Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

като разгледа докладваното гр.д. № 3758 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против П.Я.Б. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 275,35 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода от 05.10.2011 г. до 30.03.2016 г., съгласно фактури издадени през периода 26.10.2015 г. - 25.04.2016 г., сумата от 46,72 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 27.11.2015 г. – 18.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9523/2017 г. на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № *** и потребител на доставяните от ищеца услуги във водоснабден обект, находящ се на адрес гр. Б., ***. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил тези задължения за горепосочения период. На следващо място се твърди, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение за процесните суми е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от страна на назначения особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и недоказан и се моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Оспорено е твърдението на ищеца, че ответникът има качеството на потребител на предоставяните от него услуги по отношение на посочения в исковата молба обект. Твърди се също така, че по отношение на част от вземанията е изтекла 3-годишна погасителна давност. На следващо място в отговора се твърди, че за предоставените услуги през процесния период не е редовно водено счетоводство и не са издавани фактури, но в съдебно заседание е заявено, че това възражение не се поддържа. Твърди се също така, че липсват данни за реално потребено количество вода в имота, а сумите са начислявани служебно. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, моли искът да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т. **, рег. № ***, дело № *** от 2006 г., считано от 23.08.2006 г. ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес гр. Б., ***.

Между страните по делото не се спори, че горепосоченият апартамент е водоснабден и ВиК услугите в него се доставят от ищцовото дружество, като за имота е открит абонатен № ***.

Видно от представената от ищеца справка-извлечение на отчет с мобилно устройство за водомера, записан на името на ответника, през периода 05.10.2011 г. - 29.02.2016 г. са били начислявани служебно количества вода, а за следващия отчетен период – 01.03.2016 г. - 30.03.2016 г., е бил извършен реален отчет по данни на клиента.

Представени са и протоколи от 02.10.2015 г., 29.10.2015 г., 06.01.2016 г., 02.02.2016 г. и 29.02.2016 г., съставени от инкасатор при ищцовото дружество, съгласно които на посочените дати П.Я.Б. не е осигурил достъп за отчет на водомера/ите в имот, находящ се в гр. Б., ***.

Приложени са и копия на издадени от ищеца на името на ответника фактури за задължения за ВиК услуги, начислени за процесния период, които са в общ размер от 275,35 лв.

В съдебно заседание е разпитана свидетелката С.П., работеща в ищцовото дружество на длъжността „***”, като същата е заявила, че отчита бл. ** в ж.к. „Л.” от 1994 г. Според свидетелката, този блок има партерен етаж и след него започват жилищните етажи, като те се броят от № 1 нагоре. Заявява, че имотът на абоната П.Б. се намира на *** жилищен етаж, ап. ***, като в него има четири водомера – два за студена и два за топла вода. Твърди, че при извършване на отчет уведомява абонатите три дни по-рано със съобщение, а при отсъствие на абоната тя ходи допълнително на адреса след 17,00 ч. или клиентът й дава данните на водомера по телефона. Заявява, че абонатът Б. й е осигурил достъп само един път – на 29.03.2018 г., както и 2-3 пъти й е оставял бележки с показанията на водомерите, а в останалите случаи тя е пишела служебна консумация по 5 куб. на човек само на студените водомери, като по информация на съседи в апартамента живеел Б. с приятелка. Когато имало голяма разлика в общия водомер, тя начислявала и по-голямо количество вода служебно. Твърди, че при неосигурен достъп от абонат, тя съставя протокол за това в присъствието на свидетел. Когато е отчела реално водомера на ответника на 29.03.2018 г., тя е изравнила отчета и е установила, че няма надписани количества вода, а напротив – оказало се е, че е изразходвана много повече вода от начислените количества.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че процесният имот представлява апартамент, намиращ се на *** етаж на посочения в исковата молба адрес, като там има и партерен етаж, който според вещото лице се брои като първи жилищен. Видно от заключението, доставената и консумирана вода в имота на ответника през процесния период е 106 куб.м. В заключението е посочено, че на вещото лице не е бил осигурен достъп до апартамента на ответника. В заседание вещото лице е заявило, че апартаментът на ответника се намира на *** етаж на сградата, а ако първият етаж се брои за партерен, апартаментът се намира на * жилищен етаж.

Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е изчислило, че общият размер на лихвата за забавено плащане по всички процесни фактури за периода от забавата по всяка фактура до 18.12.2017 г. възлиза на 50,94 лв.

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Установи се, че през процесния период ответникът е бил собственик на водоснабден имот и като такъв е ползвал доставяните от ищцовото дружество услуги. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че Б. е собственик на друг апартамент, находящ се на ет. * в същия вход, а не на апартамента, за който са начислени задълженията - на ет. *, тъй като от показанията на св. П., както и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че в този вход е налице и партерен етаж, което води до разлика в номерацията на жилищните етажи – ако партерният етаж се брои за жилищен, етажът, на който е апартаментът на ответника, е *** (както е посочено в нотариалния акт), а ако партерният етаж не се брои – етажът на ответника е *** (както е отразено в документацията на ищеца), но всъщност се касае за един и същи апартамент. Освен това в показанията си свидетелката П. безспорно установява, че абонат за процесния имот е именно ответникът, поради което следва да се приеме, че възражението на особения представител в тази насока е неоснователно.

Установи се също така, че фактурираните ВиК услуги, цената на които се претендира по настоящото дело, действително са били доставени в имота на ответника. Видно е от доказателствата по делото, че през по-голямата част от процесния период са били начислявани служебно количества вода от отчетника, поради неосигуряване на достъп за отчитане от страна на абоната, но в края на периода е било извършено реално отчитане на водомерите, при което е било установено, че няма надписани количества вода, а напротив – реално потребената вода е била в по-големи количества от начислените. С оглед на това съдът намира, че процесните количества вода са били доставени в имота на ответника и потребени, поради което той дължи заплащане на тяхната стойност, възлизаща на 275,35 лв. Поради това и при липсата на твърдения и доказателства ответникът да е платил тази сума на ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта относно главницата е основателен и доказан.

Предвид установената дължимост на главницата, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като най-старата от процесните фактури е издадена на 26.10.2015 г. и е следвало да бъде платена в срок до 25.11.2015 г. (видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза), поради което съдът намира, че 3-годишната погасителна давност по оношение на тази фактура изтича на 25.11.2018 г., а давността за вземанията по следващите процесни фактури изтича след тази дата. Поради това и тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.12.2017 г., т.е. преди изтичане на тригодишата погасителна давност по отношение на задълженията по всяка една от процесните фактури, съдът намира, че с подаване на това заявление давността е била прекъсната, съответно вземанията не са били погасени по давност.

Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника доброволно плащане, съдът намира, че ответникът дължи и лихва за забава върху отделните вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата – 18.12.2017 г., като по изчисления на вещото лице по СИЕ сборната мораторна лихва възлиза на 50,94 лв. С оглед на това и тъй като искът за мораторна лихва е предявен в по-малък размер (46,72 лв.), то същият е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство в общ размер от 700 лв., от които 75 лв. – разноски в заповедното производство и 625 лв. – разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.Б., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., в качеството му на потребител с абонатен № ***, сумата от 275,35 лв. (двеста седемдесет и пет лв. и тридесет и пет ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода от 05.10.2011 г. до 30.03.2016 г. в имот, находящ се в гр. Б., *** (ет. * – по нотариален акт), ***, съгласно фактури издадени през периода 26.10.2015 г. - 25.04.2016 г., сумата от 46,72 лв. (четиридесет и шест лв. и седемдесет и две ст.), представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 27.11.2015 г. – 18.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата от 275,35 лв., считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет Заповед № 5628/ 22.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9523/2017 г. по описа на РС - Бургас.

ОСЪЖДА П.Я.Б., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 700,00 лв. (седемстотин лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД

Номер на акта:	1970
Дата:	1 август 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия:	Димана Георгиева Кирязова Вълкова

Дело:	20182120103758
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 май 2018 г.

Решение по дело №3758/2018 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Председател: Димана Кирязова-Вълкова