№ 596
гр. Плевен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Ц.ов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Ц.ов Административно
наказателно дело № 20224430200733 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №988 от 10.05.2021г *** на РДГ-гр.Ловеч
е наложил на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за горите на С. И. Б. от
гр.Плевен, ж.к. *** административно наказание глоба в размер на 300лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. И. Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. П. В., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
1
За въззиваемата страна *** на РДГ-Ловеч се представлява от юрк. Ц. Й.,
който изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН №988 от 18.12.2020г за установяване на административно нарушение
от който е видно, че в периода от 28.09.2020г. до 10.12.2020г. в землището на
с.Беглеж, общ. Плевен, имот с кадастрален №*** (***), отдел ***, подотдел
„е3“ – частна горска територия /ЧГТ/, като лице по чл.108 ал.2 от Закона за
горите, на което е издадено позволително за сеч №0579580 от 25.09.2020г.,
във връзка със задължителният му по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, не е изпълнил
задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план, като е
допуснал прокарването на 2 /два/ броя нови просеки, непланирани и
непосочени в технологичния план. Нарушението е установено на 10.12.2020г.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Л. Й. Л. и свидетеля П. М. Х., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. От показанията на актосъставителя Л. и свидетеля Х. се
установява, че при извършена проверка в землището на с.Беглеж, общ.Плевен
се установило, че жалбоподателят в периода от 28.09.2020г. до 10.12.2020г. в
землището на с.Беглеж, общ. Плевен, имот с кадастрален №*** (***),
отдел***, подотдел „е3“ – частна горска територия /ЧГТ/, като лице по
чл.108 ал.2 от Закона за горите, на което е издадено позволително за сеч
№0579580 от 25.09.2020г., във връзка със задължителният му по чл.12б, ал.1,
т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии,
не е изпълнил задължение да следи за спазване на одобрения технологичен
план, като е допуснал прокарването на 2 /два/ броя нови просеки,
непланирани и непосочени в технологичния план. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Л. и свидетеля Х., тъй като техните показания
са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
2
обстоятелства във връзка с извършената от тях проверка в землището на
с.Беглеж, общ. Плевен, имот с кадастрален №*** (***), отдел***, подотдел
„е3“. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя Б. в нарушение, което не е
извършил.
От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. Х. Т.,
който е изготвил технологичния план за това сечище, се установява, че в
конкретния случай не е било изобщо необходимо в този имот да бъдат
отразени технологични просеки. Според свидетеля С. Т. това е било така,
защото площта на имота не позволява да бъдат предвидени такива
технологични просеки, тъй като с тяхното прокарване ще бъде нарушено
количеството, което следва да може да бъде добито при извършване на сеч в
този маломерен имот в размер на 2 декара. Свидетелят Т. е категоричен, че
технологични просеки се прокарват в имоти с по-голяма площ, където се
позволява след изсичането на дървета за оформяне на такива просеки, да се
добие и отделно дървен материал, отговарящ на процентната възможност,
която може да бъде добита от съответната гора, с оглед бъдещото
възстановяване на дървесния вид и недопускането на поголовно изсичане. От
друга страна, от показанията на свидетеля Т. се установява, че на границите
на този имот съществува горски път, който в случая замества т. нар.
технологична просека и който горски път позволява да има МПС-ва, които да
извозват добитата дървесина.
Съдът констатира, че в административнонаказателното производство
е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на
обжалвания акт.
На 11.12.2020г. свидетелят Л. Й. Л. е съставил на жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение по чл. 257 ал.1 т.1 от Закона
за горите вр. чл.108 ал.2 от Закона за горите вр. чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, за това, че С.
И. Б. като ***, на когото е издадено позволително за сеч №0579580 от
25.09.2020г., не е изпълнил задължението си да следи за спазване на
одобрения технологичен план, като е допуснал прокарването на 2 /два/ броя
нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план. Наред с
3
образуваното административнонаказателно производство за извършеното от
жалбоподателя С. И. Б., в рамките на същата фактическа обстановка, е било
образувано и наказателно производство по пр.пр.№8479/2020г. по описа на
РП-Плевен. С Постановление на РП-ПЛЕВЕН от 05.01.2021г. е образувано
досъдебно производство пр.пр.№8479/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН: 1. за
това, че на 09.12.2020 година в землището на село Беглеж, обл. Плевенска,
съхранява 5 пр. куб. м. дърва, незаконно добити от другиго - престъпление по
чл. 235 ал.2 вр. ал. 1 НК; 2. за това, че на 10.12.2020 година в землището на
село Беглеж, обл. Плевенска, с редовно позволително за сеч
№0579580/25.09.2020 година за имот с идентификатор ***, отдел ***,
подотдел „еЗ“, но извън указаното количество и дървета, сече от горския
фонд дървета - престъпление по чл.235 ал.1 НК. Като тук следва да се
отбележи, че в случая е без значение дадената друга правна квалификация на
извършеното от С. И. Б. (в този смисъл е и решението по делото С. Золотухин
срещу Русия на ЕСПЧ).
Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН гласи, че при констатиране на
признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по т. д. №
3/2015 г. на ОСНК на ВКС, е посочено, че "Нормата на чл. 33 от ЗАНН
въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност
над административната, като поначало въобще не допуска конкуренция
между административнонаказателно и наказателно производства срещу едно
и също лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е
инициирано наказателно производство, административнонаказателно
производство не се образува, а започналото се прекратява. Правилото за
примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност
изначално осуетява опасността от дублиране на
административнонаказателната и наказателната отговорност независимо от
характера на административнонаказателното производство по смисъла на
Конвенцията. Спазването на предписанията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е
надежден механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in
idem при паралелно или последователно провеждани
административнонаказателни и наказателни производства, защото изключва
подобна процесуална ситуация". По-нататък в мотивите на тълкувателното
4
решение се приема, че бива оценявана като неправилна практиката "да се
образуват и провеждат административнонаказателни производства спрямо
нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните
деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните
производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода
на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с
оглед перспективата за по-експедитивно протичане на
административнонаказателното производство с наказателен характер и
окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от
ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно
производство, ако за деянието е образувано наказателно производство,
акцентира върху "деянието" като водещо основание при преценката за
приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в
качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с
разпоредбата на чл. 211 от НПК, съгласно която за образуването на
досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за
извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от
общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си
правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено
деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението на
прокурора е задължително за административните органи и императивно
изключва възможността за образуване и провеждане на
административнонаказателно производство за деянието, ако прокурорът е
преценил, че то е престъпно".
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН администратвнонаказващият
орган е следвало да прекрати образуваната преписка по случая и да изпрати
материалите за прилагане по вече образуваното досъдебно производство по
пр.пр.№8479/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН. Вместо това обаче, на
10.05.2021 г., администратвнонаказващият орган е издал въпросното
наказателно постановление, като по този начин е допуснал процесуално
нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Последната гласи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Администратвнонаказващият орган
5
не е проверил събраните доказателства и не е отчел обстоятелството, че има
образувано наказателно производство по отношение на една и съща
фактическа обстановка, при идентичност на времето и място на извършване
на деянието. Наличието на две производства по идентичен казус, за едно и
също събитие и поведение на нарушителя, се явява недопустимо и
наказателното постановление следва да се отмени.
В случая, при образувано от страна на РП-ПЛЕВЕН наказателно
производство, *** на РДГ-ЛОВЕЧ е бил длъжен да прекрати
административнонаказателните производства, започнали със съставяне на
АУАН с бланкови номера №00127610.12.2020г., №001278/11.12.2020г.,
№*********.12.2020 г. В хода на настоящото дело обаче е изяснено, че
административнонаказателните производства по АУАН бл.
№001278/11.12.2020г. и АУАН бл.№*********.12.2020 г., не само не са били
прекратени, но и в двата случая, дори се е стигнало до издаване на съответни
Наказателни постановления от страна на ***а на РДГ-ЛОВЕЧ. На първо
място, въз основа на преписка по АУАН бл.№001279/11.12.2020г. –
Наказателно постановление №987/15.03.2021г. на *** на РДГ-ЛОВЕЧ - срещу
което е била подадена жалба на основание чл.59 ал.1 ЗАНН и е било
образувано АНД №827/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, което е било
прекратено с Определение от 11.05.2021г., поради оттегляне на въззивната
жалба /в сила от 11.06.2021г. – л.40 от приложеното към настоящото дело,
АНД №827/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. На второ място, въз основа на
преписка по АУАН бл.№001278/11.12.2020г.– Наказателно постановление
№988/10.05.2021г. на *** на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ -
ЛОВЕЧ, с което на С. И. Б. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите във връзка с чл.12б
ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии - глоба в размер на 300 /триста/ лева – предмет на разглеждане по
настоящото АНД №733/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН. Следва да бъде
подчертано, че от диспозитива, с който е образувано наказателното
производство по пр.пр.№8479/2020г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в неговата
част за престъпление по чл.235 ал.1 НК е видно, че се касае за факти и
обстоятелства, свързани със сеч от горския фонд в имот с идентификатор ***,
отдел ***, подотдел „е3“ в землището на село Беглеж, която сеч е извършена
с редовно позволително №0579580/25.09.2020г., но извън разрешеното
6
количество и дървета. Внимателното запознаване с материалите по АНД
№827/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и тези по настоящото дело разкрива, че
образуваното от Прокуратурата наказателно производство за престъпление по
чл.235 ал.1 НК обхваща фактическите положения, които са предмет на
разглеждане по актова преписка по АУАН бл. №001278/11.12.2020г. и по
актова преписка по АУАН бл.№*********.12.2020 г. И това е напълно
естествено, тъй като не само отсичането на 16 броя дървета от цер, равняващи
се на 6 плътни куб.м.дървесина /предмет на разглеждане по АНД
№827/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, но и сечта на непосочен брой дървета
за прокарване на 2 /два/ броя технологични просеки, непланирани и
непосочени в технологичния план /предмет на доказване по настоящото АНД
№733/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/, са извършени в имот с идентификатор
***, отдел ***, подотдел „е3“ в землището на с.БЕГЛЕЖ, във връзка с който
имот е било издадено редовното позволително №0579580/25.09.2020г. Т.е.
жалбоподателят С. Б. е приел да бъде санкциониран за допускането
изсичането на 6 куб. м немаркирани дървета, и поради тази причина е
оттеглил жалбата си срещу наказателното постановление, обект на
разглеждане по НАХД №827/2021г. по описа на ПлРС. Следователно няма
как за едно и също нещо жалбоподателят Б. да търпи две наказания – веднъж,
че е допуснал да бъдат отсечени 6 куб.м дърва, и втори път, че след като е
извършена тази сеч, е допуснал прокарването на две просеки не посочени в
технологичния план.
Предвид изложеното и поради възможността в настоящия случай
лицето да бъде наказано два пъти за едно и също нещо, съдът счита, че
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Дори да се приеме, че извършените в хода на
административнонаказателното производство нарушения не са съществени, и
да се разгледа спорът по същество, обжалваното наказателно постановление
също се явява незаконосъобразно. Чл.108, ал.3 от ЗГ въвежда задължение за
лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и
да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване
на сечището. В разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от
7
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е отразено, че
лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са
длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и
противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
В случая е безспорно, че жалбоподателят Б. е *** и е регистриран в
Публичния регистър на ИАГ София, на негово име е било издадено
позволително за сеч № сеч №0579580 от 25.09.2020г. за имот с кадастрален
№*** (***), отдел ***, подотдел „е3“ – частна горска територия /ЧГТ/, както
и че в същия имот било констатирано отсичането на 16 бр. дървета от цер с
общо количество 6 плътни куб. метра, без дървата да са маркирани за сеч.
Както бе посочено по-горе, от показанията на свидетеля С. Х. Т., който е
изготвил технологичния план за това сечище, се установява, че в конкретния
случай не е било изобщо необходимо в този имот да бъдат отразени
технологични просеки, защото площта на имота не позволява да бъдат
предвидени такива и тъй като с тяхното прокарване ще бъде нарушено
количеството, което следва да може да бъде добито при извършване на сеч в
този маломерен имот в размер на 2 декара. Свидетелят Т. е категоричен, че
технологични просеки се прокарват в имоти с по-голяма площ, където се
позволява след изсичането на дървета за оформяне на такива просеки, да се
добие и отделно дървен материал, отговарящ на процентната възможност,
която може да бъде добита от съответната гора, с оглед бъдещото
възстановяване на дървесния вид и недопускането на поголовно изсичане. От
друга страна, от показанията на свидетеля Т. се установява, че на границите
на този имот съществува горски път, който в случая замества т. нар.
технологична просека и който горски път позволява да има МПС-ва, които да
извозват добитата дървесина. Следователно за жалбоподателя Б. е изпълнил
задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план. Няма
как с бездействието си жалбоподателят Б. да е допуснал прокарването на 2
/два/ броя нови просеки, тъй като същите са били непланирани и непосочени
в технологичния план, изготвен от свидетеля С. Т.. Още повече, че такива
просеки не се правят в маломерни имоти, какъвто безспорно представлява
процесният, а в конкретния имот е имало и горски път, отбелязан на горската
карта, който преминава през имота и по който може да се извозва добитата
дървесина. Поради изложеното съдът приема, че жалбоподателят Б. е
изпълнил контролни правомощия при добива на дървесина от процесния
8
имот, възложени му по ЗГ и подзаконовите му актове, с което не е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и
незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ, като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №988 от 10.05.2021г., с което
*** на РДГ-гр.Ловеч е наложил на основание чл.275 ал.1 т.2 от Закона за
горите на С. И. Б. от гр.Плевен, ж.к. *** административно наказание глоба в
размер на 300лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** на РДГ-гр.Ловеч да заплати на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН на жалбоподателя С. И. Б. разноски за адвокат в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10