ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3436
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20221100900947 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящата съдебна инстанция, като се запозна с исковата молба и
молбите –уточнения по указания на съда, подадени от ищеца на 20.06.2022 г.,
05.08.2022 г. 12.09.2022 г., 11.10.2022 г. и 25.10.2022 г. , счита, че предявените
при условията на обективно кумулативно и субективно активно и пасивно
съединяване искове са недопустими, поради което следва да бъде върната
исковата молба на осн. чл.130 от ГПК по следните съображения:
Съдът е сезиран с искова молба от ищците Р. Д., гражданин на Израел,
роден на ******* г., притежаващ паспорт № *******, издаден на 15.03.2020г.
от Паспортните служби на Йерусалим, Израел и „РМУДРБ Х.” ЛТД, с адрес:
Авеню „******* III“ 2******* ПК 50132-3610, Лимасол 3105, Кипър,
Представлявано от Рон Д. - управител, двамата действащи чрез адвокат С. Ч.-
К., л.№ *******, адрес на кантората гр. София, бул. „******* *******,
против ответниците - общо 4 физически и юридически лица (съобразно
молба от 20.06.2022 г.), както следва:
1. М. Б., гражданин на Израел, с адрес: гр. Тел Авив *******. ул.
„*******. Израел
2. А. Б., гражданин на САЩ, с адрес: Лос Алтос Хилс. Калифорния
******* *******
3. „МБ С.К.“ ЛТД (посочено в исковата молба като регистрирано в
Израел, като съобразно представените извлечения от Министерство на
енергетиката, търговията и промишлеността, Отдел „ Длъжностно лице по
регистрацията на търговски дружества и интелектуална собственост,
придружени със заверка с апостил, дружеството е било регистрирано в
Кипър и понастоящем е заличено, считано от 11.01.2016 г. от Регистъра в
Кипър съгласно Закона за търговските дружества, Глава 113, раздел 327) - в
този смисъл са представените с молбата от 05.08.2022 г. доказателства по
указания на съда.
4. „АБ Р.ИТ КО“ ЛТД (посочено в исковата молба като регистрирано
1
в САЩ, Щата Калифорния, като съобразно представените извлечения от
Министерство на енергетиката, търговията и промишлеността, Отдел
„Длъжностно лице по регистрацията на търговски дружества и интелектуална
собственост, придружени със заверка с апостил, дружеството е било
регистрирано в Кипър и понастоящем е заличено, считано от 11.01.2016
г. от Регистъра в Кипър съгласно Закона за търговските дружества, Глава
113, раздел 327) - в този смисъл са представените с молбата от 05.08.2022 г.
доказателства по указания на съда.
В исковата молба се твърди, че през 2007 г. “МБ С.К.” Лтд.,“АБ Р.ИТ
Ко” Лтд, „Д Л. Ко” Лтд и “ РМУДРБ Х.” Лтд - дружества, регистрирани в
Република Кипър като съдружници, учредяват дружеството „С.Б.“ ООД, ЕИК
*******, като всеки от съдружниците притежава равен брой дялове в „С.Б.“.
По-късно през 2007 г., „С.Б.“ ООД учредява друго дружество - „П.П.
П.“ ООД, с ЕИК ******* като С.Б. притежава 100% от капитала му към
момента на учредяването.
На 13.05.2007 г. Съдружниците сключили помежду си Партньорско
споразумение, съгласно което всеки съдружник следва да вложи определена
сума за извършване на търговската дейност, свързана с недвижими имоти в
България. Такова финансиране е оформено като заем между Съдружниците в
качеството им на заемодатели и „С.Б.“ ООД в качество му на заемополучател.
През декември 2007 г. „П.П. П.“ ООД е в процес на придобиване на
поземлени имоти в региона на Пловдив. За една от покупко-продажбите на
поземлени имоти, съдружниците решават да предоставят на „С.Б.“ ООД
необходимата сума за сключването на сделките, като С.Б. от своя страна да
предостави средствата на притежаваното от него дружество „П.П. П.“ ООД.
“РМУДРБ Х.” Лтд обаче не разполага със средства, за да заплати своята част
от 25%, равняваща се на 80 000 евро.
На 19.12.2007 г. “МБ С.К.” Лтд И ,“АБ Р.ИТ Ко” Лтд,заплащат тази
сума директно на „С.Б.“ ООД. Сумата е разпределена, както следва: “МБ
С.К.” Лтд от свое име или от името на представляващото го физическо лице
М. Б. заплаща сумата от 37 500 евро (равняваща се на 73 343,63 лева), а “АБ
Р.ИТ Ко” Лтд,, от свое име или от името на представляващото го физическо
лице А. Б., заплаща сумата от 42 500 евро (равняваща се на 83 122,78 лева). И
двете суми са изплатени директно по банкова сметка с титуляр „С.Б.“ ООД.
Плащанията са отразени в счетоводството на С.Б. като заеми от
съдружниците. По същия начин плащанията са отразени и в годишните
финансови отчети на дружеството, приети от Общото събрание на
съдружниците без възражения от някой от тях.
След това сумата е преведена от „С.Б.“ ООД на „П.П. П.“ ООД, което
придобило недвижими имоти в Пловдив и района. Всички заеми от С.Б. към
ППП също са отразени от счетоводителите като заеми от съдружниците в
счетоводните книги на двете дружества. Поземлените имоти, придобити от
„П.П. П.“ ООД, са с обща площ от 217 093 кв. м. и все още са собственост на
„П.П. П.“ ООД.
На 23.01.2009г. “РМУДРБ Х.” Лтд заплаща на “МБ С.К.” Лтд сумата от
2 000 евро, а на “АБ Р.ИТ Ко” Лтд сумата от 3 000 евро като възстановяване
на част от платената от името на съдружника РМУДРБ сума.
Твърди се в исковата молба, че на 13.05.2007 г. съдружниците са
сключили договор, към който е приложимо българското материално право,
2
който договор е с различен предмет от Дружествения договор за
учредяването на „С.Б.“ ООД. Член 10.1 от Споразумението на съдружниците
урежда последиците от заплащането на сумата от 80 000 евро, която “МБ
С.К.” Лтд и „АБ Р.ИТ Ко” Лтд са заплатили от името на “РМУДРБ Х.” Лтд.
За такъв случай Споразумението на съдружниците предвижда срок от 7 дни, в
рамките на който “РМУДРБ Х.” Лтд да заплати тези думи на двете дружества.
В случай на неизпълнение, Споразумението на съдружниците предвижда
дяловете на “РМУДРБ Х.” Лтд да бъдат поети от “МБ С.К.” Лтд и “АБ Р.ИТ
Ко” Лтд на стойност, определена от пазарната стойност на придобитите в
хода на търговската дейност недвижими имоти. Така, в случай, че стойността
на недвижимите имоти е по-ниска от стойността, на която те са били
придобити, стойността на дяловете, притежавани от “РМУДРБ Х.” Лтд ще се
поеме съответно, а в случай че не е по-ниска, дяловете не могат да се поемат
(т.нар. „разводняване“ на дяловете — частично поемане на дялове от
останалите съдружници съобразно платеното от тях). Тази разпоредба не се
прилага автоматично в българското законодателство, а изисква формално
прехвърляне на дялове.
Към настоящия момент нито “МБ С.К.” Лтд, нито “АБ Р.ИТ Ко” Лтд, са
се позовали на тази разпоредба от Споразумението на учредителите, нито е
изисквано прехвърляне на дялове от “РМУДРБ Х.” Лтд съобразно
приложимото българско право. И понастоящем собствеността на С.Б. е
разпределена поравно между четиримата съдружници-учредители.
В противоречие със Споразумението на съдружниците, М. Б. е поискал
в последваща комуникация с ищците оценяването на дяловете да бъде
извършено по време на световната икономическа криза, настъпила в края на
2008 г., когато цените на недвижимите имоти са се сринали - приблизително 9
месеца след падежа на задължението за връщане на сумата от 80 000 евро,
поето с чл. 10 от Споразумението на съдружниците.
След като ищецът Р. Д. е осъзнал, че М. Б. отказва да приеме условията
на Споразумението на съдружниците като средство за уреждане на всички
възникнали спорове, е решил да се позове на Дружествения договор и
приложимото българско законодателство. По силата на Дружествения
договор и в съответствие с българското законодателство, Р. Д. като управител
и представляващ „С.Б.“ ООД има право да поиска от съдружниците да му
възстановят съобразно дела си, извършените от него разноски за управление
и други корпоративни разходи, платени от Р. Д. в рамките на 7-годишен
период от името на „С.Б.“ ООД, които и до днес не са изплатени. Тези
разходи и разноски са отчетени и представени на М. Б., като те надвишават
значително платените от името на “РМУДРБ Х.” Лтд суми - предмет на
настоящия иск. Ответникът М. Б. продължава да отрича дължимостта на тези
разноски и отказва да ги възстанови.
От 2007 г. и през 2008 г. физическите лица са обменяли предварителни
версии на договори за заем между представляваните от тях кипърски
компании, но нито “РМУДРБ Х.” Лтд, нито Р. Д. са сключвали други
договори с ответниците. Ответниците отказват да интерпретират
предоставените 80 000 евро като предмет на договор за заем между
съдружниците и твърдят, че сумата е предоставена на Р. Д. като личен заем.
През 2015 г. М. Б. и А. Б. изпращат чрез адвокат, действащ в Израел, покана
до Р. Д. да им заплати тази сума. Разменена е кореспонденция между адвоката
3
на ответниците и адвокатите на г-н Д. в България, като представителите на
ответниците извеждат претенциите си от договор за заем, какъвто обаче не е
представян на доверителите ми, нито е подписван такъв от тях. От онзи
момент нататък ответниците и техните адвокати не са отправяли покани и не
са инициирали комуникация.
През 2021 г. страните също са комуникирали по този въпрос, но без
резултат. Тази година Р. Д. се обръща към представител на семейството на
ответниците, за да предложи потенциално решение на финансовите въпроси
чрез извършване на подобрения в земите с цел те да бъдат продадени на по-
висока цена. Преговорите не довеждат до успех и са прекратени. Между
страните, в лично качество или чрез притежаваните от тях компании, не са
сключвани други споразумения. Неуспешните опити за разрешаване на
конфликта чрез взаимни отстъпки са поводът, поради изчерпване на
останалите опции, ищците да се обърнат към съда, който да внесе яснота в
отношенията между страните.
Твърди се в исковата молба, че ищците разполагат с право на иск, тъй
като е налице граждански спор. Граждански спор може да възникне относно
всяко гражданско право, поради което установителен иск е допустим относно
всякакви граждански права. За да съществува интерес от установителен иск е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от ищеца право. Според това дали установителният
иск цели установяване съществуването или несъществуването на спорното
право той бива съответно положителен или отрицателен. Един и същ правен
спор може да бъде повод за положителен или за отрицателен установителен
иск - зависи коя от двете страни по спора ще вземе инициативата за
съдебното му решаване. Правният интерес от воденето на отрицателен
установителен иск следва да се обоснове от ищеца, отричащ спорното право,
така че да се защити непосредствено правната му сфера. При наличие на
претенция за парично вземане, длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането винаги, когато е налице правен спор, тъй като с
него се внася несигурност относно действителното правно положение.
Доколкото в настоящия случай ответниците продължават да изискват от
“РМУДРБ Х.” Лтд и Р. Д. плащане на платени от тях суми в полза на трето
лице,, за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска.
Твърди се също така недължимост на вземането и е налице позоваване
на изтекла погасителна давност.
С молба от 20.06.2022 г. ищците са уточнили, че Споразумението
между съдружниците от 13.05.2007 г. е сключено единствено между
юридическите лица, участващи в учредяването на „С.Б.“ ООД.
Физическите лица - М. Б. и А. Б. не са страни по този договор или
какъвто и да е предходен или последващ договор.
Искът е предявени за отхвърляне на техните претенции, че имат
лично вземане към който и да е от ищците - Р. Д. и/или „РМУДРБ Х.“
Лтд. Физическите лица- ответници, в комуникацията с Р. Д. и чрез
представената покана от техен процесуален представител, твърдят, че
предоставените в полза на „С.Б.“ ООД заеми на 19.12.2007 г. са лични заеми
към Р. Д.. Липсва писмено съглашение между страните за такъв заем,
единственото съглашение представлява Споразумението от 13.05.2007 г., по
силата на което сумите са преведени към „С.Б.“ ООД. Независимо от това,
4
физическите лица-ответници, продължават да настояват за връщане на
някаква сума лично на тях и лично от ищеца Р. Д..
Ищците по делото са Р. Д. и „РМУДРБ Х.“ Лтд. Правният интерес на Р.
Д. за предявяване на отрицателния установителен иск срещу ответниците се
съдържа в периодичното твърдение на физическите лица-ответници, че
същият дължи лично на тях сумите, платени към „С.Б.“ ООД на 19.12.2007 г.
Това обстоятелство е видно от приложеното писмо от процесуалния
представител на физическите лица-ответници към Р. Д..
Ищците са установили съдържанието на действащия към момента чл.
327 от Кипърския закон за дружествата като с молби от 12.09.2022 г. и
25.10.2022 г. Същите твърдят, че видно от сертификатите на юридическите
лица от регистъра на Кипър, приложени по делото, “МБ С.К.” Лтд и “АБ
Р.ИТ Ко” Лтд са заличени на основание чл. 327 от Закона за дружествата .
Към настоящия момент не е известно наличието или липсата на
правоприемници и назначени/ отговорни лица относно имуществото на
заличените юридически лица, но ищците поддържат иска по отношение на
същите, както и на техните универсални и/или частни правоприемници,
назначени или отговорни лица, на които е поверено от местния орган да се
разпореждат с останалото или новооткрито имущество, в случай, че е
приложимо. В някои правни системи се допуска определен период след
заличаване на юридическо лице да се намират нови имущества на същото,
поради което се определя правоприемник или отговорно лице в тези случаи,
като съответното лице се назначава по преценка на държавата в случай на
необходимост (а именно - установи се имущество, което да премине в
патримониума на държавата). Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл.
327 от Закона за дружествата, заличените дружества не престават да
съществуват, а ефективно само са заличени от регистъра за период от 20
години и могат да се възстановят по преценка на съда по искане на управител,
член на дружеството или кредитор на дружеството. Тази процедура е платена.
Доколкото в настоящия случай липсват кредитори на дружествата, които да
искат възстановяването им, не считаме, че следва да бъде приложена
процедурата. Обратното, следва дружествата да бъдат уведомени по начина,
посочен в чл. 327, ал. 8 от Закона за дружествата, като в случай, че някое от
тях прецени, може да иска от местния съд възстановяване от името на някой
управител или член на дружеството.
Видно от регистрационните документи на дружествата, „АБ Р.ит Ко“
Лтд е с директор А. Б. и секретар Й.А. Б. (същите са и съдружници в
дружеството), „МБ С.К.“ е с директор М. Б. (същият е и едноличен
собственик на капитала), а „РМУДРБ Х.“ Лтд е с директор Р. Д.. Поради това
към настоящия момент отговорни за дружествата са техните последни
директори, като дружествата следва да бъдат уведомени за настоящото на
адресите, посочени в исковата молба, като последващи действия по
възстановяване бъдат преценени от съответните лица, които могат да
получават уведомленията от името на дружеството, и ефективно имат
правомощия да искат възстановяване на дружествата съгласно кипърското
право.
След многобройни уточнения по указания на съда, с молба от
5
25.10.2022 г., формулираният петитум на предявените искове е да бъде
установено, че ищците Р. Д., гражданин на Израел и „РМУДРБ Х.” ЛТД ,
регистрирано в Кипър, заедно и поотделно не дължат сума в размер на 69
431,96 лева (еквивалент на 35 500 евро съобразно фиксинг на БНБ) към „МВ
С.К.“ ЛТД, действащо чрез последния известен му директор М. Б., и/или
отговорни лица, в случай че такива бъдат назначени от Министерски съвет
на Кипър, и М. Б., и сума в размер на 77 255,28 лева (еквивалент на 39 500
евро съобразно фиксинга на БНБ) към „АВ Р.ИТ КО“ ЛТД , действащо чрез
последния известен му директор А. Б. и/или отговорни лица, в случай че
такива бъдат назначени от Министерски съвет на Кипър, и А. Б., като в
случай, че се установи наличието на ликвидно вземане към ответниците, да се
установи, че такова вземане не подлежи на принудително изпълнение.
На база на така изложеното, съдът намира следното:
С оглед нормата на чл.129 от ГПК, съдът проверява редовността на
исковата молба и когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по
чл. 128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани в едноседмичен срок
допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока
нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако
адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на
ищеца. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба на основание
чл.130 от ГПК.
Допустимостта на иска се преценява на база наличието за
процесуални предпоставки за възникването или надлежното
упражняване на иск – интерес от търсената защита, процесуална
легитимация, правоспособност на страните и подведомственост на иска на
съдилищата, съответно за липсата на процесуални пречки за възникването на
това право – договор или клауза за отнасяне на спора към арбитраж, висящ
процес между същите страни относно същия спор, висящ преюдициален спор
или престъпно деяние, обуславящо разрешаването на гражданския спор.
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това, т.е. правото на иск принадлежи
единствено на носителя на материалното право накърнено от правния
спор. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.26 ал.2 от ГПК - никой
не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично
предвидените от закона случаи на процесуална субституция.
В настоящия случай са налице редица основания за недопустимост на
предявения иск.
На първо място, независимо от твърденията на ищците, че предявяват
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, е предявен иск с правно
основание чл. 124 ал.4 изр. второ от ГПК (т.е. иск за факт с правно
значение) – че не се дължат сумите, посочени по-горе по изложените
фактически твърдения в исковата молба. Това се отнася и до искането, ако се
установи наличието на ликвидно вземане към ответниците, да се установи, че
такова вземане не подлежи на принудително изпълнение. Такива факти биха
могли да имат правно значение, но това не обуславя възникване на
6
правоотношение, по повод на което да възникне правен спор съгласно чл.124
ал.1 от ГПК като подобни искове не са уредени в законодателството.
На следващо място, изобщо липсва правен интерес от предявяване
на иска от ищеца – физическото лице Р. Д.. За него липсва правен интерес
от предявяване на иска, предмет на настоящото дело, тъй като не е налице
правен спор между него в качеството му на физическо лице и ответниците.
Както е уточнено в исковата молба, по повод процесното споразумение, Р. Д.
не е бил страна – такова е “РМУДРБ Х.” Лтд, в качеството му на съдружник.
Недопустимо е такъв интерес да се извежда от бъдеща и несигурна
възможност от претенции по отношение на него или завеждане на някакви
евентуални искови претенции, тъй като същият не е страна в
правоотношението, респ. носител на материалното право, засегнато от правен
спор.
Освен това, не се констатира ищците да са поемали солидарно някакви
права и задължения, поради което постановяване на диспозитив, че не дължат
заедно и поотделно, на собствено правно основание е недопустим.
Недопустим е искът и по отношение на ответниците – физически
лица. Същите не са и не могат да бъдат страни по процесното споразумение.
Процесуално легитимирани като ответници са насрещната страна по договора
и лицата, които се ползват от него. Ответниците - М. Б. и А. Б., не са
процесуалноправно легитимирани по настоящия иск, тъй като не са носители
на спорното материално право – процесното споразумение не е сключено с
тях в лично качество.Нормата на чл.124 ал.1 и 3 от ГПК очертава допустимия
предмет на спора по установителен иск - спорно правоотношение или право,
респ. факт с правно значение, уреден в законодателството. Субективните
предели на силата на пресъдено нещо, на която се основава защитната сила на
съдебното решение, което предполага участие в процеса на другата страна в
спорното правоотношение или правният субект, чието поведение застрашава
реализацията на законоустановен интерес, за чиято защита е легитимиран
ищецът.
На собствено правно основание е недопустим искът и по отношение
ответниците - “МБ С.К.” Лтд и “АБ Р.ИТ Ко” Лтд.
За да съществува в полза на определено лице право на иск, следва да са
налице условията, при които то възниква и същевременно да не са настъпили
условията, при които то се погасява. Т.е. необходимо е да е възникнал
между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда.
В настоящия случай, ответниците - “МБ С.К.” Лтд и “АБ Р.ИТ Ко” Лтд,
са заличени съгласно изискванията на кипърското право (приложимо
съгласно чл. 56 ал.1 и чл.58 от КМЧП). Тъй като настоящият съдебен състав
разглежда спора по българското право – арг. от чл.29 от ГПК, с оглед нормата
на чл.27 ал.1 от ГПК, процесуалната правоспособност е абсолютна
процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е заличен от
търговския регистър, и то далеч преди предявяването на иска, е недопустимо
и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с
която да възникне валидно процесуално правоотношение. Когато
правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и
процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
7
гражданския процес като производство. Заличеното от търговския регистър
дружество не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде
субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу вече заличените ответници – дружествата МБ
С.К.” Лтд и “АБ Р.ИТ Ко” Лтд, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение. Ответникът по иска нито би могъл да
извършва правно валидни процесуални действия, нито такива действия могат
да бъдат извършвани срещу него. Липсата на ответна страна поради
заличаването й прави производството процесуално недопустимо, без оглед
вида на предявения иск - установителен, осъдителен или конститутивен. В
този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи също така, че бъдещи несигурни събития – по
евентуално възстановяване в Регистъра в някоя от хипотезите на чл. 327 ал.1-
8 от кипърския Закон за дружествата в период от 20 години, са правно
ирелевантни. Съдът е длъжен да вземе предвид заличаването в Търговския
регистър към настоящия момент, което е настъпило още през 2017 г. – т.е.
далеч преди предявяване на исковата претенция. А и анализът на нормата
чл.327 от Закона за дружествата, показва редица условности, които са
свързани по-скоро с наличието на имущество и начина на разпределянето му,
ако има заинтересовани от това лица, но не представлява възстановяване на
пълната правоспособност на вече заличеното дружество и възможността за
водене на искови производства от типа на предявения иск срещу тях.
Предвид изложеното, и като взе предвид обстоятелството, че правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за
която съдът следи служебно по време на цялото производство, при
констатираната му липса по изложените по-горе съображения, исковата
молба следва да бъде върната - арг. от чл. 130, изр. 1 от ГПК.
Освен изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да се
произнесе по отношение на това дали е международно компетентен с
настоящото определение, той като от това произтича възможността му да се
произнесе по спора, вкл. и по отношение на допустимостта на исковите
претенции.
Прилагайки българския процесуален закон – аргумент от чл.29 от
КМЧП. Вр. чл. 15 от КМЧП, съдът намира, че споразумението от 13.05.2007
г. е с място на изпълнение в България, тъй като на основание това
споразумение са преведени процесните суми от ответниците към българско
дружество във връзка със закупуване на недвижими имоти. Освен това
съгласно чл. 18 ал.4 от Договора в отношенията между страните по
Споразумението приложимото право е българското, независимо, че
седалището на страните е в Израел, Кипър и САЩ.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.28 от КПЧП във вр. с чл.93, ал.1 от
КМЧП, че българският съд е международно компетентен да разгледа
предявените от Р. Д., гражданин на Израел, роден на ******* г., притежаващ
паспорт № *******, издаден на 15.03.2020г. от Паспортните служби на
Йерусалим, Израел и „РМУДРБ Х.” ЛТД , с адрес: Авеню „******* III“
2******* ПК 50132-3610, Лимасол 3105, Кипър, Представлявано от Рон Д. -
управител, двамата действащи чрез адвокат С. Ч.-К., л.№ *******, адрес на
кантората гр. София, бул. „Ал. ******* против М. Б., гражданин на Израел, с
адрес: гр. Тел Авив *******. ул. „*******. Израел; А. Б., гражданин на САЩ,
с адрес: Лос Алтос Хилс. Калифорния ******* *******; „МБ С.К.“ ЛТД
(дружеството е било регистрирано в Кипър и понастоящем е заличено,
считано от 11.01.2016 г. от Регистъра в Кипър съгласно Закона за
търговските дружества, Глава 113, раздел 327) „АБ Р.ИТ КО“ ЛТД
(дружеството е било регистрирано в Кипър и понастоящем е заличено,
считано от 11.01.2016 г. от Регистъра в Кипър съгласно Закона за
търговските дружества, Глава 113, раздел 327) , искове, предмет на
настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен
срок от съобщението до ищеца.
ВРЪЩА на осн. чл.130 ал.1 от ГПК ИСКОВА МОЛБА вх.
№31816/25.05.2022 г., подадена от Р. Д., гражданин на Израел, роден на
******* г., притежаващ паспорт № *******, издаден на 15.03.2020г. от
Паспортните служби на Йерусалим, Израел и „РМУДРБ Х.” ЛТД , с адрес:
Авеню „******* III“ 2******* ПК 50132-3610, Лимасол 3105, Кипър,
Представлявано от Р. Д. - управител, двамата действащи чрез адвокат С. Ч.-
К., л.№ *******, адрес на кантората гр. София, бул. „Ал. *******, КАТО
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част има характер на разпореждане и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9