Решение по дело №573/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 610
Дата: 10 април 2018 г. (в сила от 28 юни 2018 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20183110200573
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          610/10.4.2018г.                            гр.Варна

 

 

 

 

 

В  ИМЕТО  Н А  НАРОДА

 

 

Варненски районен съд,                         тридесет и седми  състав

На двадесет и осми  март                          две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН   КАРАНИКОЛОВ

Секретар: ПЕТРАНКА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията, А.Н.Д.   573  по описа за  2018 година, установи следното:

 

Производството  е  по  реда  на  чл. 59  и  сл. от  ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.М.И., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23 - 0000023/08.01.2018 год. на Началника на областния отдел „АА” в ГД „АИ“, гр. Варна, с което на И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, във връзка с чл. 93в., ал. 15, т.3, пр.2 от ЗАвП.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като в АУАН и последвалото го НП не са били обсъдени възраженията на жалбоподателя, поради което са били постановени при непълно изясняване на фактическата обстановка по делото. В условията на евентуалност моли за  приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се  представлява от  процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество счита, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2017 год. около 12.50 часа в гр. Варна, бул.“Цар Освободител“, на автогара „Варна“, 4-ти сектор, служители на ОО „АА“ гр.Варна извършили проверка на автобус марка „Ивеко“ от кат. М 3, с ДК № Т 44-01 ВТ, снабден с аналогов тахограф марка „VDO Kienzle GmbH”, модел 1318.27, сер. № 2412441. Водач на същия бил жалбоподателя Л.М.И., а превозното средство било собственост на „Омуртаг транс“ ООД. Водачът И. при извършване на превоз по редовна автобусна линия от Републиканската транспортна система, съгласно маршрутно № 25101, за маршрута Варна – Омуртаг, с час на тръгване 13.00 часа, попадащ в обхвата на Регламент №561/2006 год. на ЕП и Съвета, на 25.10.2017 год. в 17.45 часа не е попълнил мястото на приключване на тахографския лист използван в аналогов тахограф марка „VDO Kienzle GmbH”, модел 1318.27, сер. № 2412441, одобрен тип „е 1-52“ монтиран в автобус марка „Ивеко“, с ДК № Т 44-01 ВТ.

 

По време на извършване на проверката от водача били изискани тахографски листи, карта на водача, всеки ръчен запис или разпечатки или удостоверение за дейности, съдържащ се в периода на предхождащите проверката 28 дни, като конкретно на 25.10.2017 год. в тахографски лист не е било попълнено мястото на приключване.

На 07.11.2017 год. св. К. съставил на жалбоподателя, акт за установяване на административно нарушение, Серия А-2017,  № 241891.

В него той описал констатациите си и квалифицирал нарушението като такова по чл.34, § 6, б. „б“, от Регламент /ЕС/  № 165/2014 год.  Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок  в ОО „АА“ – гр. Варна не са постъпили писмени  възражения относно съставения АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция Наказателно постановление № 23 - 0000023/08.01.2018 год., с което административно-наказващият орган е възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението.

За него, на основание чл. 93в., ал. 15, т.3, пр.2 от ЗАвП на И. била наложена глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лв.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани: Д.П.К. – актосъставител, както и свидетеля при съставяне на АУАН – Д.Р.Б., които пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика, поради което съдът намери, че следва да кредитира показанията на свидетелите  като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и  със събраните в хода  на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: 

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление № 23 - 0000023/08.01.2018 г., е издадено от компетентен орган - Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.

 

В случая по делото няма спор, че към момента на проверката въззивника е извършвал обществен превоз на пътници с МПС, което е било оборудвано със записващо устройство - тахограф.

От друга страна в хода на съдебното следствие по категоричен начин от показанията на разпитания по делото свидетел бе установено, че в хода на проверката въззивникът не е представил тахографски листи, съдържащ се в периода на предхождащите проверката 28 дни, като конкретно на 25.10.2017 год. в тахографски лист не е било попълнено мястото на приключване.

Този факт не се и оспорва от въззивника.

АНО е дал правилната квалификация  на  извършеното нарушението. Съгласно чл. 93в, ал. 15, т. 3 от ЗАвтП водач, който не е попълнил мястото на приключване на тахографския лист, се наказва с „глоба“ - 500.00 /петстотин/ лв. Контролните органи при проверката, не са открили каквито и да било други нарушения на ЗП извършени от водача на автобуса. Действително, в случая нарушението е формално, на просто извършване /с факта на непредставяне на документите в момента на проверката нарушението е довършено/, но при все това настоящият състав на ВРС намери, че същото се отличава от всички останали подобни нарушения, поради следното:

 

Съдът намира, че случая може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В ЗАНН не е предвиден обективен критерий за съдържанието на маловажния случай при административните нарушения, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност от характеристики на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

Макар в Наказателното постановление да не е посочено дали нарушението е извършено за първи път, в административно – наказателна преписка не се съдържат данни за допускани от И. други административни нарушения по този текст от ЗАвП и Регламента, като посочените обстоятелства следва да бъдат отчетени при извършване на преценката относно това дали са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Анализирайки всички изброени обстоятелства, съдът, намира, че административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като същото засяга в незначителна степен установения ред на държавно управление, без да предизвика никакви вредни последици.

Според чл. 93, т. 9 от ДР НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние.

Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 0000023/08.01.2018 год. на Началника на областния отдел „АА” гр. Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на Л.М.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00  /петстотин/ лева. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: