РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ ІІ- 1222 04.04.2019 гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдията ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА възз.гр.д.№ 406/2019 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и
сл. ГПК, като е образувано по въззивната жалба на Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ирина Харалампиева
Георгиева, Ондрей Локвенц и Ярослав Ян Чечински, подадена чрез пълномощник юрк.Краси
Ангелов, против решение № 47/08.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 5112/2018 г.
по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения иск от „Профи
кредит България“ ЕООД против А.Я.Д. ***,
с правно основание чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 278.36 лв. – главница по договор за потребителски кредит
№ **********/19.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 10.04.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1276/11.04.2018 г. по ч.гр.д.№
2505/2018 г. на РС-Бургас.
Въззиваемият е представляван в първоинстанционното
производство от адв.П., назначена за особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Настоящият въззивен съд намира, че исковата молба страда
от нередовности, които не са били отстранени в производството пред първата
инстанция – налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума на
иска, което води до неяснота на претендираното вземане. В исковата молба са
изложени твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит,
по който е отпусната сума от 500 лв. и заедно с уговорения лихвен процент
задължението по договора е 678.42 лв., както и твърдения за закупен от
ответника пакет от допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение от
599.94 лв., или общото задължение по договора за кредит и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 1 278.36 лв. Претенцията до
първоинстанционния съд, включително и в заявлението по чл.410 ГПК до заповедния
съд е за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 278.36 лв.
– неизплатена главница по договора за
потребителски кредит. В този смисъл е налице противоречие между изложените
фактически обстоятелства и заявения петитум, като на въззивника-ищец следва да
се дадат указания да
уточни предявения иск, като изрично конкретизира по размер отделните вземания в
рамките на общо предявения размер от 1278.36 лв. – главница, възнаградителна
(договорна) лихва и възнаграждение по допълнителен пакет услуги. Във връзка с
уточнението, следва да се укаже на въззивникът-ищец да заплати и съответната
държавна такса в пълния й размер, дължима за първоинстанционното производство и
за настоящото въззивно производство. При това, ако общата сума включва отделните
вземания за главница по договора за кредит – 500 лв., договорна лихва – 178.42
лв. и възнаграждение по пакета за допълнителни услуги – 599.94 лв., то по всяка
една от претенциите се дължи държавна такса от по 50 лв. за първата инстанция,
или общо 150 лв., от които се приспада внесената такса в заповедното
производство. Ищецът е внесъл такса общо от 51.14 лв. за делото пред БРС и в
заповедното производство, поради което следва да довнесе за държавна такса още 98.87
лв., дължима за предявените искове. Съответно, за въззивното обжалване дължимата
такса е в размер на по 25 лв. за всяко отделно вземане, или общо на 75 лв.,
като въззивникът е внесъл по сметка на БОС сума от 25.57 лв., поради което
следва да довнесе още 49.43 лв. за държавна такса.
Отделно
от горното, предвид обстоятелството, че въззиваемият А.Я.Д. се представлява в
процеса от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от
районния съд не е определено възнаграждение на особения представител при
депозиране на въззивната жалба от ищцовото дружество, това следва да бъде
сторено от въззивния съд. Съгласно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко от
една втора от него. В конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на спора, настоящият съд намира, че за въззивното
производство възнаграждението на особения представител следва да се определи
в размер на 150 лв. на разноски на въззивното дружество, поради което на същото
следва да се укаже да представи по делото квитанция за внесен по сметка на БОС
депозит в размер на 193 лв. за възнаграждение на адв.Галя Иванова.
Предвид
горното и на осн. чл.273, вр.чл.129, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, по която е
образувано гр.д.№ 5112/2018 г. по описа на РС-Бургас, КАКТО и въззивната жалба на „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, по която е образувано възз.гр.д.№
406/2019 г. по описа на БОС.
УКАЗВА на
въззивника-ищец „Профи кредит България“ ЕООД в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от
съобщението да отстрани следните нередовности:
1. ДА УТОЧНИ
предявения иск, като изрично конкретизира
по размер отделните вземания в рамките на общо предявения размер от 1278.36 лв.
– главница, възнаградителна (договорна) лихва и възнаграждение по допълнителен
пакет услуги.
2. С оглед
горното уточнение, ако общата
претендирана сума включва отделните вземания за главница по договора за
потребителски кредит – 500 лв., договорна лихва – 178.42 лв. и възнаграждение
по пакета за допълнителни услуги – 599.94 лв., ДА ПРЕДСТАВИ по делото
квитанция за довнесена по
сметка на ОС-Бургас държавна такса в размер на 98.87 лв. (деветдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки),
дължима за въззивното обжалване на решението на РС – Бургас, както и за
довнесена държавна такса в размер на 49.43
лв.
(четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), дължима за въззивното
обжалване пред БОС.
3. ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС
депозит в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лева) за възнаграждение на адв.Д.П., назначена за особен представител
на въззиваемия А.Я.Д. по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
УКАЗВА НА
ВЪЗЗИВНИКА-ИЩЕЦ „Профи
кредит България“ ЕООД, ако в дадения едноседмичен срок не отстрани
нередовностите по исковата си молба в съответствие с дадените му указания,
въззивното производство по делото ще бъде прекратено с решение, като
постановеното такова от първата инстанция – обезсилено, КАКТО и, че при
неотстраняване на нередовностите по въззивната жалба следва връщане на жалбата,
на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: