№ 98
гр. М., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. П.а
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221600600148 по описа за 2022 година
С Присъда на РС Лом, постановена на 21.04.2022 г. по НОХД № 192/2019 г.,
подсъдимият К. М. К. от с. С., обл. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че за
времето от 8 ч. на 06.09.2017 г. до 12 ч. на 07.09.2017 г. в горното село на ул.
„А.“ № **, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот – взломена врата на къщата – отнел чужди
движими вещи: аудиоуредба-бас и две тон-колони марка „Техникс“ на
стойност 50 лв. и монитор за компютър марка „Сименс“ на стойност 50 лв.,
всичко на обща стойност 100 лв. от владението на П.Т. и М.П., без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, поради което и е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по
чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
В срок срещу горната присъда е постъпил бланкетен ПРОТЕСТ от
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА М.. С допълнителен ПРОТЕСТ, след
запознаване с мотивите на присъдата, се твърди, че същата е постановена при
съществени процесуални нарушения, тъй като съдържанието на мотивите не
отговаря на изискванията на закона. Поддържа се, че е налице и материална
1
незаконосъобразност, поради което се иска отмяна на оправдателната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
първоинстанционен състав или постановяване на нова осъдителна по текста
на обвинението присъда.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
01.07.2022 г. е прието, че не следва да бъде провеждано въззивно съдебно
следствие.
В съдебно заседание пред въззиввната инстанция представителят на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. заявява, че поддържа изцяло мотивирания
допълнителен протест на РП М. и предлага доводите и исканията в него да
бъдат уважени.
Служебният защитник, назначен при условията на чл. 94, ал.1, т. 9 от
НПК във въззивната инстанция, поддържа, че оплакванията в Протеста са
неоснователни и моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
В производството пред въззивната инстанция нови доказателства не са
събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в Протеста и
Допълнението към него и провери изцяло правилността на обжалваната
Присъда, намира следното:
Протестът е допустим – подаденен е в срок; от страна, която разполага
с процесуалната възможност за въззивно атакуване на присъдата, а
съдържанието му /допълнено с нарочен протест/ е съответно на закона.
Разгледан по същество – Протестът е основателен по изложените в
него съображения, но при служебната проверка на присъдата се налага
нейното потвръждаване като правилен краен резултат. Съображенията за това
се свеждат до следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен
от РП Лом / тогава/ обвинителен акт срещу лицето К. М. К. с обвинение за
взломна кражба, извършена при условията на повторност в немаловажен
случай на вещи на обща стойност 100 лв. При дългогодишно провеждано
съдебно производство по общия, предвиден в НПК, ред първостепенният съд
е оправдал подсъдимия, приемайки, че обвинението срещу него е недоказано.
В мотивите към присъдата отразил становищата на страните, приетата от
прокурора в обвинителния акт факическа обстановка, преразказал
2
показанията на част от свидетелите и посочил декларативно, че обвинението е
недоказано.
Въззивният съд напълно споделя оплакванията в Протеста относно
съдържанието на първоинстанционните мотиви. Те изцяло не отговарят на
законовите изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК. От тях става ясно, че съдът е
възприел за доказана тезата на подсъдимия, да е намерил вещите, захвърлени
на пътя в близост до дома на пострадалите и че ги е прибрал у дома си, но не
са изложени мотиви защо е приета за несъмнено установена тази фактическа
обстановка. Цитирани са част от свидетелските показания, с декларативното
отразяване, че им се дава вяра. Не са обсъдени всички останали
доказателства, противоречията между тези доказателства и не е посочено
защо се приема, че обвинението е „недоказано“. От пестеливо изложените
мотиви може да се предполага, че съдът е приел да е налице недоказаност на
извършеното деяние – едно от основанията, предвидени в текста на чл. 304 за
оправдание на подсъдимия. Изготвените в такъв вид мотиви действително са
законово основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. Отделно от това, въззивната инстанция констатира и служебно
ред други процесуални нарушения: неразпитана, но незаличена като свидетел
Д.Н.; непризован, неразпитан и незаличен св. М.П.; разпитан като свидетел,
но недопуснат като такъв с нарочно определение С.Т.; невземане на мерки в
случаите, когато подсъдимият не се е явявал в съдебно заседание без да сочи
уважителни причини. В действителост е проведено едно необосновано дълго /
в продължение на 3 години/ първоинстанционно производство, отлагано и
отстрочвано многократно безпричинно.
Въпреки горното, въззивната инстанция намери, че следва да потвърди
оправдателната присъда като краен резултат. Окръжният съд, в това
производство, освен като контролна инстанция, е още и инстанция по фактите
и въз основа на събраните надлежно доказателства, може да приеме
фактическа обстановка, различна от приетата от първата инстанция. По
настоящето дело правилно събраните доказателства, след съвкупната им
оценка, установяват следната фактическа обстановка:
Към 2017 г. свидетелите П.Т. и М.П. живеели на семейни начала в
двуетажна къща, находяща се в с. С., обл. М. на ул. „А.“ № **. Сутринта на
06.09.2017 г. двамата заминали за гр. С. и тъй като им предстояло
3
продължително остъствие, оставили ключ от дома си на св. И.Н., за да го
наглежда. Към 12 ч. на следващия ден св. И.Н. отишла до жилището на
пострадалите и установила, че двукрилата входна врата на втория етаж от
къщата е отворена. Забелязала, че вратата била насилена, като металните
застопорители на едното крило били избити, което позволило двете крила на
вратата да се отворят, а езикът на секретната брава от другото крило си
останал навън в заключено положение. Уведомила по телефона св. П. Т. и
местния полицай, след което се установило, че от жилището липсва аудио-
уредба с две тонколони и монитор за компютър – вещи, оценени на обща
сума от 100 лв. Св. Т. не подала веднага жалба за кражбата в Полицията,
смятайки, че нейн роднина е автор на деянието.
През м. май 2018 г. св. П. Т. случайно разпознала уредбата си, заложена в
заложна къща „Д.“ в гр. М. и подала жалба в полицията. При извършената
проверка в заложната къща се установило, че подсъдимият К. К. заложил тази
уредба на 26.09.2017 г.за сумата от 40 лв. Вещта била предадена на органите
на реда и върната на собственичката. На неустановена дата през 2018 г. подс.
К. оставил монитор за компютър в дома на свой роднина – св. М. П. от гр. К..
След установяване на собственика, с протокол за доброволно предаване и
мониторът бил върнат на пострадалата Т..
Горното въззивният съд прие за несъмнено установено от: неоспорените
от страните писмени доказателства, приложени на л. 15,16 и 17 от ДП /
относно аудиоуредбата с тонколоните/; л. 25, 26 и 27 от ДП / относно
монитора за компютър/, както и от заключението на оценителната експертиза
/ относно размера на щетата от деянието – 100 лв./ Че аудиоуредбата е била
заложена именно от подсъдимия в заложната къща се потвърждава и от
показанията на св. И.И. – служител в същата. Св. Св. Й. в приобщените му по
реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК показания от ДП, установява,
че пред него подсъдимият си е признал за извършената кражба, като дал
обяснения и за мотивите си – защото единия от пострадалите /М.П./ му
дължал пари. Участието на подсъдимия в кражбата и начина на проникване в
жилището на пострадалите се установява и от показанията на св. П. Т. и св В.
Ц.. Начина на взломяване на входната врата на къщата се установява и от
показанията на св. И.Н.. Съдът кредитира показанията на упоменатите лица,
тъй като предават обективно и незаинтересовано фактите, които са възприели
и предаденото от тях кореспондира с писмените доказателства по делото.
4
Няма спор и по оценката на вещите от вещото лице. Показанията на
останалите разпитани като свидетели лица не могат да се ползват за нуждите
на наказателния процес от въззивната инстанция – поради допуснатите
процесуални нарушения от първоинстанционния съд досежно участието им в
процеса.
В депозираните обяснения подсъдимият твърди, че е намерил вещите
случайно,захвърлени на пътя, когато минавал в близост до жилището на
пострадалите, взел ги, а впоследствие се разпоредил с тях като предал
аудиоуредбата с тонколоните в заложна къща, а монитора – дал на свой
близък от гр. К.. В подкрепа на тези си твърдения сочи за свидетел вече
починалия Кмет на селото и съпругата си – св. В. К.. Съдът не кредитира
показанията на съпругата на подсъдимия, тъй като същата е неконкретна
относно фактите и е заинтересована от изхода на делото, а показанията й
противоречат на останалите ценени за нуждите на процеса доказателства.
Соченият Кмет по обективни причини не може да бъде разпитан, а
показанията на посочения от подс. св. Св. Тошков не могат да се ползват в
процеса поради недопускането му като такъв от първия съд. Освен това този
свидетел не е бил в състояние да посочи какви точно вещи, захвърлени в
тревата на улицата, твърди подсъдимият да е прибрал.
При собствения анализ на надлежно събараната част от доказателствата,
въззивната инстанция прие, че подсъдимият действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.
3 и т. 7 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК. На посочената в обвинителния акт дата и
място отнел от владението на двамата пострадали движими вещи на обща
стойност 100 лв., без тяхна съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои. Квалифициращите елементи на кражбата се установяват от
свидетелските показания и свидетелството на съдимост на извършителя, а
авторството на деянието – от писмените доказателства и цитираните по-горе
свидетелски показания. Действително – липсват преки доказателства, които
да сочат, че подсъдимият е разбил вратата на жилището на пострадалите, но
събраните косвени доказателства водят до несъмнения и категоричен извод
именно той да е автор на деянието.
Въпреки горното, въззивната инстанция намери да са налице условията
на чл. 9, ал. 2 от НК и поради явно незначителната обществена опасност на
5
конкретното деяние, същото не следва да бъде наказвано. По делото се
установява несъмнено, че кражбата е извършена през 2017 г. , а присъдата е
постановена през 2022 г., без тази забава да е по причина на процесуалното
поведение на подсъдимия ; отнетите вещи са на ниска стойност – 100 лв.;
върнати са на собствениците; при взломяването на входната врата не са
нанесени сериозни щети поради нейното нестабилно заключване; налице са
по делото данни за предхождащи кражбата спорове за пари между
подсъдимия и един от пострадалите.
Предвид горното, като краен резултат – оправдаването на подсъдимия,
първоинстанционната присъда следва да основание чл. 338 от НПК да бъде
потвърдена, поради което Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на Районен съд град Лом, постановена на
21.04.2022 г. по НОХД № 192/2019 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6