РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 681 / 14.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА и участието на
прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №
698 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на
Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение
№303 от 19.05.2020г., постановено по а.н.дело №349 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020 г., с което е изменено Наказателно постановление № 346180-F382009 от 09.07.2018г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ на
Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, с което на
„ДИКРИ 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Белово, ул. „Юндола“, № 23, за нарушение на чл. 180, ал. 1, във връзка с
чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл.
180, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 687,45лв., като размера на санкцията е намален на 200,00лв.
Възразява се, че в случая първоинстанционния съд
неправилно е приложил санкционния състав, предвиден в чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Счита
се, че законът в случая следва да бъде тълкуван стриктно, като се наложи
санкция в пълен размер на неначисления данък.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, потвърждаване на наказателното постановление.
3. Ответното „ДИКРИ 2006“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Белово, ул. „Юндола“, № 23, не взема
становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая материалния закон
е правилно приложен от решаващия съд, като не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от „ДИКРИ 2006“ ЕООД срещу НП №
346180-F382009 от 09.07.2018г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП, Пловдив с което на дружеството,
за нарушение на чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл.
86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на неплатения косвен данък от 687,45лв. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АN
№ F382009
от 25.04.2019г., съставен от Антония Иванова Наплатанова, на длъжност ст.
инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Обективираните в акта констатации
се свеждат до следното:
„ДИКРИ 2006“ ЕООД подало заявление вх. № 13391 ********** от 26.01.2018г.
за регистрация на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което е била
извършена проверка от органи по приходите, като
е установено, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., дружеството
е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на
51 771,12лв. Установено е било също така, че облагаемият оборот по смисъла
на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат за периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2017г. и е бил в размер на 50 122,11лв., поради което дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (т.е. в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.).
Заявлението за регистрация, подадено на 26.01.2018г. е със закъснение от 6
месеца и 12 дни.
Дружеството било регистрирано на основание
чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421800254802 от 07.02.2018г.
(връчен на 07.02.2018г. на упълномощеното лице Мая Войнова с Пълномощно с per.
№ 1196/05.02.2018г.).
При това положение е прието, че съобразно
разпоредбата на чл. 102, ал.3, т. 1 от ЗДДС, за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
При това положение, ако задълженото лице „ДИКРИ 2006“ ЕООД е било изпълнило в
срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, Акта за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 28.07.2017г. и
за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС, т.е 07.02.2018г.
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки.
При извършена последваща проверка е установено,
че за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., дружеството е извършило
облагаеми доставки на обща стойност 4 124,68 лв., представляващи продажби на
дребно, платени в брой и отчетени чрез ЕКАФП с номер на фискалното устройство
DY273859. За посочения период не били налице получени плащания по банков път,
издадени фактури за продажба и сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП, ВОД и
освободени доставки. Мястото на изпълнение на посочените доставки било на
територията на страна. Така по формулата установена в чл.53, ал. 2 от ППЗДДС,
неначисленият ДДС за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. е определен в
размер на 687.45лв.
Деянието е квалифицирано, като нарушение по на
чл. 180, ал. 1, във връзка с чл.102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС. Акта е връчен на адресата на 25.04.2018г., без заявени резерви или
възражения.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, като на основание чл. 180 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
е наложено процесното административно наказание имуществена санкция в размер на
687,45лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство са разпитани служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел Ангелова, които са пояснили
обстоятелствата при които е била извършена проверката и установено нарушението.
Следва да се констатира, че в хода на съдебното
производство, спор по фактите не се формира между страните.
9. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление имат съдържание, което съответства на нормативно установените
правила за задължителни реквизити и е спазена строго формалната процедура за
тяхното съставяне, връчване и предявяване. Описаното нарушение е ясно и са
изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, посочена е възприетата
правна квалификация.
Прието за неспорно между страните и установено
от данните по делото е, че дружеството е трябвало да подаде заявление за
регистрация поради достигане на предвидения в закона оборот до 14.07.2017г., но
е сторило това със заявление на 26.01.2018г., тоест шест месеца и 12 дни
по-късно. Според Съда, бездействието по отношение на задължението за
регистрация е нарушение от момента, когато за дружеството е възникнало на
съответното основание задължението за регистрация до момента на подаване на
заявлението за регистрация - нарушението е едно, извършено в рамките на този
период, а не в рамките на отделни „данъчни периоди“, за всеки от които то да се
счита осъществено. Пояснено е, че процесното нарушение не е осъществено чрез
бездействието по отношение на задължението за регистрация, а чрез бездействие
по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.
В контекста на
разпоредбата на чл. 102, ал.З, т. 1 от ЗДДС, за верен е приет изводът на
административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето
задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 28.07.2017г.,
като за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС (т.е. 07.02.2018г.)
дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Прието за установено и неспорно в процеса е,
че за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., дружеството е извършило
облагаеми доставки на обща стойност 4124,68 лева, поради което неначисленият
ДДС за този период е в размер на 687,45 лв. (изчислен при приложение на
правилото на чл.53, ал.2 от ППЗДДС).
Съобразно нормата на чл. 86. , ал.1 от ЗДДС е
прието, че в случая данъкът е
самоначислен с протокол от 07.02.18г. (тоест в срока до 14.02.18г.), но Справката
- декларация за данъчен период февруари 2018г. е била подадена по електронен път и на
14.03.18г. сиреч, Справка декларация за процесния период в срока до 14.02.18г.
не е подавана. Това, според решаващия
Съд, предпоставя обоснованост на възприетите в акта и в НП факти и правилността
на формирания въз основа на тях извод за осъществено нарушение на чл. 180, ал.
1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
като първата норма е санкционна, но съдържа и състава на възприетото нарушение.
С оглед правилото, възведено в чл. 180, ал.3 от ЗДДС, Съдът е съобразил, че в случая данъкът е следвало да бъде начислен за
данъчния период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г., като той е самоначислен с
протокол от 07.02.2018г., но пък Справката декларация по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е подадена на 14.03.2018 г., което е
в рамките на 6-месечния период по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС и при наличие
на всички предпоставки по тази норма тя следва да се приложи.
ІV. За правото :
10. Според, чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС (редакция от ДВ, бр. 97
от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот
50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон.
Съобразно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но
не по-малко от 1 000 лв.
Съобразно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, алинея 1 се
прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Най – сетне, според чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, при
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко
от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400лв.
11. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и
еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени
въпросите относно приложението на правилата установени в чл. 180 от ЗДДС с
оглед конкретиката на установените по делото данни.
Както фактическите
констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това
прави излишно тяхното повтаряне.
12. По отношение на
поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :
В процесното наказателно постановление е
посочено следното „…Задълженото лице
„ДИКРИ 2006“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********
е подало СД за ДДС за данъчен период месец 02/2018г. по електронен път с вх. №
13001535008/14.03.2018г. В Дневника за продажбите за посочения период с
Протокол № 31012018/07.02.2018г. лицето е самоначислило дължимия ДДС за периода
01.01.2018г. – 31.01.2018г. в размер на 687,45лв…..“.
Така заявените факти от органа по приходите са
достатъчни за да се формира извод, че е проявена хипотезата на чл. 180, ал. 3
от ЗДДС. Това точно е стори районния съд с постановеното от него решение, като
по този начин е приложил „стриктно“ закона, включително съобразно вижданията в
тази насока на касационния жалбоподател.
При това положение, следва да се приеме, че
обжалвания съдебен акт е валиден и законосъобразен.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 303 от 19.05.2020г., постановено по а.н.дело №349 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/