Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав
в публично заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Албена Арсова и с
участието на прокурор Нина Я., като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 5935 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 04.11.2016 г. по НОХД №21300/2015 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 112 състав е признал подсъдимия Д.Р.Б. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложил наказание „Пробация“
при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една
година с периодичност един път седмично и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 150 часа в рамките на една година. С присъдата на
подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от една година. По въззивна жалба на защитника на
подсъдимия е образувано ВНОХД №139/2017 г. по описа на СГС – НО, 12 въззивен
състав, по което е постановено решение от 28.06.2016 г., с което атакуваната
присъда е изменена в частта, касаеща срока на наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, намалявайки го на три месеца и е потвърдена в останалата й част. Чрез
прилагане на извънредния процесуален способ с решение от 30.11.2017 г. по дело
№1071/2017 г. Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 6 въззивен
състав е възобновено ВНОХД №139/2017 г. на СГС – НО, 12 въззивен състав в
частта, с която е потвърдено наложеното на осъдения Б. наказание „Пробация“,
решението на въззивната инстанция е отменено в тази част и делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на Софийски градски съд – настоящият съдебен
състав за упражняване на правомощията по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и
конкретизиране от страна на въззивния съд на наказанието „пробация“ съобразно
изискванията на ЗИНЗС и НК. В останалата част искането на защитата за
възобновяване на НОХД №21300/2015 г. на СРС- НК, 112 състав и ВНОХД №139/2017
г. на СГС-НО, 12 въззивен състав е оставено без уважение.
В
открито съдебно заседание защитникът на осъдения Б. – адв. М., посочва, че е
изложил подробни аргументи в подкрепа на искането си за отмяна на постановената
присъда към Апелативния съд. Допълва, че присъдата следва да бъде отменена в
частта относно наложеното наказание „пробация“ и делото да бъде върнато на
първа инстанция за определяне на периодичност на пробационната мярка. Твърди,
че въззивният съд не може да определи за първи път периодичност, тъй като тя е
част от индивидуализация на наказанието, а подсъдимият има право на
инстанционен контрол върху вида на наказанието. Излага становище, че
постановяването на наказание от въззивния съд ще бъде ново наказание, което ще
постави за разглеждане пред следваща инстанция. Прави искане за отмяна на
съдебния акт и връщане делото на нов съдебен състав за индивидуализиране на
наложеното наказание.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение се солидаризира с
изложеното от защитата. Излага становище, че делото трябва да бъде върнато на
първа инстанция за определяне вида и размера на наказанието.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
С
решение №531 от 30.11.2017 г. Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6
въззивен състав е допуснал възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 21300/2015 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 112 състав по силата на
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Софийски апелативен съд е приел, че присъдата от
04.11.2016 г. по НОХД №21300/2015 г. по описа на СРС - НО, 112 състав,
обжалвана пред СГС, който се е произнесъл с решение №746/28.06.2017 г. по ВНОХД
№139/2017 г. по описа на СГС - НО, 12 въззивен състав не страда от процесуални
пороци, но е налице неправилно приложение на материалния закон при определяне
на наказанието „пробация“. Според САС двата акта са мотивирани, като са
изложени подробни и логични съображения, за да се приеме наличието на
извършеното престъпление от подсъдимия Б.. При установените факти, прилагането
на правото също е в съответствие със закона, като съдът намира, че всички
съставомерни елементи на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е осъден Д.Б. са налице.
Софийски
апелативен съд е приел за правилно наложено наказанието лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, като осъденият е придобил това право
съгласно писмо №3286-7542/06.08.2015 г. на МВР-ГД „НП“ като е издържал изпит и
е придобил правоспособност за категория „В“ по Протокол №1273/27.02.2009 г.
Осъденият Б. не е предприел необходимите административни процедури за
снабдяване със свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства и с
контролен талон и такива не са му били издавани.
Съдът
намира, че при постановяването на първоинстанционната присъда районният съдия е
наложил наказания по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК, които не могат да бъдат реално
изпълнявани, доколкото не е посочена периодичността на задължителната
регистрация по настоящ адрес, съобразно изискването на чл.42б, ал.1 НК и е
определено всяка седмица осъденият да се среща е пробационен служител, което не
е в правомощията на съда, а зависи от плана за изпълнение на присъдата по
силата на чл.42б, ал.2 НК и чл.212, ал.1 ЗИНЗС.
Вместо
да поправи тази грешка на първата инстанция, съобразно правомощията си по чл. 337,
ал.1, т.2 НПК, въззивният съд в своето решение е счел, че това следва да се
поправи по пътя на тълкуването по реда на чл.414, ал.1 НПК, което апелативният
състав намира за неправилно и е приел, че този пропуск налага наказателното
производство по делото да бъде възобновено, решението на СГС да бъде отменено в
частта, с която е потвърдено наложеното за извършеното от осъдения Б. наказание
„пробация” и делото да се върне на нов състав на Софийски градски съд за
упражняване на правомощията по чл.337, ал.1, т.2 НПК и конкретизиране на
наказанието „пробация” за осъдения Б. съобразно изискванията на НК и ЗИНЗС.
Така
мотивиран Софийски апелативен съд е възобновил ВНОХД №139/2017 г. по описа на
СГС, НО, 12 въззивен състав в частта, с която е потвърдено наложеното на
осъдения Д.Р.Б. наказание „пробация“, отменил е реда на възобновяването
решението по ВНОХД №139/2017 г. на СГС, НО, 12 въззивен състав в частта, с
която е потвърдено наложеното на осъдения Б. наказание „пробация“ и е върнал
делото на друг състав – настоящият въззивен състав - на СГС за упражняване на правомощията по чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК.
Упражнявайки
правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд
факти, които са следните:
Подсъдимият
Д.Р.Б. е роден на ***г***, с българско гражданство, с висше образование,
неженен, неосъждан. Същият към датата на инкриминираното деяние е имал
придобита категория “В” с Протокол № 1273/27.02.2009г., но не му е издавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Около
02.50 ч. на 11.03.2015 г. свидетелите Н.и С.-полицейски служители при 04
РУ-СДВР, изпълняващи задълженията си като автопатрул, спрели за проверка преди
кръстовището на бул. „България“ с бул. „Фритьоф Нансен“ в гр. София, лек
автомобил марка “Рено Метан” е peг. № *******, управляван от подсъдимия Б. ***
към бул. „Черни връх“. Свидетелите направили на водача тест за употреба на
алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410V” с № 0275 в 02.56 ч. ,
като в издишания от Б. въздух /проба № 4703/ бил отчетен положителен резултат
на концентрация на алкохол 1,35 на хиляда. В 03.25 ч. свидетелят Н.съставил
протокол за медицинско изследване с бланков № 0439605, в който било указано на Б.,
че следва да даде кръв за изследване до 04.10 ч. Предвид, че пробата с
техническо средство установила употреба на алкохол, полицейските служители
придружили подсъдимия до ВМА съгласно чл.4 от Наредба № 30-27.06.2001г.
Във
ВМА д-р Б.П.взел кръв от Д.Б. в 04.05ч., която да послужи за кръвно изследване
относно установяване на концентрация на алкохол в кръвта, за което съставил и
съответен протокол.
На
11.03.2015г. около 08.15 ч. кръвната проба по служебен ред била предадена в
специализирана токсикологична лаборатория. В резултат на химическото изследване
била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,29 на хиляда.
На
същата дата била издадена заповед за налагане на принудителна административна
мярка на началникът на 04 ПП- СДВР по реда на чл.171,т.2 б.”И” от ЗДвП, с която
временно бил спрян от движение лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д.Б.,
собственост на Р.Б..
Горната
фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за установена
въз основа на събраните и приобщени по време на съдебното следствие доказателства
и доказателствени средства, както следва: показанията на свидетелите Н.и С./ прочетени
на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, М.и Я., протокол за
вземане на кръвна проба, препис от лабораторен дневник, заповеди за
компетентност, АУАН, талон за медицинско изследване, заповед за налагане на
ПАМ, приложените към писмо per. № И-5305/02.06.2016г на ВМА документи, писмо
изх. № И-6450/19.07.2016г., ведно с приложени към него документи, писмо от
началника на О “ПП”- СДВР с peг. № Я 40104/11.10.2016г., ведно с приложените
към него документи, писмо от TEAM изх. № 068 /03.11.2016г., справка за нарушения
на ЗДвП на подсъдимия, справка за съдимост.
Анализът
на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционния състав и
подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен,
поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва. Подробно съдът е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на
които ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации.
С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната
жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо
да посочи следното:
Правилно
действията на подсъдимия са квалифицирани като престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК.
За
извършеното от подс. Б. престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Районният съд е
преценил, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла
на чл. 55 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 343г, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК е намерил за справедливо и
наложил наказанието „пробация“ за срок от една година, като същата да се
изразява в следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година
по един път седмично и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в
рамките на една година.
По
повод на така наложеното наказание е допуснато възобновяване на делото с искане
на защитата за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд, с
оглед и отразеното в акта на САС преценява като неоснователно искането на
защитата за отстраняване на допуснатото нарушение чрез ново разглеждане на
делото в първа инстанция. Такова развитие на делото би било необходимо, ако се
търси по-строга периодичност при изпълнение на пробационната мярка от минимално
предвидената в закона „два пъти седмично“. Това условие не е налице и липсата
му позволява Софийски градски съд да приложи правомощието си по чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК като измени присъдата, прилагайки закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, тъй като основанията за това са в полза на
осъдения.
Настоящият
съдебен състав констатира, че налагайки задължителните пробационни мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, Софийски районен съд е пропуснал да определи
периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 в разрез с изискването на чл.
42б, ал. 1 от НК, предвиждащ явяването и подписването на осъдения пред
пробационния служител не по –малко от два пъти седмично, а за мярката по т. 2 е
постановил периодичност, каквато не се следва от ал. 2 на чл. 41б от НК, където
е уточнено, че срещите с пробационния служител са „планирани или извънредни по
искане на пробационния служител или осъдения“.
Въззивният
съд приема, че има нарушение на правилата за индивидуализация на наложеното наказание
по отношение на задължителните пробационни мерки. Съгласно чл. 42б, ал. 1 от НК
пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и
подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко
от два пъти седмично. Само съдът разполага с правомощие да определи
периодичност на коментираната пробационна мярка. В диспозитива на атакуваната
присъда районният съдия е наложил наказание „пробация“, изразяващо се в мярка
задължителна регистрация по настоящ адрес и е определил срок от една година. След
извършване на цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съдът констатира, че
в мотивите на присъда в частта, касаеща първата задължителна мярка районният
съдия е посочил периодичност на изпълнение на наложената мярка в рамките на два пъти седмично (л.146).
Въззивният съд безспорно
установява, че това представлява нарушение, което обаче би могло да се санира
от настоящия съдебен състав. Присъдата представлява единство от диспозитив и
мотиви. В диспозитива на присъдата се посочват данни за самоличността на
подсъдимия и решението на съда по въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК /чл. 305,
ал. 5 НПК/. По отношение на наказанието такъв въпрос е подлежи ли подсъдимия на
наказание и какво /чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК/. Софийски районен съд е
изпълнил изискванията на закона да посочи решението си по този въпрос, като е
посочил, че подсъдимият подлежи на наказание и решението по вида и размера на
наказанието. В правното основание, на което е наложил наказанието е посочил
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като е изброил
задължителните пробационни мерки, от което е ясно, че е приложил изискванията
на тази разпоредба. В мотивите към присъдата той е обяснил начина на определяне
на окончателния размер на наказанието.
В
конкретния случай, районният съдия е допуснал грешка при непосочване на
периодичността в диспозитива на присъдата си, но въпреки това е посочил срока
при излагане и обявяване на своите мотиви. Съдът не намира да е нарушено
единството между диспозитив и мотиви, което да налага връщане на делото за ново
разглеждане, тъй като пропускът е от естество да бъде саниран от контролната
съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд
правилно и законосъобразно е наложил наказание – „пробация“, като също така го
е определил и по размер – „за срок от една година“. Липсата на изискуемото по
закон произнасяне на съда относно периодичността може да бъде преодоляна от
настоящата съдебна инстанция, тъй като същата е инстанция по същество. В този
смисъл съдът счита, че минимално предвидения от законодателя срок от два пъти
седмично би било достатъчно справедливо и би постигнало в пълна степен предвидените
в чл. 36 НК цели на наказанието, като наред с това и именно този период е
визиран в мотивите към атакуваната присъда от страна на самия първостепенен съд.
Постановяването в диспозитива на присъдата на периодичност на изпълнение на
вече наложено по вид и размер наказание от първоинстанционния съд /което е
посочено в мотивите/ не съставлява ново наказание, а е конкретизиране в
законовите граници на вече наложеното такова, с което положението на подсъдимия
не се влошава и е от компетентността на решаващия съд.
На
следващо място, въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е
нарушил правилата за индивидуализация на наложеното наказание - задължителни
периодични срещи с пробационен служител, като е определил периодичност на
пробационната мярка, с каквото правомощие не разполага. В качеството си на
втора инстанция по същество Софийски градски съд е легитимиран да се произнесе
в цялост по присъдата на първостепенния съд и може да вземе решения в полза на
осъденото лице, а именно да отмени наложеното в повече от първостепенния съд. Допуснатото
нарушение спрямо осъдения Б. може и следва да бъде отстранено от настоящата
инстанция, тъй като отстраняването на наложената периодичност е в полза на
осъдения.
Този
въззивен състав счита, че материалният закон е приложен неправилно и доколкото
указанията на Софийски апелативен съд са за правилното му приложение, то
допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция съобразно
правомощията й по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК чрез определяне на минималната
възможна периодичност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, а именно: два
пъти седмично, както и чрез отмяна на недопустимо определената от районния съд
периодичност на тази по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК. При тази процесуална
възможност в конкретния случай не се налага отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане делото за ново разглеждане на районния съд.
Воден
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в посочения по-горе смисъл, поради което и на основание
чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 04.11.2016 г. по НОХД № 21300/2015г. на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 112 състав в частта, в която на подсъдимия Д.Р.Б.
му е наложено наказание „пробация“, изразяващо се в пробационна мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ като ОПРЕДЕЛЯ
периодичност на изпълнение на наложената на Д.Р.Б. пробационна мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта,
с която на подсъдимия е наложено наказание „пробация“, изразяващо се в
пробационна мярка „Задължителни срещи с пробационен служител“ като ОТМЕНЯ постановената периодичност от
един път седмично.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.