Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 09.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                          като разгледа докладваното от съдия Алексиева                                            гр. дело № 14479 по описа

за 2013 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:       

 

Е.М.И. е сезирал съда с частичен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД против ответника И.В.И., действащ като ЕТ с фирма „И.И.с.2.“.

Поддържа се, че на 05.07.2010 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен заем в общ размер 32 000 евро по изрично посочена в договора банкова сметка, *** „Р.Б.“ ЕАД, на три последователни превода извършени в срок от 08.07.2010 г. до 30.07.2010 г. Твърди се, че ответникът от своя страна в качеството си на заемополучател е поел задължението да върне цялата сума, ведно с начислена договорна лихва върху тази сума в размер на 0,58% на месец в срок до 05.04.2013 г. Твърди се, че ищецът изпълнил задължението си както следва: на 08.07.2010 г. превел сумата от 5 500 евро, на 22.07.2010 г. сума в размер на 22 700 евро и на 29.07.2010 г. 4 000 евро. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19 250 евро, представляваща част от цялата, отпусната с договора за заем сума в общ размер на 32 000 евро, ведно със законната лихва върху тази част от датата на исковата молба-28.10.2013 г. до пълното изплащане на претендираното вземане.

Претендира разноските в производството, включително и тези сторени в производството по предварително обезпечаване на иска.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Заявява възражение за унищожаемост на договора с твърдението, че ответникът е положил подписа си върху договора на 15.03.2013 г. и то само и единствено поради заплашване от страна на ищеца. Твърди се, че бил принуден от ищеца и от трето лице М.А.К.да се подпише чрез възбуждане на основателен страх за живота и здравето на ответника и тези на неговото семейство. Твърди се, че към подаване на исковата молба задължението към ищеца не е изискуемо, тъй като заемът е предоставен безсрочно и ищецът не е изпълнил задължението да покани ответника да върне заетата сума. Твърди липсата на уговорка за начисляване на договорни лихви и неустойки. Твърди се, че договорът е антидатиран. Твърди се, че на 03.08.2012 г. ответникът погасил сума в размер на 9 990 лв. Заявява възражение за прихващане на претендираната сума с насрещни на ответника вземания от ищеца до размер на по-малкото. Поддържа се, че от 2006 г. ответникът е собственик на „Багер Коматсу РС 35-8“ и товарен автомобил „Ивеко 79-12“ с рег. № ********. Твърди се, че между страните е постигната уговорка задълженията на ответника по отпуснатия заем да се погасяват ежемесечно със сумата, която ищецът дължи месечно, считано от 01.04.2010 г. срещу ползване на „Багер Коматсу РС 35-8“ и товарен автомобил „Ивеко 79-12“ с рег. № ********. Уговорката била, че след като ищецът прецени, че задълженията на ответника по договора за заем са погасени, той ще отправи покана за закупуване на горепосочените машини. Твърди се, че в полза на ответника е възникнало вземане от ищеца срещу използването от негова страна на „Багер Коматсу РС 35-8“ и товарен автомобил „Ивеко 79-12“ с рег. № ******** в периода месец април 2010 г. до 04.04.2013 г. за 750 лв. на месец или сума общо в размер на 27 000 лв.

Твърди се, че с представеното извлечение от банкова сметка ***.

В с.з. ищецът поддържа така предявените искове чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения излага в представената по делото писмена защита.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли предявените искове, при условията на евентуалност ако ги уважи, да уважи и направеното възражение за прихващане. Подробни съображения излага в писмена защита. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 10.12.2015 г. Решение № І-124-58 от 26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 35818/2013 г. по описа на СРС, 124 състав, ответникът-ЕТ „И.И.с.2.“ е осъден да заплати на ищеца Е.М.И.  на основание чл.240 от ЗЗД сума в размер на 12 750 евро, представляваща част от дадена на заем сума по договор, сключен между страните на 05.07.2010 г.

С оглед установената задължителна съдебна практика, обективирана в т.2 на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, както е в настоящия случай, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и не следва да се обсъждат правоизключващите възражения на ответника, касаещи възникването на правоотношението между страните по договор за заем от 05.07.2010 г. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният

частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.

Ето защо съдът следва да установи с оглед ангажираните от страните доказателства, съществуването на вземането на ищеца в размер на претендирания остатък от 19 250 евро.

От представените от ответника писмени доказателства-отчет по сметка за периода от 01.08.2012 г.-31.08.2012 г. и извлечение от сметката на ответника от 03.08.2012 г., както и от вносна бележка от 02.08.2012 г. се установява, че ответникът е внесъл общо сума в размер на 19 990 лв. по сметка на ищеца с основание за внасяне: връщане на заемни средства.

Ищецът не е оспорил постъпването на сумите, но твърди, че с тези суми не е погасено задължението за главница, а за лихва.

Това възражение е частично основателно.

С процесния договор в чл.3, т.2 страните са договорили възнаградителна лихва в размер на 0.58% месечно върху стойността на даденото или 6.96% годишна лихва. Уговорката е писмена и е съобразена с изискването на чл.240, ал.2 от ЗЗД, поради което е валидно възникнала.

С неоспореното от страните заключение на ССчЕ се установява, че размерът на възнаградителната лихва за периода от представяне на пълния размер на уговорения заем на 29.07.2010 г. до уговорения падеж 05.04.2013 г. е 6040,39 евро или 11 839,16 лв.

Съответно към датата на възникване на вземането и настъпване на неговия падеж, размерът на дължимата от ответника главница е бил 32 000 евро, в левова равностойност 62 586,55 лв.

Т.е. към датите 02 и 03 август 2012 г., когато е извършил плащане, ответникът е дължал главница в левова равностойност 62 586,55 лв., доколкото същата е следвало да бъде върната до 05.04.2013 г., както и уговорената договорна лихва изтекла до тези дати.

И при двете плащания ответникът не е посочил кое от своите задължения погасява, а очевидно сумите не са били достатъчни да погасят и двете задължения, поради което с извършеното плащане и към настоящия момент е погасено изцяло задължението за възнаградителна лихва в размер на сумата от 11 839,16 лв. и част от дължимата главница в размер на 8 150,84 лв., т.е. към момента остатъкът на непогасената главница е в размер на 54 435,71 лв. или 27 832,54 евро, т.е. безспорно и към настоящия момент ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 19 250 евро.

Предвид горното искът като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния му размер.

С оглед уважаване на иска съдът дължи произнасяне по заявеното от ответника възражение за прихващане, което обаче като недоказано следва да бъде отхвърлено. Въпреки разпределена от съда доказателствена тежест ответникът не доказа в негова полза да е възникнало вземане срещу ищеца в размер на 27 000 лв. Не доказа между страните да е била постигната уговорка задълженията на ответника по отпуснатия заем да се погасяват ежемесечно със сумата, която ищецът дължи месечно, считано от 01.04.2010 г. срещу ползване на „Багер Коматсу РС 35-8“ и товарен автомобил „Ивеко 79-12“ с рег. № ******** и след преценка на ищеца, че задълженията на ответника по договора за заем са погасени, ищецът да отправи покана за закупуване на горепосочените машини.

Безспорно с представените с отговора писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на „Багер Коматсу РС 35-8“ и товарен автомобил „Ивеко 79-12“ с рег. № ********, но с нито едно доказателство ответникът не установи главно и пълно, че в периода месец април 2010 г. до 04.04.2013 г. ищецът е използвал собствените на ответника превозни средства срещу уговорена наемна цена в размер на 750 лв. на месец, с която цена съответно да се погасява задължението на ответника по договора за заем.

 

По разноските в процеса:

С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане, както и с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск в общ размер на сумата от 4 530 лв.

Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С представения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.01.2018 г., фактура № 2194 от 19.01.2018 г. и извлечение от сметката на адвокатското дружество, се установява, че ищецът е заплати адвокатско възнаграждение за изготвяне на молба за предварително обезпечение на бъдещ иск и процесуално представителство в обезпечително производство по чл.390 от ГПК, както и изготвяне на искова молба и процесуално представителство пред компетентния съд по гражданско дело за сумата от 19 250 евро, в общ размер на 2 320 лв., съответно 2784 лв. с ДДС.

При материален интерес от 37 649,72 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 659,49 лв., съответно с ДДС 1991,39 лв.

Видно е че страните са договорили и процесуално представителство в обезпечителното производство, при което и съобразно чл.7, ал.5 от същата наредба, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1094,75 лв., т.е. общия размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед уговорката между страните е 2 754,24 лв. без ДДС. Следователно платеното от ищеца възнаграждение в размер на 2 320 лв. без ДДС се явява под дължимия минимален размер.

Безспорно установена е съдебната практика, че в исковото производство и при уважаване на иска, ответникът дължи и направените от ищеца разноски в обезпечителното производство, в рамките на което е допуснато обезпечение на исковете, предмет на производството, предвид на което ответникът дължи не само заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в това производство, но и сумата от 40 лв.-държавна такса заплатена във връзка с уваженото искане по чл.390 от ГПК.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********, действащ като Едноличен търговец с фирма „И.И.С.2.“, вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.79, ал.1, предложение първо, във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД на Е.М.И., ЕГН **********,*** сумата от 19 250 евро /деветнадесет хиляди двеста и петдесет евро/, представляваща част от цялата, отпусната с писмен договор за заем от 05.07.2010 г., сума в общ размер на 32 000 евро, ведно със законната лихва върху тази част от датата на исковата молба-28.10.2013 г. до пълното изплащане на претендираното вземане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 530 лв. /четири хиляди петстотин и тридесет лв./ разноски съобразно уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: