№ 15031
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110159012 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. В. Б., ЕГН **********, иск по чл.49 СК против В. Л. Ш.,
ЕГН **********, за развод, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59,
ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете на страните /като размерът на
претенцията за издръжка е увеличен по реда на чл. 214 ГПК от 700,00 лв. месечно на
1 000,00 лв. месечно в открито съдебно заседание на 06.10.2022 г. с протоколно
определение, с което е допуснато изменението/, по чл. 56 СК относно ползването на
семейното жилище /което навежда твърдения да представляващ жилището, находящо се в
гр. С., ул. „З.“ № 163-165, ет. 3, ап. 13/, както и по чл. 53 СК относно фамилното име, като
претендира възстановяване на предбрачното си фамилно име.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който не
оспорва претенциите с изключение на размера на издръжката над сумата от 162,50 лв.
месечно, както и претенцията за ползване на семейното жилище, като навежда твърдения,
че семейното жилище на страните е апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 35, ет. 5.
Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака от В. Л. Ш. срещу И. В. Б. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно режима на лични
отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните, и по чл. 56 СК относно
ползването на семейното жилище в гр. С., ул. „Б.“ № 35, ет. 5, евентуално не оспорва на
ищцата да бъде предоставено ползването на жилището в гр. С., ул. „З.“ № 163-165, ет. 3, ап.
1
13, като претендира в този случай същата да му заплаща на основание чл. 57, ал. 2 СК
месечен наем в размер на 300,00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещните претенции е подала отговор по
насрещната исковата молба, в който оспорва насрещната претенция по чл. 56 СК, като
твърди, че страните и детето им никога не са живели в жилището гр. С., ул. „Б.“ № 35, ет. 5,
като регистрацията на този адрес е извършена по причини, свързани с образованието на
детето. Оспорва също и частично претенцията по чл. 59, ал. 2 СК по отношение на режима
на лични отношения.
ДСП-Възраждане изразява становище, че двамата родители споделят едно жилище,
собственост на бащата, в което са констатирани отлични хигиенно-битови условия. И
двамата родители са съобщили, че са трудово ангажирани – майката като „рентгенов
лаборант“ с работно време на смени - от 07,00 часа до 14,00 часа, и от 13,30 часа до 20,00
часа, а бащата – като „заместник ръководител управление на портфейли“ с работно време в
делнични дни, от 09,00 часа до 18,00 часа. Родителите са споделили, че детето поддържа
отношения с разширените им семейства. По информация от родителите детето е с лека
форма на сколиоза и му е препоръчано да прави упражнения.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че и двамата са добри родители, че
уважава бащата, но имат спорове помежду си по отношение на извънкласните занимания на
детето, по отношение ползването от същото на мобилни устройства и липсата на контрол
върху прекараното от детето време в интернет, както и по отношение на неговото хранене и
режим.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответникът заявява, че се смята за достатъчно добър
родител, колкото и майката, че има силна емоционална връзка с детето, че полага старание
да осигури на детето стабилна емоционална среда, както и да отговаря на интересите му.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л. 2а от делото/ страните са
сключили брак на 19.07.2018 г. в гр. С., за което е съставен акт за граждански брак №
3194/19.07.2018 г. в СО, район „Триадица“, като съпругата е променила фамилното си име
от Бончева на Б.. Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – М. Л. Ш., ЕГН
********** /л. 8 от делото/. Видно от справка от НАП /л. 64-70 от делото/, ищцата е
ангажирана по трудово правоотношение с УМБАЛ „СВ. Иван Рилски“ ЕАД, гр. С., при
основна заплата от 660 лв., като за периода м. 03.2021 г. – м. 01.2022 г. на същата е начислен
средномесечен облагаем доход от около 4 170 лв., а ответникът е ангажиран по трудово
правоотношение с „ДИ ВИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, гр. С. и „ДИ ВИ ИНВЕСТ“ ЕАД,
гр. С., при основна заплата от общо 3611 лв., като за периода м. 03.2021 г. – м. 01.2022 г. на
същия е начислен средномесечен облагаем доход от около 4 270 лв. Ищцата в периода м.
01.2021 г. – м. 12.2021 г. е получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 4186,74 лв. /л. 105 от делото/.
2
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните обстоятелството, че семейното им жилище се намира в гр. С., ул. „З.“ №
163-165, ет. 3, ап. 13 /протоколно определение от 12.05.2022 г./. Същото се установява от
нотариален акт на л. 9-10 от делото, да е собственост на ответника, придобит преди
сключване на брака му с ищцата. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че средната месечна наемна цена на жилище в района на семейното такова е
750,00 лв. Установява се от събраните по делото показания на св. Добромира Стоева и
Юлиян И., които съдът кредитира като обективни и последователни, че от години между
страните е имало спорове по различни въпроси, че майката държи детето да се храни
правилно, да се учи добре и да спортува, но същата избухвала, когато детето не иска да
направи нещо, и се е случвало да му крещи, дори да го дърпа и удря шамари, а бащата е
искал да успокои нещата. Между страните не се спори, че отношенията им са влошени. От
свидетелските показания също се установяват влошените им отношения, включващи
неразбирателство и спорове помежду им. При така установените факти за отношенията
между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Нито
една от страните не е поискала съдът да се произнася по въпроса за вината, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете. Съдът, след като анализира
всички обстоятелства по делото, намира, че и двамата родители притежават родителска
годност за отглеждането на детето, и двамата родители имат добри материални
възможности да се грижат за него, като е налице емоционална връзка на детето и спрямо
двамата родители. С оглед заявеното от страните по повод упражняването на родителските
права и възрастта на детето съдът намира, че упражняването на родителските права спрямо
детето на страните следва да бъде възложено на неговата майка, при която следва да бъде
определено да бъде и местоживеенето му, тъй като по делото не се установиха важни
причини детето да живеят отделно от родителя, който ще упражнява родителските права,
нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК. Съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща в следния смисъл: бащата
има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината /като за първа
седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим
на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от
30 дни, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които
съвпадат с годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната
3
календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се
прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; тридесет
календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два
периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения
за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01
август до 19,00 часа на 16 август; по време на коледните и великденските празници на
всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на понеделник след Великден, с
преспиване /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си
по време на новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02
януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с петъчно-
неделния режим/; по време на новогодишните празници на всяка четна година, за
времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна
година /като през всяка четна календарна година детето следва да бъде при майка си по
време на коледните и великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на понеделник след Великден, в
случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим/; в първите три дни от
пролетната ваканция на детето, определена от Министъра на образованието и науката,
когато същата не съвпада с великденските празници в същата година, от 10,00 часа на
първия ден от ваканцията до 19,00 часа на третия ден от ваканцията; по време на есенната
ваканция на детето, определена от Министъра на образованието и науката, през всяка
нечетна календарна година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00
часа на последния ден от ваканцията /като през всяка нечетна календарна година детето
следва да бъде при майка си по време на междусрочната ваканция, за времето от 10,00 часа
на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на последния ден от ваканцията, в случай че
времето съвпада с петъчно-неделния режим/; по време на междусрочната ваканция на
детето, определена от Министъра на образованието и науката, през всяка четна календарна
година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на последния ден
от ваканцията /като през всяка четна календарна година детето следва да бъде при майка си
по време на есенната ваканция, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до
19,00 часа на последния ден от ваканцията, в случай че времето съвпада с петъчно-неделния
режим/; по време на следните официални празници през всяка нечетна календарна
година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния
празник /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си по
4
време на следните официални празници - 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от
10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник, в случай че този период съвпада с петъчно-
неделния режим/; по време на следните официални празници през всяка четна
календарна година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10,00 часа до
19,00 часа на съответния празник /като през всяка четна календарна година детето следва да
бъде при майка си по време на следните официални празници - 03 март, 01 май, 06 май, за
времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник, в случай че този период съвпада
с петъчно-неделния режим/. Този разширен режим на лични контакти между детето и
бащата съдът определи поради това, че е налице емоционална връзка между тях, както и че
бащата също притежава добър родителски капацитет и може адекватно да полага грижи за
детето.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого те живеят, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка представлява първостепенен
ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и
психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. При това положение съдът, като взе предвид нуждите на детето
съобразно възрастта му и доходите на родителите, счита, че претенцията за издръжка се
явява основателна до размер от 800,00 лв. месечно. Издръжката се дължи, считано влизане в
сила на съдебното решение в частта относно местоживеенето на детето до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. В останалата част – до пълния
предявен размер от 1 000,00 лв. месечно, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно ползването на семейното жилище: По делото ищцата претендира да й се
предостави ползването на семейното жилище в гр. С., ул. „З.“ № 163-165, ет. 3, ап. 13 /което
именно представлява семейното жилище на страните, обстоятелство, отделено от съда като
безспорно между тях/. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен и служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1 СК семейно жилище
съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Безспорно се установи по делото, че това жилище е лична собственост на
съпруга. С оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение
5
на детето се предоставя на ищцата, то следва и на нея да бъде предоставено ползването на
семейното жилище, тъй като по този начин се защитава най-добрият интерес на детето. С
оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК следва да бъде определен срок за ползването – докато
ищцата упражнява родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете.
Относно определянето размер на наема за ползване на семейното жилище: По
отношение на размера на дължимия наем, съдът приема, че на ответника се дължи
половината от стойността за целия имот, която предвид заключението на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза, възлиза на стойност от 375,00 лв. месечно. Ответникът
обаче е претендирал да му бъде заплащан наем в размер на 300,00 лв., предвид което и с
оглед диспозитивното начало, наемът по чл. 57, ал. 2 СК следва да бъде определен именно в
претендирания от него размер. Наемът се дължи считано от момента на влизане в сила на
решението в частта относно ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 2 СК.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата е предявила искане по чл. 53 СК за
възстановяване след развода на предбрачно фамилно име, което следва да бъде уважено.
Установява се предбрачното име на същата да е Бончева, поради което следва да бъде
постановено след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име Бончева.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ
ГПК разноските по делото остават в тежест на всяка от двете страни. Окончателната
държавна такса при решаване на делото по иска за развод - 50,00 лв., също следва да се
възложи на двете страни поравно, като задълженият за издръжка родител – ответникът,
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер
на 1 152,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 19.07.2018 г. в гр. С., за което е съставен акт за граждански брак №
3194/19.07.2018 г. в Столична община, район „Триадица“, между И. В. Б., ЕГН **********,
и В. Л. Ш., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето
М. В.ов Ш., ЕГН **********, на майката И. В. Б., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал.
2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М. В.ов Ш., ЕГН **********, при
майката И. В. Б., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК между
бащата В. Л. Ш., ЕГН **********, и детето М. В.ов Ш., ЕГН **********, както следва:
бащата има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината /като за първа
седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
6
времето от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване /така определеният режим
на лични отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от
30 дни, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които
съвпадат с годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната
календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението
си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се
прилага и в периода 01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; тридесет
календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два
периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа
на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва
платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за
уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима на лични отношения
за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01
август до 19,00 часа на 16 август; по време на коледните и великденските празници на
всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на понеделник след Великден, с
преспиване /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си
по време на новогодишните празници, от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02
януари в следващата календарна година, в случай че този период съвпада с петъчно-
неделния режим/; по време на новогодишните празници на всяка четна година, за
времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна
година /като през всяка четна календарна година детето следва да бъде при майка си по
време на коледните и великденските празници, от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на понеделник след Великден, в
случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим/; в първите три дни от
пролетната ваканция на детето, определена от Министъра на образованието и науката,
когато същата не съвпада с великденските празници в същата година, от 10,00 часа на
първия ден от ваканцията до 19,00 часа на третия ден от ваканцията; по време на есенната
ваканция на детето, определена от Министъра на образованието и науката, през всяка
нечетна календарна година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00
часа на последния ден от ваканцията /като през всяка нечетна календарна година детето
следва да бъде при майка си по време на междусрочната ваканция, за времето от 10,00 часа
на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на последния ден от ваканцията, в случай че
времето съвпада с петъчно-неделния режим/; по време на междусрочната ваканция на
детето, определена от Министъра на образованието и науката, през всяка четна календарна
година, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до 19,00 часа на последния ден
от ваканцията /като през всяка четна календарна година детето следва да бъде при майка си
по време на есенната ваканция, за времето от 10,00 часа на първия ден от ваканцията до
7
19,00 часа на последния ден от ваканцията, в случай че времето съвпада с петъчно-неделния
режим/; по време на следните официални празници през всяка нечетна календарна
година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния
празник /като през всяка нечетна календарна година детето следва да бъде при майка си по
време на следните официални празници - 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от
10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник, в случай че този период съвпада с петъчно-
неделния режим/; по време на следните официални празници през всяка четна
календарна година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10,00 часа до
19,00 часа на съответния празник /като през всяка четна календарна година детето следва да
бъде при майка си по време на следните официални празници - 03 март, 01 май, 06 май, за
времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник, в случай че този период съвпада
с петъчно-неделния режим/.
ОСЪЖДА В. Л. Ш., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143,
ал. 2 СК на своето дете М. В.ов Ш., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен
представител И. В. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 800,00 лв., считано от
влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля претенцията с правно
основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК за разликата над уважения размер от 800,00 лв.
месечно до пълния предявен такъв от 1 000,00 лв. месечно, като неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 2 СК ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. С., ул. „З.“ № 163-165, ет. 3, ап. 13, на И. В. Б., ЕГН **********, ЕГН
**********, докато упражнява родителските права спрямо детето М. В.ов Ш., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 СК И. В. Б., ЕГН
**********, да заплаща на В. Л. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на 300,00 лв.,
представляваща месечен наем за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. С., ул.
„З.“ № 163-165, ет. 3, ап. 13, считано от влизане в сила на решението в частта относно
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК И. В. Б., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК В. Л. Ш., ЕГН **********, да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 25,00 лв., представляваща държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, както и сумата от 1 152,00 лв.-държавна
такса върху издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9