Р Е Ш Е Н И Е № І-120
град Бургас
, 12.06. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............десети юни……..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 247 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова против решение № 3389/04.12.2019 г.постановено по
гр.д. № 6657/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Р.И.И. от гр.Бургас
сумата от 1697,11 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 245,96 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. 1819 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 225,49 лв. – лихва за
забава върху дължимите суми от момента
на изискуемостта на всяка вноска до
датата на депозирането на исковата молба-от 01.09.2016 г. до 07.08.2019
г. и сумата от 350 лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът
Счита,че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП.. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.Моли се и за
отмяна на допуснатото предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените суми за възнаграждение на
осн.чл. 243 ал. 2 и чл. 519 ал. 1 ГПК. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. , чрез адвокат З. Билянова – с пълномощно от първата инстанция, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за
установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от Р.И.И. против ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г.
полагал труд на длъжност „старши спасител“ в сектор СОД към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР като поради естеството на работата
полагал 24-часови дежурства, които се отчитат на тримесечие и съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМВР бил със статут на държавен служител. Сочи, че през процесния
период е работил 24-часови смени, полагал труд и през нощта съгласно утвърдени
графици като положил 1760 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1,143 и възлизал на 2012 часа. Преизчисляването на нощен към дневен
труд водило до извънреден труд от 252 часа, които работодателят не бил заплатил
и се претендира заплащане на сума в размер на 1512 лева. Поддържа, че основание
за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода
01.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за
служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд
била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната
заплата.Претендира се и лихва за забава
върху дължимите суми за периода от
01.09.2016 г. до 07.08.2019 г. – в размер на
200 лв. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане .
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8
часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба,
съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през
процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е
предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25
лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца
извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска ,като
се счита за предявен за сума в размер на 1697,11 лева/главният иск е увеличен /,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 245,96 часа.,както
и увеличена е и претенцията за мораторна
лихва за исковия период на сумата 225,49 лв.
Не
е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно
графици като се представят протоколи за отчитане на отработеното време между
22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от м.юли 2016г. до м. август 2019г. са положени общо 1720 часа нощен труд,
който е реално положен, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1965
часа като разликата в двете стойности от 245,96 часа представлява труд, който
не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на
извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1697,11 лева. Заключението на вещото лице е депозирано в
съда на 22.11.2019г. за съдебно заседание насрочено на 02.12.2019г., т.е. в
срока по чл. 199 ГПК, не е оспорено от страните и е прието като доказателство
по делото.
РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната
правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради
факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е
намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата,
поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се
прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение във въззивната жалба е, че за служителите в МВР не следва да се
прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение следва да намерят
наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки. Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично регламентирано правило
за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за
положения труд през нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.) и която намира приложение за част от
процесния период, като съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа
за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Не се приема становището на
жалбоподателя, че с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. законодателят е поправил допуснато от него несъответствие
на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. със ЗМВР като се извършвало преизчисляване
на часовете положен нощен труд към дневни, а въззивният съд намира, че в
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като изводите на
районния съд в този смисъл са правилни. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Акцентирането на законовите изменения не може да доведе до извод, че
законодателят е целял да постави една група обществени отношения и работниците
и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в
по-лошо положение от това на останалите работници и служители. Изрично
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на
труда. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената във въззивната жалба практика на други равни и по-ниски по
степен съдилища в страната, както и
счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения по приложение на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се
спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение
по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.
Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен
период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва
приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до
06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо
съотношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и
нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143.
Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период. В случай, че нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените от
ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25
лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч.
и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена
и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за две
различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на нощния труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението
на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът
е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от въззивника
довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
редакция на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. Подобно
възражение се въвежда едва с въззивната жалба, а от друга страна цитираната
разпоредба само определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време.
Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, че в
Инспекцията по труда като извънреден труд се отчитат действително отработените
часове, без да се превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае
регистрацията на положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не
следва да се превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд
през процесния период в дневен и че му се дължи възнаграждение. В подкрепа на
този извод е разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж, която предвижда, че за определяне на трудовия стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното
време, се определя,като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време, както и чл. 18, ал. 3 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през
месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размера на претенцията. Неоснователни са оплакванията на въззивника
по повод извършената съдебно-икономическа експертиза. Видно от съдържанието на
протокола от съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице и е прието
заключението му, ответникът не го е оспорил, нито са поставени допълнителни
въпроси. За процесния период от време – 01.07.2016 г. – 31.07.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1720
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1965,96 часа, като разликата от 245,96 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне
на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото
лице. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен
като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1697,11 лева. Предвид
основателността на главния иск се установява и основателност на акцесорнините
претенции за заплащане на мораторна лихва за забава за исковия период и за заплащане на лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане .
Ето
защо решението на първа инстанция е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този
извод обжалваното решение следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия
да му бъдат присъдени и направените по делото разноски ,които с оглед представения договор за правна защита и
съдействие са в размер на 350 лева и представляват възнаграждение за един адвокат, платено в брой
съгласно договор за правна защита и съдействие. Претендираното възнаграждение
за адвокат е изчислено съгласно минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност е неоснователно/с
оглед цената на исковете от общо 1925
лв-/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното , Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3389/04.12.2019г. по гр.д. № 6657/2019г. по описа
на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати
на Р.И.И. , ЕГН **********, от гр. ***
,съдебен адрес Бургас ,ул.“Екзарх Йосиф“ № 8 ет.1-чрез адв.З.Билянова ,сумата в размер на 350 (триста и петдесет ) лева ,
представляваща възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.