Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
........
29.07.20 г. Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.
районен съд V-ти наказателен състав
На
двадесет и девети юни
Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Деян Илиев
Секретар:
Радиана ГРОЗЕВА
като
разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев
гр. дело № 2119 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:
Искът е с правно основание чл. 200
от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът К.Т.П. твърди, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни
увреждания. Сочи, че бил назначен с трудов договор № *** от *** г., по чл. 68,
ал. 4 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ в завод 12, цех/отдел 170 в „А.“ АД,
*** на длъжност „Монтьор поддръжка инсталация и оборудване“. Ищецът бил
допуснат до самостоятелна работа като „Монтьор поддръжка инсталация и
оборудване“ с протокол № 918 от 02.04.2015 г. Основните задължения на работника
според този договор били да: „извършва текущ, периодичен преглед и основен
ремонт на монтираните машини и съоръжения; открива и отстранява дефектите и
поддържането на изправност: осигурява безаварийна и надеждна работа на
механооборудването и подемно-транспортните съоръжения и др.“ Твърди, че на
25.10.2018 г. бил на работа редовна смяна с работно време от 07:40 ч. до 12:00
ч. и от 12:40 ч. до 16:20 ч. Участвал в група служители на цех 12, цех/отдел
170 в „А.“ АД, които извършвали монтаж на спирателен фланцов кран на ресивър за
въздух. Кранът се намирал на височина около 2 метра над земята. За улеснение на
монтажа била изградена платформа тип „магаре“ на височина около 1,2 метра.
Ищецът извършвал затягане на болтовете на фланците на крана, качен на
платформата и подпрян с крак на допълнително платно, подпряно на платформата и
на оградата в близост до ресивъра. При затягане на гайка с гаечен ключ, същият
се изплъзнал, пострадалият изгубил равновесие, политнал назад и паднал на
земята. В резултат на трудовата злополука ищецът получил следните травматични
увреждания: счупване на горния край на раменната кост (хумерус) на дясно рамо. След инцидента на 25.10.2018 г., К.П.
бил откаран от вътрешна линейка на „А.“ АД до входа на „ДКЦ - П.К.“ ЕООД. Бил
прегледан от семейния лекар на пострадалия - д-р Д., който установил счупване
на горния край на раменната кост, при което го изпратил за лечение при д-р П.Л..
Издаден бил болничен лист Е20181872955 за 14 дни отпуск и амбулаторен лист №
001855 от 25.10.2018 г. Ищецът продължавал да има болки, поради което на
13.11.2018 г.; на 07.12.2018 г.; 12.12.2018 г.; 09.01.2019 г.; 06.02.2019 г.;
07.03.2019 г.; 08.04.2019 г. били извършени прегледи с амбулаторни листи №
2891, № 3158, № 2763, № 106; № 356; № 602; № 856.
Сочи, че
при извършените прегледи основната диагноза била счупване на горния край на
раменната кост с препоръчителни физиотерапевтични процедури. Продължен бил
периода на временна нетрудоспособност с болнични листа № Е20182235500; №
Е20182235785; № Е20182236000; № Е20182236310; № Е20183032198; № Е20183032485; №
Е20183032899; № Е20183032900. Поради недостатъчен ефект от лечението, болки и
ограничени движения в дясна раменна става на 22.02.2019 г. пострадалият
постъпил за лечение-рехабилитация в „Специализирани болници за
рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал П.Б. и бил изписан на 01.03.2019
г. На 22.04.2019 г. било издадено Експертно Решение № 1459 от 22.04.2019 г. с
оценка на работоспособността: временно неработоспособен с увреждане 50 %.
Твърди,
че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Ст. Загора била подадена декларация
№ 36 от 08.04.2019 г. и било издадено Разпореждане № 36 от 30.04.2019 г., с
което злополуката с К.П. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.
Съгласно
чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от
работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука,
която била правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя била
обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник
имали вина за настъпването на вредите. В случая било налице валидно
трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата била причинена
при извършване на възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка
между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно
разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука.
Сочи, че
в резултат на претърпяната трудова злополука на 25.10.2018 г. ищецът К.П.
търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и
емоционално. Възстановяването на пострадалия от получените при злополуката
увреждания продължавало и до днес, като оплакванията му за болка в наранените
области не били отшумели. Преди процесната трудова злополука ищецът бил в добро
здравословно състояние, работещ и работоспособен мъж, на 64 години, но след
инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, а травмата
оставяла последици завинаги. При инцидента ищецът изпитал жестока болка в
резултат на фрактурата на горния край на раменната кост (хумерус) на дясно
рамо. Било необходимо извършване на имобилизация. Травмата причинила временна
неработоспособност за период от 240 дни. Към настоящия момент пострадалия
продължавал да се оплаква от болка в дясното рамо, състоянието му било недобро,
продължавал да търпи болки денонощно. Движенията на десния крайник били в
ограничен обем. В резултат на описаното по-горе ищецът бил лишен от
възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа
начина на живот, който е водил преди злополуката. Освен физическите болки и
страдания, пострадалият изпитвал и психически такива, сънувал злополуката.
Твърди,
че в резултат на трудовата злополука и получените при нея увреждания, К.П.
претърпял и имуществени вреди в размер на 85,64 лева, които също следвало да му
бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за закупуването на
лекарствени средства. По делото приложил справка на закупените лекарства и опора
на ръка и рамо.
Моли
съдът да постанови решение с което да осъди ответника „А.“ АД ***,
представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И., да заплати на ищеца К.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000 лева,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт,
вследствие на претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за претърпените
в тази връзка имуществени вреди в размер на 85,64 лева, ведно със законна лихва
върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 25.10.2018 г. до тяхното
окончателно изплащане. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
По
искане от 28.05.2020 г. на адв. Б., преупълномощен от адв. К. повереник на
ищеца, на осн. чл. 214 от ГПК съдът допусна увеличение на размера на частичния иск до размер от 60 000 лв.
В с.з.
повереникът на ищеца претендира разноски по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА с включено ДДС. Представя удостоверение за регистрация по ЗДДС.
В
писмена защита адв. К. е доразвила доводите си.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява,
че предявените обективно съединени искове били подведомствени на съдилищата и
родово подсъдни на съда пред, който делото понастоящем било висящо.
Ответникът не оспорва, че ищецът К.Т.П.
се намирал в трудово правоотношение с „А.“ АД, ***, на длъжности: „Монтьор
поддръжка инсталация и оборудване“ и „Оксиженист“, в завод 12, цех/отдел 179,
видно от трудов договор № *** от *** г. и допълнителни споразумения: № 7356 от
01.05.2015 г., № 9259 от 19.05.2015 г., № ********** от 15.04.2019 г. и №
********** от 22.07.2019 г., а според Разпореждане № 36 от 30.04.2019 г. на
НОИ, ищецът претърпял на 25.10.2018 година трудова злополука в предприятието на
работодателя, което обуславяло активната легитимация на ищеца за упражняване
правото на иск по реда на чл. 200 КТ. С оглед обстоятелството, че безвиновната
и обективна отговорност на работодателя за обезвреда на претърпяна от служител
или работник трудова злополука бил специален случай на отговорност за
непозволено увреждане, съгл. чл. 69, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 и ал.
3 от ЗЗД, задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази
злополука вреди ставало изискуемо от датата на злополуката. Съгласно
разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ
давностният срок за претендиране на вреди от трудова злополука бил 3 години от
настъпване изискуемостта на вземането. Затова счита, че исковите претенции били
предявени в законоустановения давностен срок.
Ответникът
не оспорва факта на настъпила с К.Т.П. злополука на 25.10.2018 година, по време
на работа, редовна смяна, около 13:00 часа, при ремонт на ресивър за въздух
намиращ се западно от цех 430 (леярна) на завод 5.
С оглед
проведеното от работодателя вътрешно разследване на същата, обективирано в
Протокол № 2 от 13.11.2018 г. на Комисия назначена с устна заповед на директор
„АСВ“ и установена обстановка, от комисията било възприето становище, че ищецът
поради проявена груба небрежност в работата си и незачитане на трудовата
дисциплина, чрез използване на допълнителни нерегламентирани за дейността и за
обекта, на който работел елементи (допълнителна наклонена плоскост), поставени
от него, допринесъл за падането си, респективно за увреждането си.
Твърди,
обаче и поддържа по категоричен начин, че на ищецa К.П. били проведени своевременно всички изискуеми
се от закона инструктажи. Със Заповед № 82 от *** г. на директор Завод 12, за
длъжност „Монтьор, ПИО“ и със Заповед № 95 от 31.03.2015 г. на директор Завод
12 за длъжност „Оксиженист“, били определени лица, които да обучат по безопасни
и здравословни методи на работа новоназначения работник, както били назначени
комисии, които да констатират успешното приключване обучението на работника.
Последвало документиране на инструктажа и издаване на Служебна бележка № 918 от
*** година, с която се удостоверявал този факт, а работникът бил допуснат до
самостоятелна работа с протокол № 918 от 02.04.2015 година за длъжност „монтьор
ПИО“ и с протокол № 95 от 07.04.2015 г. за длъжност „Оксиженист“.
Последен
периодичен инструктаж на К.Т.П. бил проведен на 01.10.2018 г., документиран в книга
за инструктаж по безопасност и здраве при работа - Инструктаж на работно място,
периодичен инструктаж, Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В хода на всички инструктажи, каквато
била и целта им, на работникът периодично било припомняно съдържанието и
изискванията за безопасност и здраве при работа, както и естеството на
трудовите му задължения, спецификата на извършваната дейност и начина за
безопасна работа. При постъпване на работа, работника подписал и длъжностни
характеристики указващи му всички задължения и отговорности, в т.ч. познаване и
прилагане на безопасни и здравословни условия на труд.
Предвид
гореизложеното и на основание, че на работника били провеждани всички изискуеми
се от закона обучения и инструктажи във връзка с безопасните и здравословни
условия на труд, моли съда да приеме, че била налице хипотезата на чл. 201, ал.
1 от КТ и се касае за евентуален умисъл при действията на работника К.П., а
именно: въпреки, че същият бил запознат добре със спецификата и сложността на
извършваната работа и опасността при неправилни действия, че не следва да
надгражда с подръчни средства изградени стандартни височинни платформи, които
да ползва без надлежно обезопасяване; че е допускал, че било възможно
настъпване на вредоносен резултат, и въпреки това извършил действия в нарушение
с правилата и с риск да бъде увреден. С оглед тези обстоятелства, счита, че в
случая единствено виновен за трудовата злополука се явявал пострадалият.
Съображенията
за горните твърдения се основавали на трудовите задължения, които К.П. бил
длъжен да осъществява при изпълнение на трудовите си задължения. Безспорното
наличие на проведените инструктажи на работника, говорели, че тези задължения
му били категорично известни, което говорело за съблюдаване от страна на
Дружеството на разпоредбата на чл. 281 от Кодекса на труда, и изпълнение на
задължението за провеждане на инструктажи и за създаване на здравословни и
безопасни условия на труд (арг. такава е позицията на ВКС – Р № 977-10-IV г.о.;
Р № 60-14- IV г.о.). Счита, че работникът бил длъжен стриктно да изпълнява
всички нормативи, които уреждат трудовата му дейност, за които е бил
инструктиран и следвало да предвиди и съзнава евентуалните вредоносни
последици, които биха могли да настъпят от неспазването на инструкциите, като
избягва ситуации сам да се поставя в състояние на повишен риск, каквото
всъщност сторил.
Твърди,
че на 25.10.2018 г. К.П. не подходил към трудовите си задължения, съгласно
инструкциите на работодателя, разяснени при проведените му инструктажи и от
това следвало, че ако бил изпълнил тези действия за които е бил обучен, то щял
да предотврати злополуката със себе си.
Алтернативно,
в случай, че съдът не приеме наличието на хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ,
то моли да приеме, че била приложима хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ -
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, а поведението на
пострадалия работник К.П. да се тълкува като проявена „груба небрежност“ в работата,
извършвайки действия, които били в пряка причинна връзка с настъпилата трудова
злополука в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на
труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат, но
надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при изпълнение на
трудовите си задължения въпреки, че имал достатъчно знания и опит в
извършваната работа, нарушавайки инструкциите за работа, с което допринесъл за
трудовата злополука.
Доводите
относно това били, че ищецът не подходил към трудовите си задължения, съгласно
инструкциите на работодателя, разяснени при проведените му инструктажи, с което
проявил груба небрежност и нарушаване на поетите от него с длъжностната
характеристика трудови задължения, и това, че ако изпълнил тези действия за
които е бил обучен, то щял да предотврати злополуката със себе си и счита, че с
пълна сила имало отношение и тук в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Твърди,
че безспорен бил факта, че самият пострадал първоначално (в период от 6 месеца)
не претендирал станалата с него злополука да била трудова, с оглед известните
му обстоятелства при които същата възникнала (арг. първоначален болничен лист №
Е20181872955, с отразяване: Причина: злополука - нетрудова, факт който
пострадалия сам посочил при първоначалния преглед).
Обстоятелство
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, счита, че се
установява и от друго неизпълнено от ищеца задължение – „сам да се грижи за
здравето и безопасността си, в съответствие с дадените инструкции“ . В подкрепа
на довода сочи, че в протокол на нарочно назначена комисия: Протокол № 2 от
13.11.2018 г. на Комисия, назначена с устна заповед на директор „АСВ“ при
работодателя - след задълбочена работа, разследване и анализиране на дадени
обяснения от лица присъствали на злополуката, подробно били обективирани
причините довели до настъпването на трудова злополука с ищеца К.П., а именно: „П. се подхлъзва по допълнително
сложено от него на изградената платформа платно и пада назад“.
Безспорно
било констатирано и обективирано в Протокола на комисията, нарушение от страна
на пострадалия работник на разпоредбата визирана в чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд: „Всеки работещ е длъжен да се грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции“.
Констатациите
на Комисията назначена със Заповед № 5/10.04.2019 г. на Ръководителя на ТП на
НОИ - гр. Ст. Загора, обективирани в Протокол № 5/23.04.2019 година, предвид
изминалия период от време били по-общи и в тях изрично се посочвало, че не били
допуснати нарушения на нормативни актове и не били констатирани лица извършили
нарушение, като в т.ч. следвало да се включва и работодателя. В този протокол
било отразено, че всички изискуеми инструктажи за безопасни и здравословни
условия на труд били извършени, като последният периодичен инструктаж на
пострадалия бил направен на 01.10.2018 година. Като причина за възникване на
злополуката в т. VIII от Протокола на НОИ били посочени „При лошо стечение на обстоятелствата
при затягане на гайка с гаечен ключ, последния се изплъзва и Кольо П. губи
равновесие, полита назад и пада на земята“. В протокола било посочено и считано
от кога пострадалият бил допуснат до самостоятелна работа, което по категоричен
начин предполагало същият добре да познава и спазва основните си задължения по
Длъжностностни характеристики - за „Монтьор поддръжка инсталация и оборудване“
и „Оксиженист“, които получил още на *** г.
С оглед
спецификата при изпълнение трудовите задължения на ищеца и факта, че същият
участвал в група служители на цех 12/170, извършващи монтаж на спирателен
фалцов кран на ресивър на въздух, намиращ се на височина около 2 метра над
земята, както и че за целта била изградена платформа, пострадалият извършил
финално затягане на болтове на фланците на крана, като след приключване на
дейността, по собствена инициатива поставил на изградената платформа
допълнително платно подпряно под ъгъл на платформата и на оградата в близост до
ресивъра, след което се качил на него за последна проверка на извършената
по-рано работа. В следствие нестабилността на поставеното платно и изначалната
му несъвместимост с основната конструкция на платформата, ищецът се подхлъзнал,
паднал и контузил. С оглед
проведените инструктажи, вменените задължения по длъжностни характеристики и
факта, че ищецът бил работник с опит, същият бил наясно, че поставяне на
допълнителни елементи по конструкция ползваща се за платформа било недопустимо. Именно правилото за собствена грижа
за здравето и безопасността при работа, лична и на други лица не било изпълнено
от работника.
Сочи, че
поради грижа за запазване на здравето и живота на работниците, работодателят
възложил на работещите в длъжностните им характеристики, да отговарят и
използват правилно оборудването, да спазват правилата по техническа
безопасност, а за ищеца в длъжностните му характеристики, тези условия били
вменени и като задължение - арг. Раздел III на длъжностни характеристики.
При
осъществяване на конкретната дейност, станала причина за трудовата злополука,
пострадалият не само нарушил конкретни инструкции и правила за безопасност, но
не проявил и елементарна житейска съобразителност да отчете, че с поставянето
на необезопасен и нестабилен елемент на вече изградена платформа и с последващи
действия качен върху този елемент, може да предизвика увреждането си.
Пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува живота си и този на
други лица край него, след като не следвало да „доизгражда“ по свое усмотрение
и с нерегламентирани елементи монтажната платформа (скеле). Обстоятелството, че
пострадалият бил работил достатъчно дълго време на длъжността „монтьор ПИПО“ и
„оксиженист“, както и че своевременно били му проведени всички инструктажи и че
в предходен на злополуката период, ежедневно изпълнявал добре и отговорно
трудовите си задължения, предполагало и това, че той могъл да предвиди и
следвало да очаква, че може да настъпи злополука, ако не спази правилата за
безопасност на труда.
Горните
факти, счита, че следва да се тълкуват като съпричиняване от страна на
работника, по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради и което намира предявеният частичен иск за
неимуществени вреди - болки и страдания за неоснователен и предявен в този си
размер от 25 500 лв., за прекомерно завишен, за което го оспорва. Оспорва и
увеличения размер на частичния иск – 60 000 лв. и неговото основание.
Оспорва
твърденията от исковата молба изложени на стр. 2, абзац 4, относно това че:
„Преди процесната трудова злополука, К. е бил в добро здравословно състояние…“
Аргумент за това оспорване давала констатацията за здравословното състояние на
ищеца отразена в Експертно заключение № 2300 от 116/17.10.2017год. на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД.
В
същото, след преглед, се определяла оценка на работоспособност: 50% трайно
намалена работоспособност , в резултат: последици от мозъчен инфаркт. Видно от
изписаната анамнеза било, че „лицето от няколко години е с високи стойности на
артериалното кръвно налягане до 200/140, световъртеж, залитане.“ През м.
02.2017 г. получил мозъчен инфаркт с пареза на десни крайници. М. 03.2017 г.
лекуван стационарно за стволов инсулт. С оплаквания от главозамайване,
главоболие.“
Сочи, че
горните констатации, обективирани в официален документ, следвало да покажат, че
ищецът П. по никакъв начин не бил в идеално здравословно състояние към момента
на настъпилата с него трудова злополука, или поне не в такова каквото се
опитвал да убеди, че бил, с оглед, на това, че се е ползвал от 50% трайно
намалена работоспособност именно поради прекаран инсулт. Тук бил уместен и
въпроса: Не е ли възможно в следствие на тази свои нередовни стойности на АКН,
световъртеж и залитане, ищецът да е пострадал на 25.10.2019 година - загубвайки
равновесие и падайки от нерегламентираното построено от него съоръжение?
Ответникът
оспорва и твърденията в исковата молба - стр. 2, абз. 4, изр. последно, че: „В
резултат на претърпяната трудова злополука доверителя ми е лишен от възможност
да води нормален трудов и социален живот..., пострадалия продължава да се
оплаква от болка в дясното рамо, състоянието му е недобро,... Освен физически
болки и страдания пострадалият изпитва и психически такива, сънува
злополуката.“
По иска за сумата от 85,64 лв.
(осемдесет и пет лева и 64 ст.), представляваща обезщетение за имуществени
вреди - заплатени разходи за лечение, медикаменти, ведно със законна лихва
върху всяка една от сумите от датата на увреждането - 25.10.2018г. до тяхното
окончателно изплащане, ответникът счита, че в качеството си на работодател „А.“
АД, *** нито е уведомен от ищеца, нито същият по надлежен ред е запознал, че
има платени разходи за лечение и медикаменти, въпреки знанието му за социалната
политика на дружеството заложена в КТД-то която се провежда към всеки. Ищеца в
нито един момент не бил подавал информация до дружеството нито го поканил да му
заплати исканата обща сума от 85,64 лева. За горната претенция на ищеца разбрал
едва с получаване на препис от исковата молба. Поради този именно факт, било
невъзможно и нейното заплащане по-рано. В случай, че ищецът е направил писмено
или дори устно изявление до дружеството, с оглед именно социално насочената
политика и при безспорна доказаност и обоснованост на търсените суми,
необходими за медикаментозното лечение на пострадалия, а и такива за здравни
услуги същите биха му били заплатени. След като ищецът преди завеждане на
настоящите искове не бил направил изрично волеизявление, че претендира
заплащане на сумата от 85,64 лева, не бил посочил начален момент, от който
претендирал нейното плащане и от който ще го счита в забава, то не би могло да
го обвърже и да направи това вземане изискуемо.
Горното
водело единствено и само до извода за това, че с поведението си „А.” АД не е дал повод за завеждането и на този иск.
Твърди,
че на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато нямало определен ден на
изпълнение, длъжника изпадал в забава след като бъде поканен от кредитора. В
тази връзка оспорва претенциите за дължима лихва върху всяка една от сумите,
формирали общата сума от 85,64 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди от ищеца изцяло като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски.
С
отговорът се иска привличане на трето лице помагач – „Д.З.“ АД.
В
писмена защита ответникът е доразвил съображения в горния смисъл, оспорва
искането за присъждане на разноски поради непредставяне на списък на разноските
и основно иска намаляване на претендираното обезщетение в съответствие с чл. 52
от ЗЗД поради съпричиняване съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.
На осн.
чл. 219 от ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника „Д.З.“
АД.
Третото лице – помагач оспорва
конституирането си по делото. В писмено становище се присъединява към
становището на ответника.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С трудов
договор № *** от *** г., ищецът бил назначен на работа в завод 12, цех/отдел
170 в „А.“ АД, *** на длъжност „Монтьор поддръжка инсталация и оборудване“.
Ищецът бил допуснат до самостоятелна работа като „Монтьор поддръжка инсталация
и оборудване“ с протокол № 918 от 02.04.2015 г. Основните задължения на
работника според този договор били да извършва текущ, периодичен преглед и
основен ремонт на монтираните машини и съоръжения, открива и отстранява дефектите
и поддържането на изправност, осигурява безаварийна и надеждна работа на
механооборудването и подемно-транспортните съоръжения и др. При постъпване на
работа по отношение на ищеца бил проведен първоначален инструктаж, както и
инструктаж на работно място, извънреден инструктаж и периодичен инструктаж
(последно на 01.10.2018 г.)
На
25.10.2018 г. ищецът бил на работа редовна смяна с работно време от 07:40 ч. до
12:00 ч. и от 12:40 ч. до 16:20 ч. Заедно със св. Е.П. извършвал монтаж на
спирателен фланцов кран на ресивър за въздух. Кранът се намирал на височина
около 2 метра над земята. За улеснение на монтажа била изградена платформа на
височина 1-1,2 метра, състояща се от конструкция тип „магаре“ с черна плоскост
върху нея. Св. П. и ищецът затягали болтовете и гайките на един от фланците на
крана. Ищецът, качен на платформата в близост до оградата на ресивъра затягал
гайка с гаечен ключ като в резултат от упражненото усилие върху гайката изтървал
придържането ѝ и изгубил равновесие, политнал назад и паднал на земята,
от което получил счупване на горния край на раменната кост (хумерус) на дясно
рамо. След инцидента на 25.10.2018
г., К.П. бил откаран от вътрешна линейка на „А.“ АД до входа на „ДКЦ - П.К.“
ЕООД. Бил прегледан от семейния лекар на пострадалия - д-р Д., който установил
счупване на горния край на раменната кост, при което го изпратил за лечение при
д-р П.Л.. Издаден бил болничен лист Е20181872955 от 25.10.2018 г.за 14 дни
отпуск. Ищецът продължавал да има болки, поради което били извършени прегледи с
амбулаторни листи № 2891 от 13.11.2018 г., № 1855 от 25.10.2018 г., № 2763 от
13.12.2018 г., № 3158 от 07.12.2018 г., № 2891 от 13.11.2018 г., № 1855 от
25.10.2018 г., № 2763, № 106; № 356; № 602 от 07.03.2019 г.; № 856 от
08.04.2019 г. и въз основа на тях били издадени болнични листи
По
случая било извършено вътрешно разследване и с Протокол № 2 от 13.11.2018 г.
било прието, че злополуката не е трудова, тъй като в болничен лист било
отразено, че причината за неработоспособност била нетрудова, но се приема, че
тя е настъпила при описания по-горе монтаж на фланцов кран в нарушение на чл.
33 от ЗЗБУТ.
По
случая било извършено вътрешно разследване и от комисия на НОИ с участие на
представители от Дирекция „Инспекция по труда“, на работодателя и на КНСБ от
страна на работниците, която с Протокол № 5 от 23.04.2019 г. констатирала
настъпването на трудова злополука и не констатирала нарушения на нормативни
актове.
Описаната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, обясненията на
ищеца, приетите писмени доказателства и експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза.
В с.з.
страните не спорят, че по характер злополуката е трудова и, че нараняванията на
ищеца са в пряка причинно следствена връзка с нея, както и относно вида
и характера на нараняването, и времето на оздравителния период.
Съдът
отбелязва, че становището на вътрешната комисия на ответника, с което се
приема, че злополуката не е трудова,изразено в Протокол № 2 от 13.11.2018 г.,
не го обвързва, тъй като е безспорно, че тя е настъпила по време на работа по
отношение на работник на ответника в изпълнение на длъжността монтьор, призната
е като такава от комисия на НОИ и отговаря на легалната дефиниция на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
Съгласно
чл. 200 от КТ работодателят отговарял имуществено за претърпените от работника
вреди, които са причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Тази
отговорност е обективна.
Следователно
искът се явява основателен.
От
експертно решение на ТЕЛК № 2300 от 17.01.2017 г. и становище на службата за
трудова медицина в предприятието на ответника се установява, че преди
злополуката ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, но без остатъчен неврологичен дефицит и състоянието му позволявало
да заема длъжността „монтьор“. В този смисъл е експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза.
Следователно
макар и да е била налице 50 % трайно намалена трудоспособност, състоянието на
прекаран мозъчен инфаркт не е причина за злополуката и не се установяват
доказателства за влияние на здравословното състояние на ищеца върху нея.
В писменият
отговор на ответника и писмената защита се възразява, че се касае за груба
небрежност от страна на ищеца, тъй като платформата е била нестабилна, а ищецът
не е спазил чл. 33 от ЗЗБУТ да опази собственото си здраве.
Съдът не
приема това възражение.
Както от
обясненията на ищеца, така и от показанията на свидетелите Т.К., М.П. и Е.П. не
се установява, че причината за падането е неправилно изградена платформа,
хлъзгане по нея и падане. От тези гласни доказателства се установява, че
платформата е била изградена, пробвана е за стабилност и е била опряна в
оградата на ресийвъра. Св. П. не е очевидец на случая и изразява предположение,
че ищецът е поставил дъска напречно, хлъзнал се и паднал. Неговите показания
ненамират потвърждение в останалия доказателствен материал.
Следователно
падането не се дължи на нестабилна платформа.
В гражданското право понятието груба небрежност се свързва с
недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при
това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. Вината в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици,
а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел
- грижата на добрия стопанин като се съобрази естеството на дейността и
условията за извършването ѝ (Р 291-12-IV, Р 348-2011-IV, ГК). Грубата небрежност е
една от нейни степени.Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата,която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки
отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието груба небрежност, приложима за всички случаи.
От
обясненията на ищеца и от показанията на свидетелите Т.К., М.П. и Е.П. се
установява, че ищецът и св. П. за затягали болтове и гайки на фланците на кран,
като единия е придържал на другия. Затягането на болтовете обичайно е свързано
с усилие чрез гаечния ключ върху болта или гайката и при наличието на др.
участващо лице, обикновено упражняващо контра усилие, за да се постигне максимална
сила на затягането, не е необичайно изплъзването на гаечния ключ, особено ако
др. лице упражни по-голямо или по-малко усилие и се наруши синхрона и баланса
на силите между двамата.
В хода
на съдебното производство не се събраха доказателства за специални правила на
безопасност или вътрешни правила относно технология на монтиране на фланцов
кран, за да може съдът да коментира тяхното нарушаване. За да бъде едно деяние
грубо небрежно, отнесено към настоящия случай следва да се установи, че
например е ползван инструмента за затягане не по предназначение, липсата на
квалификация и знания за извършваната работа, грубо несъобразяване с
особеностите на работата, със собствените си физически сили или здравословно
състояние. Такива доказателства в с.з. не се събраха, а по-горе бе посочено
здравословното състояние на ищеца не е било фактор, извършваната работа
отговаря на длъжността му и квалификацията, инструментите са ползвани по
предназначение.
Следователно
изплъзването на гаечния ключ е от действието на обичайни за дейността физични
сили и се дължи на обикновена несъзнавана непредпазливост в лека форма – culpa levis – няма доказателства, че ищецът е цели да се
самоувреди, нито е логично да иска да търпи последиците от злополуката. Този доводи
не дават основание на съда да приеме, че е налице груба небрежност и да намали
размера на обезщетението при неговото определяне.
В хода
на съдебното производство повереникът на ищеца представи медицински документи –
болнични листове, резултат от образно изследване и експертно решение (л. 124-л.
137, л. 181-л. 184), но те не касаят настъпването на трудовата злополука, а
състоянието след прекарания мозъчен инфаркт. Ето защо тези документи и времето
на прекаран отпуск по болест по отношение на тях не следва да се взема предвид при
определяне на обезщетението. Единствено в експертно решение на ТЕЛК № 1766 от
21.05.20 г., представено и прието от съда в последното заседание, потвърждава
наличието на ограничени и болезнени движения на дясната раменна става и
намалена сила на юмручния захват.
При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза установява, че обичайният процес
на възстановяване на счупване на горния край на раменната кост е шест месеца,
конкретно при ищеца оздравителния процес бил приключен (отговори № 2 и № 6),
като същият е ползвал отпуск по болест около 10 месеца (отговор № 7). От др.
страна експертното заключение установява, че движенията на дясната раменна
става и дясната ръка на ищеца са били възстановени в задоволителен обем – лекият дефицит се изразявал в ограничено
отвеждане на ръката настрани и нагоре (60-0-90) и намалена сила за юмручния
захват на дясната ръка (отговори № 4 и № 7). Това състояние е било налично и
към датата на последната ТЕЛК – 21.05.20 г. и следва да се вземе предвид от
съда като завиши обезщетението от обичайното при пълно възстановяване.
Съгласно
препращащата норма на чл. 212 от КТ, правилата за деликтната отговорност (чл.
51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ при определяне на обезщетението за неимуществените вреди (Р 1712-02-III).
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и
достойнството на пострадалия, поради което нямат
стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Затова
следващото се за тях обезщетение следва да бъде определено въз основа на
принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства сред които са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането.
При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
пострадалия (64 години), характера на нараняването му, което трайно е затруднило
движенията на снагата му (20 дни бил на легло, не можел да се обслужва, да се
храни, бил обездвижен, ходи на рехабилитация, още не е възстановил напълно
движенията на ръката си, бил изнервен, имал безсънни нощи, това продължило
десет месеца (вж. показанията на свидетелите С.П. и Т. П.)). Затова съдът,
имайки предвид тези обстоятелства и тези установени със съдебномедицинската
експертиза относно времето за възстановяване и останалия лек дефицит в движенията на дясната ръка счита, че обезщетение в
размер на 35 000 лв. е справедливо и не е в противоречие с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лв. като частичен иск от 80 000 лв. В с.з. не се установиха доказателства
за получени от него суми от застраховка, поради което не е налице основание за
намаляване на обезщетението по чл. 200, ал. 4 от КТ. Предвид изложеното
предявеният частичен искове е основателен до размер 35 000 лв. и следва да
бъде в този размер, и отхвърлен за разликата до 60 000 лв.
Видно
от експертното заключение на съдебномедицинската експертиза (отговор № 5),
представените 3 бр. фактури на обща стойност 85,64 лв., са относими към
лечението на последиците от трудовата злополука, поради което съдът счита, че
предявеният иск за имуществени вреди в посочения размер е основателен и доказан
в посочения му размер и следва да се уважи изцяло.
При
трудовата злополука работодателят изпада в забава в момента на настъпване на
увреждането, като законната лихва е дължима от този момент до окончателното
заплащане на главницата (аргумент от чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
във вр. с чл. 212 от КТ) и по двата иска.
Ищецът има право на разноски съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен
адвокат П.К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение определено
от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. В този
случай не е необходимо представяне списък за направените разноски. Предвид
размера на уважените искове, приложим е чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като ответникът следва да заплати на адв. П.К. върху сумите от
35 000 лв. и 85,64 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 1582,57 лв. без
ДДС (1899 лв. с ДДС), предвид представеното удостоверение за регистрация по
ЗДДС и съобразно § 2а от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В с.з. адв. П. е представила списък за
направени от ответника разноски в размер на 3516 лв. с ДДС, платен депозит за
вещо лице в размер на 200 лв. и удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Съдът отбелязва, че съгласно
определение от с.з. 24.02.2020 г. ответникът е заплатил и сумата от 50 лв.
възнаграждение за вещо лице, за което е представил платежен документ с молба от
04.03.2020 г. В с.з. адв. Б. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът отбелязва също, че направените за вещото лице разноски от ответника
доказват исковете по делото, не са предмет на възражението и не подлежат на
ревизия.
Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при правен интерес в размер на 60 000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е 2330 лв. без ДДС (2796 лв. с ДДС). Предвид
характера на производството, съдът намира адвокатското възнаграждение за
прекомерно, поради което същото на база 60 000 лв. следва да се намали до
размер 2796 лв. с ДДС.
В частта от 35 000 лв. до 60 000 лв.,
съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди, поради което върху разликата от
25 000 лв., ищецът дължи пропорционални разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1165 лв. с ДДС.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС К. 1400
лв. държавна такса и 150 лв. платим от съда депозит за вещо лице, общо 1550 лв.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Т.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
трудова злополука, настъпила на 25.10.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 25.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
„А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Т.П.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 200, ал.1 от КТ сумата от 85,64 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от трудова злополука, настъпила на 25.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат П.К., с адрес *** с инд. № BG123526882 по ДДС,
сумата от 1899 лв. с ДДС за оказана на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на К.Т.П., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ и представителство по делото.
ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати
на „А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата 1165
лв. с ДДС, за направените по делото разноски за адвокат.
ОСЪЖДА
„А.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на РС К. 1400 лв. държавна такса и 150 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице „Д.З.“ АД, ***,
помагач на ответника „А.” АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок срок от съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия,