№ 21114
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110172727 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К.
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит № ********** от ********* г. и договор за
поръчителство от ********* г., които са недействителни. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит № ********** от ********* г., съгласно които
кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД е предоставил сума в заем на
кредитополучателя в размер на 3000 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 40%, при ГПР от 48,21%, срещу задължението на
кредитополучателя Д. К. да върне за срок от 22 месеца сума в общ размер от
1
4313,67 лв. Твърди се, че в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че
кредитополучателя се задължава да предостави банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя
юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на Заявлението.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай, че в указания срок не бъде
предоставено исканото обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от кредитодателя, договорът не би породил действие между
кредитодателя и кредитополучателя, а в ал. 3 се предвижда, че ако
кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от датата на подаване на заявлението. Сочи, че в
процесния случай, едновременно със сключването на договора за заем ищецът
в качеството си на кредитополучател е сключил и Договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитодателя дружество – „Ай тръст“ ЕООД, за
което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2 857,77 лв. Поради
това общият размер на дължимата от кредитополучателя сума е в размер не на
4,313.67 лв., а в общ размер на 7 171,44 лв..
Излага подробни съображения, че договорът за потребителски кредит №
********** от ********* г. е нищожен поради противоречие на добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр. Поддържа, че предоставянето на поръчителство от страна на
кредитополучателя е при крайно завишено изискване – предоставяне на
банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с дружество,
избрано от кредитора, поради което кредитополучателят няма възможност да
избере поръчител, които да му предостави безплатно поръчителство и
възможност за индивидуално договаряне. Посочва, че „Кредисимо“ АД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, предвид
което кредитодателят и поръчителят се явяват свързани лица. Посочва, че при
непредоставяне на исканото обезпечение, вместо в уговорения срок от 24 часа
от предоставяне на обезпечението, заемът се предоставя в значително по-
дълъг срок – от 14 календарни дни. Излага подробни съображения, че клаузата
на чл. 4 от договора за кредит е неравноправна клауза в потребителски
договор на основание чл. 143 ЗЗП и като такава на основание чл. 146 ЗЗП е
нищожна. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство
представлява скрита възнаградителна лихва за кредитодателя, доколкото се
2
дължи на гаранта, който е дружество, чийто капитал е изцяло собственост на
кредитодателя, а плащането на гаранта (поръчителя) се осъществява чрез
предаване на сумата на кредитодателя, поради което реален получател на
плащания е кредитодателя. Заплащането на възнаграждение за предоставяне
на поръчителство е услуга в полза на кредитодателя, а не на
кредитополучателя; заплащането на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство представлява задължително условие за отпускане на заема и
същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не, а непредоставяне на
обезпечение по договора за заем не води до увеличаване на разходите за
кредитора или до претърпяване на вреди за кредитора. Поради това счита, че
сумата за възнаграждение следва да се включи при изчисляване на ГПР, а с
невключването се нарушават добрите нрави, изискванията за правилно
посочване на ГПР, което води до недействителност на договора за кредит по
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр., а с включването на таксите за предоставяне
на поръчителство общия размер на ГПР е 271,74%, с което се нарушава чл.19,
ал.4 ЗПКр.
Заедно с посоченото, поддържа, че договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен поради противоречие
на добрите нрави. Поддържа, че е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и дължимата цена за нея, като кредитополучателят е
длъжен да заплати сума в размер на 2857,77 лв., срещу което не получава
насрещна престация. Доколкото договорите за предоставяне на поръчителство
и за предоставяне на кредит са взаимно свързани, се поддържа, че е налице
неравноправно третиране на потребители. Излага, че размерът на
възнаграждението на поръчителя е в размер на 2857,77 лв. при предоставен
размер на заема от 3000 лв.
Въз основа на посоченото, предявява иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, с
който моли съдът да обяви за нищожен договор за потребителски кредит №
********** от ********* г. поради противоречие на добрите нрави и на
основание неточно посочено ГПР, а също така че договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между Д. К. и „Ай Тръст“ ЕООД от ********* г. е
нищожен на основание противоречие на добрите нрави. В условията на
евентуалност, поддържа, че клаузата на чл.4, ал.1 от договор за потребителски
кредит № ********** от ********* г., сключен между Д. К. и „Кредисимо“
3
ЕАД е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Претендира
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за безплатно предоставена
адвокатска защита.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредисимо“ ЕАД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че
предоставянето на поръчителство не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Посочва, че към момента на сключване на кредита,
„Кредисимо“ ЕАД не е знаел размер на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство. Поддържа, че възнаграждението на поръчителя по договор за
предоставяне на поръчителство представляват възнаграждение по договор за
поръчка, поради което не попада в общите разходи по кредита. В условията на
евентуалност, в случай, че се признае, че възнаграждението на поръчителя
представлява скрито възнаграждение за кредитора, или ако договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен, то следва да отпадне единствено
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, но не и останалите
клаузи по договора за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., респективно – моли за
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД подава отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва предявените искове. Поддържа, че договорът за предоставяне на
поръчителство е отделен от договора за кредит. При сключване на договор за
кредит, потребителя може да избере да сключи или да не сключи договор за
поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, като договорът за поръчителство и за
кредит са отделни и различни видове договори, които се сключват отделно, с
различни дружества и към момента на сключване на договора за
поръчителство, всички договорни клаузи по договора за кредит са вече
уговорени. Поддържа, че размерът на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство не следва да се включва в общия размер на ГПР, а също така
оспорва таксите за поръчителя да представляват заблуждаваща търговска
4
практика. Признава, че поръчителя и кредитодателя действително са свързани
лица, но това не води до скрито оскъпяване на договора за кредит. съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.,
респективно – моли за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Д. И. К. предявява срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за установяване спрямо ответника
„Кредисимо“ ЕАД, че договор за потребителски кредит №
**********/********* г. е нищожен поради противоречие на добрите нрави,
заобикаляне на закона и липса на форма.
Д. И. К. предявява срещу „Ай тръст“ ЕООД установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване спрямо ответника, че
договор за предоставяне на поръчителство от ********* г. е нищожен поради
противоречие на добрите нрави.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявените искове за нищожност на договор за потребителски
кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за потребителски кредит №
**********/********* г. с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ ЕООД, както и
твърдените основания за недействителност на договора –противоречие на
добрите нрави и посочване на размер на ГПР, който е по-нисък от
действителния ГПР, както и че реалния ГПР по договора за кредит надвишава
5 пъти размер на законната лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за потребителски кредит е действителен.
По предявения иск за нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
5
пълно и главно: сключване на договор за поръчителство с ответника „Ай
тръст“ ЕООД, както и твърдяното основание за недействителност на договора
– противоречие с добрите нрави.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че
договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ между
ищеца Д. И. К. като кредитополучател и ответника „Кредисимо“ ЕАД като
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ********** от
********* г., за предоставяне в заем на кредитополучателя на сумата от 3000
лева, която следва да бъде върната за срок от 22 месеца, при фиксиран ГЛП от
40,00 % и ГПР от 48,21 %, а кредитополучателят се е задължил да върне общ
сума в размер на 4 313,67 лв.; 2/ в чл. 4 от договор за потребителски кредит №
********** от ********* г. е договорено обезпечаване на заема с
поръчителство; 3/ за обезпечаване на заема Д. К. е и договор за поръчителство
от ********* г. с „Ай тръст“ ЕООД, по който се е задължила да заплати
сумата от 2857,77 лв. като възнаграждение за поръчителя.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата
документи като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
6
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.06.2025 г. от 14,20 часа, за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7