Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20/14.01. 2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и седми ноември Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Д.Маркова
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 512 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Т Д Вв качеството му на управител на „Валета
68“ ЕООД, гр.Варна с ЕИК *********
против решение № 187/01.03.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1110/2017г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „АЙ
ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище,
ул. Косово поле No 11, представлявано от управител Ивайло Белов следните суми:
-4434.71 лв неплатена цена по приети доставка на стоки, фактурирана
по договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура на
продавача с № 35865/05.07.2013г, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска по т.д. 1110/17 на 22.08.2017г, до окончателно плащане на
обезщетението на осн. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД;
-36 189,69 лв
сборно задължение за неплатени цени по приети доставка на стоки,
фактурирани по договор за продажба на стоки по заявена от купувача номенклатура
на продавача с №№ 33029 от 27.05.2013;
35393 от 28.06.2013; 37370 от 26.07.2013; 39052 от 21.08.2013; 39850 от 03.09.2013 г и отчасти с
№27971 от 04.03.2013, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху този сбор, считано от предявяване на иска по т.д. 732/18 на
18.05.2010г, до окончателно плащане на обезщетението, на осн. чл. 327 ТЗ и чл.
86 ЗЗД, както и
-3431.03 лв съдебно деловодни разноски,
съразмерно на основателна част от претенциите, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Подадената
въззивна жалба е бланкетна, като липсват каквито и да е основания за
предприетото въззивно обжалване. Направено е искане решението да бъде отменено.
На 25.04.2019г. в деловодството на апелативния съд е входирано допълнение към
въззивната жалба, в което са изложени основанията за обжалване, като е
направено и доказателствено искане за приемане на фактура от 05.07.2013г. В
свое определение № 679/02.10.2019г.,
постановено по реда на чл.267 ГПК, настоящият въззивен състав е приел, че това
допълнение е подадено извън преклузивния срок за въззивно обжалване, поради което
е процесуално недопустимо и по него,
както и по направеното в него доказателствено искане съдът не дължи
произнасяне.
Въззиваемата
страна счита жалбата за недопустима, тъй като в нея не са посочени, макар и
само бланкетно, някакви твърдяни от жалбоподателя пороци на решението, като по
този начин не е изпълнено изискването на чл.260 т.3 от ГПК. Предвид на това
моли съда да я остави без разглеждане. В условията на евентуалност счита
жалбата за неоснователна, по съображения, подробно изложени в подадения в
законоустановения срок писмен отговор и поддържани в пледоария по същество.
Съдът, за да се
произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
вр.чл.318 ал.1 и сл ТЗ.
Ищецът „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител Ивайло
Владимиров Белов претендира от ответника „ВАЛЕТА 68"ЕООД,
ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. Владислав Варненчик, бл. 303, вх. 6, ет.
9, ап. 29, представлявано от управител Т Д Взаплащане на сумата
от 70 241,75 лв, представляваща незаплатен сборен остатък от цена по
приети доставки по 12 фактури, съставени в периода 27.09.2012 – 03.09.2013г. за продажба на стоки, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Предмет на
настоящото въззивно производство е осъдителната част на решението.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между
страните по спора са установени дългогодишни търговски отношения, датиращи поне
от 2011г., в рамките на които ищецът е предоставял на ответника стоки –
козметични продукти, включително на разсрочено плащане, франко склада на
клиента в гр.Варна. Съгласно свидетелските показания ответникът е бил редовен
клиент с големи обороти, поради което ищецът му е предоставил гъвкава политика
за разплащане на задълженията, включваща и неформални уговорки и практики. За
някои от доставките фактурите се издавали за банково плащане, в други случаи към фактурата се прикрепял касов
бон, издаден от ищеца в обекта му в София, като плащането било уговорено в
брой. В някои случаи доставките пристигали с куриерска фирма „Спиди” с наложен
платеж. В отделни случаи страните се разплащали в брой, като за броените суми,
които не винаги съответствали на съпровождащия ги документ, били издавани
приходни ордери. Случвало се при следваща доставка да се плаща сума, отнасяща
се до предходна такава, въпреки, че за цената на по-рано получена стока вече е
била предадена фактура с касов бон на клиента. В тези случаи на клиента се
издавал ордер, без посочване на основанието за плащане.
От заключението на ССчЕ, прието в първата инстанция, се установи, че
доставките по фактури №№ 20805
от 27.09.2012; 21190 от 05.10.2012; 21759 от 19.10.2012; 22251 от
02.11.2012; 33465 от 31.05.2013 и отчасти по №27971 от
04.03.2013г. са били изцяло заплатени. Неизпълнената част на задължението за
плащане е установена по фактури № № 27971 от 04.03.2013; 33029
от 27.05.2013; 35393 от 28.06.2013; 35865 от 05.07.2013; 37370 от
26.07.2013; 39052 от 21.08.2013; 39850 от 03.09.2013
в общ размер на 40 624,40лв. Остатъчните главници са присъдени ведно със законната
лихва, считано от предявяване на съответната претенция - по фактура 35865
от 05.07.2013 лихвата е начислена от датата на първоначалната искова молба - 22.08.2017г.,
а за всички останали - от
18.05.2018г, когато е бил заведен иска по присъединеното дело.
Бланкетният характер на
иницииралата настоящото производство въззивна жалба определя рамките на
правомощията и задълженията на въззивния съд да се произнесе по нея, респ. –
съдържанието на мотивите, които трябва да формира. В тази връзка съдът съобрази
следното :
Съгласно създадената постоянна практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 246/23.10.2013г.
по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015г. по гр.
д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
172/10.04.2017г. по т. д. № 2312/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други при
подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на
първоинстанционното решение, въззивната жалба е редовна по аргумент от чл. 262,
ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. По подадена бланкетна въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по правилността на
обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на
обжалваното първоинстанционно решение.
В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.
дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Поради това и с оглед правомощията на въззивната
инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба въззивната инстанция следва да
се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни
норми/ решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408
/ 2015 г., ІІ т.о./.
Част от преценката на съда относно
прилагането на материалноправните норми е и въпросът за правната квалификация.
Затова въззивният съд дължи своя правна квалификация, независимо дали страната
се е позовала на нарушение в тази насока.
Въз основа на
горното съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено
по предявения иск, който от своя страна
е субсумиран под приложимата правна норма на чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.318
ал.1 и сл.ТЗ. В правораздавателната си дейност първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, което би
предпоставило задължение на въззивната инстанция да извърши цялостна проверка на
правилността на решението.
На основание гореизложеното
въззивният съд намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат
направените от нея разноски в размер на 1 850лв. адв.възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 187/01.03.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1110/2017г. в обжалваната част.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ВАЛЕТА 68"ЕООД, ЕИК148031120, със седалище гр.В., ж.к. Владислав
Варненчик, бл. 303, вх. 6, ет. 9, ап. 29, представлявано от управител Т Д Вда заплати
на „АЙ ВИ БИ КОЗМЕТИКС“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София ж.к. Стрелбище, ул. Косово поле No 11, представлявано от управител Ивайло
Владимиров Белов сумата от 1 850лв
– разноски за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: