№ 13054
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110154224 по описа за 2023 година
Т. Д. П. е предявил срещу П. И. К. и Б. Х. Х. иск с правно основание
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, за установяване на
извършена дискриминация по признак обществено положение и лично
положение, изразяваща се в отсъствие от открито съдебно заседание на
21.09.2023 г. по преписка № 235/2022 г. по описа на КЗД образувана по сигнал
от ищеца през периода от 21.09.2023 г. до 02.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца е осъществено от ответника
дискриминационно отношение по признак обществено положение и лично
положение, през периода от 21.09.2023 г. до 02.10.2023., във връзка с преписка
№ 235/2022 г. по описа на КЗД, по която ответниците са част от състава,
образувана по сигнал на ищеца. Посочва, че ответниците не са се явили в
открито съдебно заседание на 21.09.2023 г. по преписка № 235/2022 г. по описа
на КЗД без да са имали основателна причина. Пояснява, че личното
положение се изразява в обстоятелството, че ищецът имал висока гражданска
активност, която се изразявала в писане на жалби, сигнали, даване на
предложения до институциите, както и водене на множеството съдебни дела,
включително и срещу ответниците. Общественото положение обосновава с
факта, че бил станал сигналоподател, а личното му положени било високата
ми гражданска активност, както и конфликтът, който имал с ответниците.
Моли за уважаване на предявените искове. Пред съда ищецът поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. И. К. не е подал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Х. Х. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Посочва се, че в случая липсвал защитен признак по чл. 4, ал.
1 от ЗЗДискр, поради което исковата молба била недопустима. Посочва се, че
не били налице действия или бездействия, които биха могли да представляват
дискриминация или тормоз. Не се установявали елементите на фактическия
1
състав на тормоз. Посочва, че на дата 21.09.2023 г. бил в командировка в
чужбина. Моли за отхвърляне на предявените искове. Пред съда страната не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен протокол от проведено открито съдебно
заседание от 21.09.2023 г. по пр. № 235/2022 г. по описа на КЗД.
Представена е заповед № 279 от 31.08.2023 г. на председателя на КЗД,
съгласно която Б. Х. е командирован в *********, за периода от 20-ти до 24-
ти септември 2023 г.
Представена е молба от ищеца с вх. № 44-00-434 от 05.02.2024 г.,
подадена по пр. № 235/2022 г. по описа на КЗД.
По делото е представена справка от единната деловодна система на КЗД
за подадени жалби и сигнали от страна на Т. П..
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 4,
ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. От значение за установяването на дискриминация е обективно
съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността,
проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на
нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни
изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според
признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз
основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр следва да се преценява в
сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – в този смисъл
решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1
от ЗЗДискр е да установи настъпването на конкретни факти, които обуславят
вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци.
При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, с оглед разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗДискр доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва
при условията на пълно и главно обратно доказване да опровергае
твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия са
оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за
подходящи и необходими.
Настоящият състав при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал, намира, че по делото не се установява наличие на факти,
обуславящи вероятност за дискриминационно третиране на посочените от
ищеца признаци – лично и обществено положение. Не се установява наличие
на факти, които по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр да налагат предположение, че в
2
сравнение с други лица, по отношение на които е било необходимо явяване
пред КЗД, ищецът да е бил третиран по различен начин. От представения по
делото протокол от проведено открито съдебно заседание от 21.09.2023 г. по
пр. № 235/2022 г. по описа на КЗД е видно, че ищецът се явил лично, като
двамата ответници в качеството им на членове на заседателния състав не са се
явили, което обстоятелство не е спорно по делото. Обстоятелството, че
ответниците не взели участие в откритото заседание не може само по себе си
да обоснове, че същото съставлява неравно третиране в сравнение с кое да е
друго лице. Още повече, че по делото е представена е заповед № 279 от
31.08.2023 г. на председателя на КЗД, съгласно която Б. Х. е командирован в
чужбина по време на съдебното заседание. Действително по отношение на П.
И. К. не са представени доказателства за наличието на обективни причини за
неявяването му в процесното открито съдебно заседание, но същото
евентуално би представлявало нарушение на трудовата дисциплина и би
послужило за ангажиране на друг тип отговорност, но представлява
извършена дискриминация по отношение на ищеца. Също така следва да се
посочи, че ищецът по никакъв начин не е бил лишен от възможност да се яви
за датата на следващото съдебно заседание и да изложи всички факти и
обстоятелства във връзка с подадените от него жалба по процесното
производство, за което всъщност е и бил призован, поради което по никакъв
начин не може да се приеме, че поведението на ответниците по отношението
на ищеца представлява неблагоприятно третиране.
Поради изложеното съдът намира, че в случая не се установява
неблагоприятно третиране на ищеца, както и същото да е основано на
сочените признаци обществено и лично положение, поради което искът за
установяване на нарушението следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес на
************* против П. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, и Б. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, за
установяване на извършена дискриминация по признак обществено
положение и лично положение, изразяваща се в отсъствие от открито съдебно
заседание на 21.09.2023 г. по преписка № 235/2022 г. по описа на КЗД
образувана по сигнал от ищеца през периода от 21.09.2023 г. до 02.10.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3