РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Враца, 12.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 4.04.2019г./
четвърти април две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело №132 по описа на АдмС – Враца за
2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
73, ал. 4
от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано по жалба на Община Мездра,
представлявана от * Г.С. против Решение № РД-02-36-1647/27.12.2018г. на
Заместник Министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на ОПРР
2014-2020г. С оспореното Решение на Община Мездра е определена финансова
корекция при условията на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ.
В жалбата се навеждат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, че не са
извършени нарушенията визирани в оспореното решение, като за всяко едно от тях
се излагат подробни съображения. Моли за отмяна на оспореното решение и
присъждане на направените в производството разноски.
В съдебно заседание и писмени бележки *
К. поддържа жалбата и изложените в нея
съображения. Излагат се съображения в подкрепа на направеното оспорване. Претендират
се разноски по делото, съгласно представен списък. Подробни съображения са
изложени и в представено по делото
писмено становище.
Ответната страна - Заместник министър на МРРБ гр. София в с.з.,
чрез * К. оспорва жалбата и счита същата
за неоснователна. Моли за решение, с което се потвърди оспорения акт, като
законосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представен по делото списък.
Съображения за това са изложени и в представен по делото писмен отговор от * Д.Г.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди сочените в жалбата възражения, становищата на страните и във
връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Административен Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020г. процедура на директно
предоставяне BG16RFOP001-2.001 „Енергийна ефективност в периферните райони“ № от ИСУН
- BG16RFOP001-2.001-0108-С01, № РД-02-37-220/24.10.2016 г., Ръководителят на
Управляващия орган /МРРБ/ предоставя на Бенефициента /Община Мездра/ 100 % безвъзмездна
финансова помощ в максимален размер до 860 874,28 лева /стр.151/. С Решение №14/10.01.2017г. /публикувано в
регистъра на обществените поръчки/ жалбоподателя е открил процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: “Избор на изпълнител за пълен инжинеринг на сградите, обект на интервенция във връзка с
реализацията на проект „Подобряване на енергийната ефективност в многофамилни
и една еднофамилна жилищни сгради в гр.Мездра“ по горепосочения договор и е
разделена на четири обособени позиции. В
процедурата са подадени
осем
броя оферти, като са налице четири отстранени, видно от приложената
преписка по откриване и възлагане
на обществената поръчка.
Жалбоподателят в качеството на
възложител е сключил договори с избраните изпълнители по обособени позиции,
както следва: обособена позиция №1 с изпълнител „С.Б.Б.“ ЕООД договор ВG16RFOP001-2.001-0108-С01-127-S-10/3.10.2017г. на стойност 173 157.51 лева
без ДДС и 207 789.01 с ДДС, обособена позиция №2 с изпълнител „Т.С.“ ЕООД
договор ВG16RFOP001-2.001-0108-С01-127-S-7/28.08.2017г. на стойност 150 589.70 лева
без ДДС и 180 707.64 лева с ДДС, обособена позиция №3 с изпълнител „В.“ ЕООД договор ВG16RFOP001-2.001-0108-С01-127-S-9/12.09.2017г. на стойност 157 863.15 лева
без ДДС и 189 435.78 лева с ДДС по обособена позиция №4 с изпълнител „НП
Г. ****“ ООД договор ВG16RFOP001-2.001-0108-С01-127-S-8/28.08.2017г. на стойност 150 942.50 лева
без ДДС и 181 131.00 лева с ДДС. Така сключените договори са приложени по делото/стр.110-150/, също така
е приложена и Методиката за оценка в приетата за
незаконосъобразна част/стр.107 и стр.268-271/.
Във връзка с
изпълнението на договора за безвъзмездната финансова помощ, в УО на ОПРР е
регистриран сигнал за нередност под № 667. С писмо с изх. № 99-00-6-1266(1) от
12.11.2018г. (стр.70-83) ръководителят УО на ОПРР е информирал Кмета на Община Мездра за получения сигнал за нередност и за
становището си по него, като е приел, че сигналът за нередност е основателен, с
оглед на което е стартирал процедура по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ и е
предоставил на Община Мездра възможност
да представи възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за
тях, както и писмени доказателства. В изпратеното на жалбоподателя в
изпълнение на чл.73, ал.2 ЗУСЕСИФ писмо от 12.11.2018г., административният
орган много подробно е описал от фактическа страна констатираните нарушения,
посочил е нарушените правни норми от ЗОП, отразил е и процентния
размер на финансовата корекция, която смята да наложи върху допустимите разходи
по сключените четири договора.
В определеният в писмото срок, Община Мездра е представила становище (стр.85-97), в което е дала подробно
своите възражения по констатираните нередности,
в проведена обществена поръчка, което становище при постановяване на обжалваното решение
ответникът не е приел за основателно.
С оспореното решение е определена
финансова корекция на Община Мездра в размер на 37 703,17 лева с ДДС, които следва да не се верифицират при
обработка на последващи искания за плащане. Сумата е изчислена върху стойността
на сключените договори със съответните изпълнители в размер на 5 %
по договор с изпълнител „ С.Б.Б.“ ЕООД, по
договор с изпълнител „Т. С.“ ЕООД, по
договор с изпълнител „В.“ ЕООД и по
договор с изпълнител „НП Г. ****“ ООД. Финансовата корекция е наложена за
следните нарушения: ограничителен
критерии за подбор, с което е нарушен чл. 2, ал. 1 и ал.2 ЗОП вр.
чл. 59, ал. 2 ЗОП и незаконосъобразна методика, с което е нарушен чл. 2, ал. 2 вр. чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП и чл.
33, ал. 1 ППЗОП. В решението са изложени подробни мотиви,
възооснова на които е прието, че са налице констатираните две нарушения по
провеждането на обществената поръчка от страна на жалбоподателя, както и
мотиви по наложената финансова корекция.
По делото е приложена и преписката по
проведената обществена поръчка.
При
така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:
От приложените към преписката писмени
доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл.149,
ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесното решение е подлежащ на оспорване по реда на
АПК административен акт на основание чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ. Жалбоподателят,
като адресат на неблагоприятен за него акт, е надлежна страна. Предвид това
съдът счита, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, настоящият съдебен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.73,
ал.1 ЗУСЕСИФ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на УО, одобрил проекта. Ръководител на УО е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или
определено от него лице, като правомощия на ръководител на УО по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице, предвид
разпоредбата на чл.
9, ал. 5, изр. второ и трето ЗУСЕСИФ.
Според чл. 5,
ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министъра организира, координира
и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално
развитие“ 2007-2013г. и на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - Заместник-министър на МРРБ
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в
растеж“ (ОПРР), в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.73,
ал. 1, във връзка с чл.
69, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка със заповед №
РД-02-36-1179/26.09.2018г./приложена по делото/, в съответната писмена форма и
необходимите реквизити по чл.59,
ал.2 АПК,
което го прави валиден акт. Изложени са фактически и правни основания за издаване на акта, от тях може да се направи
извод каква е действителната воля на административния орган. По тези
съображения решението не е нищожно.
При
издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила. Законодателят е регламентирал специална процедура по определяне на
финансова корекция, която ответникът е спазил.
Органа е уведомил
бенефициера за започналото
производство по налагане на финансова корекция, осигурил му е възможност
в разумен срок да представи
писмени възражения относно основанието и размера на корекцията, обсъдил е
депозираното възражение и е изложил мотиви защо ги приема за несъстоятелни.
По същество
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е мотивирано, издадено
при напълно изяснена фактическа обстановка, в резултат на което е постановено в
съответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.2,
т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския
съюз и на Съвета легалното определение за нередност е: „нередност“ означава
всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с
прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на
икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и
инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на бюджета на съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
С ПМС № 57 от 28.03.2017
г. е приета Наредба за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (Наредба за посочване на нередности).
Съгласно чл.1 от
Наредбата за посочване на нередности, с нея се посочват случаите на нередности,
съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия и бездействия
от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреди на
средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които
представляват основания за извършване на финансова корекция по чл.70,
ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. В чл. 2, ал. 1 от Наредбата
е посочено, че нередностите по чл. 1, ал. 1, както и приложимите процентни
показатели на финансовите корекции, определяни за нередности, са посочени в
приложение № 1.
В т.9 на Раздел І от
Приложение 1 е посочено следното нарушение: „Неправомерни критерии за подбор
и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в
документацията за участие“. Като пример за такова нарушение са посочени
случаите, в които потенциалните участници/кандидати са възпрепятствани от
участие поради неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане,
посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие. Съгласно т.10
– „Критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на
предмета на поръчката“.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП - Обществените
поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането
на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки,
свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно
признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и
недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност,
публичност и прозрачност. При възлагането на обществени поръчки възложителите
нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или
изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават
участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени
с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената
поръчка.
Съгласно чл. 72, ал. 1
ЗУСЕСИФ - При определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството
и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата
от ЕСИФ.
По отношение на първото констатирано
нарушения.
От документацията на обществената
поръчка е видно, че всички обекти по обособена позиция №1 - 4, представляват
строежи пета категория по см. на чл.137 ЗУТ. Видно от документацията в
раздел Б. Критерии за подбор, в т.3 минимални изисквания към техническите и
професионални способности от заложените критерии за подбор е участниците да
осигурят екип от проектанти, притежаващи пълна проектантска правоспособност за
части „енергийна ефективност“, „електро“, „пожарна безопасност“, „ПБЗ“ и
„управление на отпадъците“. Това
изискване е завишено и необосновано, тъй
като ограничава широк кръг лица от участие в обществената поръчка. Съгласно нормата на чл.230, ал.1 ЗУТ устройствени
планове и инвестиционни проекти се изработват от проектанти- физически лица,
притежаващи съответната техническа и проектантска правоспособност. Дейностите, които могат да се извършват от
лицата с ограничена правоспособност се определят със закон (ал. 2). В тази връзка следва да се има предвид чл.7, ал.3, т.2, б.“а“ и „в“ от Закона за
камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, като
съгласно тези разпоредби проектиране за строежи от пета категория може да се
извършва и от лица с ограничена проектантска правоспособност. Според чл. 3, ал. 5 от Наредба № 2 за проектантската
правоспособност на инженерите, регистрирани в КИПП, а именно- проектантите с
ОПИ имат право до изработват самостоятелно проекти за обекти от V категория,
каквито са процесните обекти. При тази
законова регламентация и доколкото няма нормативно установено изискване за
пълна проектантска правоспособност, следва да се приеме, че поставеното от
жалбоподателя Община Мездра изискване към участниците/пълна проектантска
правоспособност/ ограничава възможността на потенциални изпълнители, чиито
служители са с ограничена проектантска правоспособност, да участват в
процесната обществена поръчка. С провеждането на
обществената поръчка се цели привличане
на максимален брой участници, с оглед постигане на най-изгодното предложение, а
с въвеждане на ограничения, каквито не са предвидени в правна норма, се лишават
евентуални кандидати от възможността им да участват в поръчката. В случая
необосновано е ограничено участието в процедурата на определен кръг стопански
субекти. С поставянето на изискването
към проектантите за наличие на пълна проектантска правоспособност, възложителят
на обществената поръчка е въвел условие, което необосновано ограничава
участието на стопански субекти, които разполагат с персонал – проектанти с
ограничена проектантска правоспособност. Наред с това, така поставеното
изискване не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на обществената поръчка, което е
в нарушение на чл.59, ал.2 ЗОП. Ето защо съдът приема, че формираният от
административния орган извод за допуснато от възложителя нарушение на чл.2, ал.1
и 2 вр. чл.59, ал.2 ЗОП е в съответствие с материалния
закон. Така констатираното нарушение правилно е
квалифицирано като нередовност по смисъла на т.9 и т.10 от Раздел 1 от
Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от посочената наредба, тъй като представлява
въвеждане на неправомерни критерии за подбор в обявлението и документацията за
участие в поръчката – критерият пълна проектантска правоспособност за
проектантите Така
констатираната нередност подлежи на финансова корекция съобразно
нейната тежест. Предвид на изложеното и възраженията на жалбоподателя в тази
насока за липса на нарушение са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
По
отношение на второто констатирано нарушение.
С нормата
на чл.
70, ал.7 ЗОП е въведено императивно изискване в
документацията възложителят да посочва методиката за комплексна оценка и начина
за определяне на оценката по всеки показател, като:
1) начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации; 2) да дава възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3) да
осигурява на кандидата достатъчно информация за правилата, по които ще се
прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като: а) за
количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в
проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) за качествените
показатели, които са количествено неопределими,
се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез
експертна оценка.
Съответно,
методиката по чл.
70, ал. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП следва да съдържа точни указания за определяне на оценката
по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертите,
включително и относителната тежест, която възложителят дава на всеки от
показателите за определяне на икономически най-изгодната оферта, така, че да се
избегне възможността от субективно оценяване, като същевременно участниците да
могат да се запознаят с параметрите, в рамките на които да предложат офертата
си, за да постигнат най-добро класиране. Тези показатели следва да са точно
определени по съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени
точни указания за тяхното оценяване.
Методиката за
оценяване трябва да съдържа ясни, точни и безпротиворечиви правила как се извършва оценката. Ако в
методиката за оценка се ползват неясно формулирани изрази, не може да се
направи извод, че оценяването ще е обективно и дали изискването, въведено в
закона за обективност, ще бъде спазено или обратното, ще е налице субективизъм
при извършване на оценката на кандидатите. Според чл.
70, ал. 5 ЗОП, показателите, включени в критерия
по ал. 2, т. т. 2 и 3, не трябва да дават неограничена свобода на избор и
трябва да гарантират реална конкуренция, което в случая не е спазено. В този
смисъл, показателите за оценка следва да бъдат точно определени по съдържание.
В случая с
одобрената от възложителя методика е
прието, че незаконосъобразността на методиката се изразява в неясните критерии
за оценка на трите надграждащи условия, предвидени при подпоказател РП. От
съдържанието на същите е видно, че така
въведените надграждащти условия са
неясни и предполагат субективна
интерпретация и прилагане от членовете на комисията. Жалбоподателя е предвидил идентични по
съдържание условия по отношение на надграждащите условия и на едни участници
оценителната комисия е могла да даде базовия брой точки, а на други
допълнителни точки на напълно свободен принцип. Видно е, че приетата методика
за оценяване създава широки възможности за извършване на субективна преценка от
страна на оценителната комисия, съответно за предпочитане на едни участници
пред други с присъждането на по-голям брой точки, с което е нарушен принципът за
свободна конкуренция, установен в чл.2, ал.2 ЗОП. В случая с въведената методика по отношение на надграждащите условия
не се дават ясни правила/инструкции/ за начина на определяне на оценката по отношение на
надграждащите условия. Налага се извода, че липсват обективни критерии за
сравнение и съпоставяне на отделните предложения на кандидатите. По този начин
методиката създава и условия за неравно третиране на участниците и има и
разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата. Законосъобразността
на методиката, като нейна обективна характеристика не следва да зависи от
субективните възприятия на участниците и членовете на комисията. В тази насока
адм.орган е изложил подробни мотиви, които са правилни и законосъобразни, а
възраженията на жалбоподателя по отношение
на така констатираното нарушение
за незаконосъобразност на методиката в съответната и част са неоснователни. Макар и да се приемат
възраженията на жалбоподателя за законосъобразност на методиката, то наличието
на първото нарушение е достатъчно само по себе си за налагане на финансова
корекция.
Не е налице
нарушение на закона от страна на ответника и при определяне на размера на
финансовата корекция. Нито националното законодателство, нито законодателството
на Европейския съюз и в частност - Регламент № 1303/2013 година, поставят като изискване наличието на реална вреда.
Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето
на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно
финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата на чл.
2, т. 36 Регламент № 1303/2013 година следва от
буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази
възможност – „има или би могло да има“. Тълкуването е трайно установено и в
практиката на Съда на Европейския съюз.
Органът е изложил мотиви за невъзможността да бъде определена конкретна
реална вреда за бюджета на Съюза. С оглед на характера на нарушението е обективно
невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Няма
как да се установи колко други кандидати биха участвали в конкурса и какви
условия биха оферирали, за да се определи точно разликата между употребените
средства при и без нарушението. За случаи като настоящия, когато финансовото
изражение на вредата не може да бъде точно определено законодателят е допуснал
прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата. Това
законодателно решение е в съответствие с Насоките на Европейската комисия и
приетите от нея критерии за вземане на решение за приложимите ставки за
корекции, както и самите ставки. Като е изчислил размера на корекцията по реда
на Наредбата за посочване на нередности, ответникът е приложил правилно
материалния закон и в тази му част. В конкретния случай обществената поръчка се
финансира със средства от европейските програми, като съгласно чл.2.1 от
договора за БФП жалбоподателя е получил 100% безвъзмездна финансова помощ т.е
получил е финансиране в пълен размер. Максималният размер на финансовата корекция може да
бъде намален в зависимост от тежестта на нарушенията от 25% на 10% или на 5%.
Съгласно чл.72, ал.1 ЗУСЕСИФ,
административният орган е взел предвид естеството и сериозността на нарушенията
на националните правни норми, свързани с прилагането на правото на ЕС и
финансовото отражение на нарушенията върху средствата от европейската програма.
При правилното прилагане на тази разпоредба, органът е определил обща финансова
корекция на 5% /минималния предвиден размер/ за всички нарушения засягащи едни
и същи разходи. Същата е правилно определена, в съответствие с приложимата
материално-правна регламентация. В
тази връзка, административният орган подробно е мотивирал своето решение, като
е отчел всички релевантни за това обстоятелства. С оглед на изложеното и
възраженията на жалбоподателя за неправилно определена финансова корекция е
неоснователно. Следва да се има предвид и допълнението на чл.1, ал.2 ЗУСЕСИФ, в сила от 28.10.2017г.
националното финансиране, предвидено в програмите, се счита за
средства от ЕСИФ, поради което основата, върху която се изчислява размера на
финансовата корекция включва както европейското, така и националното
съфинансиране. В тази насока възражението на жалбоподателя е неоснователно.
Оспореното решение е и в достатъчна степен мотивирано.
Административният орган е изложил своите съображения, относно налагане на
финансова корекция по основание и размер. Мотивите на решението са
последователни и изчерпателни, съдържат подробности относно фактическата
обстановка, която органът е приел за установена, с оглед на която е формирал
правни изводи за допуснати нарушения, извършени от общината, определени като
нередности по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013г. Подробни мотиви
са изложени за всеки от елементите на нередността, в т.ч. и по въпроса за
налагане на финансовата корекция.
С оглед
на изложените съображения съдът намира издаденият административен акт за законосъобразен, а
подадената срещу него жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, основателна е претенцията на
ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно списък и
приложени към него доказателства. Същият е ползвал адвокатска защита в проведеното
по делото производство, за което е заплатил хонорар в размер на 1993,31
лева с
ДДС, което е съобразно минималния размер установен в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание
чл.172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Мездра, представлявана от * Г. С. против
Решение № РД-02-36-1647/27.12.2018г. на Заместник Министър на МРРБ и
Ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г.
ОСЪЖДА Община Мездра да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство сумата 1993,31 /хиляда деветстотин
деветдесет и три лева и тридесет и една стотинки/ разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца пред
ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ.СЪДИЯ: