Определение по дело №134/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 220
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20227050700134
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ……………

 

гр. Варна, 26.01.2022г.

 

 

Варненският административен съдХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                   Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ

                                                      

като разгледа докладваното адм.д. № 134 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по искова молба на Н.А.Н. ЕГН **********, с която на основание чл. 1 ЗОДОВ, претендира от неуточнен ответник вреди, които понесъл от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски служители в размер на общо 300 лева, предявен като частичен в размера от 1 лев.

Съдът намира, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение.

Същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК, както и чл. 128, т. 2 ГПК, приложими съгласно чл. 204, ал. 5 АПК.

В случая не е посочен ответник, не са уточнени датата или периодът в които са претърпени вредите. Не е уточнен видът на вредите – имуществени или неимуществени. Ищецът не е уточнил фактите и обстоятелствата от които са настъпили твърдените неимуществени вреди, като не е посочил административния акт от който са настъпили вредите, както и не е уточнил дали този акт е отменен или оттеглен. Липсва  надлежно изложение на фактите и обстоятелствата обуславящи причинната връзка между издаването на акта и настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди. Липсва надлежно искане до съда за осъждане на ответник да заплати вредите. Не е представено и доказателство за платена държавна такса.

С приложена към исковата молба такава Н. прави искане за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на такси и разноски по делото.

Към молбата си за освобождаване от заплащане на държавна такса прилага декларации за имуществено състояние в които заявява, че не е семеен, не работи и няма доходи.

С допълнителна молба прави искане за отвод на съдията докладчик.

По искането за отвод:

Съдът намира същото за неоснователно. Не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 5 ГПК, при което твърденията за предубеденост са необосновани. Посоченото от Н. Решение № 86/26.1.2021г., постановено по КНАХД № 2450/2020г. по описа на съда липсва произнасяне по съществото на спора, т.к. въззивното Решение № 260012/13.08.2020г., постановено по АНД № 2256/2020г. по описа на ВРС, ІV-ти състав е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, съобразно дадените указания.

По искането с право основание чл. 83, ал. 2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Като, при разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид  доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и трудовата заетост.

Анализът на гореизложената правна регламентация обуславя извод, че към искането си жалбоподателят следва да представи и доказателства за наличието на обстоятелствата,       които са от значение за пораждане на правото за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др.

В конкретния случай, от съдържащите се в служебно изисканата и приложена по делото административна преписка е видно, че Н. е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК № 874/01.03.2021 г. с диагноза „Параноидно разстройство на личността, код О60.0“ при противопоказни условия на труд: „работа с хора“. Следователно същият е възпрепятстван да полага труд и да реализира доходи от трудово правоотношение. Няма данни, че Н. реализира доходи по друг начин.

Понеже липсата на средства не следва да отнема на страната достъпа до правосъдие, съдът намира, че са налице предпоставките на  чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса по жалбата за всички съдебни инстанции.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.А.Н. ЕГН ********** за отвод на съдия Стоян Колев от разглеждането на адм.д. № 134 по описа на Административен съд Варна за 2022 г.

ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя Н.А.Н. ЕГН ********** от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ  за всички съдебни инстанции.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Н.А.Н. ЕГН **********, с която на основание чл. 1 ЗОДОВ, претендира от неуточнен ответник вреди, които понесъл от незаконосъобразни действия и бездействия на полицейски служители в размер на общо 300 лева, предявен като частичен в размера от 1 лев.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА и му ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, в седмодневен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане, с писмена молба, придружена от преписи от същата и приложенията за ответника, да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, а именно:

1.    Посочи надлежен ответник в лицето на юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, като според изложените в исковата молба твърдения това може да е ОДМВР Варна (ако наказателното постановление е издадено от орган в структурата на МВР или Община Варна (в случай, че НП е издадено от орган към същата община);

2. Уточни вида на вредите (имуществени или неимуществени). Ако са имуществени да посочи по какъв начин издаденият административен акт е довел до намаляване на имущественото състояние на ищеца (причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите) При положение, че претендира неимуществени вреди да посочи какво е естеството на вредите (болки, страдания, накърняване на лично достойнство) и интензитетът им, съответно да уточни причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и ведите.

3.    Уточни исковата молба, като ясно посочи административния акт от издаването на който са настъпили вредите. В този смисъл да посочи наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението му. Да уточни дали актът е отменен (съответно от кого е отменен и с какъв акт) или същият е оттеглен (по какъв начин и с какъв акт);

4.    ФОРМУЛИРА надлежен петитум за разрешаване на правния спор, чрез отправяне до съда на искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 лев, като частичен от иск с пълен размер от 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени/неимуществени вреди възникнали от незаконосъобразен/оттеглен акт на орган в администрацията на ответника, за период от конкретно посочена дата до конкретно посочена такава.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите в исковата молба, последната ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.                

 

СЪДИЯ: