Присъда по дело №693/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 693/2021 г.
МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-
гр. П. тъжба от Ц. К. Т. от гр. П., който е повдигнал обвинение против подс. Б. А. М. от
гр. П., за престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно за това,
че 10.05.2021 г., в гр. П., публично в присъствието на Ц.Т. е казала нещо унизително за
честта и достойнството й, а именно изразите „проститутка“, „измет” и, „боклук“.
Срещу подс. Б.М. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Ц.Т. за
сума в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес с протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителката се явява лично и с упълномощен повереник,
чрез който поддържа повдигнатото обвинение. Повереникът пледира за постановяване
на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимата и уважаване на предявения граждански
иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата участва лично и със защитник в съдебните заседания. Дава
обяснения и лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдана. Алтернативно се
излагат съображения за приложение на чл.146 ал.2 от НК, съответно ако бъде призната
за виновна да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи адм.
наказание по чл.78а от НК в минимален размер. По отношение на предявения
граждански иск се застъпва становище за завишен размер на същия и необоснованост.
Прави се искане от защитника за присъждане на сторените разноски.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Частната тъжителка Ц.Т. притежава офис, ползван като кантора, в който
извършвала счетоводни услуги, находящ се в гр. П. на ул. „***“ №13. От известно
време в сградата, където се намирала кантората заживяла подс. Б.М. – в апартамент на
втори жилищен етаж. Частната тъжителка и подсъдимата се познавали само визуално.
През месец януари 2021 г. отношенията между подс. М. и тъжителката Т. се
влошили. Поводът за това бил проявена вербална агресия от страна на подсъдимата
към Т., при която били отправени и закани за убийство към тъжителката. Тъй като
тъжителката се стресирала от случилото се и изпитала силен страх, тя подала сигнал за
станалото в прокуратурата.
След този случай за определен период от време тъжителката не се била срещала
с подсъдимата и помислила, че тя е осъзнала постъпката си и това до известна степен я
успокоило. По-късно обаче, Т. имала няколко случайни срещи с подс. М., при които
последната се обръщала към нея с обидни и неприлични изрази, като тъжителката се
опитала да игнорира това поведение на подсъдимата, като не й обръщала внимание.
Това обаче не мотивирало подс. М. да престане с това си поведение.
На 10.05.2021 г. тъжителката Т. отново била в кантората си. В края на работния
ден, около 18,30 ч. при нея дошла приятелката й- св. С. Г., за да се видим. Двете
излезли пред офиса, на тротоара, за да изпушат по цигара и да си поприказват. В този
1

момент подс. М., заедно с детето си и мъжът, с когото съжителствала на семейни
начала излези от входа на сградата. Детето и мъжът се приближили към паркирания в
близост лек автомобил и се камили в него, а подс. М. се насочила към двете жени и
започнала да говори на висок тон, гледайки към тях. Тя казала :„ още малко ще спираш
тука и ще спреш да спираш, ще те унищожа, ще те залича“. Недоумяваща от
казаното тъжителката попитала подсъдимата на нея ли говори. Тогава подс. М.
отговорила утвърдително, след което крещейки продължила с думите: „Коя си ти ма?
Ще ме даваш на съд! Дърта курво, уроспия, проститутка, измет, боклук!“
Притеснена и объркана от случващото се, тъжителката не успяла да започни всичко,
което подсъдимата й наговорила, още повече че минаващите случайно хора започнали
да се спират, а живущите в близост да излизат по терасите и това още повече я
притеснило. Тя започнала да трепери и плаче и тогава св. Г. й помогнала да влязат в
офиса, като Т. веднага заключила вратата му. Тя споделила на приятелката си за
притесненията, които имала от подсъдимата и затова, че в резултат на нейното
поведение пиела успокоителни. Двете жени изчакали подс. М. да си тръгне и едва
тогава си тръгнали и те. След като се прибрала в дома си тъжителката споделила за
станалото и със своя баща- св. К. Г..
По повод на случилото се на 12.05.2021 г. тъжителката Ц.Т. сезирала с тъжба
РС- П., с която поискала подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на
престъпление против личността й, а именно публична обида, нанесена й чрез
изречените думи „проститутка“, „измет“ и „боклук“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите С. Г. и К. Г., а също и изцяло от относимите и приети по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Вярно е, че св. Г. е
приятелка на тъжителката, а св. Г. е неин баща, но това не ги прави автоматично
заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните показания са еднопосочни и
взаимно допълващи се, като св. Г. е пряк очевидец на извършеното от подсъдимата,
като в този смисъл нейните показания са пряко доказателство за действията на подс.
М., а пък тези на св. Г.- косвено доказателство, тъй като в своите показания той
разказва за споделеното му от тъжителката за станалото и то непосредствено след
инцидента. Показанията на тези свидетели не бяха и опровергани от нито едно от
останалите доказателства по делото, в това число и от обясненията на подсъдимата,
които ще бъдат коментирани от съда по-долу. Поради тази причина и съдът даде пълна
вяра на показанията на свидетелите Г. и Г..
Св. Г. последователно излага в своите показания действията на подсъдимата,
както и изречените от нея думи по отношение на пострадалата, като ясно и
категорично посочи, че без каквато й да е причина подсъдимата е нападнала словесно
тъжителката и крещейки я е нарекла „проститутка“, „измет“ и „боклук“, като дори
нейният опит още в началото да я накара да преустанови крясъците си и да влезе в
автомобила, е бил пренебрегнат от подсъдимата. Тази свидетелка описва също така и
състоянието на тъжителката, в резултат на поведението на подсъдимата, а именно че
същата се е притеснила много, разплакала се и е започнала да трепери. Показателно е
заявеното от нея „беше съсипана, изпадна в отчаяние“.
Еднопосочни на показанията на св. Г. са и тези на св. Г.. Той посочи ясно, че
когато се е прибрала в дома си неговата дъщеря е била силно разстроена и
почервеняла, като плачейки е разказала как и с какви думи е била обидена от подс. М..
2

Свидетелят бе категоричен и в това, че дъщеря му е треперела и плачела постоянно,
като му споделила, че е била доста разстроена от това, че и случайни хора и съседи са
станали свидетели на случилото се.
В своите обяснения подс. М. отрича да е обиждала тъжителката Т. и че не
изричала по неин адрес думите „проститутка“, „измет“ и „боклук“, обосновавайки се с
това, че е възпитан човек и това не са думи от нейния речник, като заяви, че тя е била
обидената от тъжителката и св. Г. и че въпреки това не е отвърнала и си е мълчала през
цялото време. Тези обяснения на подсъдимата обаче останаха неподкрепени от
останалите доказателства по делото. Въпреки, че беше дадена възможност същата да
осигури изслушването на мъжът, с когото съжителства, тя и защитникът й се отказаха
сами от неговия разпит. Всичко това, както и обстоятелството, че обясненията на подс.
М. бяха опровергани от показанията на свидетелите Г. и Г., бе достатъчно за съда да не
даде вяра на тези обяснения и да приеме, че същите не могат да бъдат обективен
източник за действителните факти. Очевидно е, че подсъдимата се стреми да изгради
една защитна теза, като опише поведението си като съвсем обичайно и безобидно
спрямо пострадалата и че тя е била „жертвата“ в случая.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна, подс. Б.М. е осъществила
престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като на 10.05.2021 г. в
гр. П., на ул. „***“ №13, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Ц. К.
Т., като в нейно присъствие е изрекла, подробно посочените по-горе изрази и обидата
е нанесена публично.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на
гражданите и цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида, то следва
подсъдимата да е казала в присъствието на тъжителката думи, които са годни да
накърнят достойнството й, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими
към съвременните стандарти. Чрез изразите „боклук“, „дърта проститутка“ и „измет“
подсъдимата е изразила отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично
достойнство на засегнатата Т.. С тези изрази тя е изразила своето презрително,
негативно отношение към личността на тъжителката по начин, противоречащ на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
честта и достойнството на другите. Изречените определения по адрес на тъжителката в
нейно присъствие е обидно, тъй като „боклук“ човек без никаква стойност, загубил
ценностите си. Изразът „измет“ в случая е употребен в неговото пренебрежително
преносно значение, а именно на морално деградирала личност, вън от нормите на
законите на обществото. С израза „дърта проститутка“ подсъдимата е унижила
пострадалата, тъй като й е вменила дейност по предлагане и вършене на сексуални
услуги срещу заплащане, като това определение е засилено и с израза „дърта“ , който в
случая се приема като пренебрежителното понятие „усъвършенстван“, „опитен“.
Имайки предвид значението на всички тези изрази, то несъмнено с изричането
им е засегната честта и достойнството на техния адресат- тъжителката Т..
Безспорно установено е и квалифициращото деянието обстоятелство-
публичност на обидата, защото обидните думи са изречени в присъствието не само на
техния адресат, но и в присъствието на други хора- св. Г., мъжът с когото съжителства
подсъдимата и малолетното й дете, но също така и от случайни минувачи и съседно
3

живущи хора, което се установява от гласните доказателства по делото. Освен това и
мястото на което са били изречени е обществено- улица в гр. П., по която преминават и
случайни граждани, както се установи и освен това в жилищен район.
От обективна страна подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние чрез
казването (изричането) на думи, като в присъствието на тъжителката и други лица, на
публично обществено място е нарекла тъжителката Т. „дърта проститутка“, „измет“ и
„боклук“, които думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителката.
От субективна страна, подсъдимата е осъществила деянието при пряк умисъл.
Тя е съзнавала, че казва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителката,
била е наясно, че казва думите в присъствието й и че те ще бъдат възприети от нея като
обидни. Наясно е била, че извършва деянието пред повече хора и на място, което
позволява то да бъде възприето от повече хора. В този смисъл подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искала тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подс. М., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Подсъдимата е личност със завишена степен на обществена опасност. Вярно е че
не е осъждана към момента на деянието, но следва се отчетат негативните й
характеристични данни и обстоятелството, че същата е извършила и други деяния по
отношение на тъжителката и то от общ характер, за които се води отделно наказателно
производство.
Конкретно извършеното деяние е със завишена степен на обществена опасност,
предвид демонстративния начин на неговото извършване, с манифестирано чувство за
безнаказаност. Завишена е обществената опасност на деянието и предвид това, че са
изречени няколко обидни израза и че това е станало в присъствието и на малолетното
дете на подсъдимата.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимата, в
незачитането на установения правов ред и чуждата личност, както и правото на
достойнство и чест.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало на подсъдимата, а като отегчаващо- негативните
характеристични данни.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.301 ал.1 т.4 от НПК.
За умишленото престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК
към инкриминираната дата се предвижда наказание глоба от три хиляди до десет
хиляди лева и обществено порицание, а подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата
част на НК към датата на деянието, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на подс. М.
4

следва да бъде наложено административно наказание- глоба в минималния предвиден в
закона размер от 1 000 лева, като намери че същото ще изиграе своята превантивна и
възпитателна роля и ще изпълни целите на чл.27 от ЗАНН.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства
(показанията на свидетелите Г. и Г.) за причинените психични травми на тъжителката,
съобразявайки вида и естеството на нанесените обидни думи, създадения душевен
дискомфорт у пострадалата и накърнения й авторитет в обществото и семейството с
факта на нанесената обида, съдът намери за частично основателен предявеният от
тъжителката против подсъдимата граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди
подсъдимата да заплати на гражданския ищец сума в размер на 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление
по чл.148 ал.1 т.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането- 10.05.2021 г. до окончателното й изплащане. За разликата до
претендирания размер от 4 000 лева, гражданският иск бе отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Б.М. бе
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- П.
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 80 лева, а на
частния тъжител Ц.Т.- разноски в размер на 723,99 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар и държавни такси.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	54
Дата:	6 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200693
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 май 2021 г.

Присъда по дело №693/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите