Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 4737 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10446/14.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 48330/2018г. по описа на СРС, 54ти състав, е признато за
незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Г.Г.Н.
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № 190 от
29.05.2018г., издадена от управителя на „Б.п.“ ЕООД, като на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност
„експерт, вътрешно фирмен контрол“ в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ при
Централно управление на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ „БДЖ – Т.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на Г.Г.Н.
сума в размер на 5111.52 лева, представляващо обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за периода от 30.05.2018г. до 30.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението е отхвърлен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ на ищеца Н. за разликата над
уважения размер от 5111.52 лева до пълния претендиран размер от 7487.28 лева.
Със същото решение съдът се е
произнесъл и по претенциите на страните за присъждане на разноски, като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца
сума в размер на 1341.37 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 39.66 лева – разноски
за първоинстанционното производство. На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „БДЖ – Т.П.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка
на СРС 364.46 лева – държавна такса за производството.
С решението на основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение в частта относно иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
В срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК от „БДЖ – Т.П.“
ЕООД е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с
която са били уважени предявените срещу дружеството искове. В жалбата се
излагат съображения, че Софийски районен съд е постановил обжалваното решение
при допускане на съществени процесуални нарушения, доколкото не е съобразил, че
депозираната от ищеца искова молба била нередовна, защото в нея не била
посочена банковата сметка на Г.Н.. Подчертава се, че този порок не можел да се
отстрани към момента, доколкото с решението си съдът е допуснал предварително
изпълнение. Според жалбоподателя и решението на първостепенния съд е опорочено,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2, т. 7 от ГПК – не е
посочена банкова сметка, ***. В жалбата се твърди, че в хода на съдебното
производство не били събрани доказателства, че ищецът е член на синдикална
секция при „БДЖ – Т.П.“ ЕООД в качеството му на работодател, а същевременно
съдът не бил обсъдил довода на ответника, че синдикалната секция при „Х.БДЖ“
ЕАД няма статут на фирмена синдикална организация. Според процесуалния представител
на ответното дружество от изложените от СРС мотиви не можело да се установи
дали е прието, че при ответника съществува синдикална организация или че
синдикалната организация, в която членува ищеца не е в предприятието на
ответника. Въззивникът се позовава на разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 4/17.12.2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГК на ВКС, като поддържа, че
защитата по чл. 333, ал.4 от КТ не може да се тълкува разширително, с оглед на
което твърди, че ищецът не попада в категорията на лица ползващи се от
закрилата по чл. 333 ,ал. 4 от КТ, тъй като не е член на синдикална организация
в предприятието на ответника. Посочва се, че работодателят е изпълнил
задължението си да събере информация дали по отношение на ищеца е налице някоя
от хипотезите на чл. 333 от КТ, във връзка с което е представената по делото
декларация, подписана от него. Предвид това неправилен бил извода на съда и че
ищецът се ползва от закрилата на чл. 333, ал.4 от КТ. В жалбата се изтъква като
аргумент, че в „Х.БДЖ“ ЕАД има сключен отделен КТД, който важи по отношение
само на работниците и служителите в това предприятие, но не и по отношение на
тези, намиращи се в трудово правоотношение с „Б.п.“ ЕООД. Въззивникът счита, че
СРС е допуснал и процесуално нарушение, тъй като се е позовал на актове на ВКС,
които не представляват задължителна за съдилищата практика и не са постановени
по сходни казуси. С оглед изложеното се моли решението в обжалваната част да
бъде отменено, като вместо това да бъде постановено друго с което предявените
от Н. искове да бъдат отхвърлени.
Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. Изложените
аргументи във въззивната жалба се поддържат и в проведеното пред Софийски
градски съд открито съдебно заседание и в представените от процесуалния
представител на дружеството подробни писмени бележки.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ищеца Г.Г.Н.. В проведеното пред
Софийски градски съд открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемия оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като в полза на Н. бъдат присъдени сторените по делото разноски. Сочи
се, че ако бъдат приети изложените от въззивника доводи би означавало, че в „Б.п.“
ЕООД липсва какъвто и да е колективен трудов договор, а наличието на такъв се
установявало от начина, по който е определен размерът на трудовото
възнаграждение на служителите в дружеството, размерът на ползвания платен
годишен отпуск и наличието на други социални придобивки. Подчертава, че в
подписаната от служителя-ищец декларация не съдържа изявление за липса на
закрила спрямо служителя по чл. 333, ал. 4 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, 54ти състав, решение за
валидно и допустимо. Предвид доводите във въззивната жалба относно
произнасянето на първоинстанционния съд по нередовна искова молба, което по своята
същност е твърдение за недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав
намира следното:
Изискването в исковата молба, с която е
предявен иск за парично вземане, да се посочи банкова сметка ***ГПК, обн в ДВ бр.
86/2017 г., чрез добавяне на нова алинея 4 към чл.
127 от ГПК. Изменението на чл.
127 от ГПК не е съпътствано от изменение на
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, в
която като основание за провеждане на производство по отстраняване на
нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с
изискванията за редовност, визирани в чл. 127, ал. 1 от ГПК и чл.
128 от ГПК. При отсъствие на изрично препращане в чл.
129, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 4 от ГПК пропускът на ищеца да посочи
банкова сметка ***ифицира като нередовност на
исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане на молбата или
недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. Поради изложеното, неспазването
на изискването, предвидено в
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК не
може да обоснове предположение за недопустимост на обжалваното решение.
По
отношение доводът на въззивника, че обжалваното решение е опорочено, тъй като
съдът не е спазил изискванията за съдържанието му предвидени в чл. 236, ал. 1,
т. 7 от ГПК, настоящият състав намира същият за неоснователен. Законодателят е
предвидил посочването на банкова сметка ***т от съдържанието на решението, но
това изискване може да бъде спазено единствено ако начин за плащане или номер
на банкова сметка ***. Ето защо непосочването на банкова сметка *** закон, което
да може да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение. Въззивният
състав намира за необходимо да посочи, че не може да бъде споделено разбирането
на въззивника, че при липса
на посочена банкова сметка ***ълнение на решението ответното дружество ще бъде
натоварено с допълнителни разноски за изпълнително производство, доколкото „Б.п.“
ЕООД е било работодател на ищеца и е превеждало трудовото му възнаграждение по
банков път, видно от опис за превеждане на суми на л. 304 от делото, поради
което и без банковата сметка на Н. да е посочена в исковата молба или в
решението, въззивното дружество може да заплати посочените в решението суми по
известната му банкова сметка.
***ст
и допустимост на обжалваното решение, настоящият състав счита, че следва да се
произнесе и по правилността му с оглед изложените твърдения във въззивната
жалба.
Въззивната
инстанция намира постановеното от Софийски районен съд решение за правилно. Съображенията на съда в тази насока
са следните:
Страните в
настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало
валидно трудово правоотношение по трудов договор, като ищецът Г.Н. е заемал
длъжността „експерт, вътрешно фирмен контрол” в отдел „Вътрешно фирмен контрол“
при Централно управление на „Б.п.“ ЕООД, като това обстоятелство е обявено за
безспорно между страните и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 от КТ. Същото се установява и от представения трудов договор № 2693/13.09.2012г
подписан от Г.н. и „Б.п.“ ЕООД, ведно с допълнителното споразумение №
212/22.05.2017г., което е неразделна част от трудовия договор, и съгласно който
мястото на работа на ищеца е Централното управление на „Б.п.“ ЕООД. Към
исковата молба е приложена и извадка от търговския регистър по партидата на „Б.п.“
ЕООД, от която е видно, че едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е „Х.-БДЖ“ ЕАД.
За безспорно в
първото съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд, е обявено и
обстоятелството, че ищецът Н. е получавал брутно трудово възнаграждение преди
прекратяване на трудовото правоотношение за пълен отработен месец в размер на
1247.88 лева, като това обстоятелство се установява и от приетите по делото
фишове за заплати.
По реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от КТ за безспорно е обявено между страните и това, че
трудовото правоотношение между тях е било прекратено със заповед №
190/29.05.2018г., издадена от управителя на „Б.п.“ ЕООД. Същата е приета като
доказателство по делото и от нея е видно, че основанието, на което е прекратено
процесното трудово правоотношение, е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване
на щата, като същото е извършено в изпълнение на решение на Съвета на
директорите на „Х.БДЖ“ ЕАД по т.14.1 от протокол № 267 на заседание, проведено
на 14.05.2018г. и заповед № 186/25.05.2018г. на управителя на „Б.п.“ ЕООД.
Заповедта е била връчена на служителя видно от направеното отбелязване върху
нея на 29.05.2018г., като на същата дата му е било връчено и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение с рег.№ 02-09-92/29.05.2018г.,
приложено към отговора на исковата молба. Издадена е и заповед №
259/17.07.2018г. на управителя на „Б.п.“ ЕООД за изплащане на Г.Н. на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.
По делото е
представен и препис от протокол № 267 на заседанието на Съвета на директорите
на „Х.БДЖ“ ЕООД, проведено на 14.05.2018г., от който е видно, че е утвърдено
изменение в организационно-управленската структура на „Б.п.“ ЕООД, Централно
управление, съгласно приложение № 1 към решението, по силата на което се
закрива отдел „Вътрешно фирмен контрол“ и се създават длъжността „Финансов
контрольор“ и както и звено за вътрешен одит в „Б.п.“ ЕООД, които са на пряко
подчинение на управителя на „Б.п.“ ЕООД. Със същото решение на управителя на „Б.п.“
ЕООД е възложено да отрази измененията в разписанието на длъжностите и
основните заплати в „Б.п.“ ЕООД, Централно управление. Въз основа на това
решение е издадена заповед № 186/25.05.2018г. на управителя на „Б.п.“ ЕООД,
приета по делото, с която е съкратен отдел „Вътрешно фирмен контрол“, ведно с
длъжностите в този отдела по щатно разписание, в това число и длъжността на
ищеца, и е създадено звено „Вътрешен одит“ и длъжностите „Ръководител Звено за
вътрешен одит“ – 1 щатна бройка, „Главен вътрешен одитор“ – 1 щатна бройка,
„Вътрешен одитор“ – 1 щатна бройка и „Стажант, вътрешен одитор“ – 1 щатна
бройка. За така посочените нови длъжности са представени и длъжностни
характеристики, от които е видно, че за всички висшето образование е едно от
основните изисквания за заемане на длъжността.
По
делото е представено и удостоверение, издадено от КТ „Подкрепа“ Национален
железничарски синдикат, съгласно което Г.Н. е бил синдикален член на НЖС към КТ
„Подкрепа“, организиран по месторабота в централата на „Х.БДЖ“ ЕАД и централата
на дъщерните дружества, сред които е и „Б.п.“ ЕООД и която обхваща служителите
както в Х.овото дружество, така и в дъщерните дружества с месторабота гр.София,
р-н Средец, ул. „********. В удостоверението изрично е посочено, че
синдикалното членство на ищец е възникнало преди прекратяването на трудовото му
правоотношение, като за целия период от 2016г. до прекратяването на трудовия
договор Г.Н. се е ползвал от правата по
сключения колективен трудов договор с работодателя „Б.п.“ ЕООД, по който НЖС
към КТ „Подкрепа“ е страна. Във връзка с установяването на членството на Г.Н. в
синдикална секция на НЖС „Подкрепа“ по делото е представена и служебна бележка
от 30.05.2018г., че ищецът е заплащал редовно членския внос и продължава да членува
в Синдикална секция „Подкрепа“ при „Х.БДЖ“ЕАД. Прието по делото е и представено
от ищеца заявление до Председателя на синдикална секция на НЖС „Подкрепа“ при „Х.БДЖ“
ЕАД, с което същият е заявил желанието си да стане член на синдикалната секция
при НЖС „Подкрепа“ в „Холдниг БДЖ“ считано от 01.12.2014г.По отношение на това
обстоятелство в проведеното пред Софийски районен съд първо съдебно заседание
процесуалният представител на ответното дружество изрично е посочил, че не
оспорва, че ищецът е бил член на КТ „Подкрепа“ към „Х.БДЖ“ ЕАД.
Приложен като
доказателство по делото е и сключен между „Б.п.“ ЕООД и КНСБ и НЖС към КТ
„Подкрепа“ на 21.03.2018г. колективен
трудов договор (КТД), в който са уредени и условия за възникване, изменение и
прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 1,ал. 1, т. 1 от същия.
Съгласно чл. 2 от КТД е предвидено, че
условията по КТД се прилагат само за членове на синдикатите, страна по него –
за времето на членството им, както и за присъединените към договора, като в
чл.4 от договора страните изрично са договорили, че клаузите на КТД се прилагат
от всички поделения на „Б.п.“ ЕООД. В чл. 11, ал. 3 от КТД ответното дружество
се е съгласило, че в качеството си на работодател може да уволни работник или
служител, член на синдикат, страна по КТД поради съкращение на щата или
намаляване на обема на работа само след предварително писмено съгласие по
смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ на съответния колективен синдикален орган в
поделението.
Приета е неоспорена от страните
декларация по чл. 333 от КТ,
носеща подпис, положен за ищеца, съгласно която на 29.05.2018 г. ищецът е декларирал писмено пред ответника, че е
запознат със закрилата по чл. 333 от КТ и че с
такава разполагат лица, които са трудоустроени; страдащи от заболяванията исхемична болест на
сърцето, туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване,
психично заболяване, захарна болест,; които са започнали ползване на разрешен годишен отпуск; представителите на
работниците по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а от КТ; са избрани за представители на работещите по безопасност и здраве
при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на
чл. 6; които са членове на специален орган за преговори на европейски
работнически съвет или на представителен орган на европейско търговско или
кооперативно дружество; членовете на
синдикално ръководство в предприятието, териториален, отраслов или национален
синдикален орган; които са майки на деца до 3годишна възраст, бременни или в
напредла етап на лечение ин-витро.
Пред Софийски
районен съд е изслушано и заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза,
съгласно което в отдел „Вътрешно фирмен контрол“ е имало 13 щатни бройки, от
които заети са били 10, като в резултат на заповед № 186/25.05.2018г. на
управителя на „Б.п.“ ЕООД, са прекратени трудовите правоотношения на всички 10 лица,
заети в отдел „Вътрешно фирмен контрол“, сред които и е и ищецът Н.. Вещото
лице е констатирало, че след извършване на съкращението не са назначавани нови
служители на длъжности в отдел „Вътрешно фирмен контрол“, но че в
новосъздаденото звено за вътрешен одит са назначени 8 лица на новите 10 щатни
бройки (2 щатни бройка са останали незаети), от които 7 лица са работили в
закрития отдел „Вътрешно фирмен контрол“, а едно от назначените лица е външно
за организацията. Експертът посочва, че се е запознал с трудовите досиета на
всички служители и е отбелязал, че всички новоназначени служители са подали
заявление за назначаване, придружени с изискуемите документи съгласно
длъжностните характеристики на отделните длъжности и Закона за вътрешния одит в
публичния сектор и Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор. В заключението е посочени, че трима от служителите в закрития отдел
„Вътрешно фирмен контрол“ не отговарят на изискванията за заеман на длъжности в
новосъздадения отдел, сред които е и ищецът Г.Н., който е завършил средно
образование и не притежава сертификат за вътрешен одитор, издаден от
Министерство на финансите. Вещото лице е дало заключение след запознаване с
длъжностните характеристики на всички длъжности в отдел „Вътрешно фирмен
контрол“ и в новосъздаденото звено, че не е налице припокриване на функциите
между закрития отдел и новосъздаденото звено, тъй като звеното има само одитни
функции по закон, като не може и няма право да участва нито пряко, нито косвено
в процесите по управление и контрол на дружество, да им влияе, да ги напътства
и да участва в разработване на вътрешните им нормативни документи, докато
именно това са били основните функции на закрития отдел.
Прието по делото
е и допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза, в което е
посочено, че в ответното дружество към 30.05.2018г. е имало 16 свободни щатни
бройки, като ищецът не е отговарял на изискванията за заемане на която и да е
от тях. Вещото лице е констатирало и че размерът на основното трудово
възнаграждение на Г.Н. е било 1024 лева, като към месец май 2018г. начисленото
му допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 16
% и е съобразено с чл. 30 от КТД, който обаче се прилага към всички служители
независимо дали са членове на синдиката. Експертът е констатирал и че съобразно
договореното в КТД на ищеца Н. е предоставен допълнителен отпуск в размер на 6
дни.
Настоящият
въззивен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключенията на
приетите по делото съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа
експертизи, като изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални
знание и квалификация, въз основа на събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна
въззивният съд намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ:
За да уважи
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и да признае за незаконно
уволнението на Г.Н., първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ищеца
е действала закрилата предвидена в чл. 333, ал. 4 от КТ, доколкото същият е бил
член на синдикална организация в „Х.БДЖ“ ЕАД, което е едноличен собственик на
капитала на ответното дружество, а синдикалната секция на същата е организирана
по месторабота в централата на Х.овото дружество, която е и централа на „Б.п.“
ЕООД и обхваща служителите и на ответника. Софийски районен съд е счел, че
ответното дружество не е доказало да е преодоляло защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ по отношение на ищеца, като е посочил, че подписването на декларация от
страна на Г.Н., че не се ползва от защита, не освобождава работодателя от
задължението му да събере данни за приложимостта на конкретното основание чл.
333 от КТ.
С оглед
изложеното от въззивника във въззивната жалба, инициирала настоящото
производство, настоящият състав приема, че спорът пред въззивната инстанция е
концентриран върху въпроса относно приложението на чл. 333, ал. 4 от КТ по
отношение на ищеца Г.Н..
Съгласно чл.
333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работника или служителя поради съкращаване на щата
или при намаляване на обема на работа след предварителното съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 4/17.12.2013г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГК на ВКС със закрилата
дадена в чл. 333, ал. 4 от КТ се разширява синдикалната закрила при уволнение,
предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333,
ал. 3 от КТ. Именно с тази разпоредба законодателно е уредена възможността за
страните по КТД да предвидят закрила при уволнение и на работници и служители –
членове на синдикална организация, която е страна по КТД, както и на работници
и служители, присъединили се към КТД по реда на чл.57, ал. 2 от КТ. С оглед
изложеното за да се прецени дали по отношение на даден работник или служител
действа предвидената в чл. 333, ал. 4 от КТ закрила следва да се установи
кумулативното наличие на две обстоятелства, а именно да има сключен КТД от
работодателя и синдикална организация, в който да е предвидена закрила по чл.
333, ал. 4 от КТ и работникът или служителят да е член на синдикалната
организация, страна по КТД, към датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение или да се е присъединил към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ.
В конкретния
случай по делото по безспорен начин е установено, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца Н. е съществувал КТД, сключен между
работодателя „Б.п.“ ЕООД и няколко синдикални организации, сред които е и КТ
„Подкрепа“ Национален железопътен транспорт. Видно от представения по делото
КТД от 21.03.2018г., неоспорен от ответника, в чл. 11, ал. 2 от същия е
предвидена именно закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ по отношение на служителите,
членове на синдикатите, страни по КТД, доколкото е прието, че работодателят
може да уволни поради съкращение в щата, какъвто е разглеждания случай, само
след предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 от КТ на
съответния колективен синдикален орган в поделението. Обстоятелството дали „Х.БДЖ“ ЕАД е страна по
друг КТД, по който ответното дружество не е страна и поради това клаузите на
същия не обвързват „Б.п.“ ЕООД, е ирелевантно в процесния случай.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че за да се установи дали предвидената
съобразно изискванията на чл. 333, ал. 4 от КТ в КТД, по който е страна ответното
дружество, има действие и по отношение на ищеца, следва да се разгледа въпросът
дали Г.Н. е член на синдикална организация, страна по КТД. Предвид това,
въззивният състав приема, че следва да бъде направено разграничение между хипотезите
на закрила предвидени в чл. 333, ал. 3 от КТ и тази в чл. 333, ал. 4 от КТ,
доколкото въззивната жалба на ответника се основава изцяло на изложени мотиви
от ВКС в решение № 425/01.08.2014г. по гр.д.№ 2920/2013г. на ВКС, ІV г.о., в
което в действителност е посочено, че по отношение на служител на ответника не
може да бъде приложена защита по чл. 333 от КТ именно, защото същият не е член
на синдикална организация в предприятието, а на друга извън него. Разглежданата
в посоченото от въззивника решение хипотеза засяга обаче именно приложението на
чл. 333, ал. 3 от КТ, където законодателят изрично е посочил, че закрилата се
отнася единствено за служители,
които са членове на синдикално ръководство в
предприятието. Предвид това, в действителност следва да се приеме, че
синдикалната секция на НЖС към КТ „Подкрепа“ в „Х.БДЖ“ ЕАД няма характер на
синдикална организация в „Б.п.“ ЕООД. Обстоятелството, че „Б.п.“ ЕООД е дъщерно дружество на „Х.БДЖ“ ЕАД не превръща ответното дружество в структурна част от Х.овото такова. Х.овото
дружество осъществява контрол върху дъщерното
дружество, чрез размера на притежаваните от него акции
или дяловете от капитала или чрез определяне пряко или непряко повече от
половината от членовете на управителния съвет. Този контрол обаче се реализира
по общите правила за управление на търговските дружества и не превръща дъщерното
дружество в структурна част от Х.овото. Напротив, дъщерното
дружество е самостоятелно юридическо
лице и по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на КТ самостоятелен работодател с отделни предприятия по смисъла на §1, т.2
от ДР на КТ.
Начинът, по
който е формулирана нормата на чл. 333, ал. 4 от КТ, се различава от формулировката
на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като законодателят в чл. 333, ал. 4 от КТ не е
посочила, че работникът или служителят трябва да притежава определено качество
като например член на синдикална организация в предприятието. Дори напротив,
законодателят не е поставил изискване работникът или служителят въобще да са
членове на синдикална организация, доколкото същият може да е служител присъединил се към КТД, а
е препратил към начина, по който тези отношения са уредени в КТД. Съгласно чл.
11, ал. 3 от процесния КТД от закрилата, предвидена в КТД се ползват служители, които са членове на синдикат, страна по КТД, без да се поставя допълнително
изискване да са членове на синдикална секция именно в предприятието на
ответника. Така формираната воля на страните по КТД не следва да се тълкува в
смисъл, че към изискванията, определящи кръга от лица ползващите от защита, да
се прибавят допълнителни, като например това ищецът освен член на синдикалната
организация, страна по КТД, да е и конкретно член на секция на същата тази
синдикална организация, страна по КТД, в предприятието на работодателя. Това би
означавало да се откаже закрила на член на синдикат, страна по КТД, само защото
синдикалната организация, в която членува няма структура в предприятието. В
подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, съгласно
която колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора.
В настоящия случай страна по процесния КТД е НЖС към КТ „Подкрепа“, а не само
отделно структурно звено на същата тази синдикална организация в „Б.п.“ ЕООД,
поради което ако се приеме, че чл. 11, ал. 3 от КТД действа единствено за
членовете на секция на НЖС към КТ „Подкрепа“ НЖС в предприятието на ответника,
би означавало, че за членове на синдикалната организация, страна по сключения
от работодателя КТД, клаузите на КТД няма приложение, въпреки че са служители
на същия този работодател, само защото не членуват в конкретно структурно звено
на синдикалната организация, страна по същия този колективен трудов договор. Нещо
повече няма пречка към колективния трудов договор да се присъедини и работник,
който не членува в синдикална организация, страна по договора, и ако в самия
КТД е предвидено, че и той може да се ползва от защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ, тя би имала действия и по отношение на същия, въпреки, че не е член на
секция на синдикалната организация в предприятието на работодателя. Ето защо
според въззивният състав, за да се приеме, че по отношение на ищеца Г.Н. намира
приложение защитата на чл. 333, ал. 4 от КТ, следва да се установи, че той е
член на НЖС към КТ „Подкрепа“, който синдикат е страна по сключения от „Б.п.“
ЕООД.
Съгласно чл. 2
от Устава на Националния железничарски синдикат към КТ „Подкрепа“ това е
самостоятелна професионална организация, членуваща в Конфедерация на труд
„Подкрепа“, като НЖС е юридическо лице по аргумент от чл. 5, ал. 2 от устава. В
чл. 12 от същия устав е посочено, че в НЖС към КТ „Подкрепа“ членуват
синдикални организации, изградени на професионален и териториален принцип,
чиито програмни и устройствени документи не противоречат на устава на НЖС, като
синдикалните организации биват фирмени синдикални организации и синдикални
секции. Индивидуален член в НЖС към КТ „Подкрепа“ по аргумент от чл. 21 от
устава, е всяко физическо лице, което членува в синдикалните секции на НЖС.
Следователно ако ищецът е член на която и да е от синдикалните секции на НЖС
към КТ „Подкрепа“, то същият е член и на НЖС към КТ „Подкрепа“ и като такъв за
него намират приложение договорените в КТД клаузи, в това число и разпоредбата
на чл. 11, ал. 3 от КТД, сключен между ответното дружество и НЖС към КТ
„Подкрепа“.
По делото са
представени доказателства – заявление от Г.Н. до председателя на синдикална
секция на НЖС „Подкрепа“ при „Х.БДЖ“ за членство в посочената синдикална секция,
а и от страна на „Б.п.“ ЕООД е направено изрично признание, което съдът цени по
чл. 175 от КТ, че ищецът е бил член на синдикална секция на НЖС „Подкрепа“ при
„Х.БДЖ“ и следователно е бил член и на НЖС към КТ „Подкрепа“, който е страна по
сключения с „Б.п.“ ЕООД колективен трудов договор. Нещо повече по делото е
прието и удостоверение, издадено от председателя на синдикална секция на НЖС
„Подкрепа“, в което е посочено не само че ищецът Н. е бил синдикален член на
НЖС към КТ „Подкрепа в централата на „Х.БДЖ“ ЕАД, но и в централата на
дъщерното дружество „Б.п.“ ЕООД, т.е и установено е, че Г.Н. е бил член и на
синдикалната секция на синдикалната организация в предприятието на ответника и
въпреки че ответникът е оспорел това обстоятелство, не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищецът е член единствено на
синдикалната секция на НЖС към КТ „Подкрепа в централата на „Х.БДЖ“ ЕАД.
С оглед всичко
посочено настоящият състав приема, че ищецът при условие на пълно и главно
доказване е установил, че попада в кръга на лицата, ползващи се от защитата на
чл. 333, ал. 4 от КТ. В този случай в тежест на въззивника е било да установи,
че е преодолял защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ действаща по отношение на
служителя Г.Н.. Съгласно предвиденото в чл. 333, ал. 4 от КТ, а и в чл. 11, ал.
3 от КТД защитата при прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, може да бъде преодоляна единствено ако работодателят
получи предварително писмено съгласие на съответния колективен синдикален орган
по чл. 333, ал. 4 от КТ. В конкретния случай от страна на въззивника не са
ангажирани никакви доказателства дори че се е опитал да преодолее защитата по
чл. 333, ал. 4 от КТ като поиска писмено съгласие на компетентния колективен
орган на синдиката. Фактът, че ищецът е подписал декларация, в която е заявил,
че е запознат с предвидената в чл. 333 от КТ закрила при наличието на някое от
изброените в самата декларация обстоятелства, не е достатъчен да освободи
работодателят от задължението да установи дали работникът се ползва от закрила
по чл. 333, ал. 4 от КТ, защото ищецът не е направил изрично изявление, че не
се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ. Хипотезата предвидена в чл.
333, ал. 4 от КТ не е включена в изброените обстоятелства, за които ищецът е
декларирал, че не са налице при него.
Предвид всичко
изложено въззивният състав намира, че неполучаването на
предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на
служителя - синдикален член, поради съкращаване на щата, прави уволнението
незаконно само на това основание, съгласно изричната норма на чл. 333, ал. 4 от КТ. В случая, ищецът е лице, ползващо се със специалната
закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ, която не е
преодоляна от работодателя по предвидения ред, поради което съгласно константната
съдебна практика (решение №
141/31.10.2018г. по гр.д.№ 3339/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.) уволнението подлежи на отмяна като незаконно, без да
се разглежда трудовият спор по същество.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
От страна на
въззивника не са изложени конкретни доводи във връзка с твърдяната от него
неправилност на обжалваното решение на Софийски районен съд по отношение на
предявените искове по по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ. Ето защо след като въззивният съд при проверката си неустанови
допуснати нарушения на императивни правни норми от страна на първоинстанционния
съд при постановяване на решението си по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, с оглед ограниченията посочени в
чл. 269 от ГПК, настоящият състав намира, че решението по отношение на тях
следва да бъде потвърдено.
С оглед съвпадението
между крайния извод на въззивния съд и този на първоинстанционния съд,
решението на Софийски районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273
от ГПК има въззиваемият Г.Г.Н.. Процесуалният представител на същия е направил
изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК за сумата от 1000 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд. С оглед
разясненията дадени в т. 1 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде присъден претендирания от страна
адвокатски хонорар, плащането му следва да бъде доказано, като ако същото е
станало в брой, то вписването на направеното плащане в договора за правна
защита и съдействие е достатъчно и има характер на разписка. В настоящия случай
процесуалният представител на ищеца Н. е представил договор за правна защита и
съдействие, в който е вписано, че е заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 1000 лева в брой. Същевременно липсва възражение от
страна на процесуалния представител на „Б.п.“ ЕООД по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
поради което в полза на „Г.Г.Н. следва да бъде присъдена сума в размер на 1000 лева.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт може да бъде обжалван пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10446/14.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 48330/2018г. по описа на СРС, 54ти състав.
ОСЪЖДА „Б.п.“ ЕООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Г.Н., с ЕГН**********, с
постоянен адрес ***, на основание чл.78, ал. 1, вр. с чл. 273 от ГПК сума в
размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство .
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.