Решение по дело №320/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700320
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    387 / 24.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВА БАЙНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №320 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби от Отдел МРР Южна морска и от М.А. от ФРГермания - чрез адв.Г.А. ***, срещу Решение 10/07.02.2020г., постановено по АНД798 по описа на Свиленградски Районен съд за 2019г.

В жалбата Отдел МРР Южна морска се твърди, че решението се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, в която е отменено НП за отнемане на основание чл.20, ал.1 от ВЗ в полза на Държавата на златни накити от проба 916 с общо тегло 399,65гр. на обща стойност 29 991,90 лева. Атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В тази част  съдът приел, че предвиденета в закщона санкция била несъразмерна и надхвърляща необходимото с оглед на преследваните с Регламент №1889/2005 цели. Но режимът на контрол и движение на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, установен в българския ВЗ и Нрадеба №Н-1 от 01.02.2012г. бил декларативен и не бил в противоречие с общностното право. За извършеното нарушение се предвиждало кумулативно наказание  глоба и отнемане на предмета на нарушението в полза на държавата. Съдът превратно тълкувал нормите на европейското законодателство и в случая нямало наличие на противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението и наказанието. Само наложеното наказание глоба в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват напълно съразмерими, а обратното разбиране би довело до увеличаване на броя на подобен вид нарушения с оглед незначителната санкция. Иска се решението да бъде отменено в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушение, като съдът постанови решение, с което да потвърди изцяло НП №2984/2019г.

В жалбата си М.А. – чрез процесуалния представител, твърди, че решението в частта, в която е потвърдено НП, с което му е наложена глоба от 1000 лева, е неправилно. При преминаването на граница жалбоподателят бил заявил, че в автомобила се намират и златни накити, собственост на съпругата и децата му, а поради продължителността на пътуването до Германия тези накити се намирали в чекмедже зад шофьорската седалка. Заявил и че не разбирал за какво му е съставен акт за митническо нарушение. Посоченото в акта, че му бил назначен преводач, не отговаряло на обективната истина. Това било посочено и в писмените обяснения, но съдът не им бил дал вяра. Не били преценени в цялост тези писмени обяснения и така било допуснато от съда особено съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, поради което и потвърждаването на наказателното постановление в тази му част не било правилно. Иска се решението да бъде отменено в частта на наложената глоба, като съдът постанови решение, с което да отмени изцяло НП №2984/2019г.

Като ответникът по касационната жалба от М.А. процесуалният представител на Отдел МРР Южна морска счита, че жалбата била неоснователна, а постановеното решение било правилно и законосъобразно в тази обжалвана част и следвало да бъде оставено в сила. 

Като ответникът по касационната жалба от Отдел МРР Южна морска М.А. взема становище по основателността и я оспорва.

Окръжна прокуратура Хасково изразяват становище за неосноветелност на двете жалби.

Административен съд Хасково след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба на Отдел МРР Южна морска и касационната жалба на М.А., са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество и двете жалби са неосноветелни.

С оспореното решение Свиленградският Районен съд е потвърдил Наказателно постановление №2984/2019 от 01.10.2019г. на и.д. началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници, в частта в която на М.А. за нарушение  на чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1 от Валутния закон във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18, ал.1 и ал.10 във вр. с чл.14а, ал.1  и във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000,00 лева, както и е отменилсъщото наказателно постановление в частта, в която на М.А. за нарушение на чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1 от Валутния закон във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са отнети в полза на Държавата златни накити, подробно описани с общо нетно тегло от 399,65 грама с проба 916 на  обща стойност  29 991,90 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност. Подробно са обсъдени събраните свидетелски показания, които били преценени като последователни, безпротиворечиви, логически обосновани и убедителни, поради което и били кредитирани показанията на митническите служители. При събраните доказателства съдът направил извод за осъществен състав на нарушението на установената дата и място от наказания субект. Обсъдено е правно регламентираното задължение за попълване и представяне пред митническите органи на декларация, както и изрично е обсъдено, че допълнително представените обяснения от жалбоподателя А. не се кредитират с доверие, тъй като не може да се установи по безспорен начин дали действително са съставени в процесния ден и дали са били представени пред митническите органи. Изложил е и съображения, че по делото било установено, че накитете били скрити в автомобила, управляван от жалбоподателя, както и че надвишавали допустимите по закон прагове за пренасянето, на които законодателят не бил предвидел задължение за деклариране. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, а процесното нарушение е безспорно установено и доказано.

Неоснователно е оплакването, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Районният съд - при спазване на процесуалните правила, е установил и подробно описал фактическата обстановка. След пълното изясняване на релевантните по делото факти и обстоятелства, както и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, че вмененото на касатора административно нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. Изложените в тази връзка съображения на районния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят. Не се установи от настоящата инстанция да има нарушение на правата на подведеното под административнонаказателна отговорност лице да се защити в процеса, включително да ангажира доказателства, ако желае това. Поради това АС Хасково счита, че районният съд правилно е приел, че вмененото на касатора М.А. противоправно деяние е безспорно установено и доказано.

Наред с изложеното, касационната инстанция счита, че решението в частта му относно отмяна на постановеното с НП отнемане в полза на държавата на недекларираните изделия от злато, също следва да се остави  в сила, но не поради изложените аргументи от въззивната инстанция. Налице е основание за прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид отмяната на чл.20 от ВЗ с ЗИД на ВЗ, обн. ДВ бр.14 от 2020г. от 18.02.20г. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отнемане вещите, които са предмет на нарушението. След отмяната на посочения текст действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по оспорване на процесното НП. Така направеният извод за частична отмяна на съдебния акт е по обективни причини предвид настъпилата по-благоприятна уредба на закона и отмяна на нормата, указваща отнемане на вещите. В този смисъл в частта на решението, в която от жалбоподателя М.А. се отнемат в полза на държавата златни изделия, предмет на установеното нарушение, НП №2984/2019 от 01.10.2019г. се явява несъответстващо на материалния закон и въззивната инстанция е постановила правилно решение и в тази част.

Отделно от посоченото следва да се има предвид, че към настоящия момент чл.18 от ВЗ е изменен - ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от 2020г., като за осъществения от касатора състав на нарушение в ал.2 на чл.18 от ВЗ се предвижда административно наказание Глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В конкретния случай стойността на златните изделия, предмет на нарушението, е 29 991,90 лева, а 1/5 от нея е над 1000 лева /определения размер на глобата в НП/, поради което относно размера на глобата не е налице основание за приложение съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН на по-благоприятния закон.

По изложените съображения оспореното решение както в частта му, потвърждаваща НП №2984/2019 от 01.10.2019г. относно налагането на глоба от 1000 лева, така и в другата обжалвана част - в частта му, отменяща наказателното постановление относно отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, съдът

РЕШИ:

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение 10/07.02.2020г., постановено по АНД798 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г. 

       Решението е окончателно.

 

 

Председател:                           

 

Членове:

 

1.                                

 

 

2.