РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
П., 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1262 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
образуването по искова молба от Д.Г.А., с ЕГН: **********,*** срещу С.И.Д., с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди, че страните били бивши съпрузи, като бракът по между им бил прекратен
с одобрено от съдът споразумение на 07.03.2017г.. Твърди се, че по време на
бракът на страните, на 20.01.2016г., когато са били във фактическо съжителство
ищцата е
сключила Договор за кредит за текущо потребление към „Банка ДСК“ ЕАД в размер
на 15 000 лева. Към онзи момент ищцата
отговаряла на условията за
преференциално кредитиране от „Банка ДСК“, затова по общата воля на страните
кредитът бил теглен именно от ищцата, но за задоволяване на нужди на семейството.
Ответникът имал друг изтеглен кредит на свое име, който кредит
бил с неизгодни финансови условия, с уговорен висок лихвен процент, имал
натрупани публични задължения в голям размер и не било възможно към онзи момент
да тегли друг заем на свое име. Сключеният Договор за потребителски кредит бил
обезпечен със залог на трудовото възнаграждение на ищцата, за което бил сключен
Договор за залог върху вземания от 20.01.2016 г.
С
взетия кредит се погасили: потребителски кредит PLUS-11416052 между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК ********* и ответника по иска С.И.Д. за сума от
3200 лева, публичните задължения на ответника за заплащане на осигуровки,
данъци и наложени глоби, както и били посрещнати текущи нужди на семейството
като разходи по заплащането на данъците и таксите, дължими за придобитите по
време на брака недвижим имот и два броя МПС, за разширяване на стопанството на
ответника чрез закупуване на овце, както и за разходи по отглеждането на
непълнолетното им дете.
На 15.08.2016г. страните се разделили,
ответникът не участвал в задоволяването на семейните нужди, не плащал вноски по
процесния кредит. Ищцата сама заплащала вноските по кредита, тъй като
ответникът отказал да заплаща суми по него. Ищцата заплатила
за периода 15.08.2016 г. - 25.07.2017г. сума в общ размер от 16120,93 лева по
следния начин: На 16.08.2016 г. -
42,50 лева;на 07.09.2016 г. - 49,85 лева; На 12.09.2016 г.-200 лева; На
21.09.2016 г. - 92,96 лева; На 08.11.2016 г.- 195,02 лева; На 10.11.2016 г.
-1,52 лева;-На 08.12.2016 г,-193,51 лева; На 10.12.2016 г. -1,23 лева;-На
10.01.2017 г.-200 лева; На 08.02.2017 г. -191,56 лева;-На 10.02.2017 г. - 0,22
лева; На 09.03.2017 г. - 197,54 лева;-На 10.03.2017 г.-0;81 лева; На 07.04.2017
г. - 196,84 лева;-На 10.04.2017 г. - 1,51 лева;-На 16.05.2017 г. -240 лева; На
09.06.2017 г. - 189,31 лева; На 10.06.2017 г. - 7,39 лева; На 10.07.2017 г.-200
лева; На 20.07.2017 г. - 258,37 лева; На 24.07.2017 г. - 9160 лева; На
25.07.2017 г. - 4500,79 лева.
Средствата,
получени чрез сключването на процесния кредит от 20.01.2016г., са послужили
изцяло за задоволяване на нуждите на семейството, поради което за съпрузите възниква задължение
да погасяват заема заедно при условията на солидарност и доколкото след настъпването на фактическата раздяла ищцата е
погасила остатъкът от изтегления кредит изцяло с нейни лични средства, за нея
възниква правният интерес да търси половината от заплатеното от нея задължение,
а именно сумата от 8060,47 лева.
Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8060,47 лева,
представляваща платеното в повече от дължимото от Д.Г.А. по договор за кредит с
„Банка ДСК“ ЕАД от 20.01.2016г.г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника. В него се твърди, че иска е
неоснователен и недопустим. Твърди се, че процесния кредит е взет изцяло за
задоволяване лични нужди на ищцата. Ответникът бил регистриран
земеделски производител и освен получаваните суми от работна заплата, е
реализирал доход като земеделски производител и е получавал субсидии. Именно с
получените в края на 2015г. субсидии погасил изтегления от него кредит от БНБ
Париба, за което било подписано споразумение за пълно предсрочно погасяване от
21.01.2016г. към договор за потребителски кредит PLUS-11416052, приложено с
исковата молба, а не със суми от процесния кредит.
Не било вярно твърдението на
ищцата, че на ответника никоя банка не е желаела да отпуска кредит - обратното
се доказвало от сключени между ответника и Банка „ДСК” пред 2016г. договор за
потребителски кредит.
Процесният
потребителски кредит до момента на прекратяване на брака бил погасяван изцяло с
лични средства на ответника - това било безспорно прието от страните и било
обективирано на стр. 1, втори абзац от приложеното по делото Решение
№62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П., II състав за прекратяване на
брака между страните.
Ищцата била регистриран едноличен
търговец с фирма ЕТ „ДИГСИ - Д. Д.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул***, което може би наложило тегленето на потребителския
кредит с цел обезпечаване необходимостта от средства за дейността на едноличния
търговец.
В случая
презумпцията за солидарна отговорност не била налице, доколкото липсвало
изрично поемане на такава пред кредитиращата банка, липсвало доказателство, че
получените кредитни средства били използвани за задоволяване нуждите на
семейството.
Твърди се, че
нуждите на семейството били изцяло задоволявани със средства на ответника.
Прави се възражение за съдебно
прихващане от претендираната с исковата молба сума в размер на 8060,47лв. със:
1.
сумата 1168,37лв.,
представляваща направените вноски от ответника по кредита на ищцата, съгл.
мотивите в Решение №62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П., II състав за
прекратяване на брака между страните;
2.
сумата от 1344 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото да се ползва съсобствения
имот, придобит в СИО, находящ се в гр.П.. ул***в размер на 50лв. /1/2 от 100лв./
месечно за периода от 07.03.2017г. до 06.03.2019г., доколкото по гореописаното
съдебно решение имотът бил оставен за ползване на Д. Д. и същата го ползва
лично;
3.
сумата от 1250лв.,
представляваща половината от изтеглен от ответникът кредит от „Банка ДСК” по
време на брака /на 16.08.2016г./ съгл. Договор за кредит и извлечение от
банковата сметка на С.Д..
4.
сумата от 5000лв.,
представляваща половината от всички изтеглени от ответника суми от „БНП Париба”
за периода от 2013г. до прекратяването на брака с развод - 07.03.2017г..
В съдебно заседание всяка ищцовата
страна моли за уважаване на предявения от нея иск. Прави намаление на размера
на предявения иск по 127, ал.2 ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 СК за осъждане на ответника да заплати
на ищцата стойността на половината
от погасените от нея вноски по Договор за потребителски кредит от 20.01.2016 г.
за периода от 16.08.2016г. до 25.07.2017г., от 8 060.47 лева със 67.8 лева и моли същия
да се счита предявен за сумата от 7
992.70 лева, ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Съдът с
протоколно определение от 06.03.2019г. е допуснал горепосоченото намаление в
размера на предявения иск. Твърди, че направените възражения за съдебно
прихващане са неоснователни.
Ответната страна моли за отхвърляне на предявения иск. Прави
увеличение на предявеното от нея възражение за съдебно прихващане като моли
същото да се счита предявено за сума в размер на 1456 лева за период от 26
месеца по 56 лева месечно за периода 07.03.2017г. – 04.11.2020г..
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От
Решение № 62/07.03.2017 г. по гр.д. № 887/2016 г. по описа на ПРС и гр.д.887/2016г.
по описа на РС П. се установява, че на 07.10.2016г. ищцата Д.А. e подала
искова молба за развод срещу ответника С.Д. с искане за прекратяване на
сключения по между им граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака без съда да се произнася по въпроса за вината, предявени
са небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото
от брака непълнолетно дете Г. И., за определяне на местоживеенето му при майката,
за осъждане на ответника да заплаща на детето Г. И. със съгласието на неговата
майка месечна издръжка, иск за ползване на семейното жилище на
страните, находящо се в гр.П., ул.“***. В исковата молба ищцата е заявила, че през
м.01.2016г. страните взели решение да изтеглят банков кредит и ищцата изтеглила
такъв за 15 000 лева от банка ДСК, като със 3000 от него ответника покрил
задължение към БНП Париба, с други 3000 лева купил животни. Ищцата е заявила,
че към момента все още ответника изплаща изтегления кредит към банка „ДСК“ ЕАД.
Иска той да бъде присъден на него, тъй като кредита е използван от него, а не
за задоволяване на нужди на семейството. В хода на процеса страните са
постигнали споразумение за прекратяване на сключения по между им брак на
03.11.1996г. поради сериозно и непоколебимо съгласие и същия е прекратен с
влязло в сила решение на 07.03.2017г., като съда е одобрил споразумението
постигнато между страните част, от което е, че семейното жилище на страните
придобито по време на брака им в режим на СИО, находящо се в гр.П., ул.“*** се предоставя
за ползване на ищцата.
От Договор за кредит от
20.01.2016 г.; Договор за залог върху вземания от 20.01.2016 г.; Общи условия;
Погасителен план; Промоционални условия; Справка за такси по кредити;
Извлечение от сметка на Д. Д. за периода от 20.01.2016 г. до 31.07.2017 г. се
установява, че на 20.01.2016г.,
ищцата е сключила Договор за кредит за текущо
потребление към „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 15 000 лева със
срок на погасяване 15 месеца, първата погасителна вноска е на 10.02.2015г., а
последната е 20.01.2025г.. Общата сума, която се дължи по кредита ведно с лихви
и разноски е в размер на 24 174.79 лева. Процесния кредит е взет при
промоционални условия, които могат да ползват само кредитополучатели, които
работят във фирма или учреждение, одобрени за преференциално кредитиране от
банката. Сключеният Договор за потребителски кредит бил обезпечен със залог на
трудовото възнаграждение на ищцата, за което бил сключен Договор за залог върху
вземания от 20.01.2016 г.. Кредитната сума в размер на 15 000 лева е
постъпила по сметката на ищцата на 20.01.2016г.. За периода 15.08.2016 г. - 25.07.2017г. по кредита
е заплатена сума в общ размер от 16120,93 лева по следния начин: На 16.08.2016 г. - 42,50 лева; на 07.09.2016 г. - 49,85
лева; На 12.09.2016 г.-200 лева; На 21.09.2016 г. - 92,96 лева; На 08.11.2016
г.- 195,02 лева; На 10.11.2016 г. -1,52 лева;-На 08.12.2016 г,-193,51 лева; На
10.12.2016 г. -1,23 лева;-На 10.01.2017 г.-200 лева; На 08.02.2017 г. -191,56
лева;-На 10.02.2017 г. - 0,22 лева; На 09.03.2017 г. - 197,54 лева;-На
10.03.2017 г.-0;81 лева; На 07.04.2017 г. - 196,84 лева;-На 10.04.2017 г. -
1,51 лева;-На 16.05.2017 г. -240 лева; На 09.06.2017 г. - 189,31 лева; На
10.06.2017 г. - 7,39 лева; На 10.07.2017 г.-200 лева; На 20.07.2017 г. - 258,37
лева; На 24.07.2017 г. - 9160 лева; На 25.07.2017 г. - 4500,79 лева.
От
споразумение за пълно предсрочно погасяване на договор за кредит от
21.01.2016г., нареждане за паричен превод реф. № 014DCBP160210042/21.01.2016г.
се установява, че на 21.01.2016г. е сключено споразумение за предсрочно
погасяване на потребителски кредит Plus-11416052 между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Размерът на кредита е 3200 лева, сумата за
предсрочно погасяване е в размер на 3033.85 лева, която е заплатена от
ответника на кредитора на 21.01.2016г..
От
Справка от НАП за задълженията на С.Д.
към 16.11.2016 г.; Справка за данък върху доходите на С.Д. се установява, че
ответникът към 16.11.2016г. има непогасени публични задължения за ДОО, здравно
осигуряване, универсален пенсионен фонд със срок на плащане от 25.02.2013г. до 25.11.2015г.
в общ размер на 97.09 лева. Към 16.11.2016г. срещу ответника е образувано
изпълнително дело **********/2014г. от публичен изпълнител за незаплатени от
ответника задължения за здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, ДОО,
ДДФЛ, Наказателно постановление глоба по КТ, Наказателно
постановление/ глоба МВР, фиш глоба. За 2016г. ответника има подадени декларации
за ДОО и заплатени задължения по част от тях в размер на 37.80 лева на
09.03.2016г., 45.92 лева на 07.06.2016г., 40.41 лева на 05.07.2016г., 38.15
лева на 12.10.2016г.. По фонд здравно осигуряване ответника си е заплатил
дължимите вноски за 2016г. през периода 10.02.2016г. – 07.11.2016г..
От
Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгл.
Чл. 225 от ДОПК; Разпореждане от 23.12.2010 г.; Служебна бележка от 20.12.2010
г.; Съобщение за доброволно изпълнение; Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгл. Чл. 225 от ДОПК от 09.022012 г.;
Разпореждане от 09.02.2012 г.; Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.
221 от ДОПК; Разпореждане за прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгл. Чл. 225 ДОПК; Разпореждане от 02.12.2016 г.; Разпореждане за
присъединяване; Съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК се
установява, че на 23.12.2010г. е прекратено производствата за изпълнение на
публични вземания № 6355/2005 срещу ответника поради заплащане на дължимите
суми по тях, на 09.02.2012г. е прекратено изп.д. 13637/2011г. срещу ответника
за събиране на публични вземания, поради изплащането им. На 02.12.2016г. е
прекратено изп.д. **********/2014г. срещу ответника за събиране на публични
вземания в размер на 4482.48 лева, поради изплащането им на 01.12.2016г..
От
Договор за открИ.е и поддържане на особена сметка за получаване на субсидия от
ДФЗ-разплащателна агенция; Договор за кредитна линия № 056-879793/13.02.2013
г.; Писмо до С.И.Д. от ДФ Земеделие; Заявление за отсрочване; Анекс № 6 към
договор за кредит № 03/191356/0149/05.12.2012 г.; Писмо до Д.Г.А. с изх.
№2133-5/05.01.2019 г. се установява, че на 11.09.2012г. ответника си е открил в
„Прокредит Банк“ АД сметка с цел получаване на субсидии към Държавен фонд
Земеделие. На 13.02.2013г. е сключен договор за кредитна линия №
056-879793/13.02.2013 г. между „Прокредит Банк“ АД от една страна и ответника в
качеството му на земеделски производител – кредитополучател и ищцата в
качеството й на солидарен длъжник за сума в размер на 10000 лева отпуснат на
14.02.2013г. и със срок на погасяване – 09.07.2014г.. Ответникът има задължения
към Държавен фонд земеделие по схема 201259 кредит на животновъдите в размер на
4410 лева главница към 31.12.2018г., като е подал заявление за отсрочване
изплащането на това свое задължение. С Анекс № 6 към договор за кредит №
03/191356/0149/05.12.2012 г. се удължава срока, в който ответника следа да
възстанови на ДФЗ отпуснатия му кредит до 27.11.2019г..
От
Писмо с изх. № 4008-03-16- # 2/30.01.2020
г.; Удостоверение с изх. № 4008-03-16- # 1/30.01.-2020
г.; Писмо с изх. № РД-12-02-165-4/30.01.2020 г.; Удостоверение с изх. № РД-12-02-165-3/30.01.2020
г.; Писмо с изх. № РД-12-02-165-1/27.01.2020 г.; Писмо с изх. № ЗЖ-138/03.02.2020 г. Регистър
на обекти с епизоотично значение с рег. № 9225-0036, с. П., общ. П., обл. Варна
се установява, че през периода 01.01.2010г. – 31.12.2017г. ищцата не е
получавала парични обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване. През
периода 01.02.2008г. – 18.02.2016г. ответникът е регистриран като земеделски
производител с място на извършване на дейност с.К. с 69 брой овце и 2
бр.говеда. През периода 21.02.2014г. – 15.03.2015г. ответникът е отглеждал 80
овце, през 2013г. – 2015г. е отглеждал 12 говеда, през периода 16.02.2015г. – 15.03.2015г.
ответникът е отглеждал 10 овце. През периода 2015г. – 2017г. е отглеждал 53
овце и 13 говеда. От 2015г./2016г.ответника е отглеждал 25 овце и 1 говедо.
От
Справка за актуални състояние на
действащи трудови договори за ЕГН: ********** за период от 01.01.2013 г. до
31.12.2017 г. на Д.Г.А.; Справка данни за осигуряването по ЕГН за период от
01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.; Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се установява,
че Д.А. през периода 20.03.2014г. – 08.04.2014г. е работила по трудово
правоотношение с „Енпак“ ООД, през периода 30.01.2015г. – 12.04.2016г. е работила
по трудово правоотношение с „П. Автотранспорт“ ЕООД, през периода 20.04.2016г. –
29.12.2016г. е работила по трудово правоотношение с „Лъки Транс БГ“ ЕООД, през
периода 30.12.2016г. – 01.08.2017г. е работила по трудово правоотношение с ЕТ „Сева-70-Станчо Йорданов“, през периода 20.10.2017г.
– 01.11.2019г. е работила по трудово правоотношение с „Юлдес Мулти Транс“ ЕООД.
През периода м.01.2013г. – м.01.2014г. ищцата е осигурявана от ЕТ „Дигси – Д. Д.“,
като е декларирала приходи от дейността си - търговия на дребно до 100 кв. в размер на
3643.22 лева за 2013г.. През периода м.03.2014г. – м.04.2014г. ищцата е
осигурявана от „Енпак“ ООД. През периода м.07.2014г. – м.04.2016г. ищцата е
осигурявана от „П. Автотранспорт“ ЕООД. През периода м.01.2017г. – м.07.2017г.
ищцата е осигурявана от ЕТ „Сева-70-Станчо Йорданов“. През периода м.07.2014г.
– м.04.2016г. ищцата е осигурявана от „П. Автотранспорт“ ЕООД. През периода
м.10.2017г. – м.12.2017г. ищцата е осигурявана от „Юлдес Мулти Транс“ ЕООД.
През периода м.07.2014г. – м.04.2016г. ищцата е осигурявана от „П.
Автотранспорт“ ЕООД. През периода м.04.2016г. – м.12.2016г. ищцата е
осигурявана от „Лъки Транс БГ“ ЕООД.
От
Н.А. вписан под № 58, т. І, дело № 55/21.01.2015 г. в СВ при РС П. се
установява, че на 21.01.2015г. ответникът е закупил четвърти жилищен етаж и
таван от жилищна сграда, находяща се в гр.П., ул.“Овеч“ № 68 за сумата от
10 000 лева.
От
Приходна квитанция № **********/18.10.2017 г.; Приходна квитанция № **********/18.10.2017
г.; Приходна квитанция № **********/18.10.2017 г.; Приходна квитанция №
**********/18.10.2017 г.; Приходна квитанция № **********/18.10.2017 г.;
Приходна квитанция № **********/18.10.2017 г. се установява, че на
18.10.2017г. са заплатени данъци и такси за жилището на страните, находящо се в
гр.П., ул.“Овеч“ № 68, дължими за 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на 84.37
лева, данъци за 2017г. за МПС марка и модел „Форд“, данъци за 2017г. „Транзит товарен“ в размер на
15.46 лева, данъци за 2017г. за МПС марка „Фиат Фиорино“ в размер на 7.73 лева.
От
Извлечение от сметка на С.Д. за периода от 16.08.2016 г. до 25.10.2018 г.;
Извлечение от сметка на С.Д. за периода от 18.01.2016 г. до 19.10.2018 г.;
Извлечение от сметка на С.Д. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г.;
Извлечение от сметка на С.Д. за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. се
установява, че на 16.08.2016г. ответника С.Д. е получил кредит от банка
„ДСК“ ЕАД в размер на 2500 лева, които са постъпили по банковата му сметка.
Ответникът е правил ежемесечни плащания по договора за кредит от 16.08.2016г. до 10.10.2018г.. Ответникът за периода
15.08.2016г. до пълното погасяване на процесния кредит е направил само една
вноска по него в размер на 92.96 лева на 21.09.2016г.. Ответникът през 2013г. - 2015г. е получавал
субсидии от Държавен фонд Земеделие. На 07.12.2015г. той
е получил субсидии в размер на 1269.45 лева. Към 01.02.2016г. началното салдо
по сметката на ответника с IBAN *** „Прокредит Банк“ ЕАД
е в размер на 9.18 лева, а по сметка ответника с IBAN *** „Прокредит Банк“ ЕАД е в размер на 17.26 лева.
От
справка от ТР за ЕТ „Дигси – Д. Д.“ се установява,
че ищцата е регистрирана като ЕТ „Дигси – Д. Д.“.
От
Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца; Договор за кредит за текущо
потребление от 25.07.2017 г.; Договор за кредит за текущо потребление от
20.07.2017 г.; Платежно нареждане за сумата от 9900,00 лв.; Операционна бележка
№ 93/20.07.2017 г.; Операционна бележка № 35/20.07.2017 г. се установява,
че Г. А. С. е баща на ищцата Д.А.. На 25.07.2017г. Г. С. е сключил с банка
„ДСК“ ЕАД договор за кредит в размер на 5000
лева със срок на издължаване 84 месеца, по който ищцата е поръчител. На
20.07.2017г. Г. С. е сключил с банка „ДСК“ ЕАД
договор за кредит в размер на 10000 лева със срок на издължаване 84
месеца, който е обезпечен с вземанията на длъжника към НОИ. На 20.07.2017г. Г. С.
нарежда по сметката на ищцата, по която се правят плащанията по процесния
кредит сума в размер на 9900 лева, с която е заверена сметката по кредита.
От
Трудов договор № 282/20.10.2017 г. се установява, че Д.А. на 20.10.2017г. е
сключила трудов договор с „Юлдес Мулти Транс“ ЕООД като ищцата е назначена на
длъжност пакетировач в склад за стоки – Германия на 8-часов работен ден за
трудово възнаграждение в размер на 460 лева.
От
писмо от „Прокредит Банк (България)“ с изх. № 296/17.03.2020 г. писмо с изх. №
586/06.02.2019 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, договор
за кредитна линия № 056-879793/13.02.2013 г., договор за особен залог на
вземания № ОЗ-056-879793/13.02.2013 г., общи условия към настоящия договор за
особен залог, удостоверение издадено от БНП Париба с изх. № 1689/14.09.2020 г. молба
с вх. № 260161/01.09.2020 г.; погасителен план по кредит CREX – 10790007;
погасителен план по кредит PLUS -10804801; погасителен план по
кредит PLUS-10874473; погасителен план по кредит PLUS-11273812; погасителен план по кредит PLUS-11416052;
Договор за потребителски кредит CREX – 10790007; общи условия по
договор за кредит; Сертификат № CREX – 10790007;
протокол за продажба; декларация за предоставяне на лични данни; договор за
потребителски кредит PLUS -10804801; условия по договор
за кредит; сертификат PLUS -10804801; договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-10874473; условия по
договор за кредит; сертификат № PLUS-10874473; договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и поблзване на кредитна карта PLUS-11273812;
условия по договор за кредит; общи условия за застраховка“Защита на плащанията“
на кредитополучателите на „Кредит класик“; общи условия за застрахователна
програма“Защита на плащанията по кредитна карта“; договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11416052; условия по
договор за кредит; сертификат № PLUS-11416052; общи
условия за застраховка“Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит
класик“; общи условия за застрахователна програма“Защита на плащанията по
кредитна карта“ се установява, че ответникът С.Д. е кредитополучател по
кредит от 13.06.2014г. с „БНП Париба
Пърсъбнъл Файненс, С.А. клон България“ за сума в размер на 400 лева, по който
има данни, че той е заплатил една от месечните погасителни вноски в размер на
40.04 лева на 25.07.2014г., този кредит е изцяло изплатен. Ответникът е
кредитополучател по кредит от 23.06.2014г. с „БНП Париба Пърсъбнъл Файненс,
С.А. клон България“ за сума в размер на 1000 лева. Ответникът е
кредитополучател по кредит от 11.08.2014г., по кредит от 11.08.2014г. с „БНП
Париба Пърсъбнъл Файненс, С.А. клон България“ за сума в размер на 3200 лева, по
който има данни, че той е заплатил две от месечните погасителни вноски в размер
на 97.45 лева на 09.04.2014г. и в размер на 3188.34 лева на 01.08.2015г.,
кредитът е предсрочно погасен. Ответникът е кредитополучател по кредит от 11.05.2015г.
с „БНП Париба Пърсъбнъл Файненс, С.А. клон България“ за сума в размер на 1000
лева, който е предсрочно погасен на 25.07.2015г. и по кредит от 26.08.2015г. за
сума в размер на 3200 лева, по който има данни, че той е заплатил 2 месечни
вноски от 67.45 лева на 27.08.2015г. и в размер на 3033.85 лева на 22.01.2016г.,
кредитът е предсрочно погасен на 22.01.2016г..
От
договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2016 г. сключен между Банка
ДСК ЕАД и С.И.Д. се установява, че на 16.08.2016г. ответникът е сключил договор
за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД за сума в размер на 2500 лева
със срок на издължаване 60 месеца, който е обезпечен със залог върху вземанията
на ответника по трудовото му правоотношение с „Тера Протект“ ЕООД. Последната
погасителна вноска по кредита е на 16.08.2021г..
От
изготвената по делото ССчЕ от вещо лице Е.Т., която съда
кредитира като обективна и компетентно дадена се установява, че стойността
на усвоеният кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2016г.
е 15 000 лв., която сума е преведена от Банката по разплащателна сметка № BG 79 STSA 9300 00089055 96 с
титуляр Д.Г. Д. на дата 21.01.2016г..
Кредитът
е бил предоставен за срок до 20.01.2025г. или за 120 месеца, като месечната
анюитетна (погасителна) вноска по погасителен план се равнява на 201,04 лв.,
която включва главница, договорни лихви и такси по него. На дата 21.01.2016г. е
заплатена и такса по договора в размер на 150,00 лв.
Общата
стойност, която следва да се заплати до окончателното погасяване на Договора
съгласно погасителният план е за главница 15 000 лв.; за договорни лихви 8
142,09 лв. и за такси 1 032,70 лв. Общата стойност на целият дълг се равнява на
24 174,79 лв.
За
периода от 20,01,2016г. до 15,08,2016г. заплатените суми по кредита са в общ
размер на 1 312,43 лв., в това число за главница - 507,46 лв.; за договорни
лихви - 654,97 лв. и такса по кредит - 150 лв.
Постъпилите
суми са от Дирекция „Социално подпомагане”; от вноски от Д. Г. Д. и една вноска
от дата 07,07,2016г. от С. П. С. в размер на 195 лв., от която са извършени
разни плащания по сметката, а само по кредита са погасени следните суми: за
главница - 41,90 лв.; за договорна лихва - 114,75 лв. или общо са погасеени
156,65 лв.
За
периода от 16,08,2016г. до 25,07,2017г. заплатените суми по кредита са в общ
размер на 16 111,81 лв., в това число за главница - 14 492,54 лв.; за договорни
лихви - 1 621,83 лв. и за санкционни лихви - 6,56 лв.
Постъпилите
суми са от Дирекция „Социално подпомагане”; от вноски от Д. Г. Д., една вноска
от дата 21,09,2016г. от С.И.Д. в размер на 95 лв., от която са извършени разни
плащания по сметката, а само по кредита са погасени следните суми: за главница
- 80,05 лв.; за договорка лихва - 12,69 лв. и за санкционни лихви - 0,22 лв.
или общо са погасени 92,96 лв.; на дати 24,07,2017г. е внесена сума в размер на
9 900 лв. и на дата 25,07,2017г. е внесена сума в размер на 4 500,79 лв. от Г. А.
С., с която са погасени суми само по кредита както следва: за главница - 13
671,57 лв.; за договорни лихви - 247,25 лв. и за санкционна лихва - 0,34 лв.
или общо погасената сума се равнява на 13 919,16 лв.
За периода 16,08,2016г. - 25,07,2017г.
погасените суми по кредита общо се равняват на 16 120,93 лв., в това число: за
главница - 14 492,54 лв.; за договорни лихви - 1 621,83 лв. и за санкционни
лихви - 6,56 лв..
От
изготвената по делото СИЕ от вещо лице Ж.Б., която съда кредитира като
обективна и компетентно дадена се установява, че пазарната стойност
на наема на придобития от страните в СИО и останал в режим на обикновена
съсобственост след развода им имот, находящ се в гр.П., ул***за периода от
07.03.2017г. до 12.11.2018г. е в размер на 2266,13 лева.
От
изготвената по делото ССчЕ от вещо лице Я.Л., която съда кредитира като
обективна и компетентно дадена и от Справка за приход/кредит на
задължено лице С.И.Д.; Извлечение на задължено лице; Справка на задълженията и
плащанията от НАП за 2018 г.; Справка на задълженията и плащанията от НАП за
2017 г.; Справка на задълженията и плащанията от НАП за 2016 г.; Справка на
задълженията и плащанията от НАП за 2015 г.; Справка на задълженията и
плащанията от НАП за 2014 г.; Справка за общите задължения към 16.01.2019 г.;
Справка за задълженията и плащанията се установява, че към 20.01.2016г. по ИД №
**********/2014г. по описа на ТД па НАП ответникът има задължения, по
декларации обр.6, чл.50. глоби по фиш и наказателно постановление Дължимата
главница по ИД№ **********/2014г. е в размер на 3571.12лв. Лихвата по
главниците към датата на разнасяне на сумата 02.12.2016г. е 911.36 Плащането в
размер на 4483,00 лв. е постъпило на 01.12.2016г. Задълженията по данни от Община П.,
отдел МДТ към 20.01.2016г. за ответника са:
- Данък недвижим имот по партида ********** за
2015г. -9,53 лв., лихва изчислена към датата на плащане - 1,10лв.
-
Такса битови отпадъци по партида 5311Н7614 за
2015г. - 13,34 лв., лихва изчислена към датата на плащане - 1,53 лв.
Описаните задължения са за 2015г., за имот в
гр.П., ул“***, станали са изискуеми – за 1/2 - към 30.06.2015 г. и 1/2 към 31.10.2015 г.
Данък върху недвижимите имоти - главница -
6,34 лв. и лихви, изчислени към датата на плащане - 0.75 лв.
-
Такса за битови отпадъци - главница - 23.52
лв. и лихви, изчислени към датата на плащане - 2,75 лв.
Описаните задължения са за 2015 г., за имот в
с.П., станали са изискуеми - за 1/2– към 30.06.2015г. и 1/2
към 31.10.2015г., а са
платени на 25.10.2016 г.
-
Данък
върху превозните средства - главница 30,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 2,63 лв. Задължението е за 2015 г. за ППС с рег.№ В0586РС, станало
изискуемо към 19.04.2015 г.
-
Данък
върху превозните средства - главница 15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 1,76 лв. - задължението е за 2015 г. за ППС с per. №В 1301CC, станало изискуемо - за 14 - към 30.06.2015 г.
и 14 към 31.10.2015 г.
-
Данък
върху превозните средства - главница 15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 1,76 лв. - задължението е за 2015 г. за ППС с per. №В1302СС, станало
изискуемо - за 14 - към 30.06.2015 г. и 14 към 31.10.2015 г.
-
Данък
върху превозните средства - главница 15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 1,76 лв. - задължението е за 2015 г. за ППС с per. №В3249АР. станало
изискуемо-за 1/2 - към 30.06.2015 г. и 1/2 към 31.10.2015 г.
В информационния масив на отдел „МДТ‘
не са открити данни за задължения и
плащания на ЕТ „Стиди - 2000 -
С.И.". Задълженията на ответника като физически лице, така и като
земеделски производител и като самоосигуряващо се лице и управляващ и
представляващ юридическо лице или ЕТ и извършените погасявания след 20.01.2016г. са както следва - по
данни от ТД на НАП за ответника:
Дължимата главница по ИД № ********** /2014г.
в размер на 3571,12лв. и лихва по главниците към датата на разнасяне па сумата
02.12.2016г. е 911,36
Плащането в размер на 4483,00 лв. е постъпило
на 01.12.2016г.
Към датата на проверката ответникът няма
неплатени задължения към НАП.
Задълженията по данни от
Община П., отдел МДТ към 20.01.2016г, за ответника са:
- Данък недвижим имот
но партида 5311Н7614 за 2015г. - 9,53лв., лихва(изчислена към датата на плащане
- 1,10 лв.
Такса битови отпадъци по партида 5311Н7614 за
2015г. - 13,34 лв., лихва (изчислена към датата на плащане - 1,53 лв.
Станали са изискуеми - за ½ - към 30.06.2015 г. и :1/2 към 31.10.2015 г., а са платени
на 25.10.2016г. е приходна квитанция ББ 16 №**********
Данък върху недвижимите имоти - главница -
6,34 лв. и лихви /изчислени към датата на плащане/ - 0,75 лв.
-
Такса за битови отпадъци - главница - 23,52
лв. и лихви /изчислени към датата на плащане/ - 2,75 лв.
Станали са изискуеми - за 1/2 - към
30.06.2015 г. и 1/2 към 31.10.2015 г., а са платени на
25.10.2016г. с приходна квитанция ББ16 №**********
-
Данък
върху превозните средства - главница 30,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 2,63 лв. Задължението за ППС с рег.№ В0586РС е станало към
19.04.2015 г., платено на 10.03.2016 г. с ПК ББ16 № **********,
-
Данък
върху превозните средства - главница 15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ — 1,76 лв. Задължението за ППС с per. №В 1301CC е станало изискуемо — за ½ - към 30.06.2015 г. и 1/2 към 31.10.2015 г., а са платени на 25.10.2016 г.
с приходна квитанция ББ 16 №**********.
-
Данък
върху превозните средства - главница 15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на
плащане/ - 1,76 лв. Задължението за ППС с per. №В1302СС е станало
изискуемо - за 1/2 - към 30.06.2015 г. и
½ към 31.10.2015 г., а са платени на
25.10.2016 г. с приходна квитанция ББ 16 №**********.
-
Данък върху превозните средства - главница
15,00 лв. и лихви /изчислени към датата на плащане/ - 1,76 лв. Задължението е
станало изискуемо за ППС с per. №В3249АР, за 1/2 - към 30.06.2015 г. и
½ към 31.10.2015 г., а са платени на
25.10.2016 г. с приходна квитанция ББ 16 №**********.
Задължението за 2016г. по ДНИ, ТБО и данък
МПС към 20.01.2016г. не са изискуеми.
По данни от ТД на НАП и тези в преписката
последната подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ е за 2013г. Няма данни след
това едноличният търговец да е подавал данъчни декларации по чл.50. Фирмата не
е упражнявала дейност и да няма налице приходи от дейността за периода от
01.01.2015г. до 20.01.2016г.
По данни от ТД на НАП Варна последната
декларация обр.1 подадена от ЕТ „Дикси Д. Д.“ с НИК ********* е от 17.02.2014г.
за периода 01.01.2014г. - 08.01.2014г.
В периода от 20.01.2016г. до 15.08.2016г. ЕТ
„Дикси Д. Д.“ с ЕИК ********* няма декларирана дейност, няма осъществявано
разплащане, захранване или друга счетоводна операция по кредитни и дебитни
сметки на ЕТ „Дикси-Д. Д." в периода от 20.01.2016г. до 15.08.2016г. със
средства от разплащателната сметка на кредита BG79STSA93000008905596.
От сметката има констатирани тегления в брой
в същия период. Задълженията на ищцата по данни от ТД на НАП:
Към датата на проверката ищцата няма
задължения към ТД на НАП, както като физически лице, така и като управляващ и
представляващ ЕТ.
Задълженията на ищцата Д.Г.А.
с ЕГН ********** ***, отдел МДТ към 20.01.2016г. са:
- Данък върху недвижимите имоти - главница -
9,53 лв. и лихви /изчислени към датата на плащане/ - 2,04 лв.
Такса за битови отпадъци - главница - 13,34
лв. и лихви /изчислени към датата на плащане/ - 2,87 лв.
Описаните задължения са за 2015г„ за имот в
гр. П., ул. "Овеч“ № 68. станали са изискуеми – за ½ - към 30.06.2015 г. и ½ към 31.10.2015 г.,
а са платени на 18.10.2017г. с приходна квитанция ББ17 № 531 1018578.
Задължението за ДНИ и ТБО за 2016г. към
20.01.2016г. не са изискуеми.
От показанията на св.Г. С., които съда
кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че страните са искали да изтеглят процесния кредит
за задоволяване на семейните им нужди, за да купят още овце, за да може
ответника да погаси задълженията си към НАП, за да получи субсидии за
животните, които гледа, да заплатят абитуриентския бал на сина си, за да
издържат децата си, едното от, които бил студент, а другия ученик. С 3000 лева
от изтегления кредит бил погасен кредита на ответника към друга банка. Кредитът
изтеглила ищцата, тъй като ответника имал кредити към други банки, ответника смятал да погасяват вноските по
кредита с продажбата на агнета. Около бала на големия син на страните ищцата
разбрала, че липсвали някакви средства от изтегления кредит, които страните
държали в дома си и се наложило родителите на ищцата да им помагат за разходите
по бала на детето, за който били заделили 4000 лева. За липсата на парите
ищцата поискала обяснения от ответника, но той отказал да й даде обяснения. По
времето на брака на страните ответника е теглил няколко кредита, с които е
погасявал задълженията си по други кредити и към НАП. Страните са се разделил
на 15.08.2016г., като ищцата се изнесла от семейното им жилище, находящо се в
гр.П., ул.“*** заедно с децата си в дома на родителите си, като от тогава
страните не са се събирали повече. След раздялата на страните, те не са
обсъждали теглене на кредит, като впоследствие ищцата разбрала, че ответника на
16.08.2016г. след като са се разделили е изтеглил кредит от банка ДСК ЕАД. Св.С.
изтеглил два кредита от банка „ДСК“ ЕАД единият в размер на 5000 лева, другият
в размер на 10000 лева, средствата, които дарил на дъщеря си – ищцата по
делото, за да погаси процесния кредит. Ищцата заминала да работи в Германия, за
да може да издържа себе си и децата си. След развода между страните на ищцата
било предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.“***,
но тя никога не е живяла в него, нито е имала ключ за него. Ответникът през
2015г. бил предоставил ползването на жилището на жена, която работила в
Испания, но си държала багажа там срещу месечен наем от 100 лева, който взимал
ответника и големия им син И.. Ключ за жилището имал само ответника и голения
син на страните. След като страните сключили брак ищцата работила в семейни
бизнес заведение в с.Г., в с.Неофит Рилски, с.Венчан. Ищцата регистрирала ЕТ на
свое име, за да могат страните да отворят магазин в гр.П., което станало през 2010г./2011г.,
като магазинът работил до около края на 2013г. началото на 2014г.. След
затварянето на магазина ищцата започнала работа като кондуктор, а след това
като шофьор. По това време ответника отглеждал крави в с.П., като имал около 30
крави. Той продал краварника за 50 000 лева, за 30 000 лева купил
жилище, а с останалите пари купил овце през 2015г./2016г. и направил овчарник в
с.К.. След като страните се разделили ответникът преместил овцете си в с.Г. при
брат си и баща си. През около 2002г./2003г./2004г.страните се занимавали с
разнос на хляб.
От
показанията на М.П., които съда кредитира като обективни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищцата й съобщила,
че страните искат да изтеглят кредит в размер на 15 000 лева за
абитуриентската на сина й, за ремонт на дома им, за закупуване на още овце.
Ответникът казал, че ще погасяват вноските по кредита със закупените овце.
Овцете гледали в с.К., в имот на майката на ищцата. Страните се разделили на
15.08.2016г., като ищцата казала, че причина за раздялата им е, че парите от
кредита, които държали в дома си са изчезнали, че ответника ги взел, за да
заплати свои задължения и да купи овце, като родителите на ищцата са помогнали
финансово за абитуриентския бал на сина на страните. След раздялата ищцата се е
върнала в дома на родителите си, като не е живяла никога в дома на страните в
долния край на града. Ищцата няма ключ от това жилище, само големият им син И.
и ответника имали ключ от него. В това жилище имало квартиранти, които ответникът
настанил. Средствата от взетия кредит след развода на страните ги заплатил
бащата на ищцата, който теглил кредити затова и надарил ищцата с тези средства.
През м.10.2018г. ищцата заминала да работи в Германия. Преди да замине ищцата
работила като разнос на домашни потреби, в заведението на страните, работила в
магазинчето на страните, които имали фирма „Дигси“, а след това в ДАП. С. имал
фирма, магазин в едно село, барче в бащината му къща, гледал крави в бащиното
село с.П. и овце в селото на ищцата с.К.. След като продал кравите С. купил
къща. През годините на брака между страните ищцата се е грижела за децата и е
помагала в семейния бизнес.
От
показанията на св.Т. И.ова, които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ответникът
е завършил селскостопански техникум, след което отглеждал крави първо 30 после
50 в с.П. в бившия селскостопански двор. След като продал кравите купил къща и
построил овцеферма в с.К. като имал около 100 овце. Ищцата не се е занимавала с
животните. Цената на една крава е около
1000лв. – 1500 лева. С. се е занимавал с разнос на хляб.
От
показанията на св.Я., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че от 2000г.
ответникът разнасял хляб няколко години, след което започнал да се занимава със
земеделски земи, кравеферми, овцеферми. Ищцата през 2014г./2015г. започнала да
работи в ДАП. Страните по делото често са вземали продукти от магазина на св.Я.
без да плащат първоначално за тях като са заплащали в края на седмицата. Краварникът
на ответника е бил в с.П.. Ищцата не се е занимавала с животните. След продажба
на краварника ответника е закупил етаж от къща на ул.“*** в гр.П. и е построил
сая в с.К. за овцете. Ищцата се е грижела за децата на страните. Ищцата не
живяла в къщата на ул.“***, ответникът дал етажа под наем на жена, която
живеела извън България, но си държала там багажа, още преди развода на страните
като това продължавало и до момента на даване на показанията на свидетеля.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Предявени е осъдителен иск по чл.127,
ал.2 ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 СК с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищцата стойността на половината от
погасените от нея вноски по Договор за потребителски кредит от 20.01.2016 г. за
периода от 16.08.2016г. до 25.07.2017г., в размер на 7 992.70 лева,
ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Възражение за съдебно прихващане от
ответника със следните суми:
- сумата
1168,37лв., представляваща направените вноски от ответника по кредита на
ищцата, съгласно мотивите в Решение №62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П.,
II състав за прекратяване на брака между страните;
- сумата от 1456 лева за период от 26 месеца по 56 лева
месечно за периода 07.03.2017г. – 04.11.2020г.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото да се ползва съсобствения
имот, придобит в СИО, находящ се в гр.П. ул.”Овеч” №68;
- сумата от 1250лв.,
представляваща половината от изтеглен от ответникът кредит от „Банка ДСК” по
време на брака /на 16.08.2016г./ съгласно Договор за кредит и извлечение от
банковата сметка на С.Д..
- сумата от 5000лв.,
представляваща половината от всички изтеглени от ответника суми от „БНП Париба”
за периода от 2013г. до прекратяването на брака с развод - 07.03.2017г..
В
тежест на ищцовата страна е да докаже, че страните са били съпрузи, че бракът
между тях е бил прекратен, че по време на бракът ищцата е сключила процесния
договор за потребителски кредит за задоволяване на семейни нужди и лични
задължения на ответника, придобИ.е на недвижим имот от страните по време на
брака им, момента на фактическата раздяла между страните, че след раздялата
изцяло ищцата е погасявала процесния кредит.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил кредита
си към БНП Париба със субсидии получени в края на 2015г., че през 2016г. е
сключил кредит с банка „ДСК“, размерът на кредита, платеното по него от
ответника, че е изтеглен за задоволяване на нуждите на семейството, че до
момента на прекратяване на брака процесния кредит е погасяван с лични средства
на ответника, че е лишен от ползването на съсобствения имот на страните
придобит в СИО за периода 07.03.2017г. – до 04.11.2020г., размера на дължимото
му обезщетение за лишаването от ползването, сключените договори за кредит с БНП
„Париба“ от 2013г. до 07.03.2017г., размера на кредитите, че ответника ги е
погасявал изцяло с лични средства, че сумите по кредитите са използвани за
задоволяване на семейни нужди.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 127 от ЗЗД за задълженията,
поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете
на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. След прекратяване на брака с
развод или след фактическата раздяла, имуществената общност също е прекратена,
налице е разделност на задълженията и изпълнението на общото задължение от
единия след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на
разделност. Поради това когато един от солидарните длъжници удовлетвори
кредитора след прекратяване на брака, респективно след фактическата раздяла на
страните, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновесие.
За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другият солидарен длъжник,
законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този
длъжник, т.е. да е изпълнено нещо в повече от неговата част, от което
обстоятелство се ползва другия длъжник. В този случай солидарният съдлъжник ще
дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на
възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването (в този
смисъл Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 177/11 г. на IV ГО; Решение
№ 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2013 г., III ГО, ГК).
При спор между бивши съпрузи онзи от тях който оспорва наличието
на семейна нужда или извършването на дадени разходи носи тежестта да докаже, че
нуждата не е била семейна или разходите не са извършени изцяло или частично, а
съпругът получил сумата трябва да заяви за какво тя е похарчена. По въпроса има
утвърдена практика на съдилищата (напр. Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
177/2011 г., IV г. о., ГК, ; Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 7488/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 167 от 10.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. №
8/2018 г. и др.).
В случая от събраните писмени и гласни доказателства, от изготвената
по делото ССчЕ от вещо лице Е.Т. се установи, че на 20.01.2016г. докато
страните са били в брак ищцата е изтеглила процесния потребителски кредит в
размер на 15 000 лева от банка „ДСК“ ЕАД със срок на погасяване до 20.01.2025г..
От показанията на ищцовите свидетели се установи, че кредитът е изтеглен за
задоволяване на семейни нужди – покрИ.е на разходите по абитуриентската на сина
на страните, закупуване на още овце, за погасяване на потребителски кредит теглен от ответника Plus-11416052
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за ремонт на жилището им. Обстоятелството,
че кредитополучател по договора за кредит е само ищцата е ирелевантно за факта,
че средствата по кредита са използвани за задоволяване на семейни нужди, което
се доказа от показанията на разпитаните свидетели, следователно на основание
чл.32, ал.2 СК солидарно за неговото заплащане отговарят и двамата съпрузи.
Съдът
намира за доказано обстоятелството, че с процесния кредит е погасен оставащия
размер от потребителския кредит № Plus-11416052
теглен от ответника от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в размер на 3033.85 лева, тъй като същия е заплатен в деня следващ
изтеглянето на процесния кредит 21.01.2016г.. Ответникът не успя да докаже
твърдението си, че е погасил задълженията си по този кредит с получената от
него субсидия през м.12.2015г. Видно от извлеченията от банковите му сметки на
07.12.2015г. той е получил субсидии в размер на 1269.45 лева, но по сметка с IBAN ***
„Прокредит Банк“ и с IBAN *** „Прокредит Банк“ ЕАД
е нямало достатъчно наличност за погасяване на задълженията по кредита.
От
изготвената по делото ССчЕ и извлечение от сметката по кредита се установи, че след
фактическата раздяла между страните на 15.08.2016г. ищцата е заплатила задължения
по процесния кредит в размер на 15 892.51 лева, от които бащата на ищцата св.С. е
заплатил на 24.07.2017г. сума в размер на 9900 лева и на 25.07.2017г. сума в
размер на 4500.79 лева. От показанията на св.С. се доказа, че той е дарил
горепосочените средства на ищцата, за да погаси тя задълженията по кредита.
Следователно ищцата е използвала дарените й средства за погасяване на
задълженията по кредита. След фактическата раздяла между страните ответникът е
направил една вноска по кредита на 21.09.2016г. в размер на 92.96 лева и със
суми постъпили от ДСП П. на 16.08.2016г. са погасени по кредита 42.50 лева,
които не следва да се счита, че са заплатени от ищцата, тъй като тя не доказа на
какво основание ДСП П. е заплатило тази вноска по кредита, не доказа наличието
на дарение в нейна полза или каквото и да е друго основание. Ищцата е погасила
лично първо след фактическата раздяла на страните вноска по кредита в размер на
49.85 лева на 07.09.2016г..
От събраните
по делото гласни доказателства се установи, че страните са във фактическа
раздяла от 15.08.2016г. като предвид заключението на ССчЕ от датата на
раздялата между страните ищцата е заплатила по процесния кредит в
размер на 15 892.51 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.32, ал.2 СК и чл.127, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД ищцата
има право да получи половината от заплатеното от нея по процесния кредит от
фактическата раздяла между страните, като е заплатила първо лично вноска по кредита след
фактическата раздяла на 07.09.2016г. до окончателното погасяване на кредита на
25.07.2017г. в размер на ½ от 15 892.51 лева или сума в размер на 7 946,25 лева,
ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането като предявеният иск следа да бъде уважен за тази сума и
отхвърлен за разликата от този размер до предявения от 7 992.70 лева и за периода от 16.08.2016г. до 06.09.2016г..
Възраженията за съдебно
прихващане направени от ответната страна съдът намира за неоснователни, поради
следните съображения:
При материалноправното прихващане на основание чл.103, ал.1
от ЗЗД, двете насрещни вземания, между които се прави прихващане трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от
който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане,
заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е
ликвидно, нито изискуемо в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния
ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент
вземането става ликвидно и безспорно.
По
отношение на сумата в размер на 1168,37лв., представляваща направените вноски
от ответника по кредита на ищцата, съгласно мотивите в
Решение №62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П., II състав за
прекратяване на брака между страните, с която ответника иска да бъде направено
прихващане, съдът не намира за доказано, че ответникът е заплатил тази сума
след фактическата раздяла между страните. Никъде в мотивите си в Решение
№62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П., II състав съдът не е коментирал,
процесния заем. Единствено в описване на твърденията на ищцата в исковата молба
по това дело съдът е посочил, че по отношение на процесния кредит тя твърди, че
той се заплащал от ответника. Това твърдение на ищцата не може да се приеме
като признание, защото не се сочи точен размер на сумите, които ищцата
признава, че ответника е заплатил по
кредита и това вземане не е било предмет на гр.д.№887/2016г. на PC-П.. Освен това от
събраните по настоящото дело писмени доказателства и от изготвената ССчЕ се
установи, че преди фактическата раздяла между страните на 15.08.2016г. по
банковата сметка, по която е погасяван процесния кредит са постъпили суми от
Дирекция „Социално подпомагане”, от ищцата и една вноска от 07,07,2016г. от С.
П. С.. След фактическата раздяла ответникът е заплатил само една вноска по
кредита на 21.09.2016г., което опровергава твърдението му, че той е заплатил 1168,37лв. по процесния кредит.
По отношение на възражението за прихващане на
ответника за сумата от 1456
лева за период от 26 месеца по 56 лева месечно за периода 07.03.2017г. –
04.11.2020г., представляваща обезщетение за лишаване
от правото да се ползва съсобствения имот, придобит в СИО, находящ се в гр.П.
ул***съдът намира следното. На основание чл.57, ал.1 от СК при прекратяване на
бракът между съпрузите и предоставяне ползването на семейното жилище на единия
съпруг по силата на съдебното решение възниква наемно правоотношение. На
основание чл.57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска от съда да
определи наема с решението за развод. В настоящия случай с Решение
№62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на PC-П., II състав съдът е одобрил
споразумението между страните по чл.50 СК, в което те са уговорили семейното
жилище на страните, находящо се в гр.П., ул.“*** да бъде предоставено за
ползване на ищцата, но наемната цена не е определена с решението за развода.
Предвид това съдът намира, че заедно с възражението за прихващане ответникът е
поискал с възражение на основание чл.57, ал.2 СК съдът да определи наемната
цена, която ищцата следва да заплаща на ответника за предоставеното й ползване
на семейното жилище. От изготвената по делото СИЕ от вещо лице Ж.Б. се
установи, че наемната цена за семейното жилище е 112 лева, от които ответника
претендира половината – 56 лева месечно. По силата на възникналото наемно
правоотношение със съдебното Решение №62/07.03.2017г. по гр.д.№887/2016г. на
PC-П. ответникът е следвало да предостави на ищцата за временно възмездно
ползване общият им жилищен имот. От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на ищцовите свидетели, както и на свидетеля на ответника Ивелин Я. се
установи, че ответникът не е изпълнил това свое задължение, тъй като още преди развода
между страните той е отдал жилището под наем на жена, която живеела в чужбина и
си държала вещите там, установи се, че ищцата няма ключ и достъп до това жилище
и никога не е живяла в него. Обстоятелството, че големия син на страните И. има
ключ от жилището и получава понякога наемната цена за него не санира неизпълнението на задълженията на ответника
по наемния договор. Тъй като ответникът наемодател се явява неизправна страна
по наемния договор ищцата по него е освободена от изпълнение на нейното
задължение да заплаща наемна цена. Поради това липсва вземане на ответника по
чл.57, ал.2 от СК, съответно възражението му за прихващане в тази част е
неоснователно.
По отношение на възражението за
прихващане от ответника за сумата от 1250лв., представляваща половината от
изтеглен от ответникът кредит от „Банка ДСК” по време на брака между страните
/на 16.08.2016г./ съгласно Договор за кредит и извлечение от банковата сметка
на С.Д. съдът намира следното: от събраните по делото писмени доказателства се
установи, че на 16.08.2016г. ответникът е изтеглил кредит от банка ДСК за сума
в размер на 2500 лева, но ответникът не доказа, че този кредит е поет за
задоволяване на нужди на семейството, съответно, че ищцата е солидарен длъжник
по него, предвид и на факта, че страните
са във фактическа раздяла от 15.08.2016г..
По отношение на възражението за
съдебно прихващане на сумата от 5000лв., представляваща половината от всички
изтеглени от ответника суми от „БНП Париба” за периода от 2013г. до прекратяването
на брака на страните с развод - 07.03.2017г. съдът намира, че ответникът не
доказа, че сумите по тези кредити са използвани за задоволяване на нужди на
семейството, за да може да се ангажира отговорността на ищцата на основание
чл.32, ал.2 СК. Кредитът с № CREX-10790007/13.06.2014г.
е целеви за закупуване на компютърна конфигурация, която ответника не доказа да
е закупена в полза на семейството. По отношение на останалите кредити липсва
доказване от страна ответника, че са похарчени за задоволяване на нужди на
семейството, освен това липсват и доказателства, че ответникът ги е изплатил изцяло
лично. Видно от постъпилото писмо от „БНП Париба“, се установява, че ответникът
е заплатил само част от вноските по кредитите, за другата част не е ясно кой ги
е заплатил, тъй като това е ставало чрез Изи пей.
Страните са претендирали разноски, като на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и двете си дължат такива. Ищецът претендира следните разноски: 1920 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение, 360 лева с ДДС за допълнително адвокатско
възнаграждение, държавна такса по делото – 322.42 лева, държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения – 35 лева, депозит за изготвяне на две ССчЕ –
500 лева, депозит за призоваване на свидетел 15 лева. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата. Минималното адвокатско възнаграждение определено
съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 879.62
лева с ДДС. В договорът за правна помощ сключен между ищцата и процесуалния й
представител те са уговорили допълнително възнаграждение в размер на 120 лева с
ДДС при необходимост от участие в четвърто и следващо съдебно заседание, а и
съобразно чл.7, ал.9 от Наредбата при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100
лв.. Делото е протекло в шест открити съдебни заседания. Съдът намира, че
делото притежава правна и фактическа сложност, предвид обема му – около 600
страници, извършените три експертизи по него, разпитаните четирима свидетели,
многобройните писмени доказателства и направените възражения за съдебни
прихващания. Въпреки това определения хонорар на процесуалния представител на
ищцата от 1920 лева с ДДС предвид и допълнително определения такъв от 360 лева
е завишен съобразно цената на иска 7992.70
лева. Поради това съдът намира за справедливо да намали заплатения от ищцата
хонорар от общо 2280 лева на 1900 лева. Съразмерно с уважената част от иска на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо 2756.31 лева.
На ответника също следва
да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендираните
от ответника разноски са следните: депозит вещо лице СИЕ – 200 лева, държавна
такса за съдебно удостоверение – 5 лева, адвокатски хонорар 1000 лева. От
претендираните разноски на ответника следва да се присъдят 7.04 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 от СК С.И.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.А.,
с ЕГН: **********,*** сума в размер 7 946,25 лева
представляваща припадаща се 1/2 част на ответника -
солидарен длъжник, от погасен от ищцата през периода 07.09.2016г. – 25.07.2017г. кредит по договор за кредит за текущо потребление, целият на стойност 15000 лв., сключен
между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и Д.Г.А., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба – 01.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска а разликата от предявения размер от 7 992.70 лева до уважения размер от 7 946,25 лева и за периода от 16.08.2016г. до 06.09.2016г..
ОСЪЖДА С.И.Д., с ЕГН **********,***
да заплати на Д.Г.А., с ЕГН: **********,*** сумата от 2756.31 лева - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.А., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., с ЕГН **********,*** сумата от 7.04 лева - разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………