Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Велико
Търново, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми април
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10061/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Д.П.-90“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил
Златарски“ № 2, срещу Решение № 3/03.01.2022 г., постановено по НАХД №
1234/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново. Според касатора
решението е неправилно като постановено в нарушение на закона, при допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Счита, че неправилно са посочени нарушените материални норми и
приложимите санкционни разпоредби. Поддържа, че намерените средства не са на
търговеца, а лични такива на продавач-консултанта. Счита, че наложената санкция
е непропорционална, а в случая би могло да си приложи чл. 28 от ЗАНН. По
тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния
съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да
бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира
направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на НАП, в
представен писмен отговор от процесуалния му представител оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за частично основателна. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 3/03.01.2022 г., постановено по НАХД № 1234/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 566863-F590849/23.03.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д.П.-90“ с ЕИК *********, за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лева. В мотивите си Районен съд – Велико Търново е приел, че административнонаказателното производство, в което е издадено наказателното постановление, е образувано със съставянето на АУАН № F590849 от 16.02.2021 г., в който били отразени констатациите от извършена на 03.02.2021 г. проверка в търговски обект – Автоцентър „Евро газ“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 30, стопанисван от ЕТ „Д.П.-90“ - че в търговския обект е монтиран електронен касов апарат с фискална памет модел "Tremol М20", но е налице въвеждане на пари в касата, което не е регистрирано във фискалното устройство. Междинният финансов отчет при проверката сочел наличност в размер на 0,00 лева, докато установената в обекта касова наличност съгласно изготвен Опис на паричните средства в касата от М.Н.Х. на длъжност продавач-консултант в обекта възлизала на сумата от 33,15 лв. Установеното било квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност. В АУАН не е вписано възражение. Подадено е писмено възражение, в което се твърди, че констатираните суми в касата са на продавач консултанта, който държал там дребни суми.
При тези констатации АНО издал процесното наказателно постановление срещу ЕТ за това, че при извършена проверка на 03.02.2021 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - автоцентър „Евро газ“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 30, експлоатиран от търговеца е установено, че последният не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност - въвеждане на пари в касата чрез регистриране на фискалното устройство с операциите "служебно въведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи. На основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лева.
Въззивната инстанция е приела, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според ВТРС наказващият орган правилно е определил приложимия материален закон, като е приел, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като посочената норма въвежда задължение извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В настоящия казус е налице констатирана разлика между реално наличните в касата парични средства – 33,15 лв. и касовата наличност в регистъра на фискалното устройство – 0 лева, което представлява неизпълнение на задължението за въвеждане на всяка промяна в касовата наличност. Съдът е посочил, че не е налице предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. На последно въззивният съд е намерил, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба – чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е наложил имуществена санкция в размер на 600 лева, което е към предвидения от закона минимум.
При така установеното се налагат следните изводи:
Безспорно установено е, че на 03.02.2021 г. при извършена проверка в търговски обект – автоцентър "Евро газ", находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 30, стопанисван от ЕТ с фирма "Д.П.-90", гр. Велико Търново, е установена положителна разлика във фактическата касова наличност и отразената такава на монтираното в обект електронно фискално устройство в размер на 33,15 лв. Посочената сума не е отразена на фискалното устройство чрез функция "служебно въведени" суми.
На първо място, касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че въпросните суми не представлявали средства на търговеца, а били лични на продавач-консултанта. В хода на извършената проверка, за която е изготвен ПИП cepия АА № 0070458/03.02.2021 г., органите по приходите са изискали от продавача в обекта да изготви опис на паричните средства в касата, като такъв опис съответно е бил изготвен в лицето. Нито във въпросния опис, нито в протокола от извършената проверка са вписани възражения, че установените налични суми не са на търговеца, а са лични средства на продавача. В показанията си пред съда св. Н. и св. Е.посочват, че паричните средства са извадени от монетника, като продавачката им казала, че това са средства за връщане на клиенти. Предвид изложеното съдът правилно не е кредитирал показанията на св. Х., които имат характер на защитна теза на лице, намиращо се в служебна зависимост от касатора.
Неоснователни са възраженията за неправилно определяне на приложимите материални и санкционни разпоредби. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В началото на деня се отбелязва сумата, с която се започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще се използва през работния ден. При безспорно установено разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията на фискалното устройство е налице нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. във връзка с препращащата разпоредба на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
На следващо място не е налице съществено несъответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в наказателното постановление и възприетите санкционни разпоредби, което да води до незаконосъобразност на НП. В случая санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС. В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея са установени привилегировани състави на нарушения от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Действително в НП не се съдържа посочване на изречение второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но в НП изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, което обстоятелство е елемент от фактическия състав на нарушението. С оглед на това не може да бъде прието, че волята на АНО е неясна и правото на защита на санкционираното лице е ограничено. Следва да се посочи, че на нито един етап от развитие на административнонаказателното производство не е било твърдяно, че сумата от 33,15 лв., представляваща превишение на фактическа наличност в касата спрямо отчетената от ЕКАФП, е с произход неотразени приходи.
По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от ответника по касация деяние от нормалната за този вид нарушения, поради което не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за формално нарушение, без вредоносния резултат да е елемент от състава на нарушението.
Извън това, настоящият касационен състав на Административен съд - Велико Търново намира, че следва да измени обжалваното пред него наказателно постановление в частта за наложеното наказание. Несъмнено нарушението е съставомерно и не представлява маловажен случай, за който следва да намери приложение нормата на чл. 28 от НК. От друга страна обаче, в наказателното постановление административнонаказващият орган не е изложил никакви съображения защо налага санкция в размер над минималния, определен в закона за такова нарушение. Санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща чл. 185, ал.2 от същия закон, предвижда за подобно нарушение имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. Липсата на мотиви от страна на наказващия орган при извършената от него индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на нарушителя и какво налага да бъде определено наказание над минималния размер, предвиден в закона, мотивира съда, при преценка на същото, в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, да намали така наложеното наказание. Налагането на наказание за така извършеното първо нарушение, липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, дават основание на касационната инстанция да счита, че всяко наказание над минималното такова, определено в закона за такова нарушение, би било несъразмерно тежко и явно несправедливо. Не на последно място, налагането на наказание в минималния размер би постигнало целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН и би постигнало своя предупредителен, възпиращ и санкциониращ ефект. Ето защо съдът следва да измени обжалваното наказателно постановление, като на търговеца бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за такова нарушение, а именно – имуществена санкция в размер на 500 лв.
Делото е изяснено от фактическа страна, поради което същото следва да се реши по същество, като се отмени обжалваното решение частично, в т.ч. и относно присъдените разноски в полза на ответника по касация в размер над 66,67 лв. и се измени наказателното постановление.
При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски съобразно уважения материален интерес, които за две инстанции възлизат на 100 лв. В полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които с оглед защитения материален интерес и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя на 66,67 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3/03.01.2022 г., постановено по НАХД № 1234/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 566863-F590849/23.03.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП относно размера на наложената имуществена санкция над 500 лв., както и в частта относно присъдените разноски в полза на Централно управление на Национална агенция за приходите над 66,67 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
566863-F590849/23.03.2021 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Д.П.-90“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Васил Златарски“ № 2, за административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 е наложена имуществена санкция в
размер на 600,00 лева, като НАЛАГА
имуществена санкция в размер на 500,00
лв. /петстотин лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част Решение № 3/03.01.2022 г., постановено по НАХД № 1234/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на ЕТ „Д.П.-90“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Златарски“ № 2, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за две инстанции.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.П.-90“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Златарски“ № 2 да
заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, сумата от 66,67 лв.
/шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски
по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.