Определение по дело №27/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 53/14.02. Година 2020 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На шести февруари, Година две хиляди и двадесета

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВЧНД № 27 по описа на съда за 2020 година, при произнасянето си взе предвид:

 

            Производството е по Глава двадесет и втора от НПК.

Предмет на въззивна проверка за обоснованост и законосъобразност е определение по ЧНД №1440/2019 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна, с което осъденият Г.Б.Ж. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода в размер на деветнадесет години по присъда №28/04.02.2010 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново, установен е изпитателен срок от шест години, два месеца и седемнадесет дни и е наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК за срок от три години.

            С частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна е предизвикана въззивна ревизия на първоинстанционното определение. Твърди се необоснованост и незаконосъобразност, като се претендира въззивна намеса по чл.345, ал.2 от НПК.

Срещу протеста са постъпили възражения от началника на Затвора-Варна и упълномощен защитник на осъдения.

В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция частният протест се поддържа от прокурор от Апелативна прокуратура- Варна. Със становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно определение се ангажират представител на началника на Затвора-Варна и упълномощен защитник на осъдения.

В лична защита осъденият Ж. заявява, че е преосмислил случилото се, дълбоко съжалява за проваления живот на две семейства, за невъзможността да подкрепи болния си брат и да се грижи за детето си.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото и като съобрази становищата на страните, при произнасянето си взе предвид следното:

Предмет на въззивната проверка е определение на първоинстанционен съд, с което  по отношение на осъдения Г.Ж. е приложен института на предсрочното освобождаване. Решението е взето на база на съдържащата се в досието на лишения от свобода документация, както и  въз основа на ангажирани от защитата писмени доказателства. С оглед спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, предписанието на чл.439а, ал.2 от НПК и за пълноценност на въззивния контрол, настоящият състав попълни доказателствената съвкупност с актове по чл.156 от ЗИНЗС и с други писмени доказателства. Постигнатата фактическа изчерпателност позволява решаването на делото по същество, като при произнасянето си съдебният състав не формира единомислие само по факултативната предпоставка за условното предсрочно освобождаване на Г.Ж.. Становището на мнозинството е, че към настоящия момент не е постигната специалната превенция на наложеното наказание, което сочи на преждевременност на прилагане на института на предсрочното освобождаване.

Преди да развие съображения по съществото на делото, въззивната инстанция е призвана да разреши процесуалния въпрос по законността на първоинстанционния съдебен състав, повдигнат твърде общо с частния протест. Пред скоба е нужно да се изведат и някои общи бележки по прилагане на института на предсрочното освобождаване, което ще позволи отграничаване на релевантните съображения на участниците в производсвото, към които ще се концентрира второинстанционния контрол.

I.По оспорената с частния протест законност на състава на окръжния съд:

Протестиращият прокурор атакува безпристрастността на състава на първоинстанционния съд с общи съображения, развити на две плоскости: за събития назад във времето, свързани със самоотводи на съдии от Варненски съдебен окръг по воденото срещу Г.Ж. наказателно производство, поради персонални отношения с бащата на лицето, както и за наличие на актуални „трайни и служебни и лични контакти“ на съдиите от Окръжен съд - Варна със защитник по делото в битието му на дългогодишен съдия в Апелативен съд-Варна.

Въззивният състав изразява принципното си несъгласие с подобен мотивационен подход, който веднъж е лишен от каквато и да е конкретика и на следващо място, попада в явен дисонанс с утвърдения  от съдебната практика подход за преценка на основанията по чл.29, ал.2 от НПК. Проверката за лична безпристрастност следва да почива на външни признаци, като например изявления в съдебната зала или извън нея, коментари и пр. (Р.157-2015-3н.о.), каквито факти не се твърдят, а и не се установяват по делото.

II.Относно института по чл.70 от НК:

Участниците в процедурата по чл.437 от НПК ангажират пространни съображения в защита на собствените си тези, които в една или друга степен влизат в колизия с принципни положения относно предсрочното освобождаване. Подобно заключение не е чуждо и за оценъчната дейност на първоинстанционния съд, което мотивира въззивния състав да изложи някои принципни бележки.

Със законодателни изменения от 2017 година институтът на условното предсрочно освобождаване бе съществено реформиран в унисон със стандартите на Препоръка Rec (2003)22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Нормативната промяна бе всеобхватна, с отражение върху материално-правните предпоставки за УПО[1], върху процедурата[2] и пенитенциарното законодателство[3], без да се изоставят утвърдени правни положения относно обективния и факултативен критерии за прилагане на института, актуални са също указанията на ППВС №7/1975г. (изм. с ППВС №7/1987г.) и достиженията на теорията.

Така за съдебната практика би трябвало да не се поражда затруднение в преценката на обективния критерий на института, изискващ в пределите на фактически изтърпяното наказание да се включат календарният период на изпълнение, домашният отпуск и приспаднато по чл.59 от НК задържане под стража и/или домашен арест.

Вторият критерий изисква наличие на доказателства за поправяне[4], като съобразно т.2 от ППВС №7/1975г. съдилищата са задължени да изследват задълбочено постигането на специалната цел на наказанието по чл.36 от НК.

Известно от теорията е, че институтът на условното предсрочно освобождаване произтича пряко от принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието, даващ възможност след изтичане на определен период от време, тежестта на изпълнението да се постави в зависимост от поведението на осъденото лице. Принципът се проявява чрез възможностите за изменение на режима в по-лек, зачитане на положен труд за намаляване срока на наказанието, преместване от един тип пенитенциарно заведение в друг тип, помилване за част или за целия остатък на наказанието и условно предсрочно освобождаване.

Доказването на субективния критерий по чл.70, ал.1 от НК се извършва по неизчерпателното предписание на чл.439а от НПК, като от доказателствената преценка са изключени фактически положения по чл.54 от НК, квалифициращи признаци на деянието, взети предвид при постановяване на присъдата[5], размерът на неизтърпяната част от наказанието, обективната невъзможност на осъдения да е част от трудови дейности (поради нетрудоспособност или недостъпност), неучастие в образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, общественополезни прояви и/или в специализирани програми за въздействие.

Писмените доказателства за поправяне на осъдения са неизчерпателно изброени в чл.439а, ал.2 от НПК. Сред тях е оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, която се явява комплексно понятие, включващо в себе си оценката на риск от рецидив[6] и вреди[7], планиране и препланиране на присъдата, както и прогноза за ресоциализация на осъдения. От своя страна оценката на рисковете се явява професионален диагностичен инструмент за насочване на социално-възпитателната работа с конкретно осъдено лице, а не решаващ критерий за изводи относно удовлетворяване на специалната превенция на наказанието.

Отразените дотук общи постановки позволяват на въззивния състав да счете за неотносими към предмета на делото всички съображения в частния протест и пледоариите на участниците, които имат отношение към генералната превенция, остатъка от наказанието и постановеното условно предсрочно освобождаване на осъдения Стоян Стоичков. Предмет на доказване по делото са размерът на изтърпяната част лишаване от свобода от осъдения Ж. и проявите в индивидуалния корекционен процес в насока на евентуално по-ранно освобождаване от контролираната среда поради постигната индивидуална превенция по чл.36 от НК.

III.По същинската въззивна проверка на протестирания първоинстанционен акт:

Справка от Затвора-Варна (л.36 от ВЧНД) установява, че към 06.02.2020 година осъденият Ж. е изтърпял фактически девет години, седем месеца и осемнадесет дни лишаване от свобода. Съобразно указанията в т.3 от ППВС №7/1975 година, зачитането на времето, през което лицето е работило и прекъсването на наказанието не попадат в обхвата на обективния критерий по чл.70, ал.1 от НК, поради което ангажираната в разрез със задължителните указания позиция от окръжния съд е незаконосъобразна.

Становището на мнозинството на въззивния състав е, че проведената от първоинстанционния съд доказателствена оценка относно поправянето на осъдения Ж. е необоснована, породена от надценяване на доказателствата относно рисковете от рецидив и вреди, данните за награждаването на осъдения и отразеното в докладите по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС за протичащия корекционен процес.

Извършената собствена (на мнозинството от състава) оценка на доказателствата по делото очертава следните положения:

Считано от 05.10.2010 година Г.Ж. изтърпява наказание в размер на 19 години лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила присъда по НОХД №467/2003 година по описа на Окръжен съд-Шумен, с която е осъден за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В досието на лишения от свобода се съдържа базов (първоначален) доклад, изготвен на  05.10.2010 година, който според действащата редакция на чл.154, ал.2 от ЗИНЗС би следвало да обхваща оценката на риска от рецидив и риска от значителни вреди; релевантни фактори, предложения за ограничаването им и за запълване на личностни дефицити. Съпоставката на съдържанието на доклада с оценката на осъдения (л.9 от ЧНД), откроява като конкретни обстоятелства, формиращи рисковете: наказаното престъпление, отношението към правонарушението, криминалното минало, уменията за мислене и  емоционални фактори. Сумираната опасност от рецидив при Ж. е в ниската зона (31 точки), а рискът от вреди е в средния диапазон, като решаващ за идентификацията му е видът на осъдената деятелност.

Впечатление в приложения формуляр прави оценката на наказаното престъпление (табличен комплекс). По диагностичните въпроси е отразено, че Г.Ж. в съучастие с друго лице е извършител на убийство чрез удари с нож и тъп предмет, мотивиран от „уреждане на някакви взаимоотношения“.

Мнозинството от настоящия състав извърши фактологична съпоставка на оценените от пенитенциарната администрация обстоятелства в обсъждания формуляр и информацията от съдебното досие на Ж.. За да се гарантира обективност на изводите по отразените в бланката критерии, ще се направят изрични позовавания на положения от мотивите към присъда по ВНОХД №139/2009г. по описа на ВтАпС[8]:

-относно мотива на престъплението: „…Мотивът е свързан с натрупана злоба, завист, чувство за малоценност и желание за възмездие върху „неблагодарния“ М.Б.…Мотивът е налице само по отношение на подсъдимия Ж. и психологически действията му се свързват само с този мотив. Вторият подсъдим…е бил не „барон“, а прислужник, носач на багаж и адресат на обиди от страна на първия подсъдим, изцяло зависим и подчинен на неговата воля..“ (стр.98 от мотивите);

-използвано ли е оръжие: „…категорично се касае до двама нападатели, които са нанасяли ударите с две различни оръдия – едното, твърд тъп предмет, а другото малко ножче с широчина около 1.5см-1.6см…Общият брой на раните, нанесени с ножчето е 93…“ (стр.96  и стр.100 от мотивите). „;

-как е извършено престъплението: „…описаните наранявания, както с твърдия тъп предмет, така и с ножчето, налагат извода, че са нанесени с ярост и свирепост…“ (стр.100 от мотивите).

-осъденият познавал ли е пострадалият: „…Подсъдимият Ж., който се представя, като приятел на жертвата, на която много е помагал…е един провалил се студент, преждевременно завърнал се в България…“ (стр.98 от мотивите);

Макар и съвсем схематично, горните положения съпоставени с отразените обстоятелства по раздел А от формуляра за оценка на рисковете, илюстрират подценяване от страна на пенитенциарната администрация на мотивацията за престъплението и начина на неговото извършване, които с оглед чл.156, ал.2, т.1 от ЗИНЗС се явяват ключови за целенасочеността на конкретната социална дейност и възпитателна работа (чл.152, ал.1 от ЗИНЗС).

Обсъжданият компонент (настоящо правонарушение) е уравнен с индекс пет, който се намира в ниската диагностична скала. С категоричното разбиране, че оценката на риска почива на утвърдени от министъра на правосъдието методически указания, мнозинството от въззивния състав действа предпазливо в аналитичната си дейност, като от една страна привежда съображения по систематиката на съществените положения, а от друга – не подлага на преосмисляне цифровата величина по раздела. Мнението е, че е налице известно несъответствие, което подлежи на евентуална бъдеща професионална преоценка.

По-нататък, първоначалният доклад констатира проблемни зони в уменията за мислене на осъдения и в отношението му към правонарушението[9]. При тези базови положения е изготвен индивидуалният план за изпълнение на присъдата, който по нормативно изискване, би следвало да включва дейности и програми за ресоциализация на лишения от свобода. Планът задължително почива на вида и характера на извършеното престъпление, размера на наложеното наказание, оценката на риска от рецидив и формиращите го фактори[10]. Неговата пряка цел е да включи осъдения в програми и дейности за личностова промяна, за отстраняване на формиращите рецидивния риск фактори, както и да активира ресурса на прогресивната система при изпълнение на наказанията.

Съпоставянето на законодателните изисквания с първоначалния план от 19.12.2010 година (л.38 от ВЧНД) констатира отсъствие на конкретно разписани дейности по чл.156, ал.3 от ЗИНЗС (в редакцията към 2010 година). В досието не се съдържа годишен доклад за работата по този план, поради което резултати не могат да се проследят.

Като припомня, че оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС е комплексно понятие, мнозинството от въззивния състав констатира непълнота на документацията (липса на препланиране на присъдата) във връзка с доклад по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС от м.май 2012 година, което изключва възможността за обосновани и категорични изводи по поправителния процес за 2011 година.

По-нататък, присъдата е препланирана на 13.06.2012 година (л.39 от ВЧНД), като са поставени следните контекстови задачи към осъдения: да не допуска нарушения на ПВР (бел. на мнозинството от състава – това е задължение на всеки лишен от свобода), да спазва хигиенните изисквания, да изгражда умения за правилно и ясно идентифициране на конкретни проблеми, да намира, избира и анализира  алтернативи за решаване на проблемите, да обогати репертоара от поставени цели. Предвидени са индивидуални и групови дейности.

Текущият доклад от м.юни 2013 година не съдържа никаква информация за резултатите от социално-възпитателната работа с Г.Ж. в едногодишния период. Съдържанието му е изградено по метода „copy-paste“ (съпоставката е с доклад от м.май 2012 година), като добавените няколко изречения във връзка със справяне с поставените задачи, липса на наказания и наличие на награди, нямат изчерпателно проявление по поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода.

До м.юни 2013 година Г.Ж. е награждаван със заповеди №№366/17.09.2010 г., 396/12.10.2010г., 545/21.12.10г., 442/21.07.2011г., 52/21.01.2011г., 241/23.04.2012г., 399/17.07.2012г., 83/25.02.2013г. заради проявено сътрудничество и дисциплинираност в трудовия процес, спазване на ПВР и разпорежданията на служителите, участие в спортни дейности. Част от тези награди са елемент от законоустановения инструментариум в пенитенциарното третиране на лишените от свобода, насочен към поддържане на реда в затвора. Друга част (дисциплинираност в трудовия процес, участие в мероприятия) имат пряко отношение към зачитането на работните дни, както и към текущия процес на поправяне.

Препланирането на присъдата от 13.06.2013 година не се отличава по никакъв начин от предходното от 13.06.2012 година. Докладът от 19.03.2014 година също е почти дословно копие на идентичния вид документ от м.юни 2013 година, като единственото ново обстоятелство е оказаната животоспасяваща помощ от страна на Г.Ж. на друг лишен от свобода, за което е награден с писмена похвала. Четим е и фактът за извършена на 19.03.2014 година нова оценка на рисковете, отразяваща снижаване в субективния сегмент до 21 точки, като рискът от вреди се запазва на средно ниво.

В досието на осъдения фигурират доклади от 19.02.2015 година и 29.12.2016 година. За тези календарни периоди отново не са представени документи относно препланиране на присъдата. Като се има предвид определение №36/05.02.2020 година по ВЧНД №27/20г., изискващо всички актове по чл.156, ал.2 от ЗИНЗС и по чл.129, ал.4 от ППЗИНЗС, то следва извод, че за двугодишния период има съществена празнота, която не може да бъде заместена чрез докладите по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС, респективно не може да се формират надеждни изводи относно резултатите по индивидуалния корекционен процес.

В това време Г.Ж. е награждаван  за проявена дисциплинираност, за участие в трудовия процес и в културни мероприятие, със заповеди №№505/30.10.2.13г., 7/09.01.2014г., 87/27.02.2014г., 126/25.03.2014г., 157/17.04.2014г., 247/13.06.2014г., 372/07.08.2014г., 400/28.08.2014г., 541/04.12.2014г., 222/24.03.2015г., 437/24.06.2015г., 628/31.08.2015г., 827/07.12.2015г., 87/25.02.2016г., 184/26.04.2016г., 257/03.06.2016г. 285/22.06.2016г., 405/01.09.2016г., 538/19.12.2016г. Тук мнозинството от въззивния състав би желало да отбележи, че немалък процент от изброените заповеди имат кампаниен характер с оглед съвпадение с официални празници. Изводите за значението на наградите в останалата част, отразени по-горе в настоящето определение, запазват валидността си.

Следващият представен пред въззивния съд план за изпълнение на присъдата, датира от 30.12.2016 година (л.42 от ВЧНД). Единствената новост в сравнение с плана от 13.06.2012 година е включването на нова дефицитна зона „емоционални и психологически фактори“, с цел „изграждане на умения за емоционална стабилност“. Поставените задачи за намиране на алтернативи за справяне с повишената тревожност и с адаптацията, са възложени на индивидуални беседи, включване на осъдения в групово-корекционна дейност по съответната програма, консултации с психолог и психиатър. Макар да няма изрично отбелязване в плана, новоотразеният дефицит е породен от смъртта на член на семейството на осъдения Ж. (л.24 от ЧНД).

В резултат на едногодишната корекционна работа, според текущ доклад от 28.08.2017 година, Г.Ж. се проявява като организиран, справя се добре с възложените му задължения, има трудови навици, спазва режимните изисквания, награждаван е. Проведена оценка на риска от рецидив през м.август 2017 година (л.9 от ЧНД) констатира спад на опасността до 18 точки, т.к. е налична осъзната вина. Докладът съдържа и заключение за нисък риск от вреди, без да е отразено какво поражда този извод.

Обсъжданият акт по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС страда от формализъм, като от съдържанието му мнозинството на въззивния състав не може да изведе обосновани изводи по обема на изпълнените мероприятия от плана на присъдата и техните резултати в аспекта на специалната превенция по чл.36 от НК.

Планът от 28.12.2017 година (л.43 от ВЧНД) е аналогичен на предходния[11]. От текущ доклад с дата 03.09.2018 година става ясно, че осъденият е позитивно настроен към процеса на превъзпитание и се включва активно в изпълнение на задачите. В резултат на индивидуалната корекционна работа Ж. е успял да преодолее влечението си към външно престижни ефекти, повишил е социалния си опит и зрялост, като е снижил опасността от рецидивна проява на 15 точки.

В периода 2017г.-2018г. лишеният от свобода е награждаван със заповеди №№92/02.03.2017г., 163/28.04.2017г., 382/21.09.2017г., 541/12.12.2017г., 236/26.02.2018г., 724/02.07.2018г., 989/17.09.2018г., 1124/28.11.2018г. С изключение на заповеди №№382/21.09.2017г. и 724/02.07.2018г., всички останали касаят награждаване с домашен отпуск с оглед национални празници. Що се касае до другите два акта, същите са издадени за безупречно изпълнение на трудовите задължения и недопускане на нарушения на ПВР, което съобразно вече заетото становище по-горе от мнозинството на състава, има отношение, както към прогресивната система при изпълнение на наказанието, така и към протичащия процес на поправяне.

Планът от 27.12.2018г (л.44) се отличава от предходните по целеполагането, но не и по задачите (спазване на ЗИНЗС, на лична и обща хигиена, повишаване на умения за адекватно общуване, намиране на алтернативи за справяне с проблемите, стимулиране чрез награди[12]). Формата на възпитателна работа е изцяло индивидуално-корекционна чрез срещи, разговори и беседи (за мнозинството на въззивния състав не е ясно каква е разликата между тях).

Докладът по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС от 02.09.2018г. съдържа историята на изпълнението на наказанието. Като резултати от корекционната работа са отразени постигната самокритичност и осъзнато чувство за вина, повишаване на социалния опит и зрялост, приспособимост и възприемчивост към положителни модели. Оценката на риска от рецидив е запазена на 15 точки. Посочено е, че корекционната дейност с осъдения продължава в насока "затвърждаване на постигнатите при пенитенциарното третиране положителни резултати и недопускането на прояви с деструктивна насоченост“.

Със заповеди №№1124/28.11.2018г., 124/26.02.2019г., 323/05.04.2019г., 624/03.07.2019г., 846/02.09.2019г. и 1054/06.12.2019г., осъденият е награден отново по повод на официални празници, за спазване на режимните изисквания, за участие в хигиенни мероприятия и запазени семейни връзки.

По отношение на прогресивната система при изпълнение на наказанието на Г.Ж.:

С протокол №2/16.04.204 година режимът на осъдения е изменен от строг на общ. На 13.03.2017 година е прекатегоризиран в открит тип и разпределен в ЗООТ „Разделна“. В досието не е налична заповед за замяна на общия режим, но съдейки от заповед №382/21.09.2017 година, към момента на издаването й Ж. е бил поставен на лек режим.

Трудовият процес съпътства целия период на изпълнение на наказанието на Г.Ж.:

-след постъпването в затвора работи доброволно като хигиенист в медицинския център;

-от м.02.2011 година е назначен за санитар в същия този център;

-от м.07.2014г. работи във вещевия склад на затвора, а от м.02.2015г. е преназначен за отговорник на хранителния склад;

-на 11.05.2017г. е назначен като работник по охраната и поддръжката, през м.11.2017 година е преназначен на работа във външен обект.

ІV.По частния протест и становищата на участниците в производството:

Отразените дотук фактически положения се оценяват от мнозинството на въззивния състав, като положителни, даващи несъмнени доказателства за текущ процес на поправяне при осъденото лице. Отработено е социално проактивно поведение, което се проследява през спазването на режимните изисквания, полагания труд и положителното отношение към общите мероприятия в пенитенциарната среда. Запазената семейна връзка и доброто образование са силни ресурси на лишения от свобода в провеждания корекционен процес, който все още не приключил. Поведението на Г.Ж. може да се охарактеризира като очаквано и дължимо по време на изпълнение на присъдата, както и осъзнато от гледна точка на мотивацията за по-ранно напускане на затворническите условия. То има пряко отношение към прогресивната система при изпълнение на наказанието, проявила понастоящем ресурса си с поставянето на лицето при облекчени режимни условия и извеждането му на самостоятелна работа във външен обект. Именно в тези условия, близки до обществената среда, осъденият има възможност да изяви настъпилите личностни промени и да илюстрира готовност за реинтеграция и ресоциализация. Засега доказателства за устойчивост, необратимост на настъпилата корекция в аспект на приключило поправяне и превъзпитание, не се съдържат в досието на Ж.. Фактът, че той се завръща своевременно от отпуск и от работа, е ирелевантен, т.к. поведение в обратния смисъл би имало отношение към състава на чл.297 от НК.

Без съществено значение за изводите по факултативния критерий на чл.70 от НК е броят отработени дни. По-скоро проявите на осъдения в трудовата дейност би следвало да се обмислят на плоскостта на процеса по поправяне и превъзпитание. За да се избегне придаването на необосновано значение на факта, би следвало да се извърши проверка дали лицето изобщо е имало дефицити в тази област. Прочитът на формуляра за оценка на рисковете (л.9 от ЧНД) сочи, че при осъдения Ж. трудовите умения не са индикирали недостатъци, т.е. положителните му прояви в тази област не се дължат на конкретна целенасочена възпитателна работа, а са ресурс, с който той е постъпил в системата на затворите.

Мнозинството от въззивния състав не се съгласява със становището на адв.Г., че евентуална отмяна на проверяваното определение ще се отрази на мотивационния ресурс на осъдения. Поддържането на подобна теза не държи сметка за достиженията на прогресивната система при изпълнение на наказанията, която е породила констатираните по-горе положителни резултати. Получените системни  поощрения са сигурен знак по отношение на осъдения за оценяване на текущото му поправяне, като единствено от неговите усилия зависи по-ранното финализиране на процеса.

Мнозинството от въззивния състав възприема становището на прокурора от Апелативна прокуратура-Варна за известен формален подход към корекционния процес при осъдения, който прозира през преписа на едни и същи задачи и цели, които не намират логично обяснение при съпоставката с обстоятелства от присъдата (например спазването на хигиенни изисквания) и пораждат логичния въпрос, защо в случай, че има реален напредък по социално-възпитателната работа, се планират повтарящи се дейности. Подобно качество (формалност) е присъщо и на документацията по чл.156, ал.4 от ЗИНЗС, с директно отражение върху проследимостта на корекционните резултати. Тук е мястото, отново да се отвори темата за мотивацията на Ж. по инкриминираната деятелност, която необосновано остава встрани от социално-възпитателната работа[13]. Една от целите на наказанието е превъзпитание на осъдения в аспекта на преизграждане на личността, като на базата на разграждане на съществени негови негативни характеристики следва да се изградят позитивни такива. Личностовата промяна е пряка цел на социално-възпитателната работа, която чрез прилагане на различни психо-педагогически методи трябва да постигне укрепване на индивидуалната автономия (мислене и нагласи). Така през персонализираните резултати би се постигнала нужната степен на сигурност, че противоправните подбуди по наказаната престъпна деятелност не биха се реализирали в условията на обществения живот.

Без да навлиза по същество в тежкото семейно положение на осъдения (починал брат, сериозно болен баща, малко дете), мнозинството от въззивния състав го разглежда в зоната на ресурсите и сред мотивацията за поддържане и приключване на процеса по поправяне и превъзпитание на Г.Ж..

 Констатацията за непостигнатата специална превенция към настоящия момент, предпоставя и неоснователността на становищата на началника на Затвора-Варна и на защитника на осъдения в първата инстанция. По общите съображения на ст.комисар Йорданов мнозинството от въззивния състав няма критика, доколкото същите почиват на утвърдени положения в правото и теорията. Приведените конкретни аргументи в тяхна подкрепа обаче, влизат в разрез с оценката, сторена по-горе, поради което и не се споделят. Принципно верни (с изключение на заявената позиция по специалната превенция) са и по-голямата част от доводите на адв.П. във възражението срещу частния протест, получили отговор по-нагоре в определението.

            С оглед изложеното, мнозинството от въззивния състав счете проверяваното определение на окръжния съд за необосновано и незаконосъобразно, поради което на основание чл.345, ал.2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

            ОТМЕНЯ определение по ЧНД №1440/2019 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна и вместо това ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Б.Ж. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието по НОХД №467/2003 година по описа на Окръжен съд – Шумен.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                                         Членове: 1.

/особено мнение/

                                                                                          2.

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Румяна Панталеева

 

Изразявам особено мнение по същинския въпрос от предмета на делото – налице ли е субективният критерий в чл.70, ал.1 от НК, като обратно на становището на мнозинството намирам, че оценката на фактическите положения, изводими от подробно описаните в настоящото определение доказателства по делото, сочи, че осъденият Г.Б.Ж. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които обосновават неговото условно предсрочно освобождаване, респ. обуславят правилността на постановеното в този смисъл от окръжния съд.

Считам, че когато констатира наличието единствено и само на благоприятни обстоятелства по чл.439а, ал.1 от НПК, съдът не може да откаже условно предсрочно освобождаване с твърдението, че не е постигната специалната превенция, без да противопостави на тези благоприятни обстоятелства конкретни негативни обосноваващи факти, произтичащи от поведението и данните за самия осъден, и стоящи извън критиките относно някои документи от компетентност на затворната администрация, които не могат да се приемат в негова вреда. А именно само благоприятни обстоятелства, характеризиращи трайно постигнат поправителен ефект, се извличат от доказателствата по делото – налице е положителна промяна у осъдения Г.Ж. по време на изтърпяване на наказанието му, в хода на което той е достигнал нисък риск от рецидив и вреди, имал е последователно добро поведение, непрекъснатото е участвал в трудови и спортни дейности, в обществено полезни мероприятия, получил е значителен обем награди по най-разнообразни поводи и с различни основания, вкл. за оказана животоспасяваща помощ спрямо друг лишен от свобода /значимо, на фона на наказаната престъпна дейност/. В хода на не малкия период на престояване – девет години, единадесет месеца и двадесет и един дена, съобразявайки именно тези положителни промени, през 2017 г.  - от когато е изтекъл също немалък период, за да бъде отчетено поведението му в съответните условия, осъденият е бил прекатегоризиран в открит тип, режимът му е бил променен на лек и той е бил назначен на външен работен обект без охрана.

Анализът на така изброените и значими обстоятелства по делото, които се извличат безпротиворечиво от приобщените доказателства, по мое мнение обосновават като единствено законосъобразно решение предсрочното условно освобождаване на осъдения Г.Б.Ж.. 

                                                      Съдия: