Решение по дело №2791/2021 на Софийски градски съд

         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ……

                                               Гр.  София, 29.07.2022 г.

 

 

 

В      И  М  Е  Т  О      Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                     Мл. съдия : Десислава Чернева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2791 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20014781/18.01.2021 г. по гр. д. № 9666/2019 г. Софийски районен съд, 166 с - в са отхвърлени предявените от „Е.П.“АД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че Сдружение „Организация п.б.и а.“, ЕИК ******, дължи сумата 4 966, 24 лв. - главница за неплатена електрическа енергия по фактура № ФП0266517295/15.05.2018 г. за обект с аб. № 2141027, гр. Новград, ул. „******, клиентски № ********** и сумата 129, 67 лв. - мораторна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 27.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2018 г. по ч. гр. д. № 61271/2018 г. по описа на CPC, I ГО, 166 с-в. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба ищеца „Е.П.“АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Излагат се доводи, че в хода на производството е установено безспорно, че страните са били в облигационни правоотношения по доставката на ел. енергия за имота. Съдът не е съобразил приетите доказателства, в това число ССчЕ, според която крайната цена в процесната фактура е правилно определена. Не е съобразен факта, че СТИ съответства на метрологичните изисквания и характеристики за отчитане на ел. енергията до 2023 г., като при проверката му не са установени неизправности по смисъла на чл. 34, ал. 6 от ОУ на дружеството. Поради това се сочи, че клиентът не е освободен от заплащане цената на доставеното количество ел. енергия. Поради изправността на СТИ, според констатациите в протокола от 03.05.2018 г., се поддържа, че не е било необходимо демонтирането му, според чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ (отм. 04.05.2019 г.), а мотивите на СРС в тази насока са неоснователни. Незаконосъобразно съдът не е съобразил констатациите на СТЕ, според която киловатите консумирана ел. енергия съответстват на фактурираните стойности, който са вследствие на редовния отчет на уредите, а не в резултат от извършена корекция. Сочи, че претендираната сума отговаря на потребеното количество ел. енергия отчетена от СТИ. Моли да се отмени решението и исковете за да се уважат. Претендира разноски за двете инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Въззиваемата страна - ответник „Организация п.б.и а.“ оспорва жалбата като неоснователна, в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, като изводите на съда са подробно мотивирани и почиват на събраните по делото доказателства в тяхната цялост. От доказателствата не се установява, че през периода ищецът е доставил на ответника ел. енергия в претендираното количество и стойност, която да е измерена с годно СТИ. Недължимостта на сумата е установена и от приетата СТЕ. Според нея не е ясно как са отчетени претендираните суми - дали в резултат от редовен отчет или вследствие на корекция. Основателно е прието, че претенциите на ищеца са останали недоказани. В производството са установени множество нарушения на договорните отношения с ответника, свързани с монтирането, поддръжката, проверката и демонтажа на СТИ. Нарушени са нормите на чл. 34, ал. 6 от ОУ, не направено проверка на СТИ от БИМ. Констативните протоколи не установяват дали демонтирания електромер е бил изправен. Поддържа, че е доказано, че СТИ не е било техническо годно, не е преминало проверка за изправност, не са извършвани регулярни проверки на СТИ, поради което не може да се приеме, че налице реално отчитане не количество ел. енергия. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски, съгласно списък.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира за установено следното :

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване стойност на неплатена електрическа енергия в размер на 4 966, 24 лв. главница, за периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г., по фактура № ФП0266517295/15.05.2018 г. за обект с аб. № 2141027, гр. Новград, ул. "******, клиентски № ********** и сумата 129, 67 лв. - мораторна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 27.08.2018 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните в жалбата оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо постановено, при съобразяване и обсъждане на всички събрани доказателства. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора въззивният състав намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че в случая ищецът следва да установи, при условията на пълно главно доказване, по иска за главницата, че спорното главно право е възникнало : това са обстоятелства, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, а по иска за законната лихва за забава : че е настъпила изискуемост на главното задължение, както и че размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения, които следва да докаже.

Тъй като ответникът не е оспорвал, че е потребител на енергия - краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, с определението от 28.10.2019 г. по чл. 140 ГПК, на основание чл. 146 ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия за обект с аб. № 2141027, находящ се в гр. Новград, ул. „******, клиентски № **********.

Представен е КП № 1 7161542/08.03.2018 г. за извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации за обект в гр. Новград, ул. „Приста" 1 А. В протокола е посочено, че СТИ е с № 1114091035678445, производство 2010 г. Няма посочени констатации от проверката, както и данни за демонтаж.

Представена е фактура № **********/15.05.2018 г. на стойност 4 966, 24 лв., съгласно която е начислена електрическа енергия за периода 31.03.2018 г. - 30.04.2018 г. за процесния обект.

Съгласно приложеното приложение А към фактурата, измерването на потребена ел. енергия в обекта за периода 31.03.2018 г. до 30.04.2018 г. е ставало с 2 електромера с номера: № 1114091035678445 и № 1117010651451830, като показанията по електромер № 1117010651451830 били 0.

От заключението на приетата без възражения съдебно - техническа експертиза е видно, че с КП № 5751298/03.05.2018 г. е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации на ответника в гр. Новград, ул. „******и е извършена замяна на електромер № 1114091035678445 с електромер № 11280511702139659, производство 2014 г. Констатациите в протокола са, че е „извършена подмяна на електромера. Липсва товар. СТИ не може да се провери с еталонен уред".

Вещото лице сочи, че при извършените проверки на измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации на електромер № 1114091035678445 и на електромер № 1117010651451830 нямало отбелязани констатации. Според експерта посочените количества консумирана ел. енергия в приложената „Справката за консумирана ел. енергия" съответстват с фактурираните в процесната фактура, но не е ясно как са отчетени. В съдебно заседание 20.10.2020 г. вещото лице е посочило, че фактурираните стойности са на база отчет на уреди, а не в резултат от корекции.

 Не се установява обаче отчитането да е извършено от годно в техническо отношение СТИ за периода, за който се претендира заплащане на консумирана ел. енергия – м. 04.2018 г.

Констатациите на СТЕ относно начисляването на сумите по процесната фактура се потвърждават и от тези на приетата ССчЕ. Според нея крайната цена по фактурата, като сбор от единичните цени на енергиите по тарифи и цените на мрежовите услуги, е правилно отразена и остойностена в периода.

При така установените факти и като съобрази становищата на страните във въззивното производство, по съществото на спора съдът намира следното :

Съгласно чл. 30 от приложимите между страните Общите условия за договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи“ АД (към настоящия момент „Електроразпределение Север" АД), пренесената електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване, вписани в държавния регистър на одобрените в страната типове средства за измерване, които са собственост на енергопреносното дружество.

Според чл. 40 от ОУ - дружеството е длъжно да осигури отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и да осигури ежемесечно отчитане за всички ползватели на електрическа енергия.

Това дружество - „Енерго - Про Мрежи“ АД (към настоящия момент „Електроразпределение Север" АД) отговаря за изправността на СТИ, които отчитат ел. енергията и извършва проверката за техническата им годност. В случай, че при проверка се установи несъответствие с нормираните характеристики, „Електроразпределение Север" АД съставя констативен протокол, а средствата за търговско измерване се демонтират и на тяхно място да се монтират изправни такива. Демонтираните средства за търговско измерване се запечатват с допълнителни знаци, описани в констативния протокол и се съхраняват от „Електроразпределение Север" АД в продължение на 3 (три) месеца, а в случай на възникване на спор в рамките на този срок - до приключването на спора. Чл. 35 от ОУ предвижда възможност за всяка от страните да заяви метрологична експертиза на средствата за търговско измерване.

Следва да се отбележи, че доколкото съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията.

По делото се установява, че процесният електромер с № 1114091035678445, въз основа на които е отчетена консумацията, предмет на процесната фактура, е бил демонтиран от служители на „Електроразпределение Север" АД с КП № 5751298/03.05.2018 г. и заменен с нов електромер № 11280511702139659, производство 2014 г., преди подаване от ответника искане за контролна проверка на СТИ поради неизправност (невъзможност да бъде проверен с преносим измервателен уред). Причините са, че първият електромер, въз основа на който са отчетени данните за консумация, предмет на производството, не е бил изправен, липсвал е товар и СТИ не могло да се провери с еталонен уред. СТИ, въпреки изрично направеното от ответника искане, не е съхранено надлежно до приключване на настоящия правен спор и не е било предмет на метрологична експертиза в БИМ.

В заключение и при съвкупна преценка на събраните доказателства, въззивният състав споделя изводите на СРС, че не е доказано, че през процесния период ищецът е доставил на ответника съответното количество ел. енергия, която да е отчетена с годно за това СТИ, чиято цена се претендира да бъде заплатена.

По тези съображения настоящият състав изцяло споделя възприетите от СРС правни изводи за неоснователност на главния иск.

Поради неоснователност на главният иск, неоснователен е и иска за заплащане на лихви за забава върху главното задължение.

Тъй като изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, включително в частта по разноските, при липса на промяна в изхода от спора.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора, право на разноски пред СГС има ответника. Като съобрази представените по делото доказателства за направени от ответника разноски, в това число договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане, съдът намира че в негова полза следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Така мотивиран СГС

                                                          

          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20014781/18.01.2021 г. по гр. д. № 9666/2019 г. Софийски районен съд, 166 с – в.

 

ОСЪЖДА „Е.П.“АД, ЕИК ******, с адрес *** Т.– Г, да заплати на  Сдружение „Организация п.б.и а.", ЕИК ******, с адрес на представителя : гр. София, ул. „****, чрез адв. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за СГС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.     

 

 

 

 

                                                                                                             2.