Решение по дело №334/2019 на Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№  6  , том.1     , стр.6

гр. Кула 16.01.2020г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

   Районен съд Кула, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       Районен съдия: Дияна Дамянова - Цанкова

със секретаря Нели Йончева,  като разгледа докладваното от съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело №  334 от 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството    по делото е по чл. 49 и чл. 56 от СК, образувано по искова молба вх.№1677/25.11.2019г. от адвокат Л.И. ***, в качеството му на пълномощник на С.Е.П., ЕГН ********** *** против Н. С.П., ЕГН ********** ***, с пълномощник адвокат Р.В. *** за прекратяване на сключен на …….г. в гр. Видин, брак между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне за вината, за предоставяне след развода на семейното жилище, находящо се в гр. В., ж.к. „…..“ № . вх. ., ет.. ап.., за ползване на ищцата, както и с искане същата да запази брачното си фамилно име. Излага твърдения, че страните са сключили граждански брак на 21.06.1197г., от който брак имат родено едно дете Д. Н. П., който е навършил пълнолетие. Твърди също, че страните не живеят заедно повече от 6 години и не поддържат контакти като семейство, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен е от съдържание и съществува само като формалност. Също така се твърди, че семейното жилище е било в гр. ....и същото е собственост на трето лице.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника – адв. Р.В.Р., с който заявява, че признава предявения иск, като излага твърдения, че страните не живеят заедно от дълго време и не поддържат никакви отношения като съпрузи.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

   Страните са сключили граждански брак на …… год. в гр. В., обл. В., от който имат родено едно дете – Д.Н.П., роден на ***г., което е навършило пълнолетие, което се установява от приетите по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено на …г. от община Видин, въз основа на Акт за граждански брак № …. от …..г.,както и от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на водения от процесуалния представител на ищцата свидетел – В. М. А., майка на ищцата. От разпита на посочената свидетелка се установява също, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните почти не общуват помежду си от повече от 6 години и всеки си има свой собствен живот, жилището, което е било семейно са прехвърлили на детето си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

Страните не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг.Това обстоятелство се установява и от разпита на свидетелката А.. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното ù от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Бракът между страните не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, нито една от страните не е направила такова искане, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.

От брака страните имат родено едно дете, но то вече е пълнолетно, което се установява от приетото и цитирано вече от съда удастоверение за раждане и от свидетелските показания на свидетелката Ангелова, поради което съдът намира, че с решението си не следва да се произнася по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето му и  неговата издръжка.

 Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е заявена само от ищцата и същата не е оспорена от ответната страна. Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда". Страните не спорят, че семейносто жилище, находящо се в гр. В., ж.к. „ …” № ., вх. ., ет., ап.. е собственост на трето лице. С оглед на посоченото, същото следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, която е направила искане за това, на което ответникът не се е противопоставил.

            Страните не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.

  При сключване на брака съпругата е приела фамилното име П., видно от цитираното вече от съда удостоверение за граждански брак.  С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от ГПК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед волеизявлението от страна на ищцата, че желае да запази фамилното си име П., което не се оспорва от ответника, съдът намира че не следва да променя същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса по допускане на развода в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от страните поравно по сметка на РС - Кула.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И: 

 

ПРЕКРАТЯВА чрез развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, гражданския брак между С.Е.П., ЕГН ********** *** и Н. С.П., ЕГН ********** ***, сключен на … г. в гр. В., общ. В., обл. В., с акт за брак № .. от .г. на община В., без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ, след прекратяването на брака, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В., ж.к. „ ..” № ., вх. ., ет.., ап.. на С.Е.П., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след развода С.Е.П., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА С.Е.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата от 25.00 лева окончателна държавна такса на основание чл.6  т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.329 от ГПК.

ОСЪЖДА Н. С.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Кула сумата от 25.00 лева окончателна държавна такса на основание чл.6  т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.329 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - ....в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: