№ 17561
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110117941 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к.
„**“, **, **, **, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 6392,73 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“,
**, **, **, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –23.05.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 758,54 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., сумата от 73,70лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 14,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Директ“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 03.06.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Директ“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Димитрова, която поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което
представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 28052/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 6392,73 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, **, **, инсталация **/аб.№ **, ведно със
законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 758,54 лева,за
периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., сумата от 73,70лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 14,24
лева, за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г. С възражение от 23.02.2023 г. ответника е
оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Заповед **г. на СНС-ИК, въз основа на вляза в сила заповед по чл. 99 ЗТСИ,
с която е определен начина наобезщетяване и на осн. чл. 100 ЗТСУ, прожения недвижим
имот, представляващ ап.4, нахпдящ се в гр. София, ж.к. „**“, **, **, ет.3, е определн в
обезщетение на **, при съсобственост от 1/ 2 ид.ч. за всеки.
С декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №**г. СО, район Слатина, ** е декларирала 3/ 4
ид.ч. право на собственост върху процесния имот и 1/ 4 ид.ч. за Н. Г. С., като за начин на
придобиване е посочила пукупка, нот. акт и удостоврение за наследници №5871.
Съгласно удостоверение за наследници на **, последната е починал на 02.07.2007г.,
като е оставила за свой единствен законен наследник Н. Г. С. - внучка.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к.
„**“, **, **, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с
„Директ“ ЕООД – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „„Директ“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и 01.05.21г.
до 30.04.22г., 2 бр. формуляр за извършен отчет на 08.06.2021г. и 15.05.2022г., както и
документи за сертификация на уредите за дялово разпределение и сертификат.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № **********/31.07.2021г., обща фактура №
**********/31.07.2022г., справка за задължения на абонатния номер, както и всички
периодични фактури, издадени за процесния период.
2
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Със Заповед **г. на СНС-ИК, по реда на чл. 98 ЗТСУ (отм.), процесния имот, е
предоставен като обезщетение на **, при съсобственост от 1/ 2 ид.ч. за всеки. От приетата и
неоспорена от ответната страна декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. №**г. на СО, район Слатина,
се установява, че след смъртта на съпруга й, ** е декларирала 3/ 4 ид.ч. право на
собственост върху процесния имот и 1/ 4 ид.ч. за Н. Г. С.. Предвид, че имота е придобит в
режим на СИО, то неговата 1/ 2 ид.ч. е разпределена по равно между неговата съпруга ** и
дъщерята на починалия му син- Н. С., като последната е придобила 1/ 4 ид.ч. След смъртта
на **, отв. Н. Г. С., като нейн единствен наследник, съгласно удостоверение за наследници
изгх. №**г., е придобила и останалите 3/ 4 ид.ч. от процесния имот. С оглед на това, по
делото безспорно се установява, че ответника е единствен собственик на имота. В този
смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № **, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от
ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 6392,73 лв. /съобразно отразеното във фактури №
**********/31.07.2021г. на стойност 3002,23 лв. със срок за плащане 14.09.2021г. и фактура
№ **********/31.07.2022г. на стойност 3390,50 лв. със срок за плащане 14.09.2022г.,
приложени на л.31-34 от делото/.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и
периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
3
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 23.05.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 23.05.2020 г. Т.е. от включените в исковия период задължения, няма
погасени по давност, тъй като задължението за м. май 2020 г. е с падеж 15.07.2020 г., поради
което същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от
6392,73 лв., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като иска следва да бъде уважен
изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г. Предвид това и доколкото
ответника не е оспорил иска по размер, същия следва да бъде уважен изцяло за сумата от
758,54 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 02.05.2023г.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Директ“ ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 28052/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 445,71 лв., от които сумата от 305,71 лв. за внесена държавна такса
и 125,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ищеца следва да бъде осъден да заплати на адв. **, ЕГН **, сумата от
615,13 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в
настоящото производство, който размер съдът определи, след като взе предвид направеното
от ищеца възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На същото основание, ищеца следва да заплати на адв. М. Л., сумата от 100 лв.,
представляваща направени по ч.гр.д.№ 28052/2023 г. по описа на СРС, разноски за оказана
безплатна адвокатска помощ на длъжника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ж.к. „**“, **, **, **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 6392,73 лева (шест хиляди триста деветдесет и два лева и 73 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, **, **,
отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 23.05.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 758,54 лева (седемстотин петдесет и
осем лева и 54 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 02.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед №15801/02.06.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 28052/2023 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 73,70лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 14,24 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „**“, **, **, **, сумата
от 445,71 лв., (четиристотин четиридесет и пет лева и 71 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 28052/2023 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. **, ЕГН **, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31, ет. 1, сумата от 615,13
лева (шестстотин и петнадесет лева и 13 стотинки), представляваща направени по
настоящото дело разноски, за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Н. Г. С..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31, ет. 1,
сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща направени по ч.гр.д.№ 28052/2023 г. по
описа на СРС, разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника Н. Г. С..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Директ“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 28052/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5