Възнаграждението не надхвърля значително стойността на правните усилия, необходими за опазването на накърнения интерес на жалбоподателя, поради което в полза на същия следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 150 лева, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 0015160, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена „глоба“ в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Бургас да заплати на жалбоподателя П.И.О., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС