№ 401
гр. Смолян, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500363 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 1762/02.09.2021г. от Б.Б.К. в качеството й на майка и
законен представител на Б.Г. К. с ЕГН ********** чрез пълномощника й адв.Б.П. срещу
Определение № 116/17.07.2021 година,постановено по гр.д.№ 41/2021 година Районен съд-
Чепеларе, с което е оставена без уважение молбата на М.Г. К.а и Б.Г. К., действащ чрез своята
майка и законна представителка Б.Б. К. за изменение на Определение № 92/16.06.2021 г., с което
са осъдени да заплатят на ГПК „Св.Дух“ разноски по делото в размер на 1177,94 лева. Излагат се
доводи, че жалбоподателят е направил разноски в производството по делото пред Районен съд-
Чепеларе, за което са представени Списък на разноските и Договор за правна помощ,от които е
видно,че са платени в брой,както и е поискано да се присъдят. С Определение № 92/16.06.2021
година на Районен съд-Чепеларе е отказал да ги присъди, с мотива, че ответницата е станала
причина за завеждане на гр.д.№ 41 /2021 г. по описа ЧРС.Производството по това дело е
прекратено по искане на ищеца,поради отпаднал правен интерес, тъй като ответницата е погасила
изцяло вземането на ищеца в изпълнителното производство пред ЧСИ-Соня Димитрова още преди
провеждане на първото по делото съдебно заседание,за което е представен и платежен документ.
Съгласно чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на заплащане на при прекратяване на делото, като
без значение е основанието за прекратяване на съдебното производство. Неправилно районният
съд е приел, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като това обстоятелство
не се изследва при прекратяване на делото и посочената съдебна практика е неотносима. Моли да
бъде отменено обжалваното определение № 116/17.07.2021 г.,постановено по гр.д.№ 41/2021 г.по
описа на ЧРС, в частта с която е оставена без уважение молбата на Б.Б.К., в качеството й майка и
законен представител на Б.Г. Калайджев за изменение на Определение № 92/16.06.2021 г.на
ЧлРС, като ответницата бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от Горовладелска производителна
кооперация „Св.Дух“гр.Чепеларе чрез пълномощника й адв.Е.Р.. Твърди се, че Определение №
1
92/16.06.2021г. и обжалваното Определение № 116/17.07.2021г. са правилни и законосъобразни.
Излагат се доводи, че към момента на завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД ищецът ГПК „Свети
Дух“ е имал качеството на кредитор, а ответника М.Г. К.а е имала качеството на длъжник, който,
за да увреди кредитора се е разпоредила в полза на другия ответник с недвижимия си имот, поради
което кооперацията е имала правен интерес от завеждане на делото, който правен интерес в хода
на висящия процес е отпаднал поради последващи обстоятелства след предявяване на иска -
заплащане на дълга на 15.04.2021г. В този смисъл по аргумент за противното от чл. 78, ал. 4 във
връзка с ал. 2 от ГПК, както правилно районния съд е приел, че с поведението си ответниците са
дали повод за завеждане на делото, поради което същите дължат заплащане на направените от
ищеца по делото разноски. Правилно съдът при постановяване на Определение № 92/16.06.2021г.
по гр.д.№ 41/2021г. по описа Районен съд Чепеларе е съобразил, след преценка на данните по
делото правото на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК и чл. 6 от ГПК да определя
предмета на делотои обема на дължимата защита и съдействие, с оглед на което ответникът следва
да заплати направените по исковото производство разноски, тъй като погасяването на
задълженията му към ищеца е извършено след образуване на настоящото съдебно
производство.Затова на ответниците не се следва да се присъждат разноски по делото, тъй като
именно те са станали повод за неговото образуване и на практика с погасяването на дълга към
ищеца в хода на процеса, правят признание на исковата претенция и нейната основателност.
Именно за да предотвратят обявяването на сключения помежду им договор за недействителен
спрямо кредитора - ГПК „Св.Дух“, същите са предприели действия по погасяване на дълга след
завеждане на делото. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
По влязло в сила Решение № 78/17.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 18/2017г. по описа на
Чепеларски районен съд , образувано по искова молба с вх.№ 232/24.01.2017г., подадена от ГПК
„Свети Дух“ гр.Чепеларе срещу М.Г. К.а, е издаден изпълнителен лист от 12.02.2020г. за сумата от
14 704,40 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, получена без основание, в резултат на неправомерни действия на М. К.а с описаните 47
броя РКО, които не е възстановила в касата на кооперацията и й е причинила умишлено вреда.
Въз основа на изпълнителния лист по молба вх.№ 01997/21.02.2020г. на ГПК „Свети Дух“
гр.Чепеларе е образувано изп.д.№ 100/2020г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег.№ 917 и
район на действие-Окръжен съд-Смолян срещу длъжника М.Г. К.а. На 18.01.2021г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на
02.02.2021г. доброволно изпълнение не е извършено от длъжника.
На 03.08.2017г. длъжника М. К.а се е разпоредила със собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент с площ от 102,44 кв.м. с идентификатор 80371.242.187.1.3.,ведно с
прилежащите към обекта ½ ид.част от избения етаж и съответните идеални части от общите части
2
на сградата и от правото на строеж, в полза на малолетния си внук си Б.Г. К. с ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Б.Б.К. с нотариален акт за покупко-продажба №
200,том І, рег.№ 1597, дело № 105/2017г.
На 19.03.2021г. с искова молба вх.№ 539 кредиторът ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеларе е
предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу страните по увреждащата го сделка-М.Г.
К.а и Б.Г. К. чрез неговата майка и законен представител Б.Б.К., по който е образувано гр.д.№
41/2021г. по описа на Чепеларския районен съд. По делото е връчен препис от исковата молба на
ответницата М. К.а на 07.04.2021г. Същата е подала отговор на исковата молба с вх.№
824/29.04.2021г. , с който е признала предявения срещу нея иск по чл.135 от ГПК, като е посочила,
че вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 100/2021г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова е изплатено изцяло от сина й Георги К., за което е приложила
платежно нареждане, поради което моли производството по делото да бъде прекратено, поради
липса на правен интерес за ищеца.
От приложеното платежно нареждане е видно, че на 14.04.2021г. по сметката на ЧСИ Соня
Димитрова от сметката на Георги К. е преведена сумата от 23 945,08 лева с посочено основание
по изп.д.№ 100/2021г.-М.Г. К.а.
С Определение № 67/29.04.2021г. съдът е изготвил проект за доклад по делото и го е
насрочил в открито съдебно заседание за 08.06.2021г.
От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца ГПК „Свети Дух“ е
видно, че на 15.04.2021г. по сметката му е постъпила сумата от 121 752,78 лева от ЧСИ Соня
Димитрова по изп.д.№ 100/2021г.
С Постановление от 15.04.2021г. ЧСИ Соня Димитрова е прекратила производството по
изп.д.№ 100/2021г. на основание чл.433,ал.2 от ГПК поради пълно погасяване на задълженията.
В проведеното на 08.06.2021г. открито съдебно заседание ищецът ГПК „Свети Дух“
гр.Чепеларе, поради погасяване на вземането му срещу ответника М. К.а е оттеглил иска си и е
поискал прекратяване на производството по делото, както и да му бъдат присъдени направените
от него разноски по делото,тъй като до образуване на делото на 19.03.2021г. не е извършено
плащане, а такова е направено на 14.04.2021г., поради което с поведението си ответницата е дала
повод за завеждане на делото.Оспорено е и направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
С Определение № 92/16.06.2021г. районният съд се е произнесъл по направените искания
от страните за разноски като е осъдил ответниците М.Г. К.а и Б.Г. К., действащ чрез своята майка
и законен представител Б.Б.К. да заплатят на ГПК „Свети Дух“ гр.Чепеляре деловодни разноски в
размер на 1177,94 лева, от които 865,16 лева адвокатско възнаграждение и 312,78 лева ДТ,като
съдът е уважил претенцията на ответниците за прекомерност и е намалил адвокатското
възнаграждение на 865,16 лева с ДДС. Районният съд е приел още, че задължението на ответника
за разноски съгласно практиката на ВКС при оттегляне или отказ от иска е в пряка зависимост от
това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е
направено след завеждане на делото. Тези изводи на районният съд са правилни и съответстват на
константната съдебна практика.
3
С оглед изложеното по-горе от фактическа страна, безспорно се установява, че
извършената от ответника М. К.а разпоредителната сделка с нот.акт за покупко-продажба №
200,том І, рег.№ 1597, дело № 105/2017г. е извършена на 03.08.2017г. след завеждане на
24.01.2017г. на гр.д.№ 18/2017г. по описа на ЧРС, по което дело е издаден изпълнителен лист от
12.02.2020г., въз основа на който е образувано изп.д.№ 100/2020г. по описа на ЧСИ. Безспорно се
установява също, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 18.01.2021г. в
срока за доброволно изпълнение длъжникът М. К.а не е погасила задълженията си. Поради липса
на друго имущество, от което може да се удовлетвори, кредиторът ГПК „Свети Дух“ е предявил
на 19.03.2021г. иск по чл.135 от ЗЗД срещу страните по сделката за обявяването й за
недействителна спрямо него, по който иск е образувано гр.д.№ 41/2021г. по описа на ЧРС. След
получаване на препис от исковата молба на 07.04.2021г. ответникът-длъжникът по изпълнителното
дело М. К.а с платежно нареждане от 14.04.2021г. е погасила задължението си по изпълнителния
лист към ГПК „Свети Дух“ и изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ от
15.04.2021г. Следователно макар производството по гр.д.№ 41/2021г. да е прекратено, поради
оттегляне на иска от ищеца, то това е станало поради настъпили нови независещи от ищеца
обстоятелства след завеждането на иска, а именно извършено плащане за погасяване на
задължението на длъжника М. К.а по изп.д.№ 100/2020г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане на разноски в тежест на
ответника съразмерно с уважената част от иска.Правото на ответника да му бъдат присъдени
разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 2
ГПК, според който разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са и разноските, направени от
ответника съобразно отхвърлената част от иска - чл. 78, ал. 3 ГПК.
В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на
делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска,
предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на
ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на оттегляне или отказ от иска от ищеца,
предприето поради новонастъпили след предявяването му и независещи от него, а от ответника,
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е
ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на
обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за
завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което е отпаднала с погасяване от
него на задължението му. Следователно правото, респективно задължението на ответника за
разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респективно при
прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на
задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото,
в който смисъл е и константната съдебна практика - Определение № 388/03.06.2013г. по ч.т.д.№
2192/2013г. на ІІт.о. на ВКС,Определение № 626/20.08.2012г. по ч.гр.д.№ 275/2010г. на ІV г.о.,
Определение № 116/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II т.о.на ВКС, Определение №
767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 25182012 г. на II т. о.на ВКС, Определение № 571 от 14.07.2010 г. по
ч. т. д. № 558/2010 г. на II т. о.на ВКС, Определение № 98/20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 91/2009 г. на
IV г. о. на ВКС и др. В тази връзка неоснователно е оплакването в частната жалба, че при
прекратяване на производството по делото е без значение извънпроцесуалното поведение на
4
ответника след завеждане на делото както и дали същият е станал причина за завеждане на делото.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 116/17.07.2021г.,постановено по гр.д.№ 41/2021г. по
описа на Чепеларския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5