МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260005,
постановена на 10.09.2020г.
по НЧХД № 180/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Частният тъжител Т.Р.В. чрез своята
майка и законен представител Л.В.Б. е подал тъжба по реда на чл. 81 НПК с вх. №
4346/14.10.2019г. по описа на Районен съд - Ч., като е повдигнал обвинение
срещу подсъдимата М.Х.Л. за това, че на 12.04.2019г. в гр. Ч., в сградата на ДГ
„К.М.“, гр. Ч. причинила на малолетния Т.Р.В., ЕГН: ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето чрез нанасяне на
удар с длан по лицето /шамар/ – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл.
130, ал. 2 НК. Образувано е НЧХД № 367/2019г. по описа на Районен съд - Ч.
С определение № 10/22.01.2020г.,
постановено по ч.н.д. № 1138/2019г. на ВКС НЧХД № 367/2019г. по описа на
Районен съд - Ч. е изпратено за разглеждане и решаване от Районен съд - Стара
Загора.
Въз основа на това определение е
образувано настоящото НЧХД № 180/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
В съдебно заседание частният тъжител чрез
адв. И.Д. и чрез своята майка и законен представител Л.В.Б. заявява, че поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу М.Х.Л.. Според тях от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че от обективна и субективна
страна Л. е извършила вмененото й престъпление така, както същото е описано в подадената
тъжба. Правят анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. По
отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата М.Х.Л. -
предоставят на съда, тъй като считат, че въпросът е принципен.
Защитникът на подсъдимата М.Х.Л. –
адв. М.З. - заявява, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не
може да се приеме, че подзащитната му е осъществила деянието, за което е
предадена на съд. В тази връзка подлага на обсъждане някои от тях, като моли
съда да признае М.Л. за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата М.Х.Л. заявява, че не се
чувства виновна, тъй като не е удряла детето Т.В.. Моли съда да я признае за
невинна и да я оправдае.
В последната си дума отново моли съда
да бъде оправдана.
Въз основа на събраните в хода на
настоящото производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата М.Х.Л., с ЕГН: **********,
е родена на ***г***. Българка е. Българска гражданка. С постоянен адрес ***
Пеев № 4. С висше образование е. Работи като старши учител в ДГ „К.М.“, гр. Ч..
Не е осъждана.
Детето Т.Р.В., родено на ***г*** е с
родители: Л.В.Б. - майка и Р.В.В. - баща.
През учебната 2018/2019г. детето Т.Р.В.
било записано във II
група в ДГ „К.М.“, гр. Ч. с директор г-жа Р.М.Б..
Учители в групата на детето били г-жа М.Х.Л.
и г-жа В.К.С., а помощник възпитател: г-жа М.П. Т..
На 12.04.2019г. /петък/ около 10,00
часа децата оцветявали В.кденски орнаменти. Масичките им били разположени „П“-образно.
В този момент влязла свидетелката М. Т.,
за да даде на децата междинната закуска - плод. Тя тръгнала към масичките в
късата част на буквата „П“. В един момент чула, че г-жа М.Л. повишава тон.
Обърнала се и видяла, че Л. се е надвесила над детето Т.В. и му се кара. Детето
отговорило „Аха“, след което г-жа Л. го ударила с длан по лицето /шамар/, от
който детето паднало между две столчета. След като се изправило, поискало да
отиде до тоалетна. Г-жа Л. му разрешила да отиде. След това учебният процес
продължил.
Следобед, когато Л.В.Б. взела сина си Т.В.
от детска градина, той й разказал за случилото се. Разказал също, че плакал
много и че се напишкал. От тогава отказал да посещава детската градина и това
станало причина впоследствие да бъде записан в друга градина.
Още същата вечер Л.Б. се обадила на
Директорката на ДГ „К.М.“, гр. Ч. - г-жа Р.М.Б., за да й сподели за случилото
се. Г-жа Б. потвърдила, че именно г-жа Л. била първа смяна този ден.
Впоследствие майката на детето подала
сигнали до Община Стара Загора, РУО, гр. Стара Загора и отдел „Закрила на
детето“ при ДСП, гр. Ч..
От своя страна, от Отдел „Закрила на
детето“ при ДСП, гр. Ч. подали сигнал до Районна прокуратура - Стара Загора,
където била образувана преписка № 400/2019г. по описа на същата прокуратура.
С постановление №
400/2019/11.09.2019г. наблюдаващият прокурор отказал да образува на досъдебно
производство. Той приел за установено от фактическа страна, че на 12.04.2019г.
около 10 часа по време на занятие по оцветяване на В.кденски орнаменти Л.
повишила тон на детето Т. и го ударила с шамар по бузата, като очевидец на случилото
се станала М.П. Т. /помощник възпитател в същата група/, същевременно обаче прокурорът
съобразил, че съгласно чл. 161, ал. 1 НК за престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Въз основа на сигнала до РУО, гр.
Стара Загора била извършена проверка, която завършила със заповед №
РД-04-24/17.05.2019г. на началника на РУО, гр. Стара Загора, с която било дадено
задължително предписание на директора на ДГ „К.М.“, гр. Ч., като орган на
управление и контрол на детската градина, да осъществи правомощията си относно
подвеждане в дисциплинарна отговорност на г-жа М.Л., старши учител в същата
детска градина на основание чл. 186 и чл. 188 КТ, глава IX „Трудова дисциплина“, раздел III „Дисциплинарна отговорност“.
Въз основа на тази заповед г-жа Р.Б.
постановила заповед № 192/23.05.2019г., с която наказала М.Х.Л. със забележка,
защото с деянието си, състоящо се в това, че на 12.04.2019г. е ударила по
лицето детето Т.Р.В., вследствие на което у него се породил страх от г-жа Л. и
то не посещава детската градина, е злоупотребила с доверието и е уронила
доброто име на ДГ „К.М.“, гр. Ч. - нарушение на трудовата дисциплина съобразно
чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ
Впоследствие, въз основа на подадена
от подсъдимата Л. искова молба, съдът постановил решение № 53/23.08.2019г. по
гр.д. № 397/2019г. по описа на Районен съд - Ч., с което при условията на чл.
237, ал. 1 ГПК /признание на иска от страна на ответника - ДГ „К.М.“, гр. Ч.,
представлявана от директора Р.Б./ отменил заповедта от 23.05.2019г. за налагане
на дисциплинарно наказание забележка на М.Х.Л..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
На
първо място, от показанията на разпитаните свидетели.
Двама от тях заявяват, че са станали
очевидци на случилото се, а именно: М.П. Т. - помощник възпитател в групата на Т.В.и
М.Р.Т. - старши учител в ДГ „К.М.“, гр. Ч., но в друга група.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката М.П. Т., според която на 12.04.2019г. /петък/ била на работа и около
10,00 часа влязла в стаята, за да даде на децата междинната закуска - плод.
Масичките на децата били разположени „П“-образно, а те оцветявали орнаменти. Тя
тръгнала към масичките в късата част на буквата „П“. В един момент чула, г-жа М.Л.
да повишава тон. Обърнала се и видяла, че Л. се е надвесила над детето Т.В. и
му се кара. Детето отговорило „Аха“, след което г-жа Л. го ударила с длан по
лицето /шамар/, от който детето паднало между две столчета. След като се
изправило, поискало да отиде до тоалетна. Г-жа Л. му разрешила да отиде. След
това учебният процес продължил.
Показанията на свидетелката Т. са
последователни и непротиворечиви.
Те се подкрепят от показанията на свидетеля
Р.В. В. - баща на детето Т.В.. Последният заявява, че през м.април 2019г. бил в
чужбина, когато съпругата му Л.Б. му се обадила по телефона, за да му каже, че
г-жа Л. е ударила Т.. Когато в края на м.май 2019г. той се завърнал при
семейството си в РБългария, детето му разказало същата история. Свидетелят В.
твърди, че това не е първият конфликт, възникнал между сина му и г-жа Л., като
директорката на детската градина е била уведомявана и преди, но явно този случай
се е отразил изключително тежко на сина му, тъй като след него детето отказало
да посещава детската градина.
Показанията на свидетелката Т. се
подкрепят и от цялостното й поведение.
От показанията на свидетелката Р.Б. -
директор на ДГ „К.М.“, гр. Ч. се установява, че М. Т. отказала да й представи
писмени обяснения за случилото се. Такива обаче депозирала впоследствие в хода
на извършената проверка от РУО, гр. Стара Загора.
Съдът намира, че върху поведението на
свидетелката Т. са оказали влияние редица обстоятелства. От една страна, тя не
е искала да компрометира своя колега - подсъдимата М.Л. и затова не е
представила писмени обяснения пред директора на детската градина, но
впоследствие, когато проблемът се е задълбочил и е започнала проверката от РУО,
гр. Стара Загора тя е изпълнила моралното си задължение да изложи истината за
това, което е видяла. От друга страна, очевидно Т. се е страхувала да не загуби
работата си. От показанията на свидетелката Б. става ясно, че Т. работи като
помощник възпитател в ДГ „К.М.“, гр. Ч. от 2017г. или 2018г., като преди това е
чакала в продължение на около 10 години, за да бъде назначена на тази длъжност.
А от показанията на свидетелката Т. се установява, че причината Т. да не работи
вече в детската градина е именно процесния случай.
Действително в своите показания
свидетелката Б. заявява, че през м.декември 2018г. възникнало напрежение между М.Л.
и М. Т., тъй като съпругът на Т. пуснал покана за приятелство в социалната
мрежа Фейсбук на подсъдимата М.Л., но съдът намира, че това обстоятелство е
ирелевантно. В случая става въпрос за един сравнително продължителен период от
време - около пет месеца, в който М. Т. не е направила нищо, за да компрометира
колегата си М.Л.. Тя е отказала да направи това и пред директора на детската
градина. Ето защо, не може да се приеме, че нейните показания са повлияни по
някакъв начин от напрежението, създадено през м. декември 2018г.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката М.Р.Т., според която на 12 или 13 април 2019г., когато слизала от
своята група, намираща се на втория етаж на детската градина, за да отиде до
тоалетна, чула по-висок тон, влязла през вратата на гардеробната, отишла до
вратата на групата и погледнала през прозореца. Масичките на децата били
разположени успоредно, като Л. била между тях. На едната редичка бил Т., на
другата - друго дете, а останалите деца били приключили работата си и играели.
Тя видяла колегата си М.Л. да жестикулира и да се приближава към детето Т.. Въпреки,
че Л. говорела на висок тон, Т. не чула думите й. След това детето се изправило
и тръгнало към тоалетната. Тогава Т. се обърнала и си отишла.
В случая е важно да се отбележи, че
свидетелката Т. за първи път пред настоящия съдебен състав заявява официално,
че е станала очевидец на възникналия конфликт между подсъдимата Л. и детето Т..
До този момент липсват доказателства
тя да е заявила това обстоятелство пред проверяващите от РУО, гр. Стара Загора,
пред наблюдаващия прокурор по преписка № 400/2019г. по описа на Районна
прокуратура - Ч. и пред съда по гр.д. № 397/2019г. по описа на Районен съд - Ч..
Действително свидетелката Б. заявява,
че М.Т. отишла при нея и й споделила какво е видяла след проверката на РУО, гр.
Стара Загора, но съдът не кредитира показанията й в тази част.
Не става ясно защо Б. не е поискала от
Т. писмени обяснения, които да бъдат входирани в регистъра за предложения,
жалби и сигнали, където са вписани обясненията на М.Л., Ваня С.и М. Т. по
случая.
Не става ясно защо Б. не е
сигнализирала в РУО, гр. Стара Загора за получените от Т. устни обяснения след
като от 08.05.2019г., когато е извършена проверката от РУО, гр. Стара Згаора в
ДГ „К.М.“, гр. Ч. до 23.05.2019г., когато е издадена заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на М.Х.Л. са изминали две седмици.
Не става ясно защо Б. не е посочила Т.
и в сведеният, които е дала на 15.08.2019г. по преписка № 400/2019г. по описа
на Районна прокуратура - Ч..
Не става ясно също така защо Б. не е
уведомила за тях и съдебния състав по гр.д. № 397/2019г. по описа на Районен
съд - Ч. нито с отговора на исковата молба, нито в хода на устните състезания,
когато просто е заявила, че признава иска и моли съда да уважи исковата
претенция без да сочи каквито и да било основания за това. Не става ясно защо
не е поискала да бъде разпитана в качеството на свидетел М.Т. и да предостави
на съда да прецени достоверността на нейните показания, още повече, като се има
предвид, че пред нея не е имало никакви доказателства, в т.ч. и писмени
обяснения от Т..
Твърдението на Б., че М.Т. й
споделила, че е станала очевидец на възникналия конфликт между подсъдимата Л. и
детето Т. едва след проверката на РУО, гр. Стара Загора противоречи на
показанията й в частта в която тя заявява, че в поверената й детска градина има
много добър микроклимат. Последното твърдение, съчетано с обстоятелството, че
детската градина не е голяма, предполага, че всичко което се случва в нея се
знае от колегите, още повече, когато става въпрос за проверка от Регионалното
управление на образованието, гр. Стара Загора.
Освен това съдът не изключва
възможността свидетелката М.Т. да е станала свидетел - очевидец на друг
конфликт между Л. и детето Т.. От една страна, от показанията на свидетеля Р.В.
/баща на детето/ се установява, че подсъдимата и друг път е влизала в конфликт
със сина му, като му е повишавала тон, а от друга - следва да бъде отчетен
сравнително дългият период от време - почти един месец - от 12.04.2019г.
/петък/ - датата на инкриминираното деяние до 08.05.2019г., когато е извършена
проверката от РУО, гр. Стара Загаора в ДГ „К.М.“, гр. Ч., за да потвърди с
категоричност, че именно на 12.04.2019г. /петък/ или 13.04.2019г. /събота/ е
видяла това, което излага пред настоящия съдебен състав.
В тази връзка следва да се отбележи,
че показанията на Т. и Т. се разминават относно начина, по който са били
разположение масичките и децата в групата на Т.В..
Според Т. - масичките са били
разположени успоредно, като Л. била между тях. На едната редичка бил Т., на
другата - друго дете, а останалите деца били приключили работата си и играели.
Според Т. - масичките на децата били
разположени „П“-образно, а те оцветявали орнаменти.
На пръв поглед това е дребно разминаване,
но то сочи на коренно различна обстановка, в която се развива конфликтът между
подсъдимата Л. и детето Т.. Дори да се приеме, че М. Т. е решила да
свидетелствала срещу Л. заради влошените им отношения през м. декември 2018г.,
то няма логична причина поради която да описва разположението на децата и
масичките по различен начин от свидетелката Т..
Нещо повече, в хода на извършената
проверка от РУО, гр. Стара Загора подсъдимата М.Л., не е отрекла, че на
12.04.2019г. е повишила тон на детето Т.В., но категорично е заявила, че не го
е удряла. Такава е и позицията, която заема в личната си защита в настоящото
наказателно производство /вж. съдебните прения/.
Въз основа на горното, съдът намира,
че конфликт е имало между подсъдимата М.Л. и детето Т. на 12.04.2019г., като
разминаването в показанията на Т. и Т. досежно разположението на масичките и
децата в занималнята говори единствено и само за това, че между тях и друг път
са възниквали неразбирателства.
Основателни са възраженията на
защитата, че в хода на съдебното следствие не бе установено на 12.04.2019г.
детето Т.В.да се е напишкало. Но в случая следва да се вземе предвид, че този
факт очевидно е посочен в тъжбата единствено въз основа на сведенията, които е
дало детето. Съдът намира, че напишкването, за което е разказал Т. на майка си,
може да се е дължало на това, че му се е доходило до тоалетна - допишкало му се
е. За това свидетелства и Т., която заявява, че то непосредствено след като се е
изправило след удара, поискало да отиде до тоалетна.
На
второ място, обвинението срещу подсъдимата М.Х.Л. се подкрепя и от събраните
писмени доказателства.
От удостоверение за раждане №
**********/04.08.2014г., издадено от Община Стара Загора се установява, че
родители на Т.Р.В., роден на ***г*** са Л.В.Б. - майка и Р.В. В. - баща.
От приложената преписка, образувана в
РУО, гр. Стара Загора по сигнал от Л.В.Б. с вх. № РД-17367/02.05.2019г. се
установява, че същата е приключила с издаването на заповед №
РД-04-24/17.05.2019г. на началника на РУО, гр. Стара Загора, с която е дадено
задължително предписание на директора на ДГ „К.М.“, гр. Ч., като орган на
управление и контрол на детската градина, да осъществи правомощията си относно
подвеждане в дисциплинарна отговорност на г-жа М.Л., старши учител в същата
детска градина на основание чл. 186 и чл. 188 КТ, глава IX „Трудова дисциплина“, раздел III „Дисциплинарна отговорност“.
От приложената преписка № 400/2019г.
по описа на Районна прокуратура - Ч. се установява, че наблюдаващият прокурор
отказал да образува досъдебно производство. Той приел за установено от
фактическа страна, че на 12.04.2019г. около 10 часа по време на занятие по
оцветяване на В.кденски орнаменти Л. повишила тон на детето Т. и го ударила с
шамар по бузата, като очевидец на случилото се станала М. Петрола Т. /помощник
възпитател в същата група/, същевременно обаче съобразил, че съгласно чл. 161,
ал. 1 НК за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Следва да бъде взет предвид и
приложения към преписката протокол от проведени еднократни консултации на Т.Р.В.
и неговата майка Л.В.Б. в Център за обществена подкрепа, гр. Ч., от който е
посочено, че при проведената първа консултация на 18.04.2019г. е направен тест
за оценка на тревожността на детето и е установено средно ниво на тревожност -
42%. От тук следва, че детето е изпитало дистрес от случилото се на
12.04.2019г.
От приложеното гр.д. № 397/2019г. по
описа на Районен съд - Ч. се установява, че същото е решено при условията на
чл. 237, ал. 1 ГПК - при признание на иска, като съдът с решението си не е
анализирал събраните в хода на производството доказателства.
Във връзка с личността на подсъдимата М.Х.Л.
са представени справки за съдимост с рег. № 702/04.11.2019г. и с рег. №
187/09.03.2020г. по описа на Районен съд - Ч., както и справки за съдимост с
рег. № 2594/30.06.2020г. и с рег. № 3766/08.09.2020г. по описа на Районен съд -
Стара Загора. От тях се установява, че същата не е осъждана към настоящия
момент.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимата М.Х.Л. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.
От обективна страна подсъдимата Л. ***,
в сградата на ДГ „К.М.“, гр. Ч. причинила на малолетния Т.Р.В., ЕГН: **********
лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето чрез
нанасяне на удар с длан по лицето /шамар/."
Към датата
на инкриминираното деяние - 12.04.2019г. детето Т.Р.В. е било малолетно по
смисъла на чл. 3 от Закона за лицата и семейството - не е било навършило
14-годишна възраст.
Относно
причинената лека телесна повреда на детето Т.В. съдът взе предвид т. 16 от ППВС
№ 3/27.09.1979г., с която е прието, че при лека телесна повреда с причиняване
на болка или страдание без разстройство на здравето /по чл. 130, ал. 2 НК/
увреденият претърпява само болка или страдание. Не е необходимо във всеки
конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или
страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че
да предизвика такива последици при нормални условия. При това увреждане може и
да има обективни следи.
В конкретния
случа съдът намира, че детето Т.В. е претърпяло болка, която съгласно
цитираното постановление представлява неприятно физическо усещане. Не се
установи да са били налице следи от нанесения удар, но това не изключва
съставомерността на деянието, както твърди защитата.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл.
Подсъдимата М.Х.Л. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, тъй като тя е дългогодишен учител и
познава добре правата и задълженията си като такъв. Била е наясно, че няма
право да удря упражнява физическо насилие над поверените й деца, но въпреки
това го е направила, като е ударила с длан по лицето / шамар/ малолетния Т.Р.В..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК и освободи подсъдимата М.Х.Л. от наказателна
отговорност с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
На първо място, престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2 НК е извършено умишлено от подсъдимата и
за него се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
На второ място, Л. не е осъждана за
престъпление от общ характер и това се установява от справката й за съдимост.
На трето място, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди.
Съдът определи размера на
административното наказание към законоустановения минимум, тъй като от една
страна, съобрази липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, а от друга,
ниската степен на обществена опасност на подсъдимата – чистото й съдебно минало,
както и на деянието, с което е причинена само болка, но не и страдание на
пострадалия Т.В..
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: