Решение по дело №16425/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4504
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20231110116425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4504
гр. С., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110116425 по
описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 17.08.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника Р. Х. С. за сумата 50,29 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., район Л., ул. “Р.” № 5, ет. 1, ап. 3,
аб. № ********, за периода м. юли 2019г.- м. март 2020г., сумата 24,58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2020г..- 04.08.2022г., сумата 56,90 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. август 2019г.- м. април 2021г., сумата 11,49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.- 04.08.2022г.
Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е било образувано ч.гр. дело № 44501/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170
състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414
ГПК ответницата е подала възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно
1
тези ОУ през периода м. юли 2019г.- м. март 2020г. е доставил на ответницата топлинна
енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. С., район
Л., ул. “Р.” № 5, ет. 1, ап. 3, аб. № ********, като купувачът не бил заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите
условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в
гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените
ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок,
като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането му за сумата 50,29 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в гр. С., район Л., ул. “Р.” № 5, ет. 1, ап. 3, аб. № ********, за периода м.
юли 2019г.- м. март 2020г., сумата 24,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г..- 04.08.2022г., сумата 56,90
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м.
април 2021г., сумата 11,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019г.- 04.08.2022г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2022г. по
ч.гр.д. № 44501/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора е релевирано е възражение,
че задължението е погасено чрез плащане
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства- нотариален акт, се
установява, че на 04.04.2005г. Р. Х. С. е придобила правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 3, с административен адрес: гр. С., район Л., ул. “Р.” №
5, ет. 1, чрез правна сделка- продажба.
На 20.09.2021г. е сключен договор между “Б.Б.” ООД и етажна собственост, намираща
се на адрес гр. С., район Л., ул. “Р.” № 5, по силата на който етажната собственост
възложила на посоченото дружество да извършва дяловото разпределение в сградата, в
2
която се намира процесния имот. Посоченият договор е сключен въз основа на решение на
Общото събрание на етажните собственици.
От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че през процесния
период в имота е имало 5 броя радиатора и с ИРРО и един водомер за топла вода.
Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за
отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи. Цената на доставената топлинна енергия за периода 01.07.2019г.- 31.03.2020г. е
1151,58 лева.
От заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза (СИЕ) се
установява, че за процесния период са издадени обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за
сумата 1290,14 лева (след извършена корекция от промяна на цената и прихващане с равни
месечни вноски). На 31.08.2020г. е издадено дебитно известие № ********** за сумата
583,75 лева. На 27.10.2020г. ответницата е платила сумата 1290,14 лева, с посочено
основание за плащане плащане по фактура № 001005401398, с което задължението по
издадената обща фактура е напълно погасено. На 17.11.2020г. ответницата е платила сумата
631,60 лева, с посочено основание за плащане доплащане от корекция по изравнителна
сметка 2019/ 2020г. Съгласно заключението на вещото лице, по счетоводни данни на ищеца,
след отчитане на извършените плащания, непогасени са задължението за цена на топлинна
енергия за отчетен период 2019г.- 2020г. в размер на 50,29 лева и цена на услугата дялово
разпределение за отчетен период 2019г.- 2020г. в размер на 56,90 лева. Експертът разяснява,
че на 12.10.2022г. ответницата е платила по банков път сумата 56,90 лева. с посочено
основание за плащане “дялово разпределение за период 2019г.- 2021г,”. Тъй като
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м.
април 2020г. са предмет на съдебно производство, с платената сума е погасено задължението
за цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. септември 2022г.
От събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства- платежни
нареждания се установява, че на 17.11.2020г. ответницата е платила сумата 631,60 лева, с
посочено основание за плащане доплащане по изравнителна сметка за отчетен период
2019г./ 2020г.; на 27.10.2020г. ответницата е платила сумата 1290,14 лева, с посочено
основание за плащане фактура № 001005401398; на 12.10.2022г. ответницата е платила
сумата 56,90 лева, с посочено основание за плащане дялово разпределение за отчетен период
2019г.- 2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното
от правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
3
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно
който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от
потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че Р. Х. С. е придобила правото на собственост върху
процесния имот чрез правна сделка- продажба. С оглед изложеното, ответницата е
придобила правото на собственост върху имота по силата на правна сделка. Следователно,
установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в
имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
4
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 36, 18 лв. за периода м. 03.2018г.- м. 04.2019г., които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т.С." ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
От събраните писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че на на
17.11.2020г. ответницата е платила сумата 631,60 лева, с посочено основание за плащане
доплащане по изравнителна сметка за отчетен период 2019г./ 2020г.; на 27.10.2020г.
ответницата е платила сумата 1290,14 лева, с посочено основание за плащане фактура №
001005401398; на 12.10.2022г. ответницата е платила сумата 56,90 лева, с посочено
основание за плащане дялово разпределение за отчетен период 2019г.- 2020г. Съгласно
заключението на СИЕ, ищецът е отнесъл посочените плащания, без плащането на сумата
56,90 лева, за погасяване на задълженията за цена на топлинна енергия за отчетния период
2019г.- 2020г. По отношение на платената на 12.10.2022г. сума в размер на 56,90 лева,
вещото лице е посочило, че със същата е погасено задължението за цена на услугата дялово
разпределение за отчетен период 2020г.– 2021г., тъй като задължението за цена на услугата
5
дялово разпределение за отчетен период 2019г.– 2020г., към момента на плащането, е
предмет на съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Относно приложението на нормата на чл. 76 ЗЗД следва да се има
предвид, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД при няколко еднородни задължения, ако вземането не
е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви, кое от тях погасява.
Конкретиката на случая сочи, че на 27.10.2020г. ответницата е платила сумата 1290,14
лева, като е посочила, че плаща задължението по издадената на 31.07.2020г. обща фактура.
С оглед това, при спазване на правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, задължението по посочената
фактура е погасено. На 17.11.2020г. ответницата е платила сумата 631,60 лева, с посочено
основание “доплащане от корекция от изравнителна сметка 2019г.- 2020г.”. От издаденото
дебитно известие № **********/ 31.08.2020г. се установява, че сумата за доплащане е в
размер на 583,75 лева. При зачитане на посоченото правило, плащането следва да се отнесе
за погасяване на задължението по посоченото дебитно известие, като задължението по
същото е изцяло погасено. С посоченото плащане ответницата е надплатила сумата 47,85
лева, които следва да бъдат отнесени за погасяване на задължението за обезщетение за
забава върху главниците за цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение. На 12.10.2022г. ответницата е платила сумата 56,90 лева, като е посочила
като основание за плащане цена на услугата дялово разпределение за отчетния период
2019г.- 2020г. При зачитане на изявлението на ответницата, задължението за цена на
услугата дялово разпределение за посочения отчетен период е погасено изцяло.
В обобщение, длъжникът е упражнил правото си по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, посочвайки кое
задължение погасява с извършеното от него плащане. Отнасяйки по свое усмотрение
сумата 56,90 лева (платена на 12.10.2022г.) за погасяване на други задължения на
ответницата, без да съобрази нейния избор, ищецът е действал в нарушение на закона.
Доводите, че към момента на плащане, вземането е било предмет на съдебно производство
са ирелевантни.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Основателността на предявените искове се обуславя от съществуването на главен дълг и
забавата.
В настоящия случай задължението на ответника за цена на топлинна енергия е погасено
чрез плащане, което обуславя извод за неоснователността на предявения иск и неговото
отхвърляне.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
6
С оглед изложеното, вземането на ищеца, предмет на издадената заповед, не
съществува в неговия патримониум, което обуславя извод за неоснователност на
предявените искове са неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне.
По разноските:
Относно разноските в заповедното производство:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в
производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В съдебната практика не
съществува спор, че в случай, че ответникът е изпълнил задължението си след завеждане на
иска, то същият е дал повод за иницииране на съдебно производство, съответно в негова
тежест следва да бъдат възложени съдебните разноски. Конкретиката на случая сочи, че
ответницата е погасила задължението си чрез плащания, извършени в периода 27.10.2020г.-
12.10.2022г., като задължението за цена на топлинна енергия е погасено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.08.2022г.). С оглед изложеното, към
момента на иницииране на заповедното производство дължима е била единствено цената на
услугата дялово разпределение. Предвид това, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно със
задължението за цена на дяловото разпределение, в размер на 29,79 лева.
Относно разноските в исковото производство:
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е погасил задължението си чрез плащане
преди образуване на исковото производство. С оглед изложеното същият не е дал повод за
образуването на съдебното производство, поради което има право на направените в същото
разноски. Същият е представил доказателства за извършването им и е направил искане за
присъждането им до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Относно направеното от възражение за прекомерност:
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
7
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че производството пред
първоинстанционния съд е приключило в две заседание, счита, че договореният размер на
възнаграждението за защита пред първоинстанционния съд в размер на 450 лева съответства
на фактическата и правна сложност на делото, което обуславя неоснователността на
възражението за прекомерност на договореното възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***********, против Р. Х. С., с ЕГН
**********, за установяване вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 50,29 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., район Л., ул. “Р.” № 5, ет.
1, ап. 3, аб. № ********, за периода м. юли 2019г.- м. март 2020г., с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 24,58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2020г..- 04.08.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 56,90
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м.
април 2021г., с правно основаное чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 11,49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2019г.- 04.08.2022г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.09.2022г. по ч.гр. дело № 44501/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Х. С., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 29,79/ 17,61 лева, представляваща направени в производството по ч.гр. дело №
44501/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***********, да плати на Р. Х. С., с ЕГН **********,
сумата 450 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
8
Решението е постановено при участието на “Б.Б.” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9