Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Светлана Влахова, като разгледа
търговско дело № 1029 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба, вх. № 49053/08.06.2020 г.
на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******за установяване несъществуването на прието с
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, в размер
на 105267,01 лева, представляващо главница и обезщетение за забава, съгласно
издаден по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав, изпълнителен лист,
вземанията по който кредиторът придобил с договор за цесия, сключен с „Е.“ ЕООД
и които вземания се събирали принудително в производството по изпълнително дело
№ 201789220400582 на ЧСИ Х.Г..
Ищецът твърди, че с определение от 28.04.2020 г. по търг.
дело № 6789/2013 г. на СГС, съдът включил в списъка на приетите вземания тези,
предявени от „Д.Т.“ ЕООД, след депозирано от този кредитор възражение.
Вземанията произтичали от издаден по гр. д. № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав
изпълнителен лист в полза на „Х.“ ЕООД, което ги цедирало
на „Е.“ ЕООД, а последното - на свързаното с него лице „Д.Т.“ ЕООД с договор,
сключен на 28.02.2019 г.. Твърди, че прехвърлянето на вземанията не било
съобщено на длъжника, отделно от това вземанията били погасени по давност, тъй
като изпълнителният лист бил издаден през 2010 г. и по същия не били извършвани
изпълнителни действия.
Ответникът „Д.Т.“ ЕООД в депозиран отговор счита
предявения иск за недопустим, тъй като мандатът на съвета на директорите на
дружеството-длъжник бил изтекъл и исковата молба била предявена от лице без
представителна власт. Излага и че само синдикът представлявал длъжника, а
исковата молба не била подписана от него. Възраженията са неоснователни – в
производството по чл. 694 ТЗ длъжникът се представлява от органния
си представител, а не от синдика, който участва в производството като
самостоятелна страна. Представителната власт се преценява съобразно вписванията
в търговския регистър, които сочат Петко Петков за представляващ „Г.У.С.И В.“
ЕАД. Отделен е въпросът, че ответникът не е легитимиран да оспорва
представителната власт на ищеца в производството, тъй като това представлява
упражняване на чужди субективни права, по смисъла ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че само мнимо представляваният
може да се позовава на мнимото представителство, но не и насрещната страна.
По същество счита иска за неоснователен по съображенията
на съда по несъстоятелността, обусловили включване на вземанията в списъка на
приетите такива. Твърди, че сключените договори за цесия били надлежно съобщени
на длъжника с уведомление № 1231/14.09.2012 г. и уведомление от 28.02.2019 г., съответно вземанията
не били погасени по давност, тъй като по изпълнителни дела били предприети
множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. От друга страна с предявяването
на вземанията давността, се прекъсвала и спирала да тече. Молбата на „Д.Т.“
ЕООД била депозирана на 26.07.2019 г., поради което общата 5-годишна давност не
била изтекла, без значение на предприеманите изпълнителни действия.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва депозирания
отговор. Поддържа доводите, че давността по отношение на оспорваните вземания
не е била прекъсвана.
Отговор на допълнителната искова молба „Д.Т.“ ЕООД не е
депозирало.
С определение от 10.08.2020 г. съдът е конституирал, на
основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като страна в производството М.Г.Ш., в качеството
й на синдик на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******. Синдикът счита предявената искова
молба за допустима и основателна, като споделя изложеното от ищеца.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят относно осъществяването на правопораждащия
вземанията на „Х.“ ЕООД фактически състав, включително не е спорно, че в
производството по гр. д. № 6363/2010 г. на Софийски районен съд, 40 състав, на
16.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист за процесните
вземания от „Г.У.С.И В.“ ЕАД, дължими по договор за извършване на СМР, сключен
на 30.01.2008 г. и представляващи възнаграждение за приета работа и мораторна неустойка за забавеното му плащане, както и
съдебни разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила в
неустановен момент съдебно решение от 13.07.2011 г. на СРС, 40 състав по гр.
дело № 32633/2010 г..
В
настоящото производство длъжникът оспорва факта да му е съобщено прехвърлянето
на вземанията, обективирани в изпълнителния лист,
извършено с договор за цесия от 12.09.2012 г., сключен между „Х.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД, както и последващото му прехвърляне с договор за цесия от
28.02.2019 г. в полза на ответника „Д.Т.“ ЕООД.
С
решение № 1229/04.07.2019 г. по търг. дело № 6789/2013 г. по отношение „Г.У.С.И
В.“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност, като с молба от 26.07.2019
г. „Д.Т.“ ЕООД предявило за удовлетворяване в производството вземания в обем от
общо 173293,35 лева, които синдикът включил в списъка на неприетите вземания,
но с определение от 28.04.2020 г. по т. д. 6789/2013 г. съдът по
несъстоятелността изменил по възражение, вх. № 108503/02.09.2019 г. на „Д.Т.“
ЕООД, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и
включил в него част от предявените вземания до размера на сумата от 105267,01
лева, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, представляваща законна лихва за периода 10.02.2010 г. -
27.02.2019 г. в размер на 39886,12 лева и неолихвяема
сума в размер на 65380,89 лева, съгласно изпълнителен лист от 16.09.2011 г.,
издаден по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав.
Определението
е обявено по партидата на длъжника в търговския регистър на 30.04.2020 г., като
с оглед обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и предвиденото със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28
от 24.03.2020 г. спиране на процесуалните срокове, преклузивният
срок по чл. 694 ТЗ е изтекъл на 04.06.2020 г., с оглед отпадане на мерките,
считано от 21.05.2020 г., поради което исковете са допустими. Действително,
исковата молба постъпила в деловодството на съда на датата 05.06.2020 г., но
същата е изпратена по пощата с универсален код на доставката PS970100FSSVS от 03.06.2020 г., а съгласно чл. 62,
ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по
пощата, което означава, че исковата молба е депозирана в срок.
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД от съда по несъстоятелността, в който списък предявените от „Д.Т.“ ЕООД
вземания са включени в резултат на уважено негово възражение по чл. 690 ТЗ, за
длъжника е породено правото да оспори вземанията чрез провеждане на установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Исковете обаче са неоснователни.
Длъжникът оспорва легитимацията на ответника като
кредитор, като твърди, че договорът за цесия, сключен между „Е.“ ЕООД и „Д.Т.“
ЕООД не е породил действие и бил нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като
вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност и затова нямало няма
как същите да бъдат прехвърлени с договор за цесия. Възражението е
неоснователно.
Договорът за цесия
транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия носител в правната сфера на трето за
правоотношението, което го е породило лице. Тази правна последица настъпва с
постигане на съгласието на страните по цесионния
договор. Длъжникът „Г.У.С.И В.“ ЕАД не е страна по договорите за цесия и затова,
за да се прояви действието им и по отношение на него, разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД изисква станалото прехвърляне да му бъде съобщено. Със съобщаване на
всеки от сключените договори за цесия, за длъжника кредитор на вземането по
издадения изпълнителен лист е цесионерът по втория
договор - „Д.Т.“ ЕООД.
С
решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен
съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната природа на договора
за цесия, като е посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при
който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния
му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя
още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора, и да
е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила
се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и
спрямо трети лица. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху
цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да
бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните
му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху
цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния
носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за
изпълнен поради изчерпване на предмета му.
Предвид така изяснения предмет на договора за цесия, е
ясно, че погасено по давност вземане е годен негов предмет, тъй като вземането продължава
да съществува, като настъпването на погасителна давност единствено препятства
възможността за принудителното му събиране - то се превръща в естествено право,
което би могло да бъде доброволно изпълнено и престацията
не подлежи на връщане – чл. 118 ЗЗД.
По отношение на длъжника, цесионният договор
няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно
валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие
спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие
между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със
сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с
оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му
спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането
преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става
от същия момент негов носител, докато договорът има действие спрямо цедирания
длъжник и трети лица след съобщаването й, което поражда действие само след
осъществяването му от цедента.
По делото са представени два договора за цесия, като
сключеният на 12.09.2012 г. е транслирал
вземанията по изпълнителният лист, издаден по гр. д. № 6363/2010 г. от „Х.“
ЕООД в полза на „Е.“ ЕООД в размер на сумата 150490,79 лева, като за
прехвърлянето длъжникът е нотифициран с уведомление,
вх. №1231/14.09.2012 г., като в производството е представено и извънсъдебно
изявление на представляващия „Г.У.С.И В.“ ЕАД – П.К., обективирано
в сигнал до Министерство на правосъдието от 19.12.2012 г., в което изрично е
признат факта на получено уведомление за прехвърляне на вземането в полза на „Е.“
ЕООД. С договор от 28.02.2019 г. кредиторът „Е.“ ЕООД прехвърля вземанията в
размер на 120199,35 лева в полза на ответника „Д.Т.“ ЕООД, като цесията е
съобщена от цедента на длъжника чрез негов служител –
С.Ш., на 28.02.2019 г.. Оспорването от страна на длъжника „Г.У.С.И В.“ ЕАД договорът
за цесия и уведомлението от 28.02.2019 г. да са неистински документи, е преклудирано, тъй като е направено след изтичане срока за
депозиране на допълнителна искова молба, а оспорваните документи са ангажирани
с отговора на ответника.
След като длъжникът е надлежно нотифициран за всяка от
цесиите, то настоящ кредитор на вземанията, обективирани
в изпълнителния лист до размера на сумата 120199,35 лева, е „Д.Т.“ ЕООД, но приети
за удовлетворяване в производството по несъстоятелност са част от тези вземания
до размера от 105267,01 лева, който определя и предмета на настоящия спор.
Тези приети вземания - за сумата 39886,12 лева - законна
лихва за периода 10.02.2010 г. - 27.02.2019 г. и неолихвяема
сума в размер на 65380,89 лева, съгласно изпълнителен лист от 16.09.2011 г.,
издаден по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав) не са погасени по давност.
Погасителната давност е фактически състав,
включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално
право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове
на давността и да откаже изпълнение.
По делото е установено, че вземанията са
обективирани в издаден по гр. д № 6363/2010 г. на
Софийски районен съд, 40 състав изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
съдебно решение, т. е. по отношение на вземанията е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящото производство не са събрани
доказателства за настъпване изискуемостта на вземанията, предмет на съдебното
решение по гр. дело № 32633/2010 г. на СРС, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като с предявяването на исковата молба
давността по отношение на вземанията е прекъсната, по аргумент от чл. 116, б.
„б” ЗЗД, а до произнасянето на съда е била спряна – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Новата погасителна давност, която е
започнала да тече в този случай, има за начало деня, в който е постановено
разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, въз
основа на съдебното изпълнително основание – 16.09.2011 г. - така Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, то давността всякога е
пет години.
След придобиване на вземането от „Х.“
ЕООД кредиторът „Е.“ ЕООД е предприел действия по принудително събиране на
вземанията в рамките на изп. дело № 201270904000557
на ЧСИ Я.Б., които действия също са породили ефект на прекъсване на давността,
така както действието й е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, което в съществената част, се налага да бъде възпроизведено
тук.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания (каквито са тези прехвърлени от „Х.“
ЕООД на „Е.“ ЕООД) могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от представените постановления
за възлагане на недвижими имоти, същите са изготвени в резултат на проведени
публични продани на недвижими имоти, собственост на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД за удовлетворяване вземанията на взискателя „Е.“
ЕООД, последното от които от 21.11.2014 г., съответно върху недвижими имоти са
вписани възбрани, с които изпълнителни действия давността също е прекъсната. С
постановление от 02.02.2015 г. на купувач са
възложени движими вещи, като това би бил най-ранният момент, от който да
започне да тече нова погасителна давност, преценен като последното доказано в
настоящото производство извършено изпълнително действие. Молбата за предявяване
на вземанията в производството по несъстоятелност е депозирана на 26.07.2019 г.
– преди да са изтекли 5 години от евентуалното последно изпълнително действие. В
този смисъл, праводателят на „Д.Т.“ ЕООД - „Е.“ ЕООД е проявил нужната процесуална
активност и в никой момент след издаването на процесния
изпълнителен лист не е обективирано бездействие,
което да е продължило повече от 5 години, за да е довело до погасяване на
вземанията, които очевидно съществуват и подлежат на удовлетворяване от масата
на несъстоятелността на „Г.У.С.И В.“ ЕАД. Изложеното обуславя и
неоснователността на предявените искове за несъществуването им, които следва да
бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда само за ответника-кредитор „Д.Т.“ ЕООД,
което представя доказателства за извършени разноски в размер на 7900 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът
„Г.У.С.И В.“ ЕАД основателно възразява това адвокатско възнаграждение да е
прекомерно. В приложение на Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението, което се дължи за защита по искове с цена 105267,01 лева е в
размер на 3635,34 лева, до която сума възнаграждението следва да бъде намалено.
Вярно е, че страните са свободни да уговорят размер на възнаграждението за
адвокат по своя преценка, но несъответствието му с правната и фактическа
сложност на конкретния спор не може да бъде за сметка на насрещната страна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по
чл. 78, ал. 5 ГПК, се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, не се
касае до правна или фактическа сложност – спорът се свежда до събирането на
доказателства за прекъсване на погасителна давност и валидно съобщаване на
договори за цесията на длъжника. По делото е проведено едно съдебно заседание, не
са налице усложнения в процеса, т. е. спорът има основно правен характер, който
не е от съществена сложност. Затова следва да се присъди минимален размер на
възнаграждението от 3635,34 лева, което да се събере от масата на
несъстоятелността.
Предвид разпоредбата на чл.
694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт
от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася
предварително. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца,
затова „Г.У.С.И В.“ ЕАД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1
% върху размера на исковете (105267,01 лева) или сумата 1052,67 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК ******,срещу
„Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ******, обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ за установяване несъществуването на приети
с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземания в общ размер от 105267,01 лева, формиран
от сумата 39886,12 лева - законна лихва за периода 10.02.2010 г. -27.02.2019 г.
и неолихвяема сума в размер на 65380,89 лева, съгласно изпълнителен лист от
16.09.2011 г., издаден по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав, които кредиторът
придобил с договор за цесия, сключен на 28.02.2019 г. с „Е.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, да заплати на „Д.Т.“
ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 3635,34 лева (три хиляди шестстотин
тридесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 1052,67
лева (хиляда петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) – държавна такса
за производството, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на М.Ш. – синдик на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, ЕИК ******.
СЪДИЯ: