Р Е Ш Е Н И Е
гр. Крумовград ...07 .08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският районен съд
................................................................колегия в
публичното
заседание на девети юли........….....................................................................................………..
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Иван Й. ………..................….
Членове :
………..............................................
Съдебни заседатели:
…........................................................
Секретар Емилия
Василева..........................................………..………...……………………........
Прокурор
………………………..……………………...................…………………….........................
като разгледа докладваното от съдията Й........................…………..............................
гр .
дело №234 .....…….....……............... по описа за 2017
год.…......................……..….......….
Предявен
е иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК с цена 442, 63 лв.
В предявеният от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (като частен
правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) против
М.М.М., с ЕГН **********,***, мах. „Н.”
**, общ.Крумовград, обл. Кърджали иск, ищецът иска да бъде признато за
установено, че по договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. сключен
между нея и „И.“ АД тя дължи сумите в
размер на 300 лв. главница, 50, 20 лв. договорна лихва за
периода 12.11.2016 г. до 09.08.2017 г. , неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 238, 10 лв. .разходи за извънсъдебно събиране в размер
на 45 лв., лихва за забава (законната лихва) върху непогасената
главница, в размер на 10, 09 лв. за периода 12.11. 2016 г. - датата
на последната погасителна вноска на паричния заем до 11.07.2017 г. - датата на
входиране на заявлението, какго и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350 лв. , от които - 50 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП. Освен това в исковата
молба сочат, че на 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№ 1 към него от 01.05.2017 г. между
„И.“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* бил сключен рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия), по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности
Ответникът М.М.М., чрез процесуалния си представител адв. Р.Х. в
срока за отговор оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан по отношение на ответницата, тъй като тя е неграмотна
и по тази причина подписа и имената върху процесния договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. не са положени от нея
и тя не е получила сумата по него. Още в отговора сочи, че е подала жалба в РУ -
Крумовград и е образувано досъдебно
производство (ДП) № 71
/ 2017 г. за изясняване на обстоятелствата относно подписания договор и
претендира разноски по делото. В съдебно заседание поддържа
възраженията срещу иска, претендира за отхвърлянето му и за разноски по делото.
Искът е с правно основание чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим
по следните съображения:
Съдът счита, че защитата на длъжника в заповедното производство при
издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по
чл.414, ал.1 от ГПК, след подаване на което в срок кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1
от ГПК.
В
случая, ответницата
твърди, че не е заемател, тъй като друго лице я е
подписало и „задължило" в качеството ѝ на заемател към
ищеца по горепосочения договор за паричен заем при участието на служител на „И.“ АД. Предвид това, че когато при разглеждане
на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването
на които зависи изходът на гражданския спор, съдът спира производството по
делото, на основание чл.229, ал.1 т.5 от ГПК, като преценя допустимостта
на иска и наличието на предпоставките по чл.229, ал.1 т.5 от ГПК, с оглед
развитието на посоченото от ищеца досъдебно производство. Въз основа на материалите по ДП № 71 / 2017 г. по описа на РУ - Крумовград се
установява, че е налице престъпно обстоятелство - съставен
неистински частен документ, използван за доказване съществуване на
правоотношение, а именно задължаване на ответника към цедента (по договор за цесия от 30.01.2017 г.) на ищеца по горепосочения договор за паричен заем от 14.10.2016 г.
Установяването
на тези престъпни обстоятелства именно като такива обаче не би било от решаващо
значение за изхода на настоящото гражданско дело, което да обуслови спирането
му при условията на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като търсената защита от ответника по делото не е насочена към ангажиране отговорността на
автора на инкриминирания документ и неистинността му може да се доказва по настоящото дело по общия ред предвид на това, че установената в наказателното производство неистинност
на инкриминиран документ чрез експертиза няма обвързваща доказателствена сила
за гражданския съд с оглед принципа за устност и непосредственост в гражданския
процес.
Съдът съобрази и определение №
589/28.02.2011г на ВКС по ч.г.д. № 504/2011г, I-во ГО, ГК, в което е прието, че
когато предметът на правния спор се различава от предмета на наказателното
производство, в случая съставен неистински документ с цел да бъде използван, не
са налице условията по чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на производството. Това в частност се отнася и до предявяване на иск по чл.124,
ал.5 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав прие иска за допустим, защото няма пречка в
гражданския процес с всички допустими доказателствени средства да се установи
дали оспореният документ е истински или не, и не е необходимо произнасяне за
това от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 от ГПК.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
В настоящото производство, ищецът (като
частен правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) твърди, че ответницата е длъжник и
задължението ѝ произтича от договор за
паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. сключен между нея и „И.“ АД, като тя дължи по
същия сумите в размер на 300 лв. главница, 50, 20 лв. договорна
лихва за периода 12.11.2016 г. до 09.08.2017 г. , неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 238, 10 лв. .разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 45 лв., лихва за забава (законната лихва) върху
непогасената главница, в размер на 10, 09 лв. за периода 12.11. 2016 г. - датата
на последната погасителна вноска на паричния заем до 11.07.2017 г. - датата на
входиране на заявлението, какго и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350 лв. , от които - 50 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Посоченият договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. е сключен между М.М.М. като заемополучател и „И.“ АД като заемодател, представляван от Калудка Иванова
Георгиева. Договорът е за отпускане на потребителски заем от 300 лв., с
действие от датата на подписване и с краен срок на погасяване на заема 09.08.2017
г. с размер на месечната погасителна
вноска – 35, 02 лв. при 10
месечен срок на погасяване на заема на 10 отделни с дати на плащане:12 .11. 2016 г., 12 .12.
2016 г., 11.01.2017 г., 10.02.2017
г., 12.03.2017 г.,11.04.2017 г., 11.05.2017 г.,10.06.2017 г., 10 .07. 2017 г. и 09.08.2017 г. при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 35 % и
0, 10 % лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора, и при 41.88 % годишен процент на разходите на заема както и
други уговорки. Общата дължима сума по
заема възлиза на 350, 20 лв.
Ответницата е оспорила истинността на положените за нея
подписи в горепосоченият договор за паричен
заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г., сключени
между нея и „И.“ АД, за който ищецът (като
частен правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) не е заявил изричен отказ от ползването му, при което по
делото на основание чл.193, ал.1 и ал.3 изр.1-во от ГПК е открито производство
по оспорване истинността на този договор (находящ се на лист 7 - 10 от делото) и в
приложеното към настоящото дело ДП № 71 / 2017 г. по описа на РУ - Крумовград (лист 54 - 60),
от гледна точка на авторството на положените от името на М.М.М. подписи в качеството ѝ на заемател, и тежестта за
доказване неистинността на документа от гледна точка на авторството на положените
за заемател М.М.М. подписи е възложена на ищеца.
При подписването на договора „И.“ АД е
представлявана от Калудка
Иванова Георгиева.
На 24 .07. 2017 г. ищецът (като
частен правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) е подал заявление с вх. № 998, въз основа на което е било
образувано ч.гр. дело № 47 / 2017 г. по описа на Районен съд – Крумовград и е
била издадена заповед № 53 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която е разпоредено ответницта да му заплати в качеството на цедент сумата в
размер на 643,39 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и девет стотинки), от която 300 лв (триста
лева) - главница, дължима
по договор за паричен заем №2660115 от 14.10.2016 г., 50,20 лв. (петдесет лева и двадесет стотинки) – договорна лихва за периода от 12.11.2016 г. до
09.08.2017 г., 238,10 лв. (двеста
тридесет и осем лева и десет стотинки) – неустойка за неизпълнение
на задължение, 45 лв. (четиридесет и пет лева) -
разходи и такси за извънсъдебно събиране,
10,09 лв. (десет лева и девет
стотинки) - лихва за забава за периода от 12.11.2016 г. до 11.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата в размер на 125 лв. (сто двадесет и пет лева) разноски
по делото, от които 25 лева - държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, 50 лева за подготовка на документи за завеждане
на дело и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на ответницата на 04.08.2017 год., а възражението е подадено
на 11 .08. 2017 г.
От неоспореното по делото заключение по назначената
експертиза на подпис и почерк, и разпита на вещото лице Н.Я. в съдебно
заседание, което съдът възприема като обосновано и компетентно извършено от
специалист в областта на почерковите изследвания на документи в НТЛ при
ОДМВР-гр.Кърджали, следва, че не ответницата, а друго лице е положило в
горепосоченият договор подпис за „заемател“ и е изписало трите й имена, както и
подписите на всяка страница от договора. За този свой извод вещото лице е
направило сравнително изследване на представените образци на
подписа в копията и два в оригинал, за които е посочил, че има положен „с
уважение“ във възражение от 01.08.2017 г. подпис от ответницата
и в
подпис оригинал положен в разписка от 10.11.2017 г., като
след
изследването им на тях в оригинал стигнал до заключение, че
подписите в документите, които са обект и в двата документа не са копия на
подписи положени от ответницата, а са евентуално копия на
подписи положени от друго лице. За ръкописния текст вещото
лице сочи, че не може да се каже с категоричност, тъй като няма представен такъв в
материалите по делото с който да се сравнят почерците, но разглеждайки
подписа ѝ, за който тя потвърждава, че е неин, почерка с който е изпълнен
е на много ниско ниво, с много ниска степен на грамотност и тя много трудно
ще попълва каквото и да е, а ръкописния текст в документите е с по-висока
степен на изписване на буквените знаци, което сочи, че са положени от лице с
по-висока грамотност от ответницата, а не от нея самата.
Следва да се
признае за установено, на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193,
ал.2 от ГПК, по заявеното от процесуалния представител на ответницата М.М.М., оспорване на
истинността на представения от ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД (като частен правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. сключен между нея и „И.“ АД, че документа е неистински в частта относно
авторството на ръкописното изписване на
имената и положения подпис на М.М.М.,
като на основание чл.194, ал.2, изр.2 ГПК следва да бъде изключен от
доказателствата по делото.
Следва
да се отхвърли предявения иск от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД за признаване за установено по отношение на ответницата М.М.М., съществуването
на вземането на ищеца (като частен
правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.) за
сумата в размер на 300 лв. главница, 50, 20 лв. договорна
лихва за периода 12.11.2016 г. до 09.08.2017 г. , неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 238, 10 лв. .разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 45 лв., лихва за забава (законната лихва) върху
непогасената главница, в размер на 10, 09 лв. за периода 12.11. 2016 г. - датата
на последната погасителна вноска на паричния заем до 11.07.2017 г. - датата на
входиране на заявлението, какго и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350 лв. , от които - 50 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г., прехвърлен
с цесия, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва да се осъди „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, да заплати на М.М.М. направените разноски по
делото в настоящото производство в размер на 300 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК, по
заявеното от процесуалния представител на ответницата М.М.М., с ЕГН **********,***, мах. „Н.” **, общ.Крумовград, обл. Кърджали, със съдебен адрес ***,
офис 2, адв. Р.Х., оспорване на
истинността на представения от ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД (като частен правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. гр.С. ул. „П.” №29, етаж 3 и 4, представлявана от законния
представител Я.Б.Я.– управител, чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т., с адрес :
гр.С. ул. „П.” №**********договор за паричен
заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г. сключен между нея и „И.“ АД, с ЕИК *********, че документа е неистински в частта относно
авторството на ръкописното изписване на имената и положените подписи на М.М.М., като на основание чл.194, ал.2, изр.2 ГПК го
изключва от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (като частен
правоприемник - цесионер по договор за цесия от 30.01.2017 г.), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. гр.С. ул. „П.” №29, етаж 3 и 4,
представлявана от законния представител Я.Б.Я.– управител, чрез пълномощник юрисконсулт
И.К.Т., с адрес : гр.С. ул. „П.” №**********за признаване за установено по отношение на ответницата М.М.М., с ЕГН **********,***, мах. „Н.” **, общ.Крумовград, обл. Кърджали, със съдебен адрес ***,
офис 2, адв. Р.Х., съществуването
на вземането на ищеца за сумата в размер на 300 лв.
главница, 50, 20 лв. договорна лихва за периода 12.11.2016 г. до
09.08.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
238, 10 лв. .разходи за извънсъдебно събиране в размер на 45 лв., лихва за
забава (законната лихва) върху непогасената
главница, в размер на 10, 09 лв. за периода 12.11. 2016 г. - датата
на последната погасителна вноска на паричния заем до 11.07.2017 г. - датата на
входиране на заявлението, какго и съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на
350 лв. , от които - 50 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 2660115 / 14 .10. 2016 г., прехвърлен
с цесия, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. гр.С.
ул. „П.” №29, етаж 3 и 4, представлявана от законния представител Я.Б.Я.–
управител, чрез пълномощник юрисконсулт И.К.Т., с адрес : гр.С. ул. „П.” №29,
етаж 3 и 4, да заплати на М.М.М., с ЕГН **********,***, мах. „Н.” **, общ.Крумовград, обл. Кърджали, със съдебен адрес ***,
офис 2, адв. Р.Х. направените разноски по делото в настоящото производство в
размер на 300 лв.(триста лева) представляващи адвокатско възнаграждение за
процесуален представител.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: