№ 18918
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110163410
по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 17 188,13 лв., представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за причинени
вреди на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ....., вследствие настъпило на 25.10.2021 г.
застрахователно събитие – ПТП, в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното плащане, както и 472,67 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 21.11.2022 г.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ – на 25.10.2021 г., около 14:00 часа, в гр. София, по ул. .... в
посока към ул. „...., е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ......
Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия участвал в него л. а. „Мазда 6“, с рег. № .... Сочи, че
събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил – Г. Д., който не е спрял на знак „Стоп“ и се удря в
движещия се друг автомобил, при което му нанася материални вреди в областта на предна и
задна дясна врата, както и отваряне на въздушните възглавници. Заявява, че за настъпване
на процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 25.10.2021 г., в
който водачът на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... е признал вината си, като във връзка с него е
образувана щета № 470421212155706, извършен е оглед и е съставен опис на щетите. Сочи,
че стойността на ремонта възлиза на 17 163,13 лв., в който размер на 14.03.2022 г., в
качеството си на застраховател по застраховка „Каско Стандарт“, е изплатил
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – „....., като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв.,
поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с изх. № Л-04433/11.07.2022 г.,
получена на 14.07.2022 г., ведно с материалите по щетата в оригинал, ответникът е поканен
1
да заплати процесната сума от общо 17 188,13 лв., но същият е отказал, поради което
претендира същата ведно с лихва за забава, начислена за периода от 15.08.2022 г. до
21.11.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП от 25.10.2021 г., както и вината на водача на застрахования при него по застраховка
„Гражданска отговорност“ л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... – Г. Д.. Оспорва същият да е допуснал
нарушение на ЗДвП, тъй като не е ангажирана административно – наказателната му
отговорност. Счита, че е налице изключен риск от застрахователното покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва претенцията и по размер, тъй като
платената сума не съответства на средната пазарна стойност за възстановяване на щетите. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в
размер на действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения
автомобил в официален сервиз на марката, т. е. срокът на гаранционната му поддръжка/; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 28.01.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.10.2021 г., около 14:00 часа, в гр.
София, по ул. .... в посока към ул. „...., е настъпило ПТП с участието на л. а. „Фолксваген
Голф“, с рег. № ....., застрахован при ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ и л. а. „Мазда
6“, с рег. № ..., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил в полза на собственика на
увредения автомобил сумата от 17 163,13 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв. За безспорно е отделено още, че с
регресна покана с изх. № Л-04433/11.07.2022 г., получена на 14.07.2022 г., ответникът е
поканен да заплати процесната сума.
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 25.10.2021 г.,
уведомлението за щета при ...., показанията на свидетелката Ц. К. П., както и заключението
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП
е настъпило по следния механизъм: на 25.10.2021 г., около 14:03 часа, при движение по ул.
.... с посока паркинга на бензиностанция ... водачът на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... не спира на
пътен знак „Б-2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при което не
пропуска и реализира ПТП с движещия се от ляво по ул. „.... л. а. „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ....., вследствие на което му нанася материални вреди. Действително, двустранният
2
констативен протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомлението за щета при ...., показанията на свидетелката Ц. П.,
която непосредствено е възприела фактите, за които разказва, доколкото е била един от
водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза. Най-напред, пред застрахователя – ищец водачът на л. а.
„Фолксваген Голф“, с рег. № ..... – Ц. П. е заявила, че по време на движение е била ударена
от дясната страна от друг автомобил, който не е спрял на знак „Стоп“. В качеството си на
свидетел по делото тя също е потвърдила така описания механизъм на настъпване на
произшествието, посочвайки, че след като е навлязла от ул. .... в локалното платно на ул. „....
управляваният от нея служебен л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... е бил ударен от
дясната му страна от идващия от ул. .... и навлизащ в посока към бензиностанция „.... друг
автомобил, който не е спрял на знак „Стоп“. Изрично свидетелката заявява, че се е движила
с не повече от 20-30 км/ч., тъй като участъкът не предполага по-висока скорост на
движение, като към момента на реализиране на процесното ПТП движението по ул. „.... е
било двупосочно. Според свидетелката настъпилите увреждания са били в страничната
дясна част на управлявания от нея автомобил. В случая, анализирайки така обсъдените
свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л. а.
„Мазда 6“, с рег. № ... именно по начина, отразен в схемата към двустранния констативен
протокол за ПТП от 25.10.2021 г. и уведомлението за щета до застрахователя - ищец, в което
застрахованото лице също е описало по идентичен начин механизма на настъпване на
процесното ПТП. Нещо повече, налице е пълно съответствие между показанията на
свидетелката П. в частта относно начина и мястото на реализране на инцидента, както и
причината за това. В случая, при така установения механизъм е изготвено и заключението
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен
извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило процесното ПТП.
Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил – Г. Д., като за да достигне до този извод
от една страна взима предвид показанията на свидетелката Ц. П., които безспорно
установяват, че при движение от нейна страна по ул. „...., водачът на другия автомобил не е
спрял на знак „Стоп“ и не я е пропуснал, поради което е допуснал съприкосновение с вече
намиращия се там друг автомобил, удряйки го в страничната му дясна част. От друга страна
съдът взима предвид и изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който
е приел, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно
поведението на водача на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ..., който при наличието на пътен знак „Б-
2“ не е изчакал преминаването на вече намиращия се на ул. „.... друг автомобил. Нещо
повече, така описаното поведение на водача Г. Д. напълно съвпада и с отразения в схемата
към протокола за ПТП и уведомлението за щета механизъм на настъпване на процесното
ПТП, като същият е потвърден и от показанията на свидетелката Ц. П.. Следва да се
отбележи, че принципно начинът на осъществяване на инцидента се потвърждава и от
показанията на свидетеля Г. Д., който описва подобен механизъм на процесното ПТП по
отношение на мястото на настъпването му, както и местоположението на всеки един от
участвалите в него автомобили. Съдът намира обаче, че показанията на същия не следва да
бъдат възприети в частта, с която се посочва, че е спрял на знак „Стоп“ и внимателно се е
огледал в двете посоки преди да предприеме маневрата за навлизане в ул. „...., тъй като в
тази част показанията му не се подкрепят от други доказателства по делото. Нещо повече,
3
житейски нелогично е да се приеме, че между двата автомобила изобщо би настъпило
съприкосновение в случай, че водачът на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... действително беше
изпълнил задължението си да спре на знак „Б-2“ и пропусне движещия се в локалното друг
автомобил. Нещо повече, свидетелят Д. също потвърждава, че по това време ул. „.... не е
била еднопосочна, поради което не следва да се приеме, че движейки се по нея в посока към
гр. Банкя свидетелката П. също е допуснала нарушение на ЗДвП. В случая, ирелевантно е
обстоятелството какво е било нейното предшестващо поведение, изразяващо се в движение
и навлизане от ул. .... по ул. „...., тъй като към момента на настъпване на съприкосновението
между двата автомобила предходната маневра на водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ..... вече е била преустановена и същият е започнал движението си в съответната лента за
движение в посока към гр. Банкя, което само по себе се явява допустимо поведение. Така
установеното поведение на водача на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... несъмнено представлява
нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство
л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ....., предприемайки маневра за навлизане в него, без да
пропусне вече движещия се там друг такъв, което съдът възприема като единствената
техническа причина за настъпване на процесното ПТП. В случая, няма основание да се
приеме, че за водача на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... е съществувало задължение да
пропусне включващото се от дясната му страна друго превозно средство, доколкото водачът
на е бил този, който е следвало да стори това. Отделно от посоченото, по делото няма данни
застрахованият при ищеца водач да се е движил с несъобразена с пътните условия и
интензитета на движение скорост, поставяйки се по този начин в невъзможност да
предотврати настъпването на съприкосновение с навлизащия отдясно в лентата му за
движение друг автомобил, тъй като по отношение на така посоченото обстоятелство всеки
един от двамата свидетели дава противоречиви показания. Изрично свидетелката П. е
посочила, че скоростта на движение на управлявания от нея автомобил към момента на
настъпване на процесното ПТП е била около 20-30 км/ч., която съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП
се явява допустима скорост при движение на пътно превозно средство от категория „В“ в
рамките на населено място. Нещо повече, по делото липсват данни относно разстоянието
между двете превозни средства в момента на възникване на опасността и момента на
възприемане на другия автомобил от страна на водача П., поради което не може да се
направи извод съществувала ли е техническа възможност за нея да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система от
нейна страна. Следва да се отбележи още, че допълнителен аргумент в подкрепа на
възприетия по-горе извод относно изключителната вина на застрахования при ответника
водач на л. а. „Мазда 6“, с рег. № ... за настъпване на процесното ПТП е и фактът, че
свидетелят Г. Д. е потвърдил това обстоятелство, подписвайки се в протокола за ПТП от
25.10.2021 г., в който изрично е признал вината си.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 25.10.2021 г., а той
изключва участието на поведението на водача Ц. П. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 17 163,13 лв. в полза на собственика на увредения автомобил – „....., за което
4
свидетелства и представеното платежно нареждане от 14.03.2022 г., както и, че е сторил
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ....., отразени
в описа на застрахователя – ищец, се намират в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 25.10.2021 г., настъпило в гр. София, като
необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на база на пазарни цени към
датата на ПТП-то, възлиза на 17 163,13 лв. без ДДС. Експертът е констатирал, че към
релевантния момент увреденият автомобил е бил на 2 години, 3 месеца и 15 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 10.07.2019 г., поради което отремонтирането му
е извършено в официален/оторизиран сервиз на марката – „...... Нещо повече, по делото не
се спори, че това е било така, поради което съдът приема, че действителната стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ..... съответства на сбора от
тези, посочени в представените по делото 2 броя фактури съответно №
**********/24.01.2022 г. и № **********/31.01.2022 г. на обща стойност от 17 163,13 лв. На
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 25,00 лв. съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така
общият размер на дълга възлиза на 17 188,13 лв., колкото е и заявеният от ищеца размер,
поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. главен дълг; 2.
изпадане на ответника в забава; 3. размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 17 188,13 лв., за ищеца .... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
5
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, от известие за доставяне с изх. №
04433/11.07.2022 г. се установява, че на 14.07.2022 г. ответникът е получил регресна покана
с изх. № Л-04433/11.07.2022 г., съдържаща искане за заплащане на общо 20 броя щети, една
от които касае претендираното регресно вземане по процесната застрахователна преписка,
като след изтичане на 30-дневния срок за плащането му – на 15.08.2022 г., той е изпаднал в
забава.
Следователно, за периода от 15.08.2022 г. до 21.11.2022 г. размерът на мораторната
лихва върху главницата от 17 188,13 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен калкулатор, възлиза на 472,71 лв., т. е. повече от претендирания от
ищеца такъв от 472,67 лв., поради което предявеният акцесорен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 1 036,43 лв., от които: 706,43 лв. – платена държавна такса, 300 лв.
– депозит за САТЕ и 30,00 лв. – депозит за свидетел. В негова полза не следва да се
присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 347,00 лв.,
тъй като при внимателно проследяване на материалите по делото става ясно, че до
приключване на устните състезания същият не е ангажирал никакви доказателства за реално
заплащане на същото – арг. т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сторените от ответника
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: г..... на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата от 17
188,13 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт“ за причинени вреди на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .....,
вследствие настъпило на 25.10.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, в т. ч. и сторени
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 472,67 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 15.08.2022 г. до 21.11.2022 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: г..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1
036,43 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6