Определение по дело №601/2020 на Окръжен съд - Видин

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №31

                

 

                        ВОС...............гражданско отделение в разпоредително заседание на 09 февруари две хиляди двадесет и първа.................година  в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В** В**

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Ан** П**

                                                                                    В** М**

                                                                                   

 

при секретаря  и с участието на...................................прокурор……………................. изслуша докладваното

от......СЪДИЯТА П** ч.гр.д.№ 601 по описа за 2020 година на ВОС.

 

            Постъпила е частна жалба от Д.И.Д., чрез адвокат С** И** от АК В**негов пълномощник против  определението по гр.д.№ 1776/ 2019. на ВРС , с което не е уважена молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, по отношение на присъденото с решението адвокатско възнаграждение. Иска се да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Счита , че така определеното възнаграждение не е съобразено с обстоятелството , че по делото са предявени два отделни иска ,които са уважени изцяло. Поддържа , че присъдените разноски за одвокатксо възнаграждение не са съобразени с минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            По делото е постъпил отговор от ОД на МВР В**, в който се излага , че жалбата е неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

            Съдът след като се запозна с частната жалба и определението на първоинстанционния съд, предмет на въззивно обжалване, намира частната жалба за неоснователна.

С решение № 437 от 24.07.2020 постановено по гр.д. 1776 по описа за 2019 г. са уважени изцяло предявените от Д.И.Д. против ответника – работодател искове за заплащане на трудово възнаграждение , както и мораторна лихва варху сумата. Съобразно с изхода по делото ответникът е осъден да заплати на работника направените от него разноски по производството за адвокатско възнаграждение върху сбора на исковите претенции по основния и акцесорния иск. РС е приел, че материалния интерес при такова обективно съединяване на искове, които са в съотношение на обусловеност един от друг е размера на материалния интерес.  

С молба от 28.07.2020 г. е поискано изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК , с мотиви идентични с тези във въззивната жалба.  

С определение /озаглавено решение/ , постановено на 18.09.2020 г. ВРС е разгледал молбата по реда на чл.248,ал.1 от ГПК  и е оставил без уважение същата като неоснователна.

При определяне на размера на разноските, съдът е взел предвид сумите, посочени в ДПЗС от 30.06.2019г., в който е посочено, че са договорени 300.00 лева възнаграждение за изготвяне на искова молба и депозирането и в съда. Съгласно чл.7 , ал.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.; 2. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, материализирана в определение № №366/18.07.2016г. по гр.д.№ 2443/2016г., определение №95 /03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 868/2017г., определение № 292/13.06.2017г. по ч.гр.д. № 2096/2017г. на ВКС, при обективно съединяване на искове, материалния интерес съвпада със сбора на цената на отделните искове.

Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове, касае възнаграждения при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интересът, който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като искът за лихви е изцяло в зависимост от този за дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение, при определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия размер на исковите претенции.

Поради съвпадане на изводите на първата и настоящата инстанция постановеното определение като правилно следва да се потвърди .

 С оглед на изложеното дотук ВОС

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                  ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ  от 18.09.2020 г. постановено по гр.д.  1776 по описа за 2019 г. на ВРС, с което е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ , молбата на Д.И.Д., чрез адвокат С** И** негов пълномощник за изменение на решението , постановено по същото дело в частта за разноските. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                               2.