М О Т И В И към Присъда №23/18.09.2019г.
по НОХД №42/2019г. по описа на РС-Гълъбово
Делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Против
подсъдимата П.К.Д. *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.209,
ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимата да
бъде наложено наказание в размер около 1 година „лишаване от свобода“.
Защитникът на
подсъдимия оспорва обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимата П.К.Д.
не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, твърди че не е
извършвала престъпление.
При първоначалното разглеждане на делото
от друг състав на РС-Гълъбово е възникнал въпроса относно способността на пострадалия
И.П.И. да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания.
Поради тази причина и в настоящото производство бе назначена и приета
съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на експерта се установява, че И.П.И.
страда от съдова деменция; органично налудно
разстройство; параноиден синдром. През месец август
2017г. е прекаран мозъчно-съдов инцидент: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза
на церебрални артерии. Поради наличието на психично заболяване, което
представлява продължително разстройство на съзнанието, И.П.И. не може да участва
в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни показания.
Налице са изразени когнитивно-паметови нарушения на
ниво тежка деменция, съчетани с органично налудно
разстройство, които лишават лицето от възможността правилно да възприема факти
и обстоятелства от действителността и да ги възпроизвежда.
Предвид така
установената невъзможност на пострадалия да участва в наказателното
производство, съдът му е назначил особен представител, по молба на който И.П.И.
бе конституиран като частен обвинител. Особеният представител на частният
обвинител изразява становище, че обвинението е доказано и подсъдимата следва да
бъде наказана.
В изложението на обвинителния акт е
посочена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата П.К.Д. била търговски пълномощник на „Агенция за
социални услуги-ЕС“ ЕООД гр.Сливен, което дружество стопанисвало пансион за
възрастни хора в гр.Гълъбово. На 18.04.2017г. И.П.И. посетил пансиона и се
срещнал със свидетелката Я.И.Т., която без трудов договор работела в пансиона.
Свидетелката обяснила на И.П.И., че месечната такса за престой в пансиона е
450,00лв. и последният подписал договор и заплатил едномесечна такса, като
останал да пребивава в пансиона. На 21.04.2017г. И.П.И. разговарял с
подсъдимата, като й обяснил, че пише стихове и иска да му бъдат издадени в
стихосбирка. Подсъдимата предложила да му помогне, като срещу сумата от
250,00лв. и 50,00лв. за разноски му бъдат издадени 100 стихосбирки със 150
стихотворения. На същия ден И.П.И. предоставил на подсъдимата сумата от
300,00лв. и 150 стихотворения, като уточнили заглавието на стихосбирката –
„Мълчанието на чувствата“, както и корицата на стихосбирката. На 25.04.2017г. И.П.И.
предоставил на подсъдимата още 300,00лв. и 150 стихотворения за издаването на
втора стихосбирка със същото заглавие, като втори том. В края на месец април
свидетелката Я.И.Т. поискала от И.П.И.
още 450,00лв. и като видяла, че имал пари в брой му поискала и още, като
последният предоставил на свидетелката сумата от 1350,00лв. за тримесечен
престой. Свидетелката поправила договора за престой в пансиона и приходния
касов ордер, който вече била издала на 18.04.2017г. По-късно и подсъдимата
поискала на заем пари от И.П.И.. До 10.07.2017г. подсъдимата не предоставила
отпечатани стихосбирки, поради което И.П.И. ***, че е измамен. Същият ден
последният напуснал пансиона, като му били върнати 105,00лв. остатък от
таксата, който той е предплатил за престоя си. РП-Гълъбово счита, че по описания
начин П.К.Д.
е осъществила престъпния състав на чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК,
тъй като през периода 21.04.2017г. – 25.04.2017г. в гр.Гълъбово, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила заблуждение у И.П.И. относно обстоятелството,
че срещу получените от него 600,00лв. ще му бъдат издадени две стихосбирки в
тираж по 100 броя, като с това му е причинена имотна вреда в размер на
600,00лв. Подсъдимата нямала намерение да изпълни поетото задължение. Деянието било осъществено виновно при пряк умисъл.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели лицата Я.И.Т., В.Р.В. и И.Ж.И..
От показанията на свидетелката Я.И.Т. се установява, че същата през пролетта на 2017г. е работила без
трудов договор в частен старчески дом на Гребна база в гр.Гълъбово.
Свидетелката не си спомняла точно кога е дошъл И.П.И., но си спомня, че
предплатил за два месеца, защото искал да е сигурен, че има място в дома за
него. Впоследствие уточнява, че е предплатил за три месеца – сумата от 1350,00лв.
Един ден е трябвало да бъде платен кетъринга за дома
и в касата е нямало средства, заради което И.П.И. е предложил той да даде
парите, като такса за следващ месец. Така последният е платил такса общо за
четири месеца. И.П.И. се държал странно с персонала, като много често е четял
свои стихотворения, в други случаи ги обвинявал, че го тровят и си измислял
разни истории. Повечето възрастни хора в пансиона били лежащо болни, а И.П.И.
не бил болен, просто искал да го обгрижват. Един ден
напуснал дома, като се наложило да му върнат част от парите, които е
предплатил. Свидетелката не била присъствала на никакви разговори за издаването
на стихосбирки.
От показанията на свидетеля В.Р.В. се установява, че през 2017г. същият
е работел като разузнавач в РУ „Полиция“ – Гълъбово. Постъпил сигнал от И.П.И.,
по който свидетелят работил. И.П.И. обяснил на свидетеля, че е постъпил в Дом
за стари хора, намиращ се на Гребна база – Гълъбово, с цел да му бъдат издадени
стихосбирки с негови стихове, тъй като разбрал, че в дома пребивавали поети и
писатели. Свидетелят установил, че И.П.И. се уговорил с подсъдимата за
издаването на две стихосбирки, всяка да съдържа около 150-180 стихотворения, в
тираж от 100 броя всяка, като за всяка стихосбирка е заплатил сумата от
300,00лв. или общо 600,00лв. Освен това И.П.И. давал на подсъдимата и на свидетелката
Я.И.Т. различни суми на заем за дейността на дома и за лични нужди. В деня на
подаване на сигнала И.П.И. е поискал да напусне, и му е била върната разликата
до предплатената такса. И.П.И. се считал измамен от подсъдимата, тъй като
останал с впечатление, че стихосбирките, за които е платил, няма да му бъдат
издадени. При извършената проверка подсъдимата е обяснила, че ще спази
ангажимента си и ще издаде стихосбирките, но не е посочила нито издателство към
което се е обърнала, нито някакъв срок, в който ще бъдат издадени
стихосбирките. След известно време, но свидетелят не може да прецени колко,
подсъдимата се е свързала с него и му е показала две книжки с издадените
стихотворения и му е поискала съдействие за предаването им на И.П.И..
От показанията на свидетеля И.Ж.И. се установява, че се познават с
подсъдимата служебно от около 6-7 години. Тъй като свидетелят е работил с
различни печатни издания, подсъдимата се обърнала към него за съдействие, тъй
като имала нужда от издателска къща за печат на издание. Това се случило преди
1-2 години, през май или юни. Свидетелят й дал контакти на две издателски къщи,
като разбрал, че тя се е свързала с едната от тях – „К.“. Подсъдимата уточнила,
че трябвало да бъде издадена стихосбирка. Времето за издаване на една
стихосбирка зависело от много фактори – подготовка за предпечат, редактиране и
други. Ако са ръкописни стихотворения, те трябвало да се наберат на компютър и
да се форматират. Свидетелят предложил на подсъдимата две издателски къщи –
едната от които в София, а другата в Стара Загора – „К.“. Последната се
намирала до автогарата. След това свидетелят не знаел как са се развили нещата.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите. Действително
показанията на свидетелката Я.И.Т. са доста объркани, поради факта, че
свидетелката не си спомня добре събитията, но фактите, които тя не си спомня не
касаят изпълнителното деяние. Прокуратурата и в обвинителния акт и в
пледоарията си излага обстоятелства за допълнително искани и давани от
пострадалия пари на заем на подсъдимата и свидетелката Я.И.Т., които факти
обаче нямат отношение към предмета на доказване. Нито е повдигнато обвинение за
друго престъпление за тези допълнителни средства, нито по някакъв друг начин
тези факти допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. Поради тази
причина колко точно средства е дал пострадалия на свидетелката за месечни такси
за престой в пансиона за възрастни хора и кога във времето са били дадени и
какви документи са били съставени и поправени в тази връзка, са факти, които
няма нужда да бъдат установени в настоящото производство. Именно за тези факти
свидетелката Я.И.Т. дава неясни показания. В останалата част показанията на
тази свидетелката и на другите двама свидетели са непротиворечиви и отразяват
техни непосредствени впечатления.
В съдебно заседание подсъдимата даде обяснения, като уточни, че е била
упълномощена от собственика на дома за възрастни хора да го представлява
навсякъде. Един ден видяла, че в пансиона е настанен И.П.И.. Тя го познавала от
преди – били работили в „Марица изток“ преди години. Той бил почти адекватен,
но на моменти изключвал. Четял стихове на персонала на дома, на което те се
дразнели. Два месеца по-късно подсъдимата го видяла в болницата да си прави
изследвания, при което той й съобщил, че се радва, че не е натровен, защото си
мислел, че в дома го тровят с храната. Около месец и половина след постъпването
на И.П.И. в пансиона, подсъдимата му предложила да му съдейства за издаване на
стихосбирка с неговите стихове. Тя имала опит с издателска дейност, като е
издавала стихосбирки на свой близък – Н.В.. Издателството, което ползвала, било
в Димитровград. И.П.И. дал на подсъдимата папка със 150 стихотворения и сумата
от 300,00лв., а впоследствие още една папка и още 300,00лв. За тези
стихотворения и пари, подсъдимата не е издала никакъв документ, нито някой е
присъствал на предаването им. Подсъдимата му обяснила, че сумата от 300,00лв. е
за предпечат, печат и издаване на една стихосбирка, а не на 100 броя.
Подсъдимата се обърнала към издателството в гр.Димитровград, с което била
работила по-рано, но установила, че същото вече не работи. След това се
свързала със свидетеля И.Ж.И., който и предоставил контакти на издателството „К.“
в гр.Стара Загора. Подсъдимата оставила там материалите, но две седмици чакала
контакт с управителя, който отсъствал. След това разбрала, че издателството е
много натоварено и не може да се ангажира със срок за издаване. За това
подсъдимата взела материалите от издателството и се обърнала към друго
издателство – „А.в.“. Междувременно подсъдимата имала и лични проблеми и
ангажименти. В последното издателство стиховете били издадени, но може би в
края на ноември или декември. Тогава подсъдимата потърсила свидетеля В.Р. за
съдействие, за предаване на книгите на И.П.И., с когото подсъдимата нямала
контакт. Свидетелят я посъветвал да го потърси в някой пенсионерски клуб.
Подсъдимата последвала съвета и намерила И.П.И. и му предала двете стихосбирки.
Той се държал много грубо с нея. Впоследствие, когато подсъдимата била
привлечена към наказателна отговорност, се снабдила с документи от
издателството „А.в.“ – оферта и приходен касов ордер за предадената сума за
издаването на двете стихосбирки. Подсъдимата твърди, че от самото начало е
имала намерение да издаде стихосбирките, просто е срещнала трудности при
намирането на издателство, което е отнело повече време. Тя не е споделила тези
трудности при извършената проверка спрямо нея и воденото наказателно
производство, тъй като е намирала поведението на свидетеля В.Р. за арогантно и
подигравателно. Никога обаче не е твърдяла, че сумата от 300,00лв. е достатъчна
за издаването на 100 стихосбирки. Това било невъзможно. Били издадени по два
броя от всеки том, за да може издателят да си ги провери и ако иска да заплати
за издаването на по-голям тираж. Подсъдимата твърди, че няколкократно е молила И.П.И.
да му върне стиховете и парите, но той категорично й отказвал, като за него е
било по-ценно да му бъдат издадени стиховете.
Съгласно правната теория и съдебна практика,
измамата е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с
користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава
неправилна, погрешна представа относно определени обстоятелства или със същата
цел използва съществуващо заблуждение, неопитност или неосведоменост.
Измамливите действия трябва да повлияят на волята на пострадалия, поставяйки го
в заблуждение и мотивирайки го да извърши действия, които му причиняват имотна
вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е въведен. За да е
осъществено деянието от субективна страна е необходимо наличието на пряк умисъл
и користна цел у дееца – получаването на имотна облага. Целта трябва да
съществува към момента когато се започва изпълнителното деяние – създаване на
погрешна представа. Когато като способ за измама се използват договорни
отношения, тази користна цел трябва да е съществувала към момента на учредяване
на облигационната връзка. В случая този субективен признак на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК липсва, тъй като не се установи, че към датата на сключване
на договора за поръчка между страните, подсъдимата да е действала с користна
цел, т.е. да не е имала намерение да изпълни поръчката и по този начин извлече
за себе си имотна облага, която не й се следва. Действително подсъдимата е
постъпила лекомислено като по време на полицейската проверка и досъдебното
производство не е предоставила данни за извършените от нея действия в
изпълнение на ангажимента й към пострадалия. Съдът намира обаче, че подсъдимата
не е осъзнавала сериозността на обвиненията, които й се отправят, и за които е
разследвана. Едва когато наказателното производство е достигнало етап съдебно
такова, подсъдимата се е снабдила с документи от издателството, което в крайна
сметка е издало стиховете на частния обвинител. Несъстоятелността на
обвиненията на И.П.И. следва и от факта, че той е очаквал
срещу сумата от 300,00лв. да му бъде издадена стихосбирка в тираж от 100 броя,
което е невъзможно и житейски нелогично. Съдът намира, че макар
съдебно-психиатричната експертиза да извежда данните за заболяването на частния
обвинител от мозъчно-съдов инцидент претърпян през месец август 2017г. – т.е.
след подаването на сигнала, няма категорични данни, че и преди това частният
обвинител не е страдал от някаква форма на деменция, която да му пречи да
възприема обективно събитията и да ги възпроизвежда достоверно. От обясненията
на подсъдимата и показанията на свидетелката Я.И.Т. може да се направи извод,
че частният обвинител още към момента на пребиваването си в пансиона за
възрастни хора е имал променливо поведение и реакции спрямо хората, като в един
момент им е четял стихове, в друг момент ги е упреквал, че го тровят с храната.
Тези факти внасят съмнения в твърденията на частния обвинител за уговорките
между страните. Следва да се отбележи, че ако подсъдимата имаше умисъл за
набавяне на имотна облага, тя е могла просто да отрече получаването на
средствата от И.П.И.. Никой не е бил свидетел на техните отношения, така че
установяването на предаването на сумите и техния размер, както и целта, за
която да бъдат използвани сумите, е станало единствено поради съдействието на
подсъдимата. Съдът намира, че последната е изпълнила договора си с И.П.И.,
което се установява от приетите като веществени доказателства два броя
стихосбирки – „Мълчанието на чувствата том І“ и „Мълчанието на чувствата том ІІ“. Не се установи страните да са
уговаряли срок, в който това да се случи, но дори подсъдимата да е изпаднала в
забава, това не обуславя обективните и субективните признаци на изпълнителното
деяние. Не е налице имотна
облага за подсъдимата, която е използвала предоставените й от частния обвинител
средства за целта, за която той й ги е предоставил.
Съдът счита, че в хода на съдебното следствие не
се събраха категорични доказателства, че е налице престъпно деяние – измама по
смисъла на НК, тъй като не е налице субективния елемент на престъпния състав, а
именно прекия умисъл и користната цел. В процесният
случай липсва и изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 НК –
възбуждане или поддържане на заблуждение, с цел набавяне на имотна облага.
Съгласно
разпоредбата на чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено,
че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато
деянието не съставлява престъпление. В тази насока, съгласно разпоредбата на
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Следователно,
за да се приеме едно обвинение за несъмнено и безспорно доказано и да се
признае един подсъдим за виновен, следва да са налице посочените от закона
предпоставки, а именно, описаното деяние да е извършено и да съставлява
престъпление, да е извършено от подсъдимия, при това задължително виновно. Ако
едно от тях не е налице, води до недоказаност на обвинението и от там да
оправдаване на подсъдимия. Затова законът е категоричен, че е една присъда не
може да почива на предположения, а следва да се уповава на несъмненост и безспорна
доказаност.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
намира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не са
достатъчни, да се изгради твърдо и непоколебимо вътрешно убеждение, че
престъплението, за което е дадена на съд П.К.Д., е осъществено и негов извършител е подсъдимата.
Воден от горното и на чл.303 и 304 НПК, съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда изцяло по повдигнатото
обвинение.
Съдът постанови връщане на
веществените доказателства - два броя стихосбирки – „Мълчанието на
чувствата том І“ и „Мълчанието на чувствата
том ІІ“, на подсъдимата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: