Р E Ш Е Н И Е
№ 594
гр.Плевен, 22.12.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 970 по описа за 2023 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 468 от 12.10.2023 г., постановено по НАХД
№ 1526 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 15-2300102/23.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал.
2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на „Проучване
и добив на нефт и газ“ АД гр.София, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166 ал.2 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
„Проучване и добив на нефт и газ“ АД гр.София, чрез адв.М.М., в която са
наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на закона,
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се, че районният съд е възпроизвел мотивите на
административно-наказващия орган, без да разгледа възраженията срещу НП,
изложени в жалбата. В тази връзка се поддържат възраженията срещу наказателното
постановление, тъй като съдът не е изложил собствени мотиви за
законосъобразност на постановлението. Твърди се, че постановлението е издадено
без да е напълно изяснена фактическата обстановка. Счита се още, че
констатираното от контролните органи нарушение не покрива състава на нарушение
по чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗБУТ, тъй като в приетата за нарушена норма не е изрично
определено задължение на работодателя да предоставя информация и обучение чрез
предоставянето на инструкции. Посочва се още, че в решението не се съдържат
мотиви дали работното оборудване е от категорията на оборудването, при използването
на което съществува риск за здравето и безопасността на работещите. Твърди се,
че от районния съд не са обсъдени представените инструкции за здраве и
безопасност при работа на работодателя №87-12 при извършване на технологични
операции на сондажи с агрегат ППУ и №56-12 за работа на шофьор-тампонажник при
сектор РИС и ТИР, които касаят работа с ППУ, и не са изложени мотиви дали
същите покриват изискването за разработване на инструкции и запознаването на
работниците с тях. Посочва се, че с тези две инструкции пострадалото лице е бил
запознат и дори е провеждал инструктаж на своите колеги по изискванията на
инструкциите, вкл. на 09.03.2023г. Твърди се още, че разработените и прилагани
от дружеството-работодател Оценки на риска са проверявани от инспектори на
ИТ-Плевен, но до настъпване на злополуката не са издавани предписания от
контролните органи за коригиране на същите за работните места шофьор на
специален автомобил – тампонажник и на Организатор ТИР. Посочва се също, че
инцидентът е станал при падане от височина, като този риск е оценен в Картата
за оценка на риска на работното място на шофьор на специален
автомобил-тампонажник, но като приемлив, твърде ограничен. Твърди се, че
шофьорът на специален автомобил-тампонажник не е следвало да се качва на цистерната
по време на пропарването, а пострадалото лице самоволно е предприело това
действие. Твърди се още, че инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж на три месеца и ежедневен инструктаж са провеждани на пострадалото
лице, което е дългогодишен и опитен работник. В тази връзка се счита, че
дружеството не е нарушило нормите на чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166 ал.2 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Посочва се,
че районният съд не е уважил възражението в условията на евентуалност да намали
наложената имуществена санкция към законовия минимум по чл.413 ал.2 от КТ. В
заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление,
а при условията на евентуалност да бъде намален размера на имуществената
санкция до законовия минимум. Претендират се направените в двете инстанции
разноски.
От ответника, чрез процесуален представител е
депозиран писмен отговор по касационната жалба, с доводи за нейната
неоснователност.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Н.Д.,
който поддържа касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и претендира
разноски за двете инстанции, съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът – Директорът на
Д“ИТ“-Плевен, се явява лично и счита решението на районният съд за правилно,
тъй като съответства на доказателствата по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Проучване и добив на нефт и газ“
АД за това, че при проверка на място на 09.03.2023г. и на 10.03.2023г. по повод сигнал, станал на 09.03.2023г. за
трудов инцидент със смъртен изход с лицето Т. М. Д. в обект: база Долни Дъбник,
стопанисван от дружеството, и при извършена документална проверка в периода
09.03.2023г.-10.04.2023г. в офиса на Д“ИТ“-Плевен е констатирано нарушаване
разпоредбите на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно дружеството, в качеството на работодател,
не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд на лицето Т. Д., като
не е разработило и предоставило на Д. писмена инструкция за безопасно
извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари /суров
нефт/ с паро-подгряваща установка. На 09.03.2023г. около 09.40часа пострадалият
Т. Д. на длъжност „Шофьор специален автомобил-тампонажник“ и „Организатор
Тампонажно интензификационни работи“ в „ПДНГ“ АД е извършвал подгряваща
установка на площадка на сектор „Тампонажно интензификационни работи“ в база
Долни Дъбник. При поискване към момента на проверката на място в обекта на
09.03.2023г. и 10.03.2023г. не е предоставена писмена инструкция за безопасно
извършване на пропарване на автоцистерна с ППУ. Нарушението е квалифицирано по
чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗБУТ вр. чл.166 ал.2 от Наредба №7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление,
в решението си районният съд е възпроизвел описаната в акта и НП фактическа
обстановка, както и свидетелските показания. Приел е, че тази фактическа
обстановка се потвърждава от събраните доказателства. От правна страна е
посочил, че актът и постановлението са издадени при спазване на процедурата по
ЗАНН, включително съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че
нарушението не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи, като разпоредбата на чл.415В е неприложима.
Решението е неправилно, поради нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивната инстанция е постановила съдебен акт, в
който не е обсъдила наведените в жалбата и писмените бележки възражения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Не са обсъдени конкретните
възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, както и за нарушенията на
материалния закон, включително налице ли е законово задължение за работодателя
да изработи и предостави на работниците писмена инструкция за безопасно
извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари с
паро-подгряваща установка по смисъла на чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗБУТ; работното
оборудване дали е от категорията на оборудването, при използването на което
съществува риск за здравето и безопасността на работещите, както и по
възражението, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Не са
изложени мотиви и в насока дали приложените по делото инструкции с №№ 56-12,
151-23 и 87-12 съдържат основните мерки за осигуряване на безопасност при
работа с ППУ и дали покриват изискването за разработване на инструкции и
запознаване на работниците с тях.
Съдът е възпроизвел описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка и е изложил бланкетни мотиви относно
законосъобразността на НП, като е посочил че липсват нарушение на процесуалните
правила и че събраните доказателства установяват констатираното нарушение. Не
са изложени решаващи мотиви по възраженията на дружеството-жалбоподател, поради
което и е невъзможно да се извърши проверка от касационната инстанция за
правилното прилагане на закона.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са
съществени и водят до накърняване правото на защита на наказаното юридическо
лице. В случая е недопустимо изводите за материална законосъобразност на акта
за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, тъй като страната би била
лишена от право на защита на две инстанции.
Ето защо решението на районния съд следва да бъде
отменено и делото върнато за ново разглеждане и произнасяне по всички
възражения, изложени в жалбата и касаещи налице е извършено нарушение от страна
дружеството-работодател.
При новото разглеждане на делото районният съд следва
да се произнесе и по направените разноски.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
468 от 12.10.2023 г., постановено по НАХД № 1526 по описа за
2023г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Плевен при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на
настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2. /п/