№ 2
гр. Варна, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500582 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:11 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК на именното
повикване в 09.10 часа се явиха:
Въззивницата Е. Д. Х., редовно призована, не се представлява.
Съдът докладва постъпилата на 04.01.2023 г. молба от процесуалния
представител на въззивницата адв. Т. Г., в която е отправено искане да се
пренасрочи делото за друга дата поради служебната му ангажираност в
Окръжен съд – Благоевград по посочено дело, насрочено по-рано от
настоящото дело, за което той е бил известен посредством портала за
електронни съдебни дела. В тази връзка са представени и доказателства в
подкрепа на твърденията за служебната ангажираност.
Съдът докладва молба от 11.01.2023 г. от адв. Г., в която е посочил, че в
случай, че съдът не уважи предходната му молба, моли делото да се разгледа
в тяхно отсъствие. Подновено е искането за събиране на писмените
доказателства по изложени в молбата съображения. Изразено е становище по
съществото на спора, като е отправено искане да се даде срок за представяне
на писмена защита. Отправено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Релевирано е възражение
за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения за
представителите на ответника и на третото лице-помагач. Представен е
списък на разноските.
Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, редовно
призована, представител не се явява.
Съдът докладва постъпилото на 17.01.2023 г. становище от адв. М. П.,
1
като пълномощник на въззиваемата страна. В същото е посочено, че е
служебно ангажирана и не може да се яви в съдебно заседание, но моли да
бъде разгледано в нейно отсъствие. Няма възражения по доклада. Поддържа
отговора, депозиран по въззивната жалба. Изразено е становище по
съществото на спора.
Третото лице-помагач П. И. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпилото на 17.01.2023 г. становище от адв. А. Т.,
като процесуален представител на П. С., в което е посочено, че е служебно
ангажирана и поради това не може да се яви в съдебно заседание, но не
възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Няма
доказателствени искания. Изразено е становище по съществото на спора.
Отправено е искане и за присъждане на разноски по делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, тъй като за въззивницата Е. Х. не са посочени причини същата да е
обективно възпрепятствана да се яви в съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Е. Д. Х.
от с. Срацимир, общ. Силистра чрез адв. Т. Г., насочена против решение №
109/21.10.22г., постановено по гр. д. № 268/21г. на ОС - Силистра, в частите
му, с които са били отхвърлени исковете на въззивницата с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ срещу Гаранционен фонд, гр. София,
БУЛСТАТ ********* и при участието на страната на ответника на третото
лице-помагач П. И. С., за заплащане на разликата над присъдената сума от
2 000 лв. до претендираната сума от 20 000 лв. като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от получени телесни увреждания при ПТП
от 08.09.18г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.21г.
до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинената смърт
на Е.И.Х., вследствие на ПТП от 08.09.18г., с когото тя е живяла на
съпружески начала, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.03.21г. до окончателното й изплащане. Счита се, че обжалваното решение
е необосновано, тъй като съдът не е анализирал събраните по делото
доказателства при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от получените при процесното ПТП телесни
увреждания – относно броя, вида и тежестта на получените наранявания и
продължителността на лечебния и възстановителния период, относно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на увреждането и инфлационните процеси; нивата на застрахователните суми
и присъжданите обезщетения по сходни казуси. Оспорва се решаващият
2
извод на съда относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Е.И.Х., че не е доказано по делото двамата да са живели
на съпружески начала. Счита се, че в тази връзка решението отново е
необосновано, тъй като не са обсъдени писмените и гласни доказателства в
тази насока. За доказване наличието на фактическо съжителство на
съпружески начала между ищцата и починалия Е.Х. се иска от въззивния съд
да приеме като доказателство попълнена от Е.И.Х. декларация по чл. 92, ал. 6
от ЗГР от 12.03.15г. и удостоверение за промени на постоянния му адрес,
издадено на 31.10.22г. Изложено е, че тези документи ищцата не е могла да
представи пред първата инстанция, тъй като не е могла да знае, че
декларацията, която следва да се пази в кметството на селото само 5 години,
не е била унищожена, както и не е могла да се снабди с удостоверението за
промени в адреса, предвид липсата на правна връзка с починалия. И с двата
документа ищцата се е снабдила преди подаване на въззивната жалба със
съдействието на сина на починалия. Отделно от това е представено копие от
протокол за разпит на ищцата от 24.07.19г. в качеството й на свидетел по ДП
№ 24/18г. по описа на ОСлО при ОП - Разград, водено по повод процесното
ПТП, в който същата е посочила, че са живели с Е.Х. като семейство.
Ангажирането на това доказателство с въззивната жалба се налагало поради
обстоятелството, че материалите по цялото наказателно дело са приобщени
по друго дело, водено от други пострадали от процесното ПТП против
Гаранционен фонд-София, което е било служебно известно на
първоинстанционния съдия, но не може да е известно и достъпно за
въззивния съд. Отделно от горното е отправено искане да се допусне разпита
на един свидетел – Г.К.П., който към момента на процесното ПТП е бил кмет
на с. Срацимир и може да установи факта на съжителството на съпружески
начала на ищцата с Е.Х.. Ищцата не е искала разпита на свидетеля, тъй като
той също е бил пострадал при процесното ПТП и неговите показания биха
били поставени под съмнение. Сега обаче същият бил решил да не предявява
иск за вредите си, които преценил, че са незначителни и това дава
възможност на ищцата да го ангажира като свидетел. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените искове в
пълните им размери, ведно с присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В предвидения срок е депозиран отговор от ответника Гаранционен
фонд, гр. София чрез адв. М. П., с който се счита въззивната жалба за
допустима, но неоснователна. Счита се, че първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно и обосновано, тъй като по делото е било
установено, че телесните увреждания на ищцата от процесното ПТП не са
били значителни по обем, нито тежки. Лечението им е било само
консервативно и няма доказателства за настъпили усложнения след
болничния престой от 6 дни в лечебното заведение. Споделя се извода на
първоинстанционния съд за липсата на доказателства за фактическо
съпружеско съжителство на ищцата с починалия при същото ПТП Е.Х., а
3
именно: да е била налице трайна връзка, основана на общо съжителство, общо
домакинство, постоянни взаимни грижи и взаимна привързаност между
двамата. Счита се, че доказателствените искания на въззивницата за
ангажиране на писмени и гласни доказателства са неоснователни, тъй като е
налице преклузия за събирането им пред настоящата инстанция. Поддържа се,
че ищцата е могла да ги представи и поиска своевременно в
първоинстанционното производство. Отделно от това се счита, че същите не
установяват фактите, за чието доказване се ангажират. Изразено е становище
за прекомерност на претендираните обезщетения като некореспондиращи с
принципа за справедливост, прогласен с нормата на чл. 52 от ЗЗД.
В указания срок отговор на въззивната жалба е подаден и от третото
лице-помагач на ответника – П. И. С. чрез адв. А. Т., с който същата е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение. Поддържа се, че чрез заключението на СМЕ е било установено, че
нараняванията на ищцата не са били толкова сериозни, че да са й причинили
болки и страдания, които да бъдат обезщетявани с парична сума в
претендирания от ищцата размер. Счита се, че определеното от съда
обезщетение от 2 000 лв. е справедливо. Оспорва се извода на съда, че не е
имало съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като
липсата на предпазни колани и липсата на нормативно изискване за
наличието на такива в превозното средство, в което ищцата е пътувала, не
изключват нейното поведение да е спомогнало за по-тежките й травми.
Споделя се извода на съда, че ищцата не е установила по делото да е живяла
на съпружески начала с починалия от същото ПТП Е.Х., предвид
заинтересоваността на разпитаната в тази връзка като свидетел дъщеря на
ищцата. Доказателствените искания на въззивницата се считат за
неоснователни.
Въззивната жалба е подадена в срок (съгласно посоченото от
длъжностното лице в ЕИСС, че процесуалният представител на ищцата е бил
уведомен чрез връчване на решението чрез ЕПЕП на 24.10.22г. в 11:48 ч., а
отделно от това от 24.10.22г. до датата на депозиране на въззивната жалба на
03.11.22г., срокът за обжалване не е бил изтекъл) от страна с правен интерес
от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна
власт. Поради това въззивната жалба се явява допустима.
Поради липсата на подадената въззивна жалба против осъдителната
част на решението, същото е влязло в сила в тази му част.
Въззиваемите страни не са отправили искания за събиране на нови
доказателства.
Съдът с определението си от разпоредително заседание се е произнесъл
по доказателствените искания като е оставил без уважение исканията на
въззивницата Е. Д. Х. за събиране на следните писмени и гласни
доказателства пред настоящата инстанция: декларация по чл. 92, ал. 6 от ЗГР
от 12.03.15г., попълнена от Е.И.Х.; удостоверение за промени на постоянния
4
му адрес, издадено на 31.10.22г.; копие от протокол за разпит на Е. Д. Х. от
24.07.19г. в качеството й на свидетел по ДП № 24/18г. по описа на ОСлО при
ОП-Разград и за разпита като свидетел на Г.К.П..
По подновените искания по доказателствата, съдът намира, че по
съображенията изложени в определението от разпоредително заседание,
същите следва отново да бъдат оставени без уважение, поради което и
препращайки към мотивите от определение № 722/22.12.2022 г., съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за приемане като доказателства на
представените документи с въззивната жалба, а именно декларация по чл. 92,
ал. 6 от ЗГР от 12.03.2015 г. и протокол за разпит на ищцата в рамките на ДП.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
ПРИЕМА и прилага списъка на разноските, представен от адв. Г..
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО
Съдът дава възможност на адв. Г., в срок до 25.01.2023 г. включително,
да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5