Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на десети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 811 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение от 06.11.2020 год. по гр.д. № 177/2017 год. на ЕтРС е отхвърлена
молбата на С.Л. Д. чрез особения й представител адв. И.Д. за прогласяване
обезсилването по право на възлагателно решение от 23.05.2019 год., влязло в
сила на 12.07.2019 год. и изнасянето на публична продан на имота, предмет на
делбата, а именно: втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
построена по одобрен архитектурен проект, с административен
адрес: гр. Е., ул. „М. Г.“ № 29, построена
в УПИ VI-541
в кв. 82 по плана на гр. Е., целият с урегулирана площ от 699 кв.м. по
нотариален акт и съгласно скица № 316/15.07.2015 год. на община Е., при съседи:
улица, УПИ XII-1628,
УПИ I-540,
УПИ II-539
и УПИ V-538
по плана на гр. Е., с пазарна стойност 32 374 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от съделителката С. Д.
чрез особения й представител адв. Д. с твърдения, че същото противоречи на
материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи подадената
молба, като прогласи обезсилването по право на възлагателното решение и изнесе
процесния имот на публична продан.
Ответницата
Т.С. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
решение от 04.07.2018 год. по гр.д. № 177/2017 год. Етрополският районен съд е
допуснал да се извърши съдебна делба между Т.В.С. *** и С.Л. *** на описания
по-горе недвижим имот – втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
при дялове по 1/2 ид. част за всяка съделителка. С решение от 23.05.2019 год.
във втората фаза на делбата, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК процесният
неподеляем имот е възложен в дял на съделителката Т.В.С., която е осъдена да
заплати на С.Л. Д. за уравнение на дела й сумата 13 221,50 лева, ведно със
законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението. Същото е
влязло в сила та 12.07.2019 год.
С
молба от 01.07.2020 год. по делото съделителката С. Д. е поискала да бъде
прогласено настъпилото на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК обезсилване по право
на възлагателното решение поради назеплащане в срок на дължимото парично
уравнение, както и да бъде изнесен на публична продан допуснатия до делба имот.
В
писмения отговор на молбата съделителката Т.С. заявява, че имала добрата воля
да погаси дълга си, но опитите й за това останали напразни, тъй като не
разполагала с банкова сметка ***. начин за заплащане на дължимата сума.
По
делото са представени писма от Т.С. до С. Д. от 04.12.2019 год. и 07.01.2020
год. с които моли да бъде посочена банкова сметка ***. начин, за да й бъде
преведена сумата в размер на 13221,50 лева, дължима за уравнение на дела й въз
основа на постановеното възлагателно решение по делбата. От приложените обратни
разписки се установява, че писмата са върнати като „непотърсени“. От
представените 4 броя пощенски записи от 19.02.2020 год. се установява, че
ищцата е отправила покани за получаване
на паричен превод общо в размер на 13 221,50 лева. Приложена е и нотариална
покана от 15.01.2020 год. до ответницата Д. с отбелязване, че адресата не е
намерен на адреса, залепени са уведомления, като в двуседмичния срок по чл. 47,
ал. 2 от ГПК никой не се е явил в кантората за получаване на нотариалната
покана, поради което същата се счита за връчена.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявената молба е
с правно основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 от ГПК, като същата е допустима. Разгледана по
същество, молбата е основателна по
следните съображения:
По делото
липсват твърдения и доказателства ответницата Т.С. да е платила дължимата на другата съделителка
парична сума за уравнение на дела й от делбения имот, напротив – тя признава, че не е платила тази сума, въпреки добросъвестността й и опитите
да се свърже със С. Д. с оглед посочване на банкова сметка ***. Шестмесечният
срок от влизане в сила на възлагателното решение е изтекъл на 12.01.2020 год.,
като в този срок не е извършено плащане, а са отправени два броя покани от С. с
писма от 04.12.2019
год. и 07.01.2020 год. с които уведомява ответницата да посочи банкова сметка ***.
начин, за да й бъде преведена сумата в размер на 13221,50 лев. В този срок не
са извършени други действия от страна на длъжника, като задължението не е
изпълнено. След изтичането на срока също са правени опити за заплащане на
сумата чрез пощенски записи и с изпращане на нотариална покана, също без
резултат.
Съгласно нормата
на чл. 349, ал. 5 от ГПК, присъденото парично уравнение на дяловете следва да
бъде платено, ведно със законната лихва, в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане. Следващата ал. 6 предвижда, че съделителят, в чийто дял
е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5
определеното парично уравнение заедно със законната лихва, а ако уравнението не
бъде платено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът
се изнася на публична продан, освен ако не бъде възложен на друг съделител,
който отговаря на условията на ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока
по ал. 4, и ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при
делбата, намалена със стойността на дела му в него. Видно е, че законът
предвижда вещно-правният ефект на решението да настъпи при условие, че
съделителят е изплатил присъденото парично уравнение и законната лихва върху
него в 6-месечен срок от влизане в сила на възлагателното решение, а ако това
условие не бъде изпълнено и паричното уравнение не е платено в този срок, то
обезсилването на решението за възлагане настъпва по силата на закона,
съсобствеността върху имота се запазва и делбата следва да продължи по
предвидения в ГПК начин – чрез изнасяне на имота на публична продан или чрез
поставянето му в дял на друг съсобственик при наличие на определени условия.
В случая
решението за възлагане на имота в дял на ответницата Т.С. е влязло в сила на 12.07.2019 год., т.е. присъденото на съделителката С. Д. парично уравнение е следвало да се изплати в срок до 12.01.2020 г., като по делото не е спорно, че уравнението не е платено. Императивната норма на чл. 349, ал. 6 ГПК изключва всяка възможност
за незачитане последиците на неизпълнението в шестмесечния срок, предвид
произтичащото ex lege обезсилване на възлагателното решение и отпадане с
обратна сила на основанието за възникване на самото парично задължение, поради
което без правно значение е дали неизпълнението се дължи на извинителни причини
по
чл. 81, ал. 1 от ЗЗД по отношение
на длъжника, в какъвто смисъл е т. 10 на ТР № 1/19.05.2004 год. по гр.д. №
1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
В случай, че ответницата по молбата е била
възпрепятствана да изпълни задължението си поради липса на данни за банковата сметка на
кредитора,
за да избегне неблагоприятните последици от неплащане на задължението, същата е
следвало да се възползва от
предвидената в чл. 97, ал. 1, изр. второ от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) възможност за освобождаване от отговорност чрез влагане на дължимата сума
в банка. Съдебната практика също застъпва виждането, че за да е налице надлежно
изпълнение е необходимо длъжникът да представи
доказателства, че освен предложението, действително е предприел каквито и да
било действия по влагане на сумата в банка. В тази насока липсват
доказателства, като не
се установи по делото в шестмесечния срок длъжникът да е вложил сумата в банка
на името на кредитора или да е направил в срок искане за откриване на сметка в
полза на С. Д. и да е получил отказ от банката, като в случай на такъв отказ,
същият следва да е надлежно удостоверен (вж. в този смисъл Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г.,
I т.о.
на ВКС на РБ и др.).
В хипотезата на чл. 349, ал. 6 от ГПК съделителят-длъжник, който възразява, че е
изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото
на чл.
154, ал. 1 от ГПК, че е
изпълнил задължението си в срок, което по делото не е направено.
Поради това
следва да се приеме, че след изтичането на шестмесечния срок е настъпило обезсилване по право на възлагателното решение и
съдът следва единствено да констатира този факт, както и да изнесе имот на
публична продан, тъй като липсват направени искания за възлагане от другата съделителка.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което се уважи молбата по чл. 349, ал.
6 от ГПК.
Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на
особения представител на въззивницата адв. И.Д. от САК сумата 300 лева,
представляваща възнаграждение в производството по чл. 349, ал. 6 от ГПК, на
основание чл. 36, ал. 1 от ЗА. На особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, пред които
особения представител е осъществявал защита на лицето, чийто представител е,
поради което на същата се дължи възнаграждение в определения от настоящата
инстанция размер, изчислен съобразно чл. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Възнаграждението на назначения по този ред особен представител
следва да бъде заплатено от ищеца,
съгласно изричната разпоредба на чл. 47, ал. 6 от ГПК, според която “съдът
назначава особен представител на разноски на ищеца“ и тъй като не е внесено
предварително, въззиваемата - ищца да заплати на назначения особен представител
дължимото възнаграждение, предвид изхода на спора по въззивната жалба и
обстоятелството, че подадената молба по чл. 349, ал. 6, изр. 2 от ГПК е уважена.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 06.11.2020 год. по
гр.д. № 177/2017 год. на РС-Е. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за обезсилено по право, на осн. чл. 349, ал. 6 от ГПК, по молбата на С.Л. Д. чрез особения й представител адв.
И.Д. възлагателно решение от 23.05.2019 год. по гр.д. № 177/2017 год.
Етрополският районен съд, влязло в сила на 12.07.2019 год., в ЧАСТТА, с която в
дял на Т.В.С. е поставен имотът, предмет на делбата, а именно: втори жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена по одобрен архитектурен
проект, с административен адрес: гр. Е., ул. „М. Г.“ № 29, построена в УПИ VI-541 в кв. 82 по плана на гр. Е.,
целият с урегулирана площ от 699 кв.м. по нотариален акт и съгласно скица №
316/15.07.2015 год. на община Е., при съседи: улица, УПИ XII-1628, УПИ I-540, УПИ II-539 и УПИ V-538 по плана на гр. Е., с
пазарна стойност 32 374 лева, както и в ЧАСТТА, с която съделителката Т.С. е
осъдена да заплати С.Л. Д. за уравнение на дела й сумата 13 221,50 лева, ведно
със законната лихва.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН делбения
имот, представляващ ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ
от двуетажна масивна жилищна сграда, построена по одобрен архитектурен проект,
с административен адрес: гр. Е., ул. „М. Г.“ № 29, построена в УПИ VI-541 в кв. 82 по плана на гр. Е.,
целият с урегулирана площ от 699 кв.м. по нотариален акт и съгласно скица №
316/15.07.2015 год. на община Е., при съседи: улица, УПИ XII-1628, УПИ I-540, УПИ II-539 и УПИ V-538 по плана на гр. Е., с
пазарна стойност 32 374 лева, като
получената при проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права,
както следва: 1/2
ид.ч. за Т.В.С. ***/2
ид.ч. за С.Л. ***.
ОСЪЖДА Т.В.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат И.И.Д. ***, офис 104,
сумата 300 /триста/ лева – възнаграждение за процесуално представителство като
особен представител на въззивницата С.Л. Д., на основание чл. 36, ал. 1 от ЗА.
Решението може да
се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.