№ 446
гр. Перник, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104568 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на “Топлофикация – Перник” АД, с която се иска
да се признае за установено, че Н. ИЛ. М. дължи сума в размер на 430,21 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. “Х.Д.”, бл. 21, вх. А, ап. 23, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 41,85 лева – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 110 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 02381 по описа за
2021 г. на Пернишки районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
както и че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от исковата молба и не е
взето становище по същата. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответникът 1
единствено е посочил, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу него.
В съдебно заседание ответникът признава, че ползва топла вода, но твърди, че
1
няма радиатори, както и че ищецът няма откъде да получи една стотинка от него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С доклада на съда е обявено за служебно известно, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
С доклада е отделено като безспорно и от удостоверение за наследници на Г.А.А.,
починала на 09.02.2019 г., и удостоверение за вписан отказ, извършен от М.И.А. от
наследството на Г.А.А., се установява, че на 09.02.2019 г. Н. ИЛ. М. е придобил по
наследство в изключителна собственост процесния топлофициран имот, находящ се в
гр. П., кв. “Х.Д.”, бл. 21, вх. А, ап. 23.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза.
От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС, въведена преди
процесния период от момента на подписване на договор № 71/07.12.2000 г. между
фирмата за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД и етажната собственост.
Договори са сключени и между ищцовото дружество и фирмите за дялово
разпределение, както следва- договор № 97 от 30.11.2011 г., сключен с „Техем
сървисиз“ ЕООД, и договор № 76 от 01.09.2017 г., сключен с „Директ“ ЕООД.
От заключението на същата експертиза е видно, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е
преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат
да се счетат за достоверни. Вещото лице е посочило, че показанията на общия
топломер в сградата етажна собственост са отчитани ежемесечно, което е констатирано
от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни на монтираната
абонатна станция в сградата и преизчислени съгласно методиката приложение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е изискването на посочената наредба,
касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки
са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия
в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти,
предавани са на представител на етажната собственост в законоустановения срок, като
ответникът не е подавал жалби и възражения в законоустановения срок срещу всяка
една изравнителна сметка.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна
енергия за БГВ според отчетените показания на монтиран в имота уред за измерване
разхода на топла вода- 1 брой водомер. След провеждане на годишния отчет от
фирмата топлинен счетоводител разходът на топлоенергия е преизчислен след
определяне на топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди,
изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки.
Видно от заключението, в имота има две отоплителни тела, като в дневната и
2
кухнята отоплителните тела са демонтирани. Отоплителното тяло е в спалнята и е с
монтиран индивидуален разпределител. През процесния период то не е използване и
при годишния отчет показанията на уреда са нулеви. Отоплителното тяло в помещение
Баня е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е
начислена топлинна енергия, което е служебно определена по изчислителен път като за
тяло, работило непрекъснато. След провеждане на годишния отчет от фирмата
топлинен счетоводител разходът на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е направен по
изчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект- 160 куб.м.
Начислен е разход за топлинна енергия само през зимния сезон за времето, през което
е работила отоплителната инсталация. Определените суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка за имота.
Вещото лице е посочило, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради
което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество е
видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти
за разпределяна топлоенергия, са коректни и пресметнати в съответствие с
методологията, утвърдена от действащата по време на процесния период нормативна
уредба. Според експерта стойността на доставената топлинна енергия за процесния
период е в размер на общо 430,21 лева, от които за БГВ е 104,87 лева, за Отопление е
158,14 лева, за изравнителни сметки и корекции е 152,44 лева и за вноска дялово
разпределение е 14,76 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза. При изготвяне на експертизата вещото лице е
работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни
във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На
следващо място, от вещото лице - топлотехник последователно са анализирани и
преценени всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи
- отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна
енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 02381/2021 г. на Пернишкия районен съд, от което се
установява, че по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 1016/25.05.2021 г.,
е издадена заповед № 110/26.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
3
410 ГПК срещу Н. ИЛ. М. за вземанията, предмет на предявените искове. В
законоустановения срок по чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от
длъжника и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни 4 след влизането в сила на
общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от
09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на
нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление
в сграда-етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на
всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право
особени правила за етажната собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства и от неговото
признание се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което се
явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е
възникнала ex lege, по силата на закона. Това води до извод, че между ответника и
ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
4
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва
да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставена топлинна енергия на стойност 430,21 лева, за процесния период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., която ответникът дължи, доколкото не се твърди и не се
установи да е извършил плащания.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл.
422, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки падежните датите на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва и използвайки публично достъпен калкулатор,
намира, че обезщетението за забава, дължимо от ответника, е в размер на 41,85 лева –
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г.
Горното налага извод за основателност на предявените искове.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева- държавна
такса, 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, 200 лева- възнаграждение за вещо
лица, 15 лева- за съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на
340 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лева, както следва- 50 лева- юрисконсултско възнаграждение и 25 лева- държавна
такса.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Н. ИЛ. М., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. “Д.”, бл. 21, вх. А, ет. 8, ап. 23, искове с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.
ИЛ. М. ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Перник” АД сума в размер на 430,21 лева
/четиристотин и тридесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П., кв. “Х.Д.”, бл. 21, вх. А, ап. 23, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
сумата от 41,85 лева /четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ – лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за
5
които суми е издадена заповед за изпълнение № 110 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 02381
по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Н. ИЛ. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. “Д.”, бл.
21, вх. А, ет. 8, ап. 23, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация[1]Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 340 лева /триста и четиридесет лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, и сумата от 75 лева /седемдесет и пет
лева/- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. №
02381/2021 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6