Р
Е Ш Е Н И Е
София, 03.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4444/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от
Д.М.М., ЕГН **********, чрез адв.Ц.В. – САК, със съдебен адрес:***-13, офис 5,
против Б.В.И.Г.“ ЕАД, София, пл. *******, за сумата 26 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 13.04.2011
г., до окончателното изплащане, и сторените разноски, в това число и адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди,
че на 13.04.2011 г.
около 05:50 ч. на път II – 19 при км 141+100 при управление на л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № Е *******, поради
движение с несъобразена скорост Ф.А.М.е изгубила контрол върху управляваното от
нея МПС, в резултат на което е настъпило ПТП. При катастрофата е
пострадал ищецът, като са
му нанесени телесни увреждания, изразяващи се в контузии на
главата, тялото и гръдния кош, комоцио церебри, фрактура на Х – то и ХI – то ребро в ляво. Пострдалият
е загубил съзнание, приет е назабавно в МБАЛ „ *******“ ЕООД гр. Гоце Делчев.
Постъпил е без спомен за случилото се и изпитвайки силни болки в главата.
Ищецът е хоспитализиран за периода от 13.04.2011 г. до 15.04.2011 г., където
раните му са обработени, проведена е и медикаментозна терапия. Предписано му е да
спазва хигиенно – диетичен режим.
Лечението на пострадалия продължило в домашни условия.
Оплаквал се от постоянни болки в областта на главата, световъртеж, гадене.
Вследствие на инцидента пострадалият претърпял много
негативни емоции – наред с болките в главата имал проблеми със съня, изпитвал
безпокойство и страх от моторни превозни средства.
Относно
инцидента е съставен КП за ПТП № 8/13.04.2011 г..
В исковата молба е отразено, че за лекия автомобил “Фиат Пунто“ с рег.№
Е ******* ищецът твърди да е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното дружество „Б.В.И.Г.” АД, полица №
031117059797 със срок на действие от 17.02.2011 г. до 06.02.2012 г.
Ищецът
е представила писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
доказателства и назначаване на съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Направил е възражение относно размера на разноските на ответника.
.Ответникът „Б.В.И.Г.” АД оспорва предявения иск изцяло.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да
обективира отговорността на ответника, като твърди, че в Констативния протокол
за ПТП не се съдържат никакви данни къде е настъпило процесното ПТП, както и
обстоятелствата и причините за него.
Оспорва механизма на процесното ПТП.
Оспорва наличието на вина на водача Ф.А.М..
Оспорва вида и характера на уврежданията, както и
причинно – следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени
вреди.
Направил е и възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който, според отразеното в отговора на исковата молба, е бил без
поставен обезопасителен колан.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен.
При условията на евентуалност възразява за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихви.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и е поставил
допълнителни въпроси на съдебномедицинската и автотехническата експертизи.
В хода по
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира направените
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно
със законните последици.
От събраните по делото доказателства се установява, че 13.04.2011
г. около 05:50 ч. на път II – 19 при км 141+100 при управление на л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № Е *******, поради
движение с несъобразена скорост Ф.А.М.е изгубила контрол върху управляваното от
нея МПС, в резултат на което е настъпило ПТП.
При катастрофата
е пострадал ищецът, който е пътувал като пътник в колата, управлявана от
неговата съпруга, като са
му нанесени телесни увреждания.
По делото не се спори, че за
станалото произшествие е съставен Констативен протокол № 8/13.04.2011 г. на РУП
– гр. Гоце Делчев.
В хода на съдебното производство
от двете страни бяха направени твърдения за образувано ДП, но от изпратено
писмо от 23.05.2017 г. на РП, гр. Гоце Делчев бе установено, че наказателно
производство по случая не е образувано.
Ответната страна не изпълни задължението си за
представяне на полицата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, причинил катастрофата, поради което и, пред вид липсата на
оспорване от ответника, съдът прие, че за лекия автомобил „Фолксваген
Туарег“ е сключена валидна застраховка Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество „Б.В.И.Г.” АД, полица № 031117059797 със срок на действие от
17.02.2011 г. до 06.02.2012 г.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищцата телесни повреди и причинно – следсвената връзка между ПТП и
тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, респ. изключителен
принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот.
По искане на ищеца
и във връзка с направеното оспорване на механизма на станалото ПТП, за неговото
установяване по делото е разпитана свидетелката Ф.А.М., която е управлявала
лекия автомобил към момента на катастрофата. В показанията си тя заяви, че
катастрофата е станала на посочената дата в 5,45 сутринта, след като са
подминали заведението „Двете лъвчета“, на първия ляв завой, на около три метра,
след него, започвало е да се развиделява, но не е било светло. Колата е поднесла,
по – късно се е оказало, че е имало слана. Колата се е завъртяла наляво,
ударила се е в подпорна стена, след което е отишла в пропастта. Заявява, че
полицията е установила, при огледа на място, че скоростта е била около 30 км/ч,
платното е било двупосочно – по една лента във всяка посока, стената, в която
са се блъснали, е била в лявата страна на платното, а те са паднали вдясно.
Отсреща е имало кола на дълги светлини. Паднали са в пропаст, на дърветата по –
долу. Свидетелката е била в съзнание, обадила се е на полицията и те, заедно с
Бърза помощ, са дошли след 15 – 20 мин. Заявява, че пострадалият /нейният съпруг/
е бил на предната седалка до нея, като и двамата са били с поставени
обезопасителни колани.
В хода на делото е изслушано и прието
заключение по назначената САТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал, от която се установява, че
механизмът на ПТП от 13.04.2011 г. е следният:
На 13.04.2011 г. около
05:50 ч. на път II – 19
при км 141+100 при управление на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № Е *******, поради движение с
несъобразена скорост Ф.А.М.е изгубила контрол върху управляваното от нея
МПС в зоната на левия завой,завъртяла се е в посока, обратна на часовниковата
стрелка, отклонила се е наляво, ударила се е в подпорната стена, след което
автомобилът е отишъл надясно и, напускайки платното за движение, се е
преобърнал в дерето вдясно. В експертизата е отразено, че няма данни за точните
характеристики и особености на пътя, както и за наличието на пътни знаци. В
зоната на левия завой коефициентът на сцепление на гумите е нисък, при което
автомобилът е поднесъл и водачката е загубила контрол. Скоростта може да бъде
определена само на базата на твърденията на свидетелката на 30 км/ч.
Според вещото
лице, при наличните данни причината за удара е от субективен характер и се
дължи на избраната скорост на движение и начина на управление на лекия
автомобил от страна на Ф.М..
Вещото лице
заявява, че ударът е бил предотвратим при правилно управление на автомобила.
От назначената и неоспорена от
страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява че, в резултат
на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата и мозъчно сътресение – разстройство на здравето,
неопасно за живота, контузия на гръдния кош, довела до болки и страдания за
около 15 дни, разкъсно – контузна рана в челната област на главата -
разстройство на здравето, неопасно за живота. Лечението му е било с обезболяващи, дехидратиращи вливания на водно –
солеви разтвори, няма указания за медикаментозно лечение след изписване от
болницата, само хранителна диета. Болките и страданията, които ищецът е търпял,
са продължили около 20 дни, мозъчното сътресение е в лека степен и може да има
периодично главоболие, което да отшуми за около 2 – 3 месеца, може да се появи
и т.нар. церебрастенен синдром. Периодът на възстановяване е около 20 дни.
Вещото
отразява в експертизата, че от получените травми може да се направи извод, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна разпит на същата
свидетелка – съпругата му Ф.А.М.. Заявява, че ищецът е имал две счупени ребра /което не
бе установено от заключението на СМЕ/, установило се е мозъчно сътресение. Бил
е в съзнание, но е имал силни болки и е пиел болкоуспокояващи. Близо месец е
бил на легло и не е можел да става, помагала му е съпругата, която го е
обслужвала. Не е бил адекватен за работа. Станал е по – нервен, избухлив.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 13.04.2015 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият,
спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както
на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени телесни увреждания, чиито характер и
интензитет е доказан с приетите доказателства – свидетелски показания и
съдебномедицинска експертиза. Пострадалият ищец е изпитвал болки, страдания и
неудобства в рамките на обичайния за този вид телесни увреждания период - около
20 дни,
В хода на делото от
ответната страна бе направено възражение за съпричиняване, респ. изключителен принос
за станалото ПТП от страна на ищцата на вредоносния резултат и съдът дължи
произнасяне по него.
По делото, от
свидетелските показания и от приетото и неоспорено експертно заключение на вещото
лице – лекар, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. С оглед на това
съдът приема, че съпричиняване от страна на пострадалия не бе доказано от
ответника, поради което и възражението й е неоснователно.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, а, досежно техния
размер, следва да бъде разгледано възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищеца
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и
доказани увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта, и приложи принципа
за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в претендирания размер
10 000 лева би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени
вреди. За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и,
като такъв, следва да бъде уважен, като за останалата част – за разликата до
26 000 лв., бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на
настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В настоящия случай съдът следва да присъди лихва върху
обезщетението така, както е поискана – считано от 13.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумите.
С оглед изхода на
делото на адвоката - повереник на ищеца следва да бъдат присъдени адвокатско
възнаграждение в размер 800 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Тъй
като ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да
бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сумата 400
лв. – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.И.Г.“
ЕАД, София, пл. ******* да заплати, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД на Д.М.М.,
ЕГН **********, чрез адв.Ц.В. – САК, със съдебен адрес:***-13, офис 5, сумата както следва: 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
ведно със законна лихва, считано от 13.04.2011 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до
26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на адвокат Ц.В.
– САК, със съдебен адрес:***-13, офис 5 адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА
Б.В.И.Г.“ ЕАД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
в размер 400 лв. –
представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: