|
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Видно от Заявление, вх. № 358/16.02.2011 г., като постоянен адрес на длъжника Марин Великов Башев е посочен: с. Старцево, ул. Акация № 8А. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 168/18.02.2011 г. Със Съобщение от 21.02.2011 г., е изпратен препис от заповедта на длъжника, като с Писмо № 54/23.02.2011 г., Кметство с. Старцево уведомяват съда, че лицето не живее в с. Старцево, а в гр. Пловдив, ул. Даме Груев № 14, ет. 1, ап.1. Изготвена е официална справка, чрез ЕГН-то на длъжника ********** за постоянния и настоящ адрес на лицето, видно от която, адресът на длъжника е Пловдив, Район 05 – Южен, ул. Даме Груев № 14, ет. 1, ап.1.
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК (Дв, бр. 42/2009 г.), заявлението по чл. 410 ГПК, се подава до районния съд по постоянен адрес на длъжника, когато последният е физическо лице, какъвто е настоящият случай.
Компетентен да разгледа процесното заявление по правилата на посочената норма е Районен съд гр. Пловдив. След изменението на цитираната разпоредба в сила от 09.06.2009 г.), законът не предвижда възможност за избор на местна подсъдност. Единственият компетентен съд да разгледа Заявление по чл. 410 ГПК, е съдът по постоянен адрес/седалище на длъжника.
Право на съда, сезиран с искане за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е да прецени дали искането е отправено до компетентния по чл. 411, ал. 1 ГПК съд. Доколкото от представената справка се установи, че Районен съд гр. Златоград не е бил местно компетентен да издаде Заповед за изпълнение по процесното заявление, последната следва да бъде обезсилена (арг. по чл. 415, ал.2 ГПК, който предвижда възможност съдът сам да обезсилва издадената Заповед за изпълнение), а производството по делото прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния съд по постоянен адрес на длъжника – Районен съд гр. Пловдив.
Следва да се има предвид, че в производството по чл. 410 и сл. ГПК, съдът дължи незабавно произнасяне, изхожда от твърденията на заявителя и длъжникът и не може да релевира възражения за неподсъдност (т.е. неприложима е нормата на чл.119, ал. 3 ГПК), при последващо констатиране изначална недопустимост на производството. Поради липса на местна компетентност, съдът е длъжен да обезсили Заповедта за изпълнение и изпрати делото на компетентния съд. В противен случай бе се стигнало до заобикаляне на разпоредбата на закона – чл. 411, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 168/18.02.2011 г., по ч.гр.д. 65/2011 г., по описа на Районен съд гр. Златоград.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 65/2011 г., по описа на Районен съд гр. Златоград и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Пловдив.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя пред Окръжен съд гр. Смолян.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
С Ъ Д И Я: /п/