Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
гр.Силистра, 04.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
АНД № 373 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.З.В. ***, чрез адв.В.М., против Наказателно постановление № 19-1099-000180/15.04.2019г., издадено от старши инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДВП, са наложени глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон.
В жалбата е застъпена позицията за липсата на знание у жалбоподателя, че управлявания от него лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ЕВ 0477 АС, на процесната дата 03.03.2019г. е бил снет от регистрация, като преди това не е бил уведомяван от собственика за този факт. Счита, че от негова страна на е извършено нарушение и моли за отмяна на наказателното постановление.
Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник, който изразява становище за липсата на всякаква съпричастност на жалбоподателя към действията по прехвърляне правото на собственост на процесния лек автомобил, и съответно за незаконосъобразно ангажиране на неговата отговорност по вменената му простъпка. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и за пълно спазване изискванията на процесуалния закон и на ЗДВП. Посочва, че жалбоподателят е дългогодишен шофьор и таксиметров водач и е запознат с разпоредбите на ЗДВП. Визира, че незнанието, на което защитата се позовава, не го оневинява. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Св.Б.И. *** бил собственик на л.а „Рено Клио“, с рег. № ЕВ 0477 АС до 12.05.2016г. След придобиването на колата свидетелят я предоставил за ползване на негов приятел в гр.Г., който извършил смяна на двигателя от дизелов на бензинов. След това колата била обявена за продажба в сайта „Карс БГ“ за сумата 2 700 лева, където я видял жалбоподателя В.. Решил да я купи и се свързал с неизвестно лице, посредник, посочен като В., от гр.Г.. Понеже последният не бил собственик, л.а. бил предоставен на жалбоподателя В. с пълномощно. При извършения годишен технически преглед в гр.С., жалбоподателят разбрал, че двигателят е променен. В. използвал колата като таксиметров автомобил около 6-7 месеца, както е с габровските регистрационни номера, след което я предложил за закупуване на свой колега таксиметров шофьор св.В.Н. ***. Последният харесал автомобила и решил да го закупи официално от собственика от гр.Г.. За сключването на договора посредничили жалбоподателят В. и друго неизвестно лице от гр.Г.. На 12.05.2016г. договорът за покупко-продажба на въпросното МПС, с отразени в него страни – св.И.–продавач и св.Ц.Н. - купувач, бил заверен от нотариус с рег. № 093, с район на действие РС-Г.. След официалното закупуване на колата, св.В.Н., бащата на купувача, решил да я регистрира пред надлежните органи в гр. С., но получил отказ, тъй като извършената смяна на двигателя не допускала провеждането на процедурата. Едва тогава жалбоподателят В. казал на колегата си св.Н., че има проблем с двигателя. Поради това, че новият собственик – св.Ц.Н., не извършил регистрация на автомобила в едномесечния срок от придобиването му т.е. до 15.06.2016г., по служебен път, с отбелязване в автоматизираната информационна система, регистрацията на автомобила била прекратена, съобразно изискването на чл.143, ал.15 ЗДВП. Лекият автомобил останал с габровските номера и така бил управляван в гр.С. в продължение на две години и половина, като предходният собственик св.И. представил договора за покупко-продажба пред ОД МВР-Г. на 26.06.2018г.
На 03.03.2019г. жалбоподателя взел за ползване от св.Н. същия този л.а. „Рено Клио“, с рег. № ЕВ 0477 АС. В 12.35ч. в с.А., общ.С., движението му с превишена скорост било засечено от АТТС. При издаването на електронния фиш, служебно, от системата, било отразено, че автомобилът е с прекратена регистрация. Собственикът св.Ц.Н. посочил като водач на МПС-то жалбоподателя В., съгласно правилото на чл.189, ал.5 ЗДВП, и жалбоподателят бил посетен по неговото местоживеене от полицейските служители св.К. и св.Л.. В съставения от св.К. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-Силистра, АУАН № 164/12.03.2019г. били отразено горепосоченото обстоятелство, и деянието квалифицирано като нарушение изискването на чл.140, ал.1 ЗДВП. Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДВП, е наложена 200 лева глоба и същият е лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, при наличие на задължителните реквизити в съдържанието им, и от компетентни длъжностни лица. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се опорочили административно-наказателното производство и респ. засегнали правото на защита на наказаното лице.
Нарушението и авторство му от страна на жалбоподателя се явяват установени по категоричен начин при обсъждането и преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Защитната позиция акцентира на липсата на знание у нарушителя, че управлявания от него автомобил е бил снет от регистрация, и поради това не следва да носи и предвидената за извършеното нарушение отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи т.е. дори да се приеме, че нарушението по чл.140, ал.1 ЗДВП по конкретния случай е извършено при липса на умисъл, административно-наказателната отговорност следва да се понесе. Видно от регламентираното в приложимата в случая санкционна норма на чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДВП – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер“, законодателят не е предвидил посоченото в чл.7, ал.2 ЗАНН изключение за процесното нарушение.
В своята съвкупност, без наличие на вътрешни противоречия, доказателствата еднопосочно фиксират освен авторството на административната простъпка, то и знанието на жалбоподателя В., че въпросната кола не е регистрирана. Макар досежно последното обстоятелство прокурор при РП – С. да е направил преценката, че действията на жалб.В. са осъществени без изискуемия за състава на престъплението по чл.345, ал.2 НК умисъл, и респ. отказал да образува ДП, настоящият съдебен състав намира тази форма на вината за доказана. При обстойното съдебно дирене се установиха факти, които при посочената прокурорска проверка не са и изяснявани. По несъмнен начин по делото се установи, че жалбоподателят е бил наясно за променените конструктивни данни на автомобила още при започване на ползването му като таксиметров автомобил, и е знаел това и при официалното закупуване на колата от св.Н.. Показанията на св.В.Н., св.Ц. Н., св.И., и обясненията на жалбоподателя, очертават по недвусмислен начин наличието на въпросното знание. Жалбоподателят, който е с дългогодишен опит като водач на МПС, заявява пред съда, че при промяна на собствеността по силата на сключен договор, купувачът има задължението да регистрира колата и да се сменят табелите (л.105 от делото). От съществено значение се явява фактът, че жалбоподателят казал на св.В.Н. за проблема с двигателя едва след като синът на последния придобил правото на собственост по силата на договора от 15.05.2016г. Съдът приема, че В. е бил наясно, че управляваната от него кола на процесната дата 03.03.2019г. не е била регистрирана в гр.Силистра, тъй като, както бе посочено, е бил запознат с изискванията на закона за регистриране на закупен л.а. по постоянен адрес на купувача и във връзка със сменения двигател е бил уведомен от св.Н. (преди да му даде л.а.) за невъзможността да регистрира колата, като посочва пред съда, че този свидетел „чакаше някаква институция в Ш., но не се получи и там“.
Необходимо е да се отбележи, че снемането от регистрация е станало служебно от компетентните контролни органи не поради липсата на някакви действия от страна предходния собственик св.И., а поради неизпълнение на установеното в закона изискване новият приобретател – св.Ц.Н. да регистрира автомобила в едномесечен срок от придобиването и съответно да бъдат сменени и регистрационните номера, с оглед постоянния му адрес в гр.С. А невъзможността да изпълни това изискване е била обусловена от предходните действия на друго лице/лица, за които жалбоподателят е знаел.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя С.В. се явява законосъобразно ангажирана.
Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото следва да се посочи, че съобразно приетото с Тълкувателно решение № 2/.06.2009г. на ВАС по т.д. № 7/2008г. разноски по административнонаказателни дела не се присъждат.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1099-000180/15.04.2019г., издадено от старши инспектор Й. Д. - началник-група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-С., с което на С.З.В. ***, на основание чл.175, ал.3пр.1 ЗДВП, са наложени глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Силистра.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: