Р Е Ш Е Н И Е № 16
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 15.02.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова и в присъствието на
прокурора ........................, като разгледа докладваното от съдия
Попиванов гр. дело № 1117 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от Е.Ц.С. ***, ЕГН ********** против “Випом” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №
9, представлявано от Г.Г., с правно основание чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Искът е
предявен пред компетентен съд на основание чл.114 от ГПК от ищеца, в качеството
му на работник, срещу работодателя – ответник, по мястото, където обичайно
полага своя труд – гр.Видин, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно
съдебното райониране на страната.
Твърди се от ищеца, че като работник –
шлосер в ответното дружество, през м.Декември 1986г. претърпял трудова
злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око, за което му бил
съставен Акт за трудова злополука и бил пенсиониран пожизнено с ІІІ група
инвалидност. Твърди се още, че ищецът се регистрирал своевременно в бюрото по
труда за да бъде устроен на работа съгласно предписание на ТЕЛК, правел опити
да си намери работа, но все още не си е намерил подходяща за здравето и
състоянието му работа. Поддържа се, че останалите на работа здрави негови
колеги получават трудово възнаграждение и добавки, а той – само минимална
пенсия.
Иска се от ищеца,
Съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати:
Обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищеца трудова
злополука, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, ведно с
всички добавки към него, предоставяни от работодателя, което би могъл да получи
като здрав на длъжността „шлосер“ в ответното дружество и получената от него
пенсия за инвалидност за периода от 01.05.2020г. до 01.08.2020г. общо в размер
на 1243.32 лева или по 414.44 лева месечно, ведно със законната
лихва за забава върху всяко месечно обезщетение, считано от първия ден на
следващия месец, за който се дължи, до окончателното издължаване. Ищецът
представя писмени доказателства и ангажира съдебно – икономическа експертиза.
Претендира пресъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер, като поддържа от своя
страна, че претендирания период на вредите е за в бъдеще време, поради което е
несигурно, че ще настъпят, а също, че са неопределяеми по размер; че на ищеца е
предложена подходяща работа като портиер, съобразена с предписанията на
здравните органи, но същият е отказал да я заеме, поради което е останал без
работа и е претърпял вреди по негова вина. Ответникът ангажира писмени
доказателства.
Поради изложеното, не са налице
обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е
да докаже наличието на претърпяната трудова злополука при работа в ответното
дружество; наличието на имуществена вреда и на причинно – следствена връзка
между трудовата злополука и претендираната вреда, както и размера на
обезщетението за исковия период. В тежест на ответника е да установи, че е
предложил подходяща работа на ищеца съобразно заболяването му и че последният е
отказал да я приеме без основателна причина.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид
изложеното от ищеца, становището на ответното дружество и като прецени
събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното
от фактическа страна:
Следствие на
трудова злополука в ответното дружество, в което ищецът е полагал труд по
трудово правоотношение на длъжност „шлосер-монтьор”, същият е получил „засягане
на дясно око”, за което е съставен акт за трудова злополука № 37/1986г. Ищецът
е освидетелстван с Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987, с което му е
призната трета група инвалидност със срок на инвалидността: пожизнено. С ЕР №
0338 от заседание № 114/09.09.2011г. НЕЛК е отменила решение на ТЕЛК в частта
отконсно трудовата препоръка и е дал а нова, а именно: че длъжността „портиер“
е противопоказна за ищеца. Решението на НЕЛК е обжалвано от ответника пред
админискративен съд – София, за което е образувано адм.д.№8865/2011г. по описа
на съда, но с решението си, постановено на 16.11.2012г. съдът е отхвърлил
жалбата на ответника, като решението е влязло в сила на 18.01.2013г.
Видно от
представената по делото Регистрационна карта на ищеца, издадена от Дирекция „
Бюро по труда” – Видин, за исковия период ищецът е
регистриран и продължава да бъде регистриран като безработно лице, търсещо
работа.
Видно от заключението на назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – икономическа ескпертиза ищецът получава пенсия по инвалидност в
размер на 223.88 лева от 01.07.2019г. и 250 лева, считано от 01.07.2020г.,
както и месечна финансова подкрепа по чл.70, ал.1 от Закона за хората с
увреждания в размер на 25.41 лева месечно за исковия период.
Видно от представеното
по делото писмо от ответното дружество до ищеца, изх.№ 2590/08.12.2010г.,
ответникът е предложил на ищеца във връзка с пожизненото му пенсиониране да
бъде назначен на длъжността „портиер” в дружеството, като писмото е връчено на
13.12.2010г., видно от пощенското известие за доставяне, но ищецът не е взел отношение
по поканата.
Вещото лице по
назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът възприема
като обективно изготвена, е дало заключение, че претендираното обезщетение за
разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за инвалидност
за претендирания период, е в размер на 1464,70 лева като брутна разлика и 980,26
лева на база нетно трудово възнаграждение.
Настоящият иск е
предявен с искане за обезщетяване както на минали, така и на бъдещи вреди. Няма
пречка да бъдат претендирани и да бъдат пресъдени от съда имуществените вреди,
които ищецът ще претърпи, тъй като в настоящия случай тяхното настъпване е
сугирно, а размерът им – установим, поради което възражението на ответника в
тази връзка е неоснователно.
Ищецът е поискал и
съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, който да се счита за
предявен за сумата в общ размер от 1392,44 лева за исковия период, като брутна
разлика, съобразно размерът, посочен от вещото лице и без получените от ищеца
допълнителна финансова подкрепа за увреждането.
От правна страна:
предявеният иск за пресъждане на обезщетение за разликата между трудовото
възнаграждение на ищеца, която би получил, ако беше останал здрав и беше
продължил да работи при ответника и реално получената пенсия за инвалидност, е
основателен в размера, посочен от експертизата, изготвена от вещото лице, определяща
брутната разлика мужду трудовото възнаграждение и пенсията, и в претендирания
от ищеца размер, след намалението му. Налице е неработоспособност у ищеца за
претендирания период поради заболяването му, следствие на настъпила в ответното
дружество трудова злополука. Не се спори между страните и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че по отношение на ищеца е
настъпила трудова злополука като работник в ответното дружество на длъжност
„шлосер – монтьор”; че лицето е освидетелствано и му е пенсионирано пожизнено с
трета група инвалидност. От приложената по делото регистрационна карта на лице,
търсещо работа е видно че за претендирания период ищецът не е имал работа и не
е получавал трудово възнаграждение.
Съгласно
Постановление № 4 от 30.Х.1975г., Пленум на ВС, т.6, при причинена трайна
нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между средно получаваното
трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата пенсия, като
това обезщетение се дължи до навършване на предвидената за придобиване право на
пенсия за изслужено време и старост възраст. Този срок може да бъде продължен
най - много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния
трудов стаж.
От друга страна, обезщетението се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая, пряка и непосредствена последица от увреждането
/настъпилото заболяване на ищеца в следствие на трудова злополука/, е
оставането му без работа и не неполучаване на трудово възнаграждение, а получаване
на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в по-нисък размер.
Претендираната вреда се състои разликата между трудовото възнаграждение, което
ищецът би получил, ако не бе получил заболяване поради трудова злополука и беше
останал на работа, и получаваната от него пенсия за инвалидност. Вещото лице е
определило размера на трудовото възнаграждение, което ищеца би получил на
базата на сравнение между работата му и негов колега в предприятието, имащ
същия трудов стаж и възраст, и работещ на същата длъжност, от което
възнаграждение е изваден размерът на получената пенсия за претендирания период.
Обезщетението следва да се определи на база брутното трудово възнаграждение на
ищеца, което би получил, ако беше останал на работа /Решение № 335 от
10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г. ІV г.о./, поради което следва да се
приеме този вариант на съдебната експертиза. Исковата претенция за пресъждане
на обезщетението за периода от 01.05.2020г. до 01.08.2018г. е основателна в
размера посочен от вещото лице, и след намалението на размера по искане на
ищеца а именно: общо в размер на 1392.44 лева за исковия период, ведно със
законната лихва при забава.
Предвид гореизложеното, налице са
условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, за
заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди –
пропуснати ползи на посоченото основание.
Неоснователен е доводът на ответната страна,
че на ищеца му е предлагано да постъпи на работа на длъжност, която е съобразена
със здравословното му състояние, а именно „портиер”. Видно от представеното по
делото експертно решение, както и от Решение № 6159/16.11.2012г., постановено
по адм.д. № 8865/2011г. по описа на АС - София, предложената от ответника на
ищеца длъжност „портиер” е противопоказна, за това, че съдържа дейности, които
крият риск и създават опасност за здравето му. Ноторно известно е, че за длъжността
„портиер” се изисква повишено внимание при работа, тъй като в основните трудови
задължения на длъжността се включва проверяване на лица, проверка редовността
на документите на влизащи и излизащи от предприятието лица, както и такива по
внасяне и изнасяне на материали; издаване, събиране и описване на пропуски и
др. Поради изложеното, представената от ответника длъжностна характеристика на длъжността
„портиер” в ответното дружество се явава несъотносима към въпроса за
възможността на ищеца да полага труд на тази длъжност, а доводът – че вредата е
настъпила по негова вина след като не е заел длъжността - неоснователен.
По искането за постановяване на предварително изпълнение по делото:
съдът постановява такова при условията на чл.242, ал.1 от ГПК, когато пресъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от
обезщетенията по глава десета от Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово
правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл.242, ал.1 от ГПК. Вземанията
по смисъла на тази правана норма, за които е предвидено предварително
изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани
с нормалното съществуване на индивида / Определение № 485 от 30.07.2010г. на
ВКС по ч.гр.Д. № 351/2010г., четвърто Г.О., ГК/. В настоящия случай, вземането
на ищеца е точно такова, тъй като представлява разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил като здрав и получаваната пенсия. Поради това
и на основание чл.242, ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в тази му част.
На ищеца разноски не следва да се
пресъждат, тъй като по делото няма данни такива да са направени, а полза на
държавата – дължимата се държавна такса в размер на 55.70 лева и 80 лева
платени от съда за вещо лице, дължими от ответника.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Випом” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9,
представлявано от Г.Г., да заплати
на Е.Ц.С. ***, ЕГН **********, сумата в размер 1392,44 /хиляда триста деветдесет
и два лв. и четиридесет и четири ст./лева
- обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда, представляваща разликата
между брутното трудовото възнаграждение, което би получил за периода от 01.05.2020г.
до 01.08.2020г., на длъжността „шлосер” в ответното дружество, ако не бе
получил заболяване следствие на претърпяна трудова злополука и бе останал на
работа, и получената от него за този период пенсия за инвалидност, ведно със
законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от първия ден на
следващия месец, за който се дължи, до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА “Випом” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Цар Иван Асен ІІ” № 9,
представлявано от Г.Г., да заплати
на Районен съд - Видин, държавна такса в размер на 55,70 /петдесет и пет лв. и седемдесет ст./ лева и 80 /осемдесет/лева за възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението по
отношение на пресъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред ОС – Видин в едноседмичен срок от връчването му
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :