Р Е Ш Е Н И Е
№
град Каварна 03.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 42 по описа на КРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“***“ № **,представлявано от Изпълнителния директор Т.И.Г.,чрез гл.юрисконсулт П.П. обжалва наказателно постановление № 03-1769/28.01.2019г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“/ГД МН/ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ с което на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена „имуществена санкция” на търговското дружество в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
В проведените по делото съдебни заседания не се явява представляващия дружеството,както и упълномощения процесуален представител.Депозирано е писмено становище в подкрепа на обективираните в жалбата основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Представителя на Регионален отдел „Метрологичен надзор-Североизточна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор-административно-наказващ орган,издал наказателното постановление,призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН,оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление
Районна прокуратура град Каварна не взема становище по жалбата.
Настоящия съдебен състав,след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.08.2018г. е съставен АУАН № ВН 855 срещу жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“***“ № **,представлявано от Изпълнителния директор Т.И.Г. за следното нарушение: На 07.06.2018г. в интервала от 10.30 часа до 10.40 часа,актосъставителя е извършил надзорна проверка в обект-водопроводно отклонение с водомерен възел в помещение в мазе,намиращ се в гр.Каварна улица „***“ № **.При проверката актосъставителя е установил,че за непрекъснато измерване на обема на доставената вода,с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,на описания обект за абонат *** с абонатен № ***,използва водомер,тип ВКМСВ 10 МКБ с идентификационен номер 06105051,производител „Беласица“,с номинален разход Qn= 5 м3/h.В момента на проверката водомерът е в употреба,тъй като е монтиран на водопроводното отклонение с водомерен възел помещение в мазе на посочения адрес.При проверката е установено,че върху описания водомер е поставен знак за първоначална проверка съгласно чл.846 т.5 от Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол/НСИКПМК/,Приложение №51 от наредбата и представлява оловна пломба с отпечатък: част „А“ с индивидуален номер на проверителя BG 8..07,част „Б“ с последните две цифри на година на извършване на първоначалната проверка-08,т.е първоначалната проверка е била извършена през 2008г.
Съгласно чл.835а ал.2 от НСИПМК срокът на валидност на първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на последващата проверка.Последваща проверка за водомери с номинален разход Qn<15м3/h се извършва на всеки пет години.Тази периодичност е определена в Заповед № А-791/30.09.2015г. на Председателя на ДАМТН/обн.ДВ бр.85/2015г./ издадена на основание чл.43 ал.4 от Закона за измерванията.Следователно по отношение на посочения водомер 5-годишния период е изтекъл на 31.12.2013г. и след тази дата на водомера,намиращ се в употреба е следвало да бъде извършена последваща проверка и да се удостовери със знак за последваща проверка,съгласно чл.846 т.5 от НСИКПМК.
При надзорната проверка на 07.06.2018г. актосъставителят извършил външен оглед на гореописания водомер за наличие на знак за последваща проверка и установил,че върху описания водомер няма поставен знак за последваща проверка на средство за измерване/СИ/ в употреба по чл.43ал.1 от ЗИ удостоверяващ извършването на последваща проверка.
В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Видно е от акта, че същия е връчен на 15.01.2019г. срещу подпис на лицето М.К.Г.,като пълномощник,с надлежно издадено пълномощно с регистрационен № П-231/06.12.2018г. По делото е представено писмо изх.№ 82-02-393/31.07.2018г. от Главна дирекция „Метрологичен надзор”, Регионален отдел „МН Североизточна България” на ДАМТН до представител на „Водоснабдяване и канализация“АД гр.Добрич, за явяване на 13.08.2018г. от 10 до 12 часа в Регионален отдел за съставяне и връчване на АУАН. /л. 5/.Наказателно постановление № 03-1769/28.01.2019г. е издадено от Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“/ГД МН/ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ оправомощен със заповед № А-33/14.01.2019г. на Председателя на ДАМТН/л. 24/,срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“***“ № **,представлявано от Изпълнителния директор Т.И.Г.,като в него е отразено, че същото се издава въз основа на АУАН № ВН 855/13.08.2018г.В наказателното постановление е отразена идентична на установената в АУАН фактическа обстановка.
В Наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 85, ал. 2 от ЗИ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена „имуществена санкция” на търговското дружество в размер на 200 /двеста/ лева.
От показанията на свидетелите Н.Д.Д.– актосъставител, и В.Д.М.,която е участвувала при извършване на плановата проверка на 07.06.2018г. в обект водопроводно отклонение с водомерен възел в помещение в мазе,намиращ се в гр.Каварна улица „***“ № ** се установи, че те поддържат фактическите констатации, отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“***“ № **,представлявано от Изпълнителния директор Т.И.Г.,чрез адв.***-член на ***,със съдебен адрес:***,партер,офис * срещу Наказателно постановление № 03-1769/28.01.2019г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“/ГД МН/ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ оправомощен със заповед № А-33/14.01.2019г. на Председателя на ДАМТН/л. 23-24/ е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.Извършена е проверка от служители на ДАМТН, притежаващи изискуемата компетентност да извършват проверки във връзка със спазване разпоредбите на Закона за измерванията /ЗИ/. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, 43 и 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Административнонаказателното производство е протекло в законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението, както и мястото на извършването му. Издаденото НП отговаря на изискванията на ЗАНН. Същото е съставено в предписаната от закона форма, съдържа точно описание на нарушението и съответства на констатациите в АУАН. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и цялата преписка по издаването на НП установява по безспорен начин нарушението и правомерното определяне на административно наказание. В НП, както и в АУАН, изрично е посочено, че се ангажира отговорността на жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД в качеството му на дружество, което осъществява водоснабдяване на територията на град Каварна и водомера в проверявания обект водопроводно отклонение с водомерен възел в помещение в мазе,намиращ се в гр.Каварна улица „***“ № ** се използва от дружеството за непрекъснатото измерване на доставената студена вода, с цел осъществяване на търговски плащания т. е. средството за измерване – водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/.
По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Съгласно тази разпоредба, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.Горепосоченото нарушение е от категорията на формалните и законът не изисква настъпването на конкретен вредоносен резултат, за да бъде осъществен съставът му. От обективна страна се установи, че търговското дружество – жалбоподател, в качеството му на лице, използващо за измервания „средство за измерване – водомер” по смисъла на чл. 5 от ЗИ с цел търговски плащания, не е изпълнило изискуемото задължение по горецитираните разпоредби на ЗИ, с което деяние, изразяващо се в активно поведение, в действие /”използване”/, от обективна страна е осъществило състава на нарушението по . 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в жалбата, за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушения на материалния закон и нарушения на административно производствените правила по ЗАНН. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже, че на посочената дата и място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Допуснатото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото. Съдът счита, че законосъобразно административно наказващият орган е ангажирал отговорността на юридическото лице за допуснатото нарушение. В НП е посочено, че имуществената санкция е наложена на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 85, ал. 2 от ЗИ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, като в конкретния случай на юридическото лице е наложена имуществена санкция в минималния размер от 200 /двеста/ лева, предвиден в закона. Съгласно тази разпоредба на едноличен търговец или юридическо лице, което в случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от 12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 44, т. 4 от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Воден от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-1769/28.01.2019г. на Началник на Регионален отдел Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“/ГД МН/ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което на жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“***“ № **,представлявано от Изпълнителния директор Т.И.Г. на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията /ЗИ/ и чл. 94, ал. 2 от ЗИ, е наложена „имуществена санкция” на търговското дружество в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Добрич,по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: