№ 1153
гр. Плевен, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430106275 по описа за 2021 година
Предявени са от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ЕИК ***, представлявано от А.А. срещу Т. СТ. КР., ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. Плевен, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 2380,72 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 1979,13 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2017 г. до м. април 2019 г., сума в размер на 338,72 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.10.2020 г., както и сума в
размер на 51,97 лева – за услуга дялово разпределение от м. септември 2017 г.
до м. април 2019 и сума в размер на 10,90 лева, представляващи моратарна
лихва за периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК първо подадено пред СРС, впоследствие
1
изпратено по компетентност до ПлРС срещу ответника по делото. Сочи се, че
с определение по ч.г.д. № 828/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането
му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, породи което и в изпълнение указанията на съда е
предявил настоящия иск. Излага се, че ответницата, в качеството на
собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т, 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Счита, че с оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Излага съображения, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "*** АД на потребители за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от "***" ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че с
тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "***" АД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел XI от ОУ от 2014 г. -
„Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. Твърди, че с приетите Общи условия с Решение от 2016 на ДКЕВР, в
2
сила от 10.07.2016 г. са регламентирани освен права така и съответните
задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на Продавача". Твърди, че в предвид цитираната разпоредба, ответницата е
следвало в 45 дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца да плати процесните суми. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и дължи и законна
лихва. Излага, че от 2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за
месец февруари до месец август включително /месеци касаещи процесния
период/ в присъствието на Нотариус, като са съставени констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-
страница на „****"ЕАД на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/
проверка на сметка. Твърди, че ответницата е използвала доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила
задължението си. Излага съображения, че на основание чл. 139 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда — етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139 а. Сочи, че в настоящия случай, на 19.09.2002 г., сградата
- етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма "***" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от
Закона за енергетиката. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ
за процесния имот са начислявани от "***" ООД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата - "***" ООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
3
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особения
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
същия по основание и размер. Навежда доводи, че от представените по делото
доказателства може да се направи извод, че ответницата не пребивава на
посочения адрес. Прави възражение за изтекла погасителна давност на сумите
за 2017-2019 г. Излага, че по делото не са представени доказателства, които
да докажат, че ответницата дължи претендираната сума. Сочи, че не може да
се направи и обосновано предположение, че претендираното количество ТЕ е
доставяно до ответницата, както и, че същата я е използвала. Твърди, че не са
представени доказателства, че в имота на ответницата има монтирани ИРУ.
В проведеното по делото о.с.з. ответницата не се явява и не се
представлява.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице- помагач- „***“ ЕООД не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 828/2021 г. по описа на ПлРС,
образувано след изпращането му по подсъдност от СРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 1979,13 лв.- главница,
представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г.-
м.04.2019г., сумата от 338,72 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2018г.-
21.10.2020г.; сумата от 51,97 лв. – главница, представляваща сума за дялово
разпределение за периода от м. 09.2017г. до м.04.2019г. , сумата от 10,90лв.-
лихва за периода 31.10.2017г. до 21.10.2020г.; законна лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението (30.10.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски от заявителя в размер на 47,61 лв. платена държавна такса и сумата
от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № 562/02.02.2022 г., връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото и заповедното производство са
4
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”
ЕАД на потребители в гр. София, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия
в гр. Плевен.
Видно е от представения по делото НА за продажба на недвижим имот
№31, том V, дело 5683, дело №743 от 2005 г. на нот. И. Николов с рег. №40 на
НК София с район на действие СРС, че ответницата е придобила на 13.06.2005
г. правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Установява се от представения по делото НА за продажба на недвижим
имот № 147, том ІІ, рег. №3892, дело № 261/2019 г., че на 13.05.2019 г.
ответницата се е разпоредила с процесния топлоснабден имот.
От приложеното по делото заявление – декларация от 08.12.2005 г.,
отправено до ищеца се установява, че ответницата е поискала да й бъде
открита партида по отношение на процесния топлоснабден имот.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор №3457/10.09.2022
г., както и Протокол от ОС на ЕС, находяща се в ж.к. ***, от които се
установява, че ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот е избрал
„***“ ЕООД да извършва индивидуалното измерване на потреблението на
ТЕ за разпределяне разходите на ТЕ, вкл. издаване на обща и индивидуална
сметка.
Установява се от приложеното по делото съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г., че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
задължението на ответницата е 269,65 лева.
Видно е от приложеното по делото съобщение към фактура №
**********/31.07.2018 г., че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
задължението на ответницата е 1693,10 лева, от които: 1. за ТЕ: за периода
05.2017 г. – сума в размер на 20,96 лева; за периода 06.2017 г. – сума в размер
на 20,26 лева; за периода 07.2017 г. – сума в размер на 34,37 лева; за периода
08.2017 г. – сума в размер на 30,92 лева; за периода 09.2017 г. – сума в размер
на 35,51 лева; за периода 10.2017 г. – сума в размер на 78,05 лева; за периода
11.2017 г. – сума в размер на 268,93 лева; за периода125.2017 г. – сума в
размер на 249,56 лева; за периода 01.2018 г. – сума в размер на 220,43 лева; за
периода 02.2018 г. – сума в размер на 259,81 лева; за периода 03.2018 г. –
сума в размер на 313,84 лева и за периода 04.2018 г. – сума в размер на 69,20
5
лева; 2. За изравнение, подадено от ФДР : за периода 05.2017 г- 06.2017 г. –
сума в размер на 50,18 лева; за периода 06.2017 г- 04.2018 г. – сума в размер
на -118,90 лева; за периода 07.2017 г- 04.2018 г. – сума в размер на 159,98
лева;.
Приобщени като доказателство по делото е и Договор при ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в от ЗЕ.
Представена е от ТЛП и индивидуална справка за отопление и топла
вода, водена на името на ответницата през процесния период
Изслушани по делото са и заключенията по допуснатите СТЕ и ССЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорена от
страните.
От Заключението на ССЕ се установява, че: По отношение на
процесния абонатен номер №164104е използвана доставяната от *** ЕАД
топлинна енергия през процесния период; че във връзка с консумиране на
топлинна енергия за всеки календарен месец е възниквало задължение за
плащане на определена сума, като в съответствие с потребената енергия
ищецът е издавал данъчни фактури; че сумите за топлинна енергия за
процесния период на имота, са начислявани от ищеза по изготвяни отчети от
фирмата осъществяваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата — за процесния абонат е начислявана ТЕ отдадена от сградната
инсталация, топла вода, отопление; че съгласно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в случай, че резултат от изравнителните сметки е
сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния
период, а в случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото; че осчетоводените суми за ползвана топлинна
енергия от страна на ответника по сметка 411 клиенти за процесния период е
2031,10 лв., в това число 1979,13 лв. за отопление и 51,97 лв. услуга дялово
разпределение.; че начислените суми за отопление за за периода от 05,2017 г.-
04,2019 г. са следните: Фактура 96671844/31.07.2018 г. - 1693.10 лв. за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г, като лихвата за забава върху тази
сума до 21.10.2020 г. е в размер на 309,18 лв. и Фактура *********/31.07.2019
г. - 269,65 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г, като лихвата за
забава върху тази сума до 21.10.2020 г. е в размер на 28.00 лв.; изравнителни
6
сметки:08.2019 г. – главница в размер на 7,26 лева и лихва в размер на 0,71
лева; 09.2019 г.- главница в размер на 1,,25 лева и лихва в размер на 0.11 лева;
за 09.2019 г. главница в размер на 2,00 лева и лихва в размер на 0,19 лева;
09.2019 г. сума в размер на 5,87 лева – главница и 0,53 лева лихва; че общата
главница по неизплатени фактури за отоплителен сезон 05.2017 г. - 04.2019 г.
е в размер на 1979,13 лв., а лихвата за забава от 15.09.2018 г. до 21.10.2020 г. е
в размер на 337,18 лв.; че съгласно разпоредбите на чл.31 ал.1 от Общите
условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят, като в чл.40 от същата наредба е регламентирано, че при
неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия,
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД; че
лихвата за забава върху сумата от 51,97 лв. за периода от 31.10.2017-
21.10.2020 г. е в размер на 10.90 лв.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че:
индивидуалната сметка на ответника съдържа два компонента- дял на имота
от отдадена сградна инсталация и ТЕ за подгряване на БГВ; че всички
изчисления са извършени съгласно действащата нормативна уредба. В
заключението си ВЛ посочва и начина, по – който са изчислени отделните
компоненти от дължимите от ответницата суми.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да докаже, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
7
от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и, че е платил
процесните суми
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес
за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е съсобственик, съответно и ползвател през
процесния период на на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се
в гр. София, ж.к. Люлин, бл.510, вх.1, ап.2 и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.33, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.“ Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
8
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия. От представената и приета по делото
ССЕ, неоспорена от длъжника се установява размера на главницата и на
лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33 ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните суми – главница и лихва.
Спорно по делото е дали ответникът дължи претендираните суми за
периода през 2017-2019 г. т.е. дължима ли е тя, или е погасена по давност. В
случая следва да се има предвид, че по силата на изричната разпоредба на
закона - чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението – 02.11.2020г. Претенцията за главница е за ТЕ,
отдадена с начален период 05.2017г., но следва да се има предвид, че
отдадената ТЕ се отчита на месечни периоди и една изравнителна сметка,
като след тяхното изтичане, съгл. чл. 33 ал.1 от ОУ на ищеца, следва 45-
дневен срок, в който купувачът/в случая потребителят/ може да заплати
доброволно месечните дължими суми за предходния месечен период. Поради
изложеното съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за
м. от 05.2017 г. до 08.2017 г. След този период вземанията на ищеца не са
погасени по давност, тъй като за потребената от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.
ТЕ, вземането на ищеца е станало ликвидно /установено по основание и
размер/ на 01.10.2017 г. и до 14.11.2017г., то е можело доброволно да бъде
заплатено от длъжника. Изискуемо е станало след 15.11.2017г., и съгл. чл. 114
ал. 1 от ЗЗД, едва оттогава е започнала да тече погасителната давност за него.
Горното сочи, че при предявена претенция на 02.11.2020г., погасителната
давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД не е изтекла и възражението за изтекла
погасителна давност за посочения месец, включен в исковата претенция е
неоснователно. По изложените мотиви и доколкото давността по отношение
на вземането за м. септември 2017 г. не е погасено по давност, то следва че не
са погасени по давност и вземанията на ищеца за следващите процесни
месеци.
9
Поради изложеното съдът счита, че предявения иск за главница е
основателен за сумата от 1856,24 лева, за която сума иска следа да се уважи, а
за горницата до 1962,75 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Поради основателността на иска за главница основателен се явява и
иска за мораторна лихва и за услугата дялово разпределение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски, съобразно уважената част от иска.
За заповедното производство следва да бъдат присъдени разноски в
размер на
С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане
в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично,
ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице
основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил
и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с цената на
предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 98.03 лв. При общ размер на разноските от 214,
06 лв - от които – 164,04 лв.- държавна такса и 50лв - юрк. възнаграждение,
след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 188,58лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 870,78 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
10
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не
е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, че Т. СТ. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Плевен, дължи
на „***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от А.А., сума в общ размер на 2274,21 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1856,24 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от м. септември 2017 г.
до м. април 2019 г.; сума в размер на 338,72 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 21.10.2020 г., както и сума в размер на
51,97 лева – за услуга дялово разпределение от м. септември 2017 г. до м.
април 2019 и сума в размер на 10,90 лева, представляващи моратарна лихва за
периода от 31.10.2017 г. до 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-02.11.2020 г., до окончателното
погасяване на задължението, като отхвърля иска за горницата над 1856,24
лева - главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
до претендираната сума от 1962,75 лева, като погасена по давност.
ОСЪЖДА Т. СТ. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Плевен, да
заплати на „***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК
***, представлявано от А.А. сумата от 188.58 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 828 по описа за 2021г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. СТ. КР., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Плевен, да
заплати на ***" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***,
представлявано от А.А., представлявано от изпълнителния директор Йордан
Василев, сумата от 870,78 лв., представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
11
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач - "***"
ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12