Р Е
Ш Е Н
И Е
№
07.02.2018г. гр.
Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на осми януари през две хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 1087 по описа за 2017г.
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).
ИЩЕЦЪТ – Д.Д.Д. ***, твърди в
депозираната искова молба, че на 28.07.2006г. сключил предварителен договор за
покупко-продажба на лек автомобил, марка “Фолксваген Джета“, с двигател без
номер, рама № WVWZZZ16ZGW607473, с рег.№ Х 1630 АС, с Д. К.Т., в качеството му на
пълномощник на ответницата Е.Д.И., негова майка, с посочена продажна цена 1 300
лева, която била заплатена от ищеца изцяло и в брой срещу разписка. Уговорката
помежду им била да сключат окончателен договор, след като Д. Т. уточни номера
на двигателя, който да съответства на вписания в регистрационния талон номер.
Това задължение не било изпълнено от продавача и окончателен договор не се
сключил. Владението на автомобила било предадено на датата на подписване на
предварителния договор, ведно с нотариално заверено пълномощно за управлението
му, голям и малък талон. При сключване на предварителния договор Д. Т. действал
в качеството на пълномощник на ответницата, като физическо лице, упълномощен от
нея с пълномощно рег.№ 6904/14.11.2000г. Той подписал предварителния договор
като пълномощник на ответницата, в качеството й на едноличен търговец ЕТ ***
гр.Димитровград, каквото пълномощно също притежавал. Преупълномощил ищеца да
управлява автомобила с пълномощно рег.№ 5170/28.07.2006г. също от името на ЕТ ***,
за да може ищецът да управлява автомобила до изтичане на лиценза на фирмата,
тъй като към датата на сключване на предварителния договор автомобилът все още
бил включен в лиценза на ЕТ *** гр.Димитровград, занимаваща се с таксиметрова и
транспортна дейност. Ответницата била уведомена за извършената сделка с
автомобила и не предявила претенции за собствеността му. От 28.07.2006г. ищецът
установил върху автомобила непрекъснато и несмущавано владение, поради което
придобил собствеността му на оригинерно основание - след изтичане на петгодишна
давност - на 28.07.2011г., като и досега продължавал да владее автомобила
непрекъснато и несмущавано от никого, да го управлява и поддържа, като негов
собственик.
С оглед на така
изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че е собственик на процесния лек
автомобил, както и да му присъди направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Е.И. ***, в
законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва твърдението, че синът й Д. Т. е сключил предварителен договор за
продажба на процесния лек автомобил с ищеца. Твърди, че дала пълномощно на сина
си, за да я представлява като едноличен търговец. В предварителния договор
синът й действал като пълномощник именно на едноличния търговец, а процесният
автомобил бил нейна собственост, а не на едноличния търговец. През 2006г.
ответницата била в чужбина и се върнала в страната в края на 2007г. или
началото на 2008г. Не знаела за процесната сделка и не била получавала пари във
връзка с нея. Д. Т. никога не бил собственик на автомобила - предмет на делото,
което водело до извода, че не е имал право да се разпорежда с него, доколкото
липсвало съгласие от собственика за това. В тази връзка ответницата твърди, че
предварителният договор е нищожен поради липса на съгласие. Оспорва и датата,
посочена в предварителния договор. Времето, в което ищецът твърдял, че е владял
процесния автомобил, било неустановено като период. Същият не бил демонстрирал
намерението си за своене на автомобила пред нея, за да предприеме действия по
защита на правото си на собственост. През 2012г., като собственик на процесния
автомобил, ответницата дала пълномощно на В.П. И., а през следващата 2013г. сключила договор за лизинг
за това МПС със същото лице в присъствието на ищеца, който не защитил правата
си. В.П. заплатила на ответницата първата вноска в изпълнение на договора за
лизинг, за да придобие собствеността върху автомобила. Поради неизпълнение на
лизинговия договор, ответницата развалила същия и предявила искова претенция. В
това дело за първи път узнала, че има сключен предварителен договор за продажба
на собственото й МПС. Тогава за първи път ищецът, в качеството си на свидетел,
демонстрирал намерение да свои процесното МПС, но от този момент не била
изтекла петгодишната придобивна давност. В тази връзка ответницата моли
предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното
по делото Свидетелство за регистрация № *********/24.08.2004г., издадено от
Министерство на вътрешните работи, е, че по официални данни лек автомобил „Фолксваген Джета“, двигател
№ 2C001360, рама № WVWZZZ16ZGW607473, рег.№ Х 1630 АС, е
собственост на ответницата Е.Д.И., считано от 24.08.2004г.
На 28.07.2006г. в гр.Димитровград между
Д. К.Т., като пълномощник на Е.Д.И., представляваща ЕТ *** гр.Димитровград,
упълномощен с пълномощно № 6904/14.11.2000г. на нотариус с рег.№ 355 с район на
действие РС – Димитровград, и ищеца Д.Д.Д., е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство. Като продавач по договора
фигурира ЕТ ***гр.Димитровград, който продава собствения си лек автомобил марка
Фолксваген Джета с двигател без номер, рама № WVWZZZ16ZGW607473, с рег.№ Х 1630 АС на
ищеца срещу сумата от 1 300 лева, за която сума в договора е отбелязано,
че продавачът я е получил напълно и в брой при подписването на договора срещу
разписка. Страните по договора се задължили да сключат окончателен договор,
след като продавачът уточни номера на двигателя, който да съответства на записания в регистрационния талон на автомобила. Част от договора е и
разписката за получаването на сумата от 1 300 лева - цена на автомобила,
от продавача.
Същият ден с нотариално заверено пълномощно Д. К.Т., като пълномощник на Е.Д.И.,
представляваща ЕТ *** гр.Димитровград преупълномощава ищеца да управлява
процесния автомобил, както и да го представлява при извършване на правни и
фактически действия по отношение на същия.
По делото е представен Договор за лизинг от
21.10.2013г., според който Е.И. е отдала на В.П. за временно и възмездно
ползване процесния лек автомобил, като страните са се задължили след изтичане
срока на договора и след заплащане на всички дължими лизингови вноски да
сключат окончателен договор за покупко-продажба. Подписите на страните са
заверени нотариално на 20.11.2013г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че във
връзка с подадена от Е.Д.И. срещу В.П. И. искова молба с правно основание
чл.232 ал.2 и чл.233 от ЗЗД в Районен съд – Димитровград е образувано съдебно
производство с предмет – претенция за сумата от 1 600 лева – дължими 32 вноски по
договор за лизинг от 20.11.2013г. до прекратяването му, 150 лева – обезщетение
в размер на дължимите вноски до края на срока на договора, както и за връщане
на автомобила, предмет на договора, което производство към момента е висящо и
не е приключило с влязло в сила решение.
Към доказателствения
материал по делото са приобщени и два акта за установяване на административни
нарушения, както и наказателно постановление, от които се установява, че на
25.10.2007г. и на 27.04.2009г. процесният лек автомобил е бил управляван от
ищеца, като във връзка с управлението на автомобила същият е осъществил
нарушения, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от страните. Свид.Д. Т.,
посочен като свидетел от ищеца и син на ответницата, заяви в показанията си
пред съда, че майка му притежавала фирма на едноличен търговец с наименование ***.
От 2000г. до 2007г. майка му била в Италия и през това време свидетелят действал с пълномощно, дадено му да управлява
фирмата. През 2007г. майка му се върнала в страната, а през 2010г. съставили
ново пълномощно. Първото пълномощно било да я представлява и като физическо
лице, а второто - само за фирмата. Първото пълномощно от 2000г. не било
съхранено. Автомобилите, с които се разпореждал свидетелят, били собственост на
майка му като физическо лице. Два от тези автомобили – Опел и Фолксваген Джета,
се ползвали от фирмата за таксиметрова дейност, а третият автомобил – Лада,
който свидетелят продал, бил за лично ползване. В периода 2005-2006 година
свидетелят продал две коли и една - бракувал. Освен ладата, другият автомобил,
който продал, бил продаден на ищеца.
Последният бил
шофьор във фирмата и заедно със свидетеля управлявали автомобила „Фолксватен
Джета“ като таксиметров автомобил. Малко преди изтичане на срока на лицензията
се договорили свидетелят да му продаде автомобила, но тъй като преди това били
сменили номера на двигателя, а собственикът на този двигател заминал за
Испания, направили предварителен договор за продажба на този автомобил,
пълномощно, както и разписка за сумата от 1 300 лева, която ищецът платил за
автомобила. Не сключили окончателен договор, защото не успели да се свържат с
човека с двигателя, а впоследствие вече стойността на автомобила паднала.
Свидетелят предал автомобила на Д.,
като му дал и големият и малкият талон, както и два ключа. Оттогава досега
именно ищецът управлявал този автомобил. Претенции от страна на майката на
свидетеля нямало. Тя била уведомена по телефона за продажбата и условията й.
След това ищецът отишъл да живее в
Бургас. Тъй като в живеели в квартал, попадащ в „синя зона“, поискали да
направят пълномощно на В. - жената, с която Д. живее на семейни начала, тъй
като тя имала адресна регистрация в Бургас. През 2013г. обаче от общината вече
изисквали не само пълномощно, а и да си собственик или ползвател на автомобила.
Тогава В. се обадила на свидетеля, а той я свързал с майка си. Обяснил й, че им
трябва фиктивен лизингов договор, който
да представят пред Бургаската община. Майка му и В. подписали този
договор.
Свид.В. И. заяви в показанията си пред
съда, че живее на съпружески начала с ищеца от 2005г. Първо живели в
Димитровград, впоследствие се преместили в Бургас. Когато се запознали, ищецът
работел като таксиметров шофьор във фирмата на Е.Д.. Карал автомобил Фолксваген Джета, жълт на цвят – Х
1630 АС. Впоследствие станало въпрос, че
иска да купи тази кола. Проблемът обаче бил, че й бил сменен двигателят и
нямало документи за този двигател. На въпроса на свидетелката как ще стане
прехвърлянето, ищецът й отговорил, че ще се посъветват с нотариус. Именно
тогава – през 2006г., бил сключен предварителният договор, като уговорката била
впоследствие колата да бъде прехвърлена на ищеца, ако намерят човека, от който
са купили двигателя. При подписването на договора, ищецът платил сумата от 1
300 или 1 400 лева и му били предадени малък талон, голям талон и пълномощно, с
което да управлява автомобила, а също и два чифта ключове. В момента
автомобилът се намирал в Бургас, като през целия период от 2006г. досега се
управлявал и поддържал от ищеца. През тези години никой не бил предявявал
претенции към този автомобил.
До подписването на лизинговия договор
за този автомобил се стигнало, тъй като свидетелката и ищеца живеели в
централен район на Бургас, в който след 2012г., за да се паркира автомобил,
същият следвало да бъде собственост на лице, което живее там по постоянен
адрес. Тогава свидетелката говорила с Д. Т. дали ще могат да й издадат
пълномощно и той завел майка си при нотариус, за да направят генерално
пълномощно. През 2013г. тази възможност отпаднала и за да можело колата да бъде
паркирана в синя зона, трябвало да има документ, доказващ реална собственост на
този автомобил. Свидетелката отново се свързала с Д. Т. по телефона и той
отново говорил с майка си. На 20.11.2013г. свидетелката и ответницата отишли
при нотариус М.Г. и сключили лизинговия договор. Свидетелката едва тогава се
запознала с ответницата. Внесла по банков път сумата от 50 лева за първоначална
вноска за автомобила, които 50 лева ответницата й върнала веднага на ръка.
Ответницата казала, че няма никакви претенции и към автомобила и че го правела,
само за да извърши услуга на ищеца.
В показанията
си свид.В.З., майка на свидетелката В. И., заяви, че когато през 2013г. дъщеря
й дошла в Димитровград за подписването на договора за лизинг, тя била сама, без
ищеца. Посочва още, че Д. *** от около 11 години. През цялото това време колата
била у Д. и само той я управлявал.
В показанията на свид.М.Г. не се
съдържат данни от значение за изхода на делото, поради което съдът намира за
безпредметно да обсъжда същите.
Така изложената
фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предмет на производството по делото е предявен положителен установителен
иск, с който ищецът желае да бъде установено по отношение на ответната страна
правото му на собственост върху следното моторно превозно средство: лек автомобил „Фолксваген Джета“, двигател
без номер, рама № WVWZZZ16ZGW607473, рег.№ Х 1630 АС. Така предявеният положителен установителен иск за
собственост върху движима вещ
е допустим, поради което следва да бъде обсъдена неговата основателност.
В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно бе установено,
че на 28.07.2006г. между ищеца Д.Д. и Д. Т., като пълномощник на Е.Д.И.,
действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ *** гр.Димитровград, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил, във
връзка с който договор ищецът е заплатил
договорената цена от 1 300 лева, след което автомобилът му е бил предаден,
ведно със свидетелството за регистрация – част І и част ІІ(т.нар. малък и голям
талон), както и два броя ключове. Именно от този момент ищецът се позовава на
настъпило начало на придобивна давност като оригинерен придобивен способ по
отношение на правото на собственост върху автомобила.
В тази връзка следва да се имат
предвид текстовете на чл.78
ал.1 и
чл.80 ал.1 от ЗС. В първата хипотеза е уредено самостоятелно оригинерно придобивно
основание по отношение на правото на
собственост върху движима вещ при наличието на следните предпоставки:
придобиването на владението върху вещта да е по възмезден начин, да е на правно
основание и да е налице добросъвестност у придобилия владението. Тази норма обаче
предвижда изключение по отношение на движимите вещи, за
прехвърлянето на чиято собственост се изисква нотариален акт или нотариална
заверка на подписа. В този смисъл, доколкото съгласно чл.144 ал.2 от ЗДвП прехвърлянето на собствеността върху регистрирани автомобили следва да се
извърши с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то и за
процесния автомобил е било изключено придобиването му чрез добросъвестно
владение при наличието на предпоставките от хипотезата на чл.78 ал.1 от ЗС.
Ето защо следва да бъде обсъдено наличието на предпоставките на втория
текст - чл.80 ал.1 от Закона
за собствеността, съгласно която разпоредба движима вещ се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на пет години. Владението е дефинирано в
същия закон като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението включва два признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен -
намерение за своене, което се предполага съгласно чл.69 от ЗС. Владението
трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Владението
е постоянно, когато фактическата власт върху вещта и държането й като своя
нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Владението е
несъмнително, когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че
същият упражнява фактическа власт върху вещта с намерение за своене. То е
съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали действително
владелецът изобщо упражнява фактическа власт или, ако я упражнява, дали
наистина има намерение да държи вещта като своя.
В случая
анализът на събраните по делото доказателства обосновава безспорния извод, че
ищецът е упражнявал владение върху процесния автомобил с описаните по-горе
признаци на владението за визирания в исковата молба период. По делото бе
установено, че със сключването на предварителния договор на 28.07.2006г.
моторното превозно средство е предадено на ищеца да го управлява, като същият е
получил свидетелствата за регистрация и ключовете за автомобила. Нещо повече –
установено бе(и този факт е от съществено значение за извода на съда, че са
касае за владение, а не за държане на автомобила), че реалното намерение на
страните е било да сключат договор за покупко-продажба на автомобила, което
обаче не е могло да бъде осъществено поради факта, че двигателят му е бил
сменен. Тоест, макар и ищецът да е получил фактическата власт върху автомобила
с уговорката за неговото последващо прехвърляне в изискуемата от закона форма,
то безспорно още от момента на предаването на автомобила той е третирал
автомобила като свой, като това намерение е станало достояние на ответницата.
Същата е била уведомена от сина си за извършената сделка, не е проявявала
никакъв интерес към собствения си автомобил, и единствените действия,
предприети по отношение на същия –сключването на договора за лизинг с В. И.(който
очевидно разкрива признаците на един привиден – абсолютно симулативен, договор)
са в пряка подкрепа на тезата на ищеца, и не могат да бъдат третирани като
демонстрация на противопоставяне на установеното от същия владение върху
автомобила.
В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че макар и ответницата да оспорва действителността на сключения
предварителен договор, позовавайки се на извършени действия без представителна
власт, то тези факти нямат пряко отношение към изхода на спора и не могат да
опровергаят извода за поставено начало на давностно владение. За пълнота на
изложението все пак следва да се посочи, че макар и по делото действително да
бе установено, че процесният лек автомобил е собственост на физическото лице Е.Д.И.,
а не на едноличния търговец, то следва да се има предвид, че фическото лице и
търговското му предприятие не могат да бъдат третирани като различни
субекти. По определение на закона – чл.56 от ТЗ, едноличният търговец е физическо лице, а регистрацията по реда на ТЗ е с оглед
участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това
права и задължения, без
да има
за правна последица възникването на нов правен субект. Реално едноличният търговец е търговското качество на
физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот.
Тоест, казано с
други думи, едноличният търговец е правно качество на физическото лице, затова не е възможно да отделим това
качество и да го персонифицираме отделно, като нещо различно от субекта, който
го притежава.
При така събраните доказателства
съдът намира, че по делото безспорно бе установено, че ищецът упражнява
фактическа власт върху процесното МПС от деня на сключване на предварителния
договор – 28.07.2006г. и понастоящем. Тоест следва да се приеме, че същият е
придобил процесното МПС по давност, доколкото е изтекъл петгодишният срок,
необходим за придобиването му на основание на давностно владение, регламентиран
в разпоредбата на чл.80 ал.1 от ЗС. Дори и да се приеме, че давността е
прекъсната с подаване на исковата молба от страна на ответницата срещу В.П. И.,
то това е станало едва през 2016г., когато петгодишният давностен срок е вече
изтекъл. Ето защо предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК следва
да бъде изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил.
С оглед изхода на производството на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите са се
изразили в заплатена държавна такса в размер на 52 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. По този повод се прави възражение от процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изхождайки от
разпоредбата на чл.7 ал.5 вр. ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения(която според съда е приложима по аналогия в случая)
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. В този
смисъл и с оглед реалната фактическа и правна сложност на делото, както и
фактът, че същото е решено в едно съдебно заседание, съдът намира за
основателно направеното възражение за прекомерност, като дължимото
възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.И.Д. с ЕГН : ********** ***, че Д.Д.Д. с ЕГН : ********** *** е
собственик на следното моторно превозно средство: лек автомобил „Фолксваген Джета“, двигател
без номер, рама № WVWZZZ16ZGW607473, рег.№ Х 1630 АС.
ОСЪЖДА Е.И.Д. с ЕГН : **********
***, да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН : **********
***, направените по делото разноски в размер на 452 лв.(четиристотин петдесет и два лева).
Решението може да бъде обжалвано пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: