Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на пети
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6729 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от В.Н.Т. срещу И.Т.А. и М.И.М. за осъждането
им да заплатят съответно сумите от 19 747.55 лева и 44 207.55 лева,
представляващи неизплатената част от задължението на наследодателя им И.С.Д.по
договор за заем от 31.05.2010 г., ведно със законните лихви от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди,
че на 31.05.2010 г. сключила с И.Д.договор за заем, по силата на който му
предоставила 88 415.10 лева (приблизителна равностойност 45 000 евро)
за провеждане на лечение на онкологично заболяване в специализирана клиника в
Република Турция. Ищцата изпълнила задължението си на заемодател, като превела
необходимата за лечението сума по сметка на болничното заведение. С препис от
съставения писмен договор не разполагала, тъй като бил изгубен. Посоченото в
извлеченията от сметки основание било именно лечението на И.Д..
Впоследствие
заемателят починал и Т. потърсила контакт с наследниците по закон – майка му И.Т.А.
и съпругата му М.И.М.. Последните приели наследството на И.Д., като извършили
доброволна делба на търговското предприятие на наследодателя. Поради това
носели отговорност и за пасивите на наследството, съобразно наследствените си
квоти, по ½ ид.ч.
Ищцата
установила контакт с майката на И.Д.– И.А., която започнала периодично да
погасява задължението си чрез извършени на 27.09.2010 г. и 08.03.2011 г.
преводи на суми съответно от 19 460 лева и 5 000 лева. Основанието за
заплащане на сумите било погасяване на предоставената в заем на И.Д.сума за
лечение. И.А. продължавала да дължи още 19 747.55 лева.
Дължимата
от съпругата на И.Д.- М.И. М. сума в размер на 44 207.55 лева,
представлява половината от заетата от наследодателя й сума не била заплатена,
въпреки проведените разговори и изпратени покани.
Поради
това моли да осъди ответниците да заплатят исковите суми, ведно със законните
лихви от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Ответникът
И.А. е подала отговор, в който признава извършения от ищцата превод на сумата
от 88 415.10 лева (45 000 евро) по сметка на болничното заведение, в
което се лекувал И.Д.. Сумата била предадена с уговорката да бъде върната на
ищцата след приключване на лечението в чужбина. Оспорва, че дължи сумата, тъй
като превела на ищцата суми на обща стойност 49 064.85 лева – освен
посочените в исковата молба, и 12 530 евро (19 558.30 лева) на
20.04.2011 г., или 4 757.30 лева повече от дължимото.
Отговор
е постъпил и от ответника М.М., която възразява наследодателят й да е сключвал
писмен договор с ищцата, по силата на който да е получил в заем сумата от
88 415.10 лева или 45 000 евро. Д.не бил и упълномощавал получателят
на сумата да действа от негово име и за негова сметка или да сключва договор с В.Т..
Счита за недоказано основанието, на което ищцата е извършила превод на
горепосочената сума. Самата М.М. не познавала В.Т. и не договаряла в полза на И.Д..
При условията на евентуалност възразява, че вземането на ищцата е погасено по
давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са пасивно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на
договорното правоотношение с ответната страна и предоставянето на заемната
сума.
По делото не се спори и с протоколно определение от
05.05.2017 г. между страните в производството е отделено като безспорно
обстоятелството, че процесната сума е била преведена по сметка на болница в
Република Турция.
Неоснователни са възраженията на ответника М.М., че
сумите са преведени за лечение на лице, различно от наследодателя – И.Д.. С
оглед представените в съдебното заседание на 05.05.2017 г. от същия този
ответник епикриза от болнично заведение в Република Турция и заповед на
директора на Център за спешна медицинска помощ - София за командироване на лица
за осъществяване на превоз на И.С.Д.от гр. Истанбул до гр. София, съдът приема,
че се касае за погрешно вписани имена на пациента в извлечението от сметка от
22.04.2015 г.
Безспорно е и че ответниците И.А. и М.М. са наследници по
закон на починалия на 02.06.2010 г. И.С.Д., като с извършени от тях
разпоредителни действия – доброволна делба на търговското предприятие на ЕТ
„АЙ.СИ.ДИ.-И.Д.“ приели оставеното то Д.наследство.
Исковете са предявени срещу наследниците на И.Д., като
всеки от тях отговаря за задълженията на наследодателя до размера на
наследствената си квота. В процесуалноправен аспект И.А. и М.М. са обикновени
другари, а предметът на исковете са общи техни задължения, произтичащи от сключен
от наследодателя им заемен договор.
Спорният по делото въпрос се отнася именно до общия за
другарите в производството факт - наличие на валидно възникнало правоотношение
между И.С.Д.и В.Н.Т. по договор за заем от 31.05.2010 г. Този факт трябва да
бъде установен еднакво спрямо всички другари (чл. 217 от ГПК). Процесуалните
действия на всеки от другарите, отнасящи се до доказване на общия факт са от
значение за останалите другари, без обаче да ги обвързват. Съгласно нормата на
чл. 217 от ГПК, противоречието в становищата на другарите се преценява от съда,
който приема за установена онази от тезите на другарите, която отговаря на
събраните по делото доказателства. Във всички случаи общият факт трябва да бъде
установен еднакво спрямо всички другари.
В случая материалноправната легитимация на ищцата
произтича от възникнало заемно правоотношение с наследодателя на ответниците.
И.А. признава наличието на такова правоотношение.
Допълнително излага, че вилата в Банкя ще се ползва евентуално от ищцата, за да
се върне заема при възникване на имуществени затруднения. Между двете ответници
се коментирала и възможността задълженията да се погасят, като имотът в Банкя
бъде продаден и с продажната цена се погасят задълженията на наследодателя.
Установява се, че в периода 27.09.2010 г. – 20.04.2011 г.
И.А. е заплатила на В.Т. сума на обща стойност 40 064.85 лева.
От своя
страна, М.М. твърди липса на валидно възникнало правоотношение между ищцата и
наследодателя й И.Д., като представя превод на епикриза от Анадолски здравен
център за хоспитализация на И.С.в центъра на 12.05.2010 г. и изписването му от
това болнично заведение на 31.05.2010 г., както и заповед на директора на
Център за спешна медицинска помощ – София за командироване на лица, които да
осъществят спешен медицински транспорт на И.С.Д.в срок от 31.05.2010 г. до 02.06.2010
г.
Договорът
за заем е реален договор, който е сключен с предаването на сумата от
заемодателя на заемателя. В конкретния случай наличните по делото доказателства
относно възникване на заемното правоотношение са извлечение от сметката на В.Н.Т.,
според която на 31.05.2010 г. по сметка на болнично заведение в Република
Турция е преведена сума на обща стойност 45 000 евро. Основанието за
извършване на превода е медицинско лечение на И.Д..
По
делото не е представен писмен договор за заем, като ищцата твърди, че писмен такъв
е бил сключен с И.Д.. Това твърдение съдът намира за недоказано. Установява се
от данните в епикриза на Анадолски здравен център, че в периода 12.05.2010 г. –
31.05.2010 г. Д.е бил в болница, според която от 24.05.2010 г. общото състояние
на пациента е силно влошено, с прогресия към негативно развитие на това
състояние. Превозът за Република България е осъществен след изписването от
Анадолския здравен център на 31.05.2010 г. Данни за осъществена среща на ищцата
с Д.в Република Турция по делото не се съдържат.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че между
наследодателя на ответниците и ищцата не е възникнало заемно правоотношение.
Актуалната практика на ВКС поддържа възприетото в решение № 37/25.06.1969 г. по
гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК на ВС, че липсва
законова презумпция, според която предаването суми от едно лице на друго е на
основание сключен между тях договор за заем. В тежест на страната, която черпи
изгодни правни последици от твърдения факт на предаване на сумата със
задължение за връщането й да установи това с допустими от закона доказателства.
Безспорно
е, че сумата от 45 000 евро е отишла в полза на И.Д., но не се установява
наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за заем, включително
и за постигнати уговорки между ищцата и наследодателя на ответниците относно
връщането в изпълнение именно на такъв договор.
В случая
следва да се отчете, че ответникът И.А. е майка на И.Д.; че към сочената дата
на сключване на договора – 31.05.2010 г. В.Т. не се е срещала с И.Д., който е
бил в Република Турция; че възстановената сума за лечение от Л. в размер на
49 065.85 лева надвишава наследствената й квота.
В
подкрепа на извода на съда за липса на валидно възникнало правоотношение по
договор за заем е и направеното от представителя на ответника И.А. изявление в
съдебното заседание на 05.05.2017 г., че е водила разговори с ищцата възстановяване
на сумата да стане чрез предоставяне за ползване на наследствен имот в Банкя.
Това изявление съдържа неизгодни за направилия до факти, които имат материална
доказателствена сила срещу него както относно страните, които са се съгласили
сумата от 45 000 евро да се разходва в полза на И.Д.за провеждане на
лечението му, така и уговорките за погасяване на дълга, включително под формата
на даване вместо изпълнение.
При така
установеното по делото съдът счита, че И.А. е лицето, договаряло предоставяне
на сумата от ищцата в полза на сина й И.Д.за провеждане на лечение на
онкологичното заболяване, от което е страдал. Какви са били по характер
договорните отношения между ищцата и този ответник, дали и по какъв начин е
уговорено възстановяването на сумата от 45 000 евро са обстоятелства без отношение
към основателността на исковете. От значение е липсата на задължение на И.Д.към
В.Т. като пасив на наследството, за който отговорност да носят наследниците му.
Евентуално
сключване на договор между В.Т. и И.А. в полза на трето лице – И.Д.поражда само
права за последния. Правно недопустимо е по уговорка между страните да се
задължава едно трето, неучастващо по делото лице да изпълнява задължения, които
лично не е поемало.
По
изложените съображения съдът намира предявените срещу ответниците искове за
неоснователни.
С оглед
изхода на спора, ищцата дължи на ответниците сторените от тях разноски за
производството.
И.А. е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1 122.43 лева.
М.М. е
била представлявана от адв. Г. М., който й е оказал безплатна правна помощ, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., съгласно договор за правна защита и
съдействие от 25.11.2016 г. (л. 69 от делото). Определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 2 227.48
лева и в този размер ищцата следва да бъде осъдена да го заплати на адв. М..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Т., ЕГН ********** срещу И.Т. А.Л.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр чл. 9, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от ЗН за осъждането й да заплати сумата от 19 747.55 лева,
представляваща незаплатена част от задължението на наследодателя И.С.Д.по
договор за заем от 31.05.2010 г. за сумата от 45 000 евро, левова
равностойност 44 207.55 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Т., ЕГН ********** срещу М.И.М.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр чл. 9, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от ЗН за осъждането й да заплати сумата от 44 207.55 лева,
представляваща незаплатена част от задължението на наследодателя И.С.Д.по
договор за заем от 31.05.2010 г. за сумата от 45 000 евро, левова
равностойност 44 207.55 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на И.Т. А.Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
1 122.43 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗАдв., В.Н.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на адвокат Г. Г.М.,
с адрес ***, вътрешна сграда, ет. 3 сумата от 2 227.48 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: